Определение по дело №404/2020 на Окръжен съд - Силистра

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 260162

гр. Силистра,18.12.2020г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на  осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав :

                                              

Председател: Пламен Неделчев

         Членове: Кремена Краева

                                                                  Огнян маладжико

 

Като разгледа, докладваното от съдия К. Краева в.ч.гр.д.№ 404/ 2020г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

         `       

                   Производство по чл.274 и сл ГПК.

 

БОНДА ООД обжалва определение №1645 от 30.09.2020г. по гр. д. № 975 /2020 г. на РС – Силистра, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по делото, поради поради отпадане правния интерес на кредитора от провеждането на иска в резултат на предприетото след издаване на заповедта по чл.410 ГПК доброволно изпълнение.

Твърди, че Районен съд - град Силистра неправилно е приел, че за ищеца БОНДА ООД е отпаднал правният интерес за предявяване на иска. Ответникът е заплатил дължимата сума по процесната фактура № 762/06.,04.2017 г., но плащането е извършено след издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 570/2020 година и след като вече е бил депозирал възражение по-чл. 414 от ГПК. Като е подал и не е оттеглил възражението си, ответникът Р.М.И. е станал причина да се води настоящото дело, поради което дължи сторените от БОНДА ООД разноски по заповедното и исковото производство, защото той е станал причина БОНДА ООД да прави разходи за съдебни дела.

 

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страната в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

 

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано с предявен по реда на чл. 422 ГПК от БОНДА ООД против Р.И. иск да се признае за установено, че към датата на депозиране на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, има вземане спрямо ответника в размер на 3162,19 лв., представляваща цена на стока по фактура № 762 от 06.04.2017 г., законна лихва върху тази сума от 18.06.2020 г. до окончателното и плащане, за което вземане е била издадена заповед №1179  по ч.гр.д. № 570 по описа на СРС за 2020 г. Претендирал за осъждане на ответника да му заплати разноските, сторени в заповедното и в исковото производство, а в условията на евентуалност при отхвърляне на иска поради погасяване на задължението на ответника чрез изпълнение, моли съда да осъди последния да му заплати разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Искът е предявен след подадено от длъжника немотивирано възражение по чл. 414 ГПК и указания по реда на чл.415 ГПК от заповедния съд. В исковата молба ищецът изрично признава и е представил доказателства, че по описаната фактура № 762 от 06.04.2017 г. е получил плащане, след инициираното заповедно производство по чл. 410 ГПК- шест дни, след като е подадено възражение по чл.414 ГПК.

При тези данни поизнасянето на районния съд е съобразено с указанията в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, съгласно т. 10в от което се предвижда, че ако кредиторът е получил изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. 

Така в случая и въззивният съд намира, че ищецът не е имал интерес от предявяването на установителен иск, тъй като е безспорно, че узнал за извършеното плащане, което е постъпило по неговата банкова сметка. *** извършено плащане спорът между страните да се разреши без иницииране на исково производство по чл. 422 ГПК, което да има за предмет единствено разноските на кредитора – както явства в случая ( доколкото не е изрично изтъкван интерес от иницииране на производството във връзка, че претендирал и заплащане на дължимата законна лихва). С факта на плащането, което се признава от кредитора, всъщност е налице оттегляне на възражението на длъжника срещу заповедта – в такъв смисъл и Определение № 149 от 27.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 233/2020 г. Ефектът на възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение в случая е преодолян с факта на изпълнение на задължението си по нея към кредитора, извършено в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. В този случай заповедта за изпълнение влиза в сила с плащането на задължението към кредитора и е основание да се издаде изпълнителен лист на заявителя само за непогасените разноски в заповедното производство, защото само за тях заявителят има правен интерес. В определението за прекратяване на производството по делото съдията съвсем ясно е отразил, че след влизането в сила на определението за прекратяване, препис от исковата молба следва да се приложи по ч.гр.д. № 570 по описа на СРС за 2020 г. с оглед издаването на изпълнителен лист за разноските, направени от заявителя в заповедното производство.

 

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че предявената частна жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното, ОС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА  определение  №1645 от 30.09.2020г. по гр. д. № 975 /2020 г. на РС – Силистра.

 

Определението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.