РЕШЕНИЕ
№ 1625
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330120244 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. К. Р. срещу „М. Пропърти“ ЕООД,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал.1, прел. трето ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4707,66 лева – главница,
представляваща платени на 04.08.2014 г. от ищцата съдебни разноски на
основание Решение № 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийски
районен съд, Решение от 14.03.2013 г. по гр.д. № 1449/2019 г. на Софийски
градски съд и Определение № 1016/31.07.2014 г. по гр.д. № 4738/2013 г. на
ВКС, 4 ГО, отменени по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК с Решение №
75/23.03.2016 г. по гр.д. № 6298/2015 г. на ВКС, и сумата в размер на 3528,61
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
04.08.2014 г. – 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищцата е следвало
да заплати единствено половината от посочената сума, доколкото останалата
половина е била дължима от нейния ***, се предявяват осъдителни искове с
1
правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2353,83 лева
– платена при начална липса на основание, и сумата в размер на 1764,30 лева
– обезщетение за забава за периода 04.08.2014 г. – 21.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се излагат съображения, че с Решение № 29.06.2012 г.
по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд, Решение от 14.03.2013 г.
по гр.д. № 1449/2019 г. на Софийски градски съд и Определение №
1016/31.07.2014 г. по гр.д. № 4738/2013 г. на ВКС, 4 ГО, ищцата и нейният
*** – Н. Р. Р., са осъдени да заплатят на ответника следните суми за съдебни
разноски: 2907,66 лева по Решение № 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г.
на Софийски районен съд, 840 лева по Решение от 14.03.2013 г. по гр.д. №
1449/2019 г. на Софийски градски съд и 960 лева по Определение №
1016/31.07.2014 г. по гр.д. № 4738/2013 г. на ВКС, 4 ГО. В изпълнение на
посоченото задължение, на 04.08.2014 г. ищцата заплатила дължимите
разноски и по отношение на двамата. С Решение № 75/23.03.2016 г. по гр.д.
№ 6298/2015 г. на ВКС по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК било отменено
влязлото в сила Решение № 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на
Софийски районен съд, и делото било върнато за ново разглеждане. С
Решение № 232/16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 3745/2017 г на ВКС, бил
отхвърлен предявеният иск срещу ищцата, а с Решение № 8661/18.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 15741/2018 г. на СГС, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 46/05.02.2021 г. по гр.д. № 2257/2020
г. по описа на ВКС, били отхвърлени и исковете срещу ищцата и нейния *** –
Н. Р. Доколкото ищцата била заплатила разноските по посочените дела
доброволно на 04.08.2014 г., то сумата се явявала платена на отпаднало
основание.
Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „М.
Пропърти“ ЕООД, с който се излага становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Посочва се, че с претендиране на
цялата сума, ищцата упражнява чужди права над ½ част от платената сума.
2
Навеждат се доводи, че ответното дружество не е знаело, че сумата е била
преведена от страна на ищцата. Възразява се, че както главното вземане, така
и акцесорното за заплащане на обезщетение за забава се явяват погасени по
давност. Признава се, че Решение № 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на
Софийски районен съд, Решение от 14.03.2013 г. по гр.д. № 1449/2019 г. на
Софийски градски съд и Определение № 1016/31.07.2014 г. по гр.д. №
4738/2013 г. на ВКС, 4 ГО, са отменени по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК с
Решение № 75/23.03.2016 г. по гр.д. № 6298/2015 г. на ВКС, като
впоследствие предявените искове срещу ищцата и нейния *** са отхвърлени.
Въпреки изложеното, според ответника, началният момент, от който е
започнал да тече давностния срок за погасяване на задължението за връщане
на посочените суми е влизане в сила на Решение № 75/23.03.2016 г. по гр.д.
№ 6298/2015 г. на ВКС. Посочва се, че последващите производства са без
значение.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск, се
излагат съображения, идентични с тези по главния иск. Акцентира се, че като
начална дата, от която е започнала да тече погасителната давност за
вземането за връщане на сумата, следва да се приеме 04.08.2014 г., респ. към
датата на депозиране на исковата молба е изтекъл петгодишния срок по чл.
110 ЗЗД.
Поради изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представената вносна бележка от **
г. /л.10/, се установява, че на посочената дата ищцата е превела на ответника
сумата в размер на 4707,66 лева с основание - съдебни разноски по гр.д. №
32909/2009 г. на СРС, гр. д. 1447/2013 г. на СГС и гр. д. № 4738/2013 г. на
ВКС. Посоченото се потвърждава и от представеното Удостоверение изх. №
**** г., издадено от *** АД /л.62/.
По делото е представен и препис от Решение от 29.06.2012 г.,
постановено по гр. д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд /л.11-15/, по
силата на което е отхвърлен предявеният иск от “М. Пропърти” ООД срещу
3
Н. Р. Р. и П. К. Р. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ и предл. пето
ЗЗД, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. трето, вр. чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС. С постановеното съдебно решение
Н. и П. Р. са осъдени да заплатят на “М. Пропърти” ООД сумата в размер на 2
907, 66 лева, представляваща разноски в производството. Постановеното
съдебно решение е потвърдено с Решение от 14.03.2013 г., постановено по в.
гр. д. № 1449/2013 г. на Софийски градски съд /л.16-22/, по силата на което и
Н. и П. Р. са осъдени да заплатят на “М. Пропърти” ООД сумата в размер на
840 лева, представляваща разноски във въззивното решение. Последното не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 1016/31.07.2014 г.,
постановено по гр. д. № 4738/2013 г. на ВКС, а Н. и П.Р. са осъдени да
заплатят на “М.Пропърти” ООД сумата в размер на 960 лева, разноски в
касационното производство.
От Решение от 07.03.2016 г., постановено по гр. д. № 6298/2015 г. на
ВКС /л.26-27/, се установява, че е отменено по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК
влязлото в сила Решение от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 32909/2009
г. на Софийски районен съд, като делото е изпратено на друг състав на
Софийски градски съд за ново разглеждане. С Решение от 24.04.2017 г.,
постановено по гр.д. № 3743/2016 г. по описа на Софийски градски съд,
първоинстанционното решение е потвърдено, а П. и Н. Р. са осъдени да
заплатят сумата в размер на 840 лева, представляваща разноски в
производство. С Решение № 232/16.11.2018 г., постановено по гр. д. №
3745/2017 г. на ВКС /л.32-25/, въззивното решение е отменено в частта, с
която е уважен предявения иск по чл. 40 ЗЗД, и делото е върнато за ново
разглеждане за произнасяне по предявените искове с правно основание чл. 26,
ал.1, вр. чл. 28 ЗЗД и чл. 108 ЗС. С Решение от 18.12.2019 г., постановено по
в. гр. д. № 15741/2018 г. на Софийски градски съд /л.36-39/, посочените
искове са отхвърлени, а “М. Пропърти” ООД е осъдено да заплати на Н. Р.
сумата в размер на 1300 лева, и на П.Р. - сумата в размер на 900 лева,
представляващи разноски във въззивната инстанция. С Определение №
46/05.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2257/2020 г. на ВКС /л.40-42/,
постановеното решение не е допуснато до касационно обжалване.
От представеното по делото Определение от 05.06.2020 г., постановено
по гр. д. № 15741/2018 г. по описа на Софийски градски съд /л.64/, се
установява, че от ответницата П.Р. е поискано издаване на обратен
4
изпълнителен лист за заплатените от същата разноски по отменените решения
по реда на чл. 303 ГПК, но искането е оставено без уважение, като мотивите
на съда са в насока, че следва да се постанови второ решение.
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак №
** г., издаден от община** въз основа на акт за сключен граждански брак №
***г. /л.65/, от което се установява, че Н. и П. Р. са сключили граждански
брак на *** г.
По правните аспекти на спора:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Фактическият състав на нормата на чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД изиска
плащане от страна на ищцата, респ. получаване от страна на ответника на
сумата в размер на 4707,66 лева, като основанието за заплащането на сумата
да е съществувало към момента на извършване на плащането, но да е
отпаднало впоследствие.
В настоящия случай от фактическа страна не се спори, че към датата на
извършване на плащането от страна на ищцата П.Р. е съществувало
основание за дължимостта на сумата в размер на 4707,66 лева на ответника, а
именно - влезлите в сила съдебни актове по гр.д. № 32909/2009 г. на СРС, гр.
д. 1447/2013 г. на СГС и гр. д. № 4738/2013 г. на ВКС, което е посочено и като
основание за заплащането на сумата във вносната бележка. Между страните
липсва спор и че постановеното съдебно решение по гр.д. № 32909/2009 г. на
СРС е отменено по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК с Решение от 07.03.2016 г.,
постановено по гр. д. № 6298/2015 г. на ВКС, респ. е отпаднало основанието
за заплащане на сумата, считано от датата на влизане на решението в сила, а
именно: 07.03.2016 г. В тази връзка, съдът намира, че действително,
приложим за връщане на посочената сума се явява редът чрез предявяване на
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД, а не по реда
на чл. 309, ал.2 ГПК, доколкото посочената разпоредба препраща към
нормата на чл. 245, ал.3 ГПК. Последната предвижда издаване на обратен
изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или
вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на
решение, което е било отменено и искът е бил отхвърлен с влязло в сила
решение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че предмет на обратния
5
изпълнителен лист са само сумите, които са събрани от длъжника в
изпълнителното производство с помощта на държавна принуда. За тези суми
длъжникът е освободен от необходимостта да води осъдителен иск срещу
кредитора, тъй като за тях има данни в изпълнителното дело и техният размер
може да бъде несъмнено установен от съдебния изпълнител. Доброволно
платените от длъжника суми за погасяване на вземането в изпълнение на
осъдително решение, което впоследствие е било отменено и искът отхвърлен,
които не са постъпили първоначално по сметка на съдебен изпълнител, също
подлежат на връщане като недължимо платени, но по реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД
и за тях длъжникът следва да предяви осъдителен иск /така Определение №
659/28.12.2017 г., постановено по ч. т. д. № 2988/2017 г. на ВКС, 1 ТО/.
Предвид установеността на вземането за главното задължение, следва да
бъде разгледано направеното от ответника в преклузивния срок по чл. 131
ГПК възражение, че вземането е погасено по давност. В тази насока, следва да
се имат предвид разясненията, дадени в т. 7 от ППВС 1/1979 г., съобразно
които вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното
обогатяване се погасят с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД.
При третия фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД, основанието е налице към
момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска
обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в
който отпада основанието.
В настоящия случай, основанието за дължимостта на сумата е отпаднало
с влизане в сила на Решение от 07.03.2016 г., постановено по гр. д. №
6298/2015 г. на ВКС, а именно на 07.03.2016 г. От този момент вземането е
станало изискуемо, респ. от този момент е започнал да тече петгодишният
срок по чл. 110 ГПК, като същият изтича на 07.03.2021 г. В тази връзка следва
да се отече и спирането на давността за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г.
по чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Следователно петгодишният давностен срок
изтича на 07.05.2021 г. Настоящата искова молба е депозирана на 21.12.2021
г., респ. искът е предявен след изтичане на давностния срок. Предвид
изложеното предявеният иск за връщане на даденото на отпаднало основание
следва да бъде отхвърлена като погасен по давност.
6
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода
04.08.2014 г. - 21.12.2021 г. в размер на 3528,61 лева също се явява
неоснователна, не само предвид обстоятелството, че се отхвърля главната
претенция. Касае се за претенция за изпълнение на безсрочно задължение,
поради което е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да
изпълни съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, за да изпадне в забава /така Тълкувателно
решение № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което следва да бъде приложено по
аналогия и за разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД/. Предвид
липсата на покана за изпълнение на задължението, то предявения иск се явява
неоснователен.
Доколкото се отхвърля главната претенция на ищцата, то съдът намира,
че се е сбъднало вътрешно процесуалото условие за разглеждане на
предявените при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал.1, предл.
пъвро ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2353,83 лева
като платена при начална липса на основание, както и обезщетение за забава в
размер на 1764,30 лева за периода 04.08.2014 г. - 21.12.2021 г.
Фактическият състав на нормата на чл. 55, ал.1 ЗЗД изисква предаване,
респ. получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго лице, в която насока
отново са постановките на ППВС 1/1979 г.
В настоящия случай, както бе посочено, към датата на заплащане на
сумата - 04.08.2014 г., е било налично основание за получаването й от страна
на ответника, а именно: следвало е да се заплатят разноските по влезлите в
сила съдебни решения. Едва с отмяната на влязлото в сила съдебно решение, е
отпаднало основанието за дължимостта на сумата, поради което и както бе
коментирано, случаят попада в приложното поле на чл. 55, ал.1, предл. трето
ЗЗД - недължимост на отпаднало основание, но не и в хипотезата на чл. 55,
ал.1, предл. първо ЗЗД - недължимост при начална липса на основание.
Предвид изложеното предявената при условията на евентуалност претенция
също следва да бъде отхвърлена. Предявената претенция за обезщетение за
забава също се явява неоснователна, на първо място предвид отхвърляне на
главното вземане и на следващо място, предвид липсата на покана за
изпълнение на задължението, като по отношение на същата важи изложеното
7
до този момент в тази насока.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.3
ГПК има ответникът. Доказателства за извършване на такива са представени в
размер на 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящата съдебна инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал.1, прел. трето ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от П. К. Р.,
ЕГН: **********, срещу „М. Пропърти“ ЕООД, ЕИК: *********, за осъждане
на ответника да заплати ищеца следните суми: 4707,66 лева /четири хиляди
седемстотин и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ – главница,
представляваща платени на 04.08.2014 г. от ищцата съдебни разноски на
основание Решение № 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийски
районен съд, Решение от 14.03.2013 г. по гр.д. № 1449/2019 г. на Софийски
градски съд и Определение № 1016/31.07.2014 г. по гр.д. № 4738/2013 г. на
ВКС, 4 ГО, отменени по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК с Решение №
75/23.03.2016 г. по гр.д. № 6298/2015 г. на ВКС, и сумата в размер на 3528,61
лева /три хиляди петстотин двадесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 04.08.2014 г. – 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, прел. първо
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от П. К. Р., ЕГН: **********, срещу „М. Пропърти“
ЕООД, ЕИК: *********, за осъждане на ответника да заплати ищеца следните
суми: 2353,83 лева /две хиляди триста петдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки/ – главница, представляваща недължимо платена сума при начална
липса на основание, и сумата в размер на 1764,30 лева /хиляда седемстотин
шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 04.08.2014 г. – 21.12.2021 г., ведно със
8
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК П. К. Р., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „М. Пропърти“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на
700 лева /седемстотин лева/, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
9