РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Бургас, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Р.а
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Д. Р.а Търговско дело № 20232100900312
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с допълнителни
такива, на „АРХИТЕКТ НИКОЛОВ 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, кв.
Стрелбище, ул. “Твърдишки проход” № 15, ап. офиси, представлявано от Н. Н.
Н., против „ДИВЕЛА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София – 1504, район Оборище, ул. „Върбица“ № 5,
представлявано от управителя Д. Л. Ц., С. Д. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
*****, Общ. *****, ж.к. „****“ бл.**, ет.**, ап.**, Д. Д. Ц. с ЕГН ********** с
адрес гр. *****, Общ. *****, ж.к. „******“ бл.**, ет.**, ап.**и Н. П. Ц. с ЕГН
********** с адрес гр. *****, ж.к. „******“ бл.**, ет.**, в качеството им на
съдружници в ГД „ТУР ИНВЕСТ“, със седалище и адрес на управление в гр.
София, с която се претендира осъждането на ответниците да заплатят на
ищеца следните суми: „ДИВЕЛА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, в качеството му
на съдружник с 50 % участие в ГД „ТУР ИНВЕСТ“ - сумата от 68 397,50 лв. с
ДДС – дължима главница за изпълнени СМР, отразени в Акт образец 19 № 6
от 24.07.2018 г., както и сумата от 21 439 лв. – мораторна лихва за периода от
21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
1
от 21.07.2023 г. до окончателното й изплащане; С. Д. Ц., в качеството й на
съдружник с 25 % участие в ГД „ТУР ИНВЕСТ“ - сумата от 34 198,75 лв. с
ДДС – дължима главница за изпълнени СМР, отразени в Акт образец 19 № 6
от 24.07.2018 г., както и 10 719,50 лв. – мораторна лихва за периода от
21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от 21.07.2023 г. до окончателното й изплащане; Д. Д. Ц., в качеството му на
съдружник с 12,50 % участие в ГД „ТУР ИНВЕСТ“ - сумата от 17 099,37 лв. с
ДДС - дължима главница за изпълнени СМР, отразени в Акт образец 19 № 6
от 24.07.2018 г., както и 5 359,75 лв. – мораторна лихва за периода от
21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от 21.07.2023 г. до окончателното й изплащане; Н. П. Ц., в качеството й на
съдружник с 12,50 % участие в ГД „ТУР ИНВЕСТ“ - сумата от 17 099,37 лв. с
ДДС – дължима главница за изпълнени СМР, отразени в Акт образец 19 № 6
от 24.07.2018 г., както и 5 359,75 лв. – мораторна лихва за периода от
21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от 21.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
Предявените искове се основават на твърдения за съществуващо
облигационно правоотношение между ищцовото дружество, в качеството на
изпълнител, и ГД „ТУР ИНВЕСТ“, в качеството му на възложител, по сключен
между тях Договор за възлагане на СМР от 10.04.2017 г. и Анекс към него от
25.03.2019 г., по отношение на обект Хотел „Аполонис“, находящ се в гр.
Созопол, м. „Буджака“, ул. „Виа Понтика“ № 47. ГД „ТУР ИНВЕСТ“ се
състояло от следните съдружници: „ДИВЕЛА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД с 50 %
участие, С. Д. Ц. – с 25 % участие, Д. Д. Ц. – с 12,50 % участие, и Н. П. Ц. - с
12,50 % участие. Сочи се, че ищецът изпълнил в срок и съгласно договорения
обем, количество и качество възложените му СМР. Преди започване на
работата била изплатена от възложителя авансово сумата от 60 000 лв. с ДДС
съгласно фактура № 74/17.04.2018 г., след което били възложени и изпълнени
СМР-та, отразени в Акт образец 19 № 5 от 10.05.2018 г. на стойност от
143 417,24 лв. без ДДС /с ДДС 172 100,68 лв./, по който е остА.л дължим
остатък от 43 417,24 лв. без ДДС /с ДДС 52 100,68 лв./, поради приспадане на
внесения аванс от 60 000 лв. с ДДС и последващо плащане на още 60 000 лв. с
ДДС съгласно фактура № 76/11.05.2018 г. След това, обаче, били изпълнени и
други СМР, посочени по вид, цена и обем в Акт образец 19 № 6 от 24.07.2018
г. на стойност общо 113 996,66 лв. без ДДС или 136 795,99 лв. с ДДС, чието
2
плащане се търси в настоящото производство от съдружниците в
гражданското дружество, съобразно дела им в същото, ведно с лихвата за
забава от 25.07.2018 г. - датата на изпадане в забава на ответниците, до
20.07.2023 г. включително, както и законната лихва върху главниците от
датата на завеждане на делото – 21.07.2023 г., до окончателното им
изплащане.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, ангажират се
доказателства, претендират се разноски.
Правното основание на предявените искове е чл. 79, ал.1, предл. 1-во във
вр. с чл. 258, предл. 2-ро и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, редовно уведомено.
В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от
ответниците – физически лица. Същите оспорват предявените искове, като
излагат, че всички изпълнени и приети СМР по горния договор са вече
заплатени, като тези, които не били приети поради пълно неизпълнение, лошо
изпълнение или неточно такова, както и повторно извършени СМР, не
следвало да бъдат заплащани. Оспорват представения от ищеца Акт образец
19 № 6 от 24.07.2018 г. Сочат, че няма възлагане за извършване на СМР-та на
основание, различно от сключения договор от 10.04.2017 г. Сочат, че нито
съдружниците, нито ГД е получавало поканата за плащане, приложена към
исковата молба, поради което не дължат лихви за забава. Излагат, че
възложената работа е следвало да бъде изпълнена в срок от 120 дни съгласно
чл.3, ал.1 от договора, начиная от 13.04.2017 г. съгласно чл.9, ал.1 от договора,
както и че ищецът е изпаднал в забава относно срочното изпълнение на
задълженията си по договора. Поради това, в случай на евентуално уважаване
на исковете срещу тях, ответниците-физически лица са направили следните
възражения за прихващане: отв. С. Ц. депозира възражение за прихващане с
претендирана неустойка за забава в размер на 117 600 лв. – припадащият й се
дял от тази претенция съобразно участието й в ГД, формирана като 0.1 % от
цената на договора /400 000 лв. без ДДС/ за всеки ден закъснение за периода
от 12.08.2017 г. до 29.06.2020 г. включително /общо 1051 дни забава/, тъй като
към тази датата липсвало пълно и в точен обем изпълнение на договорните
3
задължения. Твърди се, че неустойката е уговорена в чл. 12, ал. 1 от договора,
съобразно който изпълнителят е следвало да изпълни възложените му СМР в
срок до 11.08.2017 г. включително, като към тази датата липсвало точно и в
пълен обем изпълнение на възложените СМР, поради което и се дължала
търсената неустойка.
Ответникът Д. Ц. също заявява възражение за прихващане с неустойка за
забава в размер на 52 550 лв. за периода от 12.08.2017 г. до 29.06.2020 г.
съобразно дяловото му участие в гражданското дружество.
Ответницата Н. Ц. също заявява възражение за прихващане с такава
неустойка в размер на 52 550 лв. за периода от 12.08.2017 г. до 29.06.2020 г.,
съобразно дяловото й участие в гражданското дружество.
Правното основание на възраженията за прихващане е чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД.
С допълнителната си исковата молба ищецът твърди, че е налице
индиректно признание на исковете, тъй като частичното плащане
съставлявало признание на цялото вземане на кредитора. Излага също така, че
не е дължима търсената неустойка, тъй като не е налице забава от страна на
изпълнителя, а и такава не следвало да бъде заплащана на неизправната
страна по договора, каквато се явявал изпълнителят, доколкото на сочената от
ответниците начална дата на забавата – 12.08.2017 г., възложителят още не бил
предоставил фронт за работа на изпълнителя съобразно клаузите на договора,
и поради това дори не може да се докаже твърдяната от ответниците начална
дата на забава. Освен това, стойността на претендирА.та обща неустойка
надвишавала с 20 процента стойността на договора, което само по себе си
представлявало способ за неоснователно обогатяване. Клаузата за неустойка
била договорена в нарушение на чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД – при противоречие
с добрите нрави, и се явявала нищожна на това основание.
С допълнителните си отговори ответниците С. Ц., Н. Ц. и Д. Ц. заявяват,
че офертата на ищеца от 25.03.2019 г. е изготвена във връзка с водени между
страните преговори по повод некачествено и неточно изпълнени СМР,
възложени с договора, като отново заявяват, че липсват дължими суми по
договора от страна на възложителя. По отношение на оспорването на
претенцията за неустойка се сочи, че от значение за валидността на неустоечна
клауза е не как е определен нейният размер, а дали е уговорена извън
4
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В с.з. ответниците С. Ц. и Н. Ц. се представляват от адв. Таня Илиева, а
ответникът Д. Ц. – от адв. Деян Стойков. Същите претендират отхвърляне на
предявените искове, ангажират доказателства и претендират разноски.
Ответното дружество „ДИВЕЛА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по исковете.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба и
допълнителната искова молба, становището на ответниците по нея в
отговора и допълнителния отговор, и като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна стрА. следното:
Между страните няма спор, че ищцовото дружество „АРХИТЕКТ
НИКОЛОВ 2000“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, и ГД „ТУР
ИНВЕСТ“, в което ответниците са съдружници при посочените от ищеца
дялове, в качеството му на възложител, са сключили представения Договор за
възлагане на СМР от 10.04.2017 г. /л.35/, ведно с анекс към него от 25.03.2019
г. /л.39/.
Съгласно чл.1 от сключения договор, изпълнителят е приел на свой риск
и със свои средства да извърши договорените СМР на обект „Хотел
„Аполонис“ м. Буджака, ул. „Виа Понтика“ № 47 гр. Созопол – дворно
пространство и текущ ремонт. В чл. 2 от договора е посочено, че СМР,
предмет на договора, са подробно описани по етапи, количество и единични
цени в количествено-стойностна сметка /КСС/ - Приложение № 1,
представляваща неразделна част от договора. Срокът за цялостно изпълнение
е 60 дни от датата на предоставяне фронт за работа на обекта, удостоверено с
протокол за първи етап, и 60 дни за втори етап /чл.3, ал.1/. Съгласно чл.3, ал.3,
при завършване на съответния обем работи, изпълнителят отправя до
възложителя писмена покА. да направи оглед и да приеме изпълнената работа.
Предаването на изпълнения обем работа се извършва с Акт-Образец 19. В
чл.4, ал.2 от договора е посочено, че изпълненият обем СМР, подлежащи на
заплащане, ще се отчитат със следните документи: 1. подробни количествени
сметки на изпълнените видове работи; 2. КСС /Акт за разплащане – обр.19/,
без забележки на изпълнените СМР; 3. актове, освидетелстващи изпълнените
работи съгласно Наредба № 3/2003 г.; 4. документи, удостоверяващи
5
съответствието на вложените строителни продукти със съществените
изисквания към строежите – декларация за съответствие; 5. данъчна фактура;
6. други документи. При непредставяне на изброените документи, не се
извършва разплащане на актуваните СМР, като възложителят уведомява
изпълнителя за коригиране на пропуските /чл.4, ал.3 от договора/.
С договора е уговорена ориентировъчна стойност на договорените СМР
– общо 400 000 лв. без ДДС, съгласно Приложение № 1, неразделна част от
договора /чл.5, ал.1/, като общата ориентировъчна стойност е получена на
база „твърди единични цени“ и „ориентировъчни количества“ – съгласно
Приложение № 1 – КСС /чл.5, ал.2/. Единичните цени на видовете работи,
описани в Приложение № 1, са окончателни и не подлежат на промяна за
срока на цялото строителство. Промяна на единична цена е възможна
единствено при промяна на вида на използвания материал, като единичната
цена се променя съобразно разликата в стойността на материала /чл.5, ал.3/.
Няма спор, че впоследствие страните са сключили анекс към договора от
25.03.2019 г. /л.39-л.43/, ведно с оферта към него и Приложение № 1,
представляващо КСС, с които са се договорили да бъдат допълнително
извършени описаните в тях СМР на обща стойност от 42 901,04 лв. без ДДС.
В настоящото производство ищецът претендира стойността на незаплатени
СМР в общ размер на 113 996,66 лв. без ДДС, 136 795,99 лв. с ДДС, подробно
описани в Протокол Обр.19 № 6 /л.4-л.8 от делото/, в който са отразени в
табличен вид СМР, мярка, количество, ед.цена, дължима сума. Акт Обр.19 №
6 е съставен на 24.07.2018 г., преди датата на подписване на анекса към
договора, подписан е само от изпълнителя, като последният твърди, че към
датата на съставянето на документа описаните в него СМР са били извършени
/според изявление на процесуалния представител на ищеца в с.з. на 14.03.2024
г./. Безспорно е, че по процесния Акт Обр.19 не са извършвани плащания от
стрА. на възложителя – нито частични, нито авансови. От стрА. на
изпълнителя не са били предоставени строителни книжа или документи във
връзка с процесния Акт Обр.19, както изисква чл.4 от договора.
По делото не е представено Приложение № 1 /КСС/, представляващо
неразделна част от процесния договор за възлагане на СМР съгласно чл.1, ал.2
от същия, като в с.з. на 20.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца
изрично заявява, че не разполагат с Приложение № 1.
6
От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № 8-Z-
292/20.02.2018 г. на кмета на Община Созопол е било наредено премахването
на незаконен строеж „Открит басейн с прилежащи площи“, находящ се в УПИ
ІІ 5094 м. „Буджака“, землище на гр. Созопол, поради това, че строителството
е било извършено без строителни книжа /л.147/. Заповедта е била изпълнена,
като изграденият без строителни книжа басейн е бил засипан със земни маси,
видно от КП № 20/16.04.2018 г. на дирекция УТКИПЕУП при Община
Созопол и Заповед № 8-Z-635/11.05.2018 г. на кмета на Община Созопол
/л.148-л.149/.
Ответниците Ц.и твърдят също, че вложените в незаконното
строителство материали и изпълнените във връзка със същото СМР не
подлежат на заплащане от страна на възложителя, а са за сметка на
изпълнителя в съответствие с чл.9, ал.1, т.13 от договора. Съгласно посочения
текст, изпълнителят се е задължил да отстранява за своя сметка некачествено
изпълнени СМР или изпълнени в отклонение от проектите, когато същите са
установени от възложителя, от проектанта, от строителния надзор или от
контролни органи.
От заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че
претендираните СМР, отразени в Акт Обр.19 № 6 от 24.07.2018 г., касаят СМР
по вертикална планировка /пространствено оформление на прилежаща площ с
археологически разкопки/ и текущ ремонт на Хотел „Аполонис“ гр. Созопол -
боядисване на хотелски стаи, монтаж на аксесоари и др. Същите по пера и
като стойности не се повтарят в наличните 5 бр. протоколи акт обр.19 - №1,
№2, №3, №4 и №5. Поради липса на Приложение № 1 – КСС към сключения
договор за възлагане на СМР от 10.04.2017 г., не може да се каже какво точно
е било договорено, както и не може да се каже дали ответникът е възложил на
ищеца актуваните с акт обр.19 № 6 СМР /изявление на в.л. Ч. в с.з. на
20.02.2025 г./. Басейнът с помпено помещение са изградени, но не се включват
в претенцията по акт Обр.19 № 6, тъй като същият касае други СМР.
Претендираните СМР по пространствено оформление на прилежаща площ с
археологически разкопки и дворно пространство с акт Обр.№19 от 24.07.2018
г. са необходими, но недостатъчни за въвеждане на обекта в експлоатация,
поради липсваща допълваща постройка за обслужване на персонала.
Сключеният към договора за възлагане на СМР анекс от 25.03.2019 г. е във
7
връзка със завършване на вертикалната планировка около басейна, но
договорените с него СМР не съответстват на тези, които са актувани с
процесния акт обр.19 № 6/24.07.2018 г. Както посочва и в.л. Ч. в с.з. на
20.02.2025 г., СМР-та, уговорени с анекса и Приложение № 1 към него,
представляващо КСС, както и офертата, нямат връзка със СМР-та, предмет на
исковата претенция, тъй като при съпоставяне на акт обр.19 № 6 и КСС към
анекса вещото лице е установило, че се касае за различни по вид СМР. В по-
голямата си част изпълнените СМР, отразени в акт обр.19 № 6 от 24.07.2018 г.,
кореспондират с одобрения през 2019 г. проект от 2010 г. за обект
„Пространствено оформление на прилежаща площ с археологически разкопки
и дворно пространство с басейн до 100м3 в УПИ ІІ-5094 в м. „Буджака“,
землището на гр. Созопол“, като проектът включва нова допълваща постройка
за обслужване на персонал, състояща се от санитарно помещение за
плажуващите, две помещения със санитарен възел за персонала и товарна
платформа за зареждане на ресторанта към хотела, на мястото на
съществуващата рампа от югоизток, зала за експониране на археологическите
разкопки и басейн с помпено помещение. Залата за експониране на
археологическите разкопки са СМР, изпълнени по подиума над подземната
улица, като изпълнение се различава от одобреното по проекта единство по
направа на подиума от сибирска лиственица, вместо от стъклен проходим
оберлихт. Басейнът с помпено помещение са изградени, но не са в претенцията
по акт обр.19 № 6 от 24.07.2018 г. В част „Ситуация“ към проекта
„Пространствено оформление на прилежаща площ с археологически разкопки
и дворно пространство с басейн до 100м3 в УПИ ІІ-5094 в м. „Буджака“,
землището на гр. Созопол“, са показани: вертикална шахта към подземен
водопровод, артефакт – антична делва, експозиция на антични зидове,
артефакт – каменна структура, душ, подземна улица и др., т.е. елементи,
изпълнени по акт обр.19 № 6/24.07.2018 г. Поради липса на Приложение № 1 –
КСС към сключения между страните договор за възлагане на СМР от
10.04.2017 г. и последващи анекси, касаещи пространственото оформление, не
може да се каже дали „Архитект Николов 2000“ ЕООД има задължение по
цялостното изпълнение на проекта и в какви срокове.
По делото е приложен приемо-предавателен протокол от 03.06.2019 г.,
подписан от представител на ищеца и представляващия ГД „Тур Инвест“ Д.
Ц., като същият касае извършени СМР на самата сграда, представляваща
8
Хотел „Аполонис“, залата за експониране на археологически разкопки и
басейнът и помпеното помещение. В частта относно околната планировка на
сградата – подход и дворно пространство пред хотела, протоколът е
непопълнен, т.е. в тази част липсват приети СМР.
Останалите доказателства съдът намира, че е безпредметно да бъдат
обсъждани.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването
на делото, съдът намира от правна стрА. следното:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е налице валиден договор за СМР, с който на ищеца е били
възложено от гражданското дружество извършването на описаните в
Протокол-Акт образец 19 № 6 от 24.07.2018 г. СМР по вид, количество, обем и
цена, както и точно, качествено и срочно изпълнение на задълженията на
ищеца по него.
В тежест на ответниците – съдружници в ГД при посочените дялове, е
при условията на пълно доказване да установят твърденията си за
недължимост на сумите поради пълно неизпълнение, лошо изпълнение,
неточно изпълнение на възложените СМР или поради това, че същите
представляват повторно извършени СМР за сметка на изпълнителя.
По отношение на търсените неустойки за забава, които претенции са
предявени като евентуални с насрещни възражения за прихващане, в тежест
на ищеца е да установи, че е изпълнил в срок възложените му СМР по
процесния договор, респ. ако е налице забава, то тя се дължи на неоказано
съдействие от страна на възложителя /непредоставен фронт за работа/, а
ответниците следва да установят валидността на клаузата за неустойка и
размера на претенциите си за забава, вкл. началната дата на изпадане в забава
от страна на ищеца. Възраженията за прихващане следва да бъдат разгледани
по същество само в случай, че се установи, че предявените искове са
основателни.
Предвид събраните по делото доказателства, вкл. заключение на СТЕ,
съдът намира, че исковите претенции са недоказани. Не се установява с какво
съдържание е бил сключеният между страните договор за възлагане на СМР
от 10.04.2017 г., тъй като основната част към него, а именно – Приложение №
9
1, представляващо КСС, липсва. При това положение няма как да се отговори
на въпроса какви СМР по вид и обем са били възложени на ищеца, на каква
цена, изпълнени ли са те в качествено и количествено отношение и каква е
дължимата за тях насрещна престация. Безспорно се установява също от
заключението на вещото лице, че претендираните СМР по акт обр.19 № 6 не
могат да се свържат нито с уговорените с допълнителния анекс СМР, нито с
тези СМР, които се свързват с изграждането на басейна в обекта, който е бил
разрушен. Описаните в акт обр.19 № 6 СМР не са приети от възложителя,
актът не е подписан от него, липсва приемо-предавателен протокол относно
тези СМР, за да се приеме, че същите са били допълнително договорени СМР.
Договорът за възлагане на СМР е разновидност на договора за
изработка. Съгласно легалната дефиниция, дадена в закона – чл. 258 ЗЗД, с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. Основните елементи на договора за изработка са предметът
/възложеното/ и цената /възнаграждението/. С оглед липсата на яснота
относно вида и обема на възложената работа, както и относно дължимото за
това възнаграждение, се налага извод, че предявените искове за заплащане на
главниците, наред с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва
за забава, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, без да е нужно
обсъждането на остА.лите събрани по делото доказателства.
Предвид изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на
разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците направените от тях разноски. От ответниците разноски са
направили само физическите лица - С. Д. Ц., Д. Д. Ц. и Н. П. Ц..
Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатските
хонорари на представителите на ответниците-физически лица, което съдът
намира за неоснователно. Договореното с адв. Таня Илиева и заплатено от
страна на ответниците С. и Н. Ц.и възнаграждение е в размер от по 3 000 лв.
Материалният интерес по исковете на всяка една от тези ответници, вкл. по
възражението за прихващане, е съответно общо 162 518,25 лв. за С. Ц. и общо
75 009,12 лв. за Н. Ц.. Уговореното и заплатено от двете ответници адвокатско
възнаграждение от по 3 000 лв. е в размер, който съдът намира за съответен
както на цената на исковете съгласно нормите на Наредба № 1/2004 г. в
10
редакцията й към датата на договарянето на правната услуга, така и на
фактическата и правна сложност на делото – по същото е депозиран
първоначално отговор, а впоследствие – допълнителен отговор, направени са
множество възражения, вкл. е въведена претенция по възражение за
прихващане, направени са и множество доказателствени искания – за разпит
на свидетели и за назначаване на съдебни експертизи, като адв. Илиева е
присъствала на проведените общо 6 заседания, вкл. на изслушването на
свидетелите и на експертните заключения. По тази причина, адвокатският
хонорар, на който имат право ответниците С. Ц. и Н. Ц., не следва да се
намалява от съда, още повече и че същият е под минимума, предвиден н
наредбата, която служи само за ориентир на съда.
По същите съображения, не следва да се намаляват и разходите за адвокат,
направени от ответника Д. Ц., които са в размер на 3 000 лв., тъй като същите
съответстват на материалния интерес, срещу който се защитава ответникът
Ц., както и на извършената от адвоката му работа – депозиране на отговор и
на допълнителен отговор, въвеждане на възражения и оспорвания по иска,
както и на възражение за прихващане, участие във всички съдебни заседания,
ангажиране на доказателства чрез разпит на свидетели и експертизи.
Ето защо, неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК и
същото не следва да се уважава, а същият следва да бъде осъден да заплати на
ответниците направените от тях разноски, както следва: на С. Д. Ц. и Н. П. Ц.
– 7 100 лв., и на Д. Д. Ц. – 3 000 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АРХИТЕКТ НИКОЛОВ 2000“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район
Триадица, кв. Стрелбище, ул. “Твърдишки проход” № 15, ап. офиси,
представлявано от управителя Н. Н. Н., против „ДИВЕЛА
ИНВЕСТМЪНТС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1504, район Оборище, ул. „Върбица“ № 5,
представлявано от управителя Д. Л. Ц., С. Д. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
*****, Общ. ******, ж.к. „****“ бл.**, ет.**, ап.**, Д. Д. Ц. с ЕГН **********
с адрес гр. *****, Общ. ****, ж.к. „*****“ бл.**, ет.**, ап.** и Н. П. Ц. с ЕГН
11
********** с адрес гр. ****, ж.к. „******“ бл.**, ет.**, в качеството им на
съдружници в ГД „ТУР ИНВЕСТ“, със седалище и адрес на управление в гр.
София, искове за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните
суми, дължими за строително-монтажни работи, отразени в Акт образец 19 №
6 от 24.07.2018 г., както следва: „ДИВЕЛА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД - сумата
от 68 397,50 лв. с ДДС главница, както и сумата от 21 439 лв. – мораторна
лихва за периода от 21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от 21.07.2023 г. до окончателното й изплащане; С. Д.
Ц. - сумата от 34 198,75 лв. с ДДС главница, както и 10 719,50 лв. –
мораторна лихва за периода от 21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.07.2023 г. до окончателното й
изплащане; Д. Д. Ц. - сумата от 17 099,37 лв. с ДДС главница, както и
5 359,75 лв. – мораторна лихва за периода от 21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.07.2023 г. до окончателното
й изплащане; Н. П. Ц. - сумата от 17 099,37 лв. с ДДС главница, както и
5 359,75 лв. – мораторна лихва за периода от 21.07.2020 г. до 20.07.2023 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.07.2023 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „АРХИТЕКТ НИКОЛОВ 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, кв.
Стрелбище, ул. “Твърдишки проход” № 15, ап. офиси, представлявано от Н. Н.
Н., да заплати на С. Д. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. *****, Общ. ****, ж.к.
„*****“ бл.**, ет.**, ап.**, и Н. П. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. ******,
ж.к. „********“ бл.**, ет.**, сумата от общо 7 100 лв. разноски.
ОСЪЖДА „АРХИТЕКТ НИКОЛОВ 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, кв.
Стрелбище, ул. “Твърдишки проход” № 15, ап. офиси, представлявано от Н. Н.
Н., да заплати на Д. Д. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. ******, Общ. ******,
ж.к. „*****“ бл.**, ет.**, ап.**, разноски в размер на 3 000 лв.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13