Решение по дело №9208/2016 на Районен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 №.............

 

 

гр. Плевен, 10.02.2017 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 07.02.2017 година, в състав:

                                                                          

                                                          

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

        

         при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 9208  по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

                      

         Иск с правно основание чл.150  от СК.

         Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Т.Ц., със съгласието на неговата майка и законен представител М.И., против И.Ц., с която е предявен иск на основание чл.150 от СК. Твърди се, че  понастоящем размерът на присъдената издръжка на непълнолетното дете е в размер 100лв. - определена с  решение, постановено по гр.д. №6077/2011год. по описа на ПлРС;  че с оглед изминалия период от време е налице изменение на обстоятелствата, определящи размера на дължимата издръжка, както и това, че ищецът страда от заболяване, което налага отделянето на допълнителни средства за издръжка – извън обичайните. Претендира се  издръжка в по-голям  размер - 300лв.

           В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва размера на предявения иск и заявява, че може да заплаща месечна издръжка в размер 150лв. Твърди, че от десет години работи в чужбина и реализира месечен доход от 1300 евро;  заплаща месечен наем 530евро, както и че е диабетик и има сериозни здравословни проблеми, налагащи  хоспитализация и респективно – отделяне на средства за това. По отношение здравословното състояние на ищеца заявява, че то е вродено, ищецът се лекува от години и  има подобрения.           

          Прието е за безспорно между страните, че ответникът е баща на непълнолетния  ищец, че размерът на дължимата издръжка  понастоящем е 100лв.; че  ищецът е  ученик в 8-ми клас в СУ “С.Заимов“ - Плевен.

          В о.с.з. ищецът се явява, представляван от адв.В.И., който  поддържа иска и  навежда  доводи в о.с.з.

           В о.с.з., ответникът се представлява от майка си П. С., която от името на  ответника заявява, че възможността му да заплаща издръжка в увеличен размер е от 100лв.  – на 150лв., като  поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим и изцяло основателен.

          По делото се установява, че с решение по гр.д. №6077/2011год., постановено по описа на ПлРС, размерът на дължимата от ответника на ищеца издръжка е увеличен от 50лв. на 100лв., считано от 06.10.2011год. Към настоящия момент минималният размер на дължимата издръжка е 115лв. От изявлението на ответника се установява, че същият може да заплаща издръжка, увеличена с 50лв., или с 35лв./ или 18 евро/ повече от  посочения минимален размер. Следва да се отбележи, че е изминал период от малко повече от 5 години преди ищецът да поиска /посредством образуването на настоящото дело/ изменение на размера на издръжката. През този период  безспорно  освен, че  е налице нарастване на цените на стоките, необходими за отглеждането на едно дете, е нараснала и нуждата му от издръжка - с увеличаване на възрастта на същото. В момента ищецът е на навършени  14години, ученик е в 8-ми клас, който момент съвпада с периода на негово израстване, налагащо сравнително честа подмяна на дрехи, обувки и  т.н.. Видно е, че ищецът закупува учебни пособия, а т.к. учи в гр.Плевен, а  живее в с.Ясен, ползва извънградски транспорт – за който заплаща месечно                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     карта 24лв./по данни от социалния доклад/. При изслушването му ищецът заявява, че е имал желание да посещава на платени  уроци по английски език, но средствата не достигат. Същевременно и разбира се не на последно място, следа да се посочи, че  ищецът е със заболяване, което е специфично и налага провеждане на санаториално лечение  и провеждане на рехабилитация и  физиотерапия, която  обаче следва да се провежда  в балнеосанаториуми със специална солена вода, които не се намират на територията и/или в близост до гр.Плевен. Във вр. със здравословния проблем на ищеца в писмения отговор ответникът заявява, че това заболяване на сина му е вродено и не е налице влошаване у. Съдът приема, че вродено или не, такова заболяване е налице и не може да бъде пренебрегнато относно преценката за дължимия размер издръжка. Това заболяване съдът приема, че обосновава нужда  от издръжка - извън обичайната за: храна, облекло, обувки, ученически пособия, заплащане на разходи за транспорт, закупуване на лекарства при обичайни  здравословни неразположения и т.н. От приетото заключение на ВЛ Т.И. се установява, че от изследваните данни в НСИ за едно лице от домакинството се следват 263,07лв., като в тази сума са изключени разходи, неспецифични за възрастта на ищеца /като алкохол и цигари/, както и не са включен разходи за  закупуване на медикаменти. Ищецът е  представил доказателства за доходите на майка си, които са малко над минималната работна заплата за страната. Същата полага преки и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на  непълнолетния Т., като същевременно  освен заделяне на  средства за неговата  издръжка , следва да  заделя средства и за разходи по домакинството, средства за собствена издръжка. Ответникът е представил доказателства за месечното възнаграждение, което получава , като е видно, че същото варира от 1200евро до над 1700евро на месец. Представил е  доказателства за здравословното си състояние и за това,че заплаща месечен наем съгласно договор за наем, изтичащ през настоящата година  в размер 550 евро. Представил е също така  доказателства за разходите за ел.енергия, които  има на месец  и които варират от 35 до 43 евро на месец. Ответникът дължи издръжка само на ищеца, като по делото се установява, че не е давал допълнителни средства през годините/извън строго фиксираната издръжка/. С оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че същият следва да заплаща исканата издръжка от 300лв. месечно. Въпреки изложеното от ответника като становище по предявения срещу него иск, съдът не може и не приема, че същият има възможност да заплаща издръжка само с 35лв. повече от дължимия минимум към момента.

          Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра на същия текст и понастоящем минималният размер издръжка е 115лв. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

         С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

         При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер на издръжката – 288лв., както и  разноски за вещо лице в размер 80лв.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски  за  адвокат  в размер 300лв.Представен  е списък на разноските.

         Следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

         Воден от горното, съдът

                                      

                                    

                                    Р    Е    Ш    И :

 

          ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с Решение, постановено по гр.д. №6077/2011год. по описа на Плевенски районен съд, влязло в сила, като ОСЪЖДА И.Ц.Ц., ЕГН **********,***, представляван по делото от пълномощника П.С., адрес: ***  ДА ЗАПЛАЩА   на Т.И.Ц., ЕГН **********, със съгласието на  неговата майка  М.Х.И., адрес: *** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА вместо по 100лв. - по 300лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2016год. до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК И.Ц.Ц., ЕГН **********,***, представляван по делото от пълномощника П.С., адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 288лв.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.Ц.Ц., ЕГН **********,***, представляван по делото от пълномощника П.С., адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Ц., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка М.Х.И., адрес: *** разноски по делото в размер 300лв.

          Допуска на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

           Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 20.02.2017год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

                                                  

                                                            

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: