Р Е
Ш Е Н
И E
№ 241 17.06.2021 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на осми
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №265 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ЕТ“В.- Р.Б.“,
представлявано от Р.И.Б., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-100-0080107/17.03.2021 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на ЕТ“В.- Р.Б.“
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин - кинкалерия, находящ се в гр. *** и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Запечатването
на търговски обект, цели предотвратяването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя или да преустанови извършването на административното
нарушение. В конкретния случай не е налице нито една от тези две хипотези. За
констатираното нарушение на Наредба №Н-18/2006 год. е съставен акт за
установяване на административно нарушение, които предполага е вероятното му
санкциониране с глоба, което намира за достатъчно наказание за извършеното
административно нарушение. Излага доводи, че заповедта не е мотивирана, тъй
като изложените мотиви са бланкетни. Твърди, че извършеното нарушение е в
изключително малък размер, че същото е първо по своя характер, а органът не е
изискал счетоводната информация относно реализираният оборот на обекта. Прилага
доказателства, че същият за 2020 год. е в размер на 8 022.47 лв., а тримесечният
такъв за първото тримесечие на 2021 год. е в размер на 3 469.76 лв. Не е
налице достатъчна мотивировка и на продължителността на срока на налагане на
ПАМ, а самата тя е издадена в нарушение на принципа на съразмерност. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената ЗНПАМ
№ФК-100-0080107/17.03.2021 год., да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ в проверявания търговски обект, обосновано,
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният
орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-100-0080107/17.03.2021 год. Твърди, че от доказателствата по
преписка може да се установи системност на нарушението, тъй като
представляващата търговеца е декларирала, че установената разлика в касовата
наличност в деня на проверката в размер на 157.45 лв. е от нерегистрирани
продажби във фискалното устройство преди проверката. Въз основа на установеното
при проверката може да се направи извод, че търговецът не регистрира 83% от
извършените продажби. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Нa 12.03.2021 год. в 14:40 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДP на 3ДДC — магазин
кинкалерия, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ„В.- Р. Б.“, ЕИК на ЮЛ/ЕТ ***,
при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по
чл. 3 от Наредба № H-18/13.12.2006 год. на MФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез на фискално устройство, с което
е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба. На 12.03.2021 год. в
14.30 часа е извършена контролна покупка на 2 метра ластик - 8 мм за 1.20 лв. и
1 комплект игли за 4.00 лв. всичко на обща стойност 5.20 лв. платени в брой на
лицето Р.И.Б. - продавач и управител от Н.Х.Г.– проверяващ преди легитимацията
и не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство, модел DATECS DP-150 с ИH на ФУ DT 736299 и ИH на ФП 02736299, нито
от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18/13.1
2.2006 год. на МФ. Извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие
на касова разлика в размер на 157.45 лв. между налични парични средства и тези
маркирани във фискалното устройство. За извършената покупка е следвало да бъде
издаден фискален бон №0004638/12.03.2021 год. с този номер е изведен дневен
финансов отчет от проверяващите. Нарушението води до неотразяване на приходи.
За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка сер. AA № 0080107/12.03.2021 год. на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
съставен от Н.Х.Г., на длъжност старши инспектор пo приходите в дирекция
„Оперативни дейности“ — Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните
доказателства.
От констатацията следва, че ЕТ„В.- Р. Б.“ с EИK на
ЮЛ/ЕТ ***, не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДC. Горното
изпълнява състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1,
т. 1, 6. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Установеното
се потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. AA № 0080107/12.03.2021
год.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-100-0080107/17.03.2021
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
на ЕТ“В.- Р.Б.“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин-кинкалерия, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ“В.- Р.Б.“ и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. От
фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна
административна мярка се основават на констатациите от извършената на 12.03.2021
год. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС –
магазин-кинкалерия, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ“В.- Р.Б.“, при която е установено, че едноличният
търговец, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба. В хода на проверката е установено, че за извършената от Н.Х.Г./проверяващ,
преди легитимация/ контролна покупка на ластик и комплект игли на стойност 5.20
лева, платени в брой на лицето Р.И.Б. – продавач и управител, не е бил издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. Извършеното нарушение се доказвало и от
установеното наличие на касова разлика в размер на 157.45 лева между наличните
парични средства в касата и тези, отразени във ФУ. За установените факти и
обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1
от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. AA № 0080107/12.03.2021 год. год.,
ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на констатациите е
направен извод, че ЕТ“В.- Р.Б.“ не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.
Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на ЕТ“В.- Р.Б.“ е
наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – магазин-кинкалерия, находящ се в гр. ***
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-100-0080107/17.03.2021 год., в т.ч. ПИП сер. АА
№0029552/28.08.2019 год., копия на фискален бон, на дневен отчет и дневен
оборот, Декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение и
др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се
прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС /лист 27 по делото/.
Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от ЗДДС №ФК-100-0080107/17.03.2021 год. е издадена от материално
компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане
на ПАМ. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за
осъщественото публичното право на налагане на ограничителните административни
мерки, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното
правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. С оглед на което съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4
от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото съгласно
нормативната регламентация при налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 от ЗДДС
кумулативно с нея и при същите предпоставки се прилага и принудителна административна
мярка по чл.187, ал.1 от ЗДДС, противно на твърдяното от жалбоподателя,
излагането на отделни мотиви с посочване на фактически основания за наложената ПАМ „забрана за достъп до обекта“,
не е необходимо – по силата на закона прилагането на ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС се следва заедно и едновременно с налагането на ограничението по чл.186,
ал.1 от ЗДДС.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В случая на оспорващият търговец е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по
чл.187, ал.1 от ЗДДС - забрана на
достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл.118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/
по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка от гледна точка на обстоятелството, че на 12.03.2021 год. при
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин-кинкалерия, находящ се в гр. ***, е констатирано, че за
извършената от Н.Х.Г./проверяваща, преди легитимация/ контролна покупка на ластик
и комплект игли на стойност 5.20 лева, не е бил издаден фискален бон или касова
бележка от ИАСУТД. Всъщност това обстоятелство не е спорно между страните.
С оглед на което съдът приема за безспорно
установено удостовереното в съставения Протокол за извършена проверка сер. AA №
0080107/12.03.2021 год., че при извършена на 12.03.2021 год. контролна покупка
в обект – магазин-кинкалерия, находящ се в гр. ***, на ластик и комплект игли
на стойност 5.20 лева, не е бил издаден фискален бон или касова бележка.
Правилно установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на
извършвана продажба на услуга в обекта чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ
и съответно като юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.„а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект,
заедно с нея и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта,
поради неспазването на начина за издаване на документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно
ЕТ“В.- Р.Б.“ е определено като задължено по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ лице във връзка предоставяните във търговският обект стоки,
което е довело и до правилното му определяне като субект на нарушението - не издаване на фискален касов бон от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за извършената продажба на ластик и комплект игили и
съответно правилно и законосъобразно с оспорената заповед на ЕТ“В.- Р.Б.“ е
наложена принудителна административна мярка в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а” от ЗДДС. Следователно вярна е констатацията, че
обектът, при осъществяването на дейността в който е констатирано допуснатото
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се стопанисва
от ЕТ“В.- Р.Б.“. Следователно по отношение на търговеца-жалбоподател, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ, при извършената проверка е констатирано неизпълнение на нормативно
регламентираното задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби
на стоки от стопанисвания от ЕТ“В.- Р.Б.“ обект чрез издаване на фискални
касови бележки от въведено в експлоатация за обекта ФУ.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че административният орган правилно е приел, че в стопанисван от ЕТ“В.-
Р.Б.“ обект е допуснато констатираното нарушение на чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 год. от МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и съответно че дружеството
не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба. С оглед на което фактически, правно и
доказателствено обоснован и правилен от гледна точка на материалния закон е
направения извод за наличието на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо
ЕТ“В.- Р.Б.“.
Противно на изложеното в жалбата оспореният
административен акт съдържа мотиви, които не са бланкетни и са съобразени с
установената при проверката фактическа обстановка. Наложената ПАМ отговаря
както на целта на закона, така и прокламираният в чл.6 от АПК принцип на
съразмерност. Установената разлика между касовата наличност и отразените във
фискалното устройство продажби, говори за нисък процент на отчитане на същите,
поради което и обосновано е определен срокът на наложената ПАМ в размер на 14
дена. С оглед на установеното при проверката, не може да се приемат безрезервно
и приложените частни документи за осъществен оборот през финансовата 2020 год.
и този за първото тримесечие на 2021 год. От друга страна с налагането на ПАМ
се преустановява извършеното административно нарушение на търговеца, изразяващо
се в не издаване на касова бележка, респективно не отчитане на всяка една
продажба. Деянието е под формата на бездействие, а с налагането на ПАМ ще се
мотивира проверяваното лице да регистрира всяка една продажба.
С оглед на изложеното
жалбата се явява неоснователна, а оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-100-0080107/ 17.03.2021 год., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на ЕТ“В.-
Р.Б.“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект - магазин-кинкалерия, находящ се в гр. *** и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като издадена в съответствие с приложимият материален закон
и при липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, се явява правилна и законосъобразна.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на ЕТ“В.- Р.Б.“ със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от Р.И.Б. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-100-0080107/17.03.2021 год., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователно.
ОСЪЖДА
ЕТ“В.- Р.Б.“, ЕИК ***, представлявано от
Р.И.Б. и със седалище и адрес на управление гр. ***да заплати на Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52,
представлявана от Изпълнителният Директора Румен Спецов сумата от 100.00 /сто/
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: