№ 814
гр. Разград, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100677 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Н. А. срещу Прокуратура на Република
България, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца 10000
лева за настъпили неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване,
произтичащи от отказа на прокурори ищецът да се запознае с преписка, в
която се съдържат данни (факти и обстоятелства) с отрицателен (възможен
клеветнически) характер по отношение на неговата личност. Твърди, че тази
неизвестност по отношение на отрицателното представяне на личността на
ищеца, липсата на възможност да упражни правата си и чрез завеждане на иск
по ЗОДОВ, продължителността на основателните искания на ищеца (в
продължение на години) да се снабди със съответна информация, са
предизвикали отрицателни емоции, притеснения, очаквания от
неблагоприятни оценки и/или последици у него, пренебрежение и
отблъскване от съдебната система, неблагоприятни усещания и възприятия.
Ищецът сочи, че е имало образувана прокурорска преписка № 8 по описа за
2011 г. на Окръжна прокуратура - Търговище, по която му е отказан достъп до
материалите, извършено виновно от прокурор при съответната прокуратура
(според него прокурора е Д. С.). Ищецът сочи, че преди прекратяването на
преписката се бил запознал бегло с материалите на предявяването на ДП. През
2019 г. - 2020 г. два пъти той поискал да се запознае с материалите, като
конкретно му бъде определен ден и час. Прокурор при съответната
прокуратура с резолюция обаче му отказал достъп до материалите с мотива, че
вече е имал такава възможност през м. ноември 2011 г. Сочи в допълнителна
молба към ИМ, че в единия случай е налице бездействие на прокурор от ОП -
Търговище, алтернативно бездействие на прокурор от РП - Попово, на когото
било препратено искането за достъп.
Причината да поиска достъп била намерението на ищеца да започне дело
срещу прокуратурата и срещу лица, разпространили лъжи срещу него. Според
ищеца чрез действията си прокурорът е искал да скрие доказателства от него.
1
Ищецът счита, че по този начин са му били ограничени правата. Сочи, че
вследствие на отказите да му бъде предоставен достъп до материалите и да
упражни правата си срещу прокуратурата по ЗОДОВ и трети лица са му
причинени неимуществени вреди, които оценява в размер на 10 000 лева.
Назначеният по искане на ищеца особен представител сочи, че
неимуществените вреди произтичат от отказа на прокуратурата ищецът да се
запознае с преписка, в която могат да се съдържат данни (факти и
обстоятелства) с отрицателен (възможен клеветнически) характер по
отношение на неговата личност. Тази неизвестност по отношение на
отрицателното представяне на личността на ищеца е предизвикала
отрицателни емоции, притеснения, очаквания от неблагоприятни оценки
и/или последици. Те според процесуалния представител представляват
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. На следващо място
според особения представител продължителността на основателните искания
на ищеца (в продължение на години) да се снабди със съответна информация
също е предизвикало пренебрежение и отблъскване от съдебната система,
неблагоприятни усещания и възприятия, които представляват неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване.
Ответникът изразява становище за нередовност на ИМ, доколкото не става
ясно кога са извършени противоправните действия на ответника - кога му е
отказан достъп до материалите по прокурорската преписка. Сочи се още, че
ответникът не е изпълнил разпореждането за заплащане на дължимата ДТ.
Според ответника искът е процесуално недопустим. Изтъква се, че съобразно
чл. 132 от КРБ прокурорите не носят гражданска и наказателна отговорност за
своите служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното не съставлява умишлено престъпление от общ характер. Твърди
се, че доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, то такъв е и
срещу ответника. Допълва се становището като се сочи, че в случая се
претендират вреди от виновно поведение на магистрат, а не може да се търси
отговорност от прокурора за изпълнение на неговите служебни задължения и
за извършената от него преценка в кръга на законоустановените му
правомощия. Ако съдът прецени като допустим иска, се изразява становище за
неговата неоснователност и недоказаност. Твърди се, че не е налице виновно
поведение от страна на служител на ПРБ, длъжностните лица не са нарушили
служебните си задължения. Сочи се, че са налице бланкетни и недоказани
твърдения за постановен отказ на прокурор ищеца да се запознае с
материалите по прокурорската преписка. Допълва се също, че няма
приложени доказателства как ищеца се е запознал със съдържанието на
постановения отказ, да е упражнил правото си да обжалва същия пред по-
горна прокуратура или пред съответния първоинстанционен съд, ако акта
подлежи на обжалване. Сочи се още, че гражданския съд не разполага с
правомощия да извърши контрол по отношение на постановения отказ на
прокурора или да прецени неговата законосъобразност. Посоченият от ищеца
голям период според ответника затруднява преценката. Твърди се още, че
ищецът не представя доказателства за претърпени от него неимуществени
вреди, включително те да са настъпили вследствие отказа. Според ответника
всеки участник в наказателния процес, недоволен от действие или акт на орган
на съдебната власт, може да упражни правата си по специалния закон - НПК.
Ответникът е направил възражение и за настъпила погасителна давност с
мотиви, че ищецът не посочва кога е обективиран твърдяния от него отказ за
предоставяване на материалите по преписката, като ако този отказ е от 2019 г.
2
е изтекъл 5-годишния давностен срок.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е
указал, че ищецът следва да докаже наличието на откази на прокурори той да
се запознае със съдържащото се в прокурорска преписка № 8 по описа за 2011
г. на Окръжна прокуратура - Търговище в периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2020 г., упражнени при или по повод изпълнение на възложените
служебни функции на прокурорите, незаконосъобразността на отказите,
твърдените претърпени от него неимуществени вреди, както и причинно-
следствената връзка между процесните незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от Прокуратурата на Република България и претърпените от
ищеца неимуществени вреди, а ответникът при условията на обратно
доказване да обори презумпцията за вина на делинквента по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
За изясняване на обстоятелствата по делото и по искане на страните е
изискана преписка № 748/2011 г. по описа на РП - Търговище, към него
момент Териториално отделение - Попово, образувано във връзка с
въпросното ДП № 4868-3М49/2011 г. по описа на ОДМВР - Търговище.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявения иск с аргумента, че му е отказан достъп да се запознае с материали
по ДП, по което е бил обвиняем за престъпление по чл. 319б, ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, а както и по ДП, което се е водило за престъпление по чл.
172а от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 6 г.
Твърди, че макар производството да е прекратено с Постановление за
прекратяване от 08.12.2021 г., което е влязло в законна сила на 19.12.2021 г. на
осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, давността за преследване на самото деяние не е
изтекла, защото давността, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК е 10 г. Още повече,
че НПК предвиждала възможност по чл.243 от НПК, когато постановлението
не е окончателно спрямо обвиняемия и е прекратено в условията на чл. 24 от
НПК в един момент да бъде възобновено самото наказателно производство. С
оглед което било налице бездействие от страна на органите, изразяващо се в
непредоставяне на материалите и достъп да се запознае с тях, съответно и
вреда - изразява предположение, че е бил студент в учебно заведение и това
се е отразило на обучение му, както и че няма как той да не е изпитал някакъв
емоционален стрес, дискомфорт, след като срещу него е водено ДП, за
извършени престъпни деяния, за които не е изтекла абсолютната давност.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност на доводите и възраженията на страните съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложената преписка № 748/2011 г. по описа на РП - Търговище, към него
момент Териториално отделение - Попово, образувано във връзка ДП № 4868-
3М49/2011 г. по описа на ОДМВР - Търговище се установява следното:
С Постановление от 11.03.2011г. Д. С. - окръжен прокурор при ОП Търговище
по преписка № 8/2011г. е образувал досъдебно производство срещу Н. А. Н. за
това, че в периода от 12.2010г.-01.2011г. в условията на продължавано
престъпление, без разрешение на лицата В. М. от гр. Свиленград, Ж. Г. от гр.
Димитровград и Р. Г. – администратори и ползватели на компютърни системи,
е променил, добавил и изтрил компютърни данни в немаловажни случаи с цел
имотна облага, квалифицирано като престъпление по чл. 319б, ал.3, във вр. с
чл. 26 от НК.
Преписка № 8/2011г. по описа на ОП-Търговище е образувано във връзка с
получена по компетентност Преписка № 2608/2010 г. на ОП-Хасково. В
кориците на преписката на ОП-Хасково – лист 5-8 се съдържат жалби от В. М.
3
М. и Г. И. Г., с оглед съдържанието на които и резултатите от последващите
процесуално следствени действия на 08.11.2011г. Н. А. Н. е привлечен като
обвиняем за извършено в периода 12.12.2010 - 15.12.2010 г. престъпление по
319б, ал.3, във вр. с чл. 26 от НК /лист 230 по преписка № 8/2011г. по описа на
ОП-Търговище/. На същата дата мл. разследващ полицай в сектор БОП –
Търговище В. А. е предявил съгласно чл. 227 от НПК материалите по
разследването, съдържащи се в ДП № 4868-3М49/2011 г. на Н. А. Н.,
последният се е запознал с тях в часовия диапазон между 12.00 часа и 12.40
часа, което е удостоверено с подписите им, положени в съставения за това
протокол /лист 234 по ДП № 4868-3М49/2011 г./.
На 08.12.2011 г. окръжен прокурор Д. С. при последователен анализ на
фактическата обстановка, навеждащи на извод, че извършеното от обвиняемия
Н. деяние съдържа по-ниска степен на обществена опасност и вредни
последици, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е постановил наказателното
производство за престъпление по 319б, ал.3, във вр. с чл. 26 от НК да бъде
прекратено и предвид това, че в хода на производството са установени данни
за престъпление по чл. 172а от НК делото да се изпрати по компетентност на
РП-Попово. Преписи от постановлението са връчени на обв. Н. и на
пострадалия В. М. на 12.12.2011 г.
Продължилото в РП-Попово ДП № 4868-3М-49/2011 г. на ОДМВР Търговище
с техен вх. № 748/2011 г. е приключило на 27.01.2012г. с постановление за
прекратяване с оглед това, че деянието на обв. Н. – инсталирани операционни
системи на WINDOWS XP без съгласието на носителя на правото за
разпространение, е с явно незначителна обществена опасност и не
представлява престъпления съгласно чл. 9, ал.2 от НК, е прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НК. Препис от
постановлението е връчено на обв. Н. на 02.02.2012 г.
Липсват данни така описаните постановления за прекратяване да са били
обжалвани.
Съдът, при преглед на приложената преписка № 748/2011 г. по описа на РП –
Търговище, констатира, че твърдението на процесуалния представител на
ищеца, че абсолютната давност за преследване деянията, съгласно чл. 80, ал. 1,
т. 3 от НК не била изтекла, донякъде кореспондира на фактите. Давността
започва да тече от момента на довършване на деянието /15.12.2010г./ и
възможността за възобновяване на наказателното преследване по отношение
на първоначално повдигнатото обвинение по чл. 319б НК е погасена през
2018г., а за престъплението по чл. 172а, ал. 1 НК - на 15.12.2025г.
На 05.06.2019г. Н. А. Н. депозира имейл до ОП-Търговище с искане да му се
предоставят съдържащите се в преписка № 8 по описа на ОП-Търговище
жалби на В. М., Ж. Г., Р. Г., Анелин Велев, с които така изброените го
набедявали в престъпление /лист 249 ДП № 4868-3М-49/2011 г./. Имейлът е
изпратен на РП-Попово, в която по компетентност е препратена преписка с вх.
№ 8/2011г. ОП-Търговище, като от районната прокуратура на Н. е отговорено,
че копия на документи могат да му бъдат изготвени на място, след като бъде
посочено конкретно на кои документи иска копия и си заплати съответната
такса. В отговор на дадените указания на 12.06.2019г. Н. е изпратил нов
имейл, в който изложил, че „за набедяване и лъжесвидетелстване… не за
деянията относно интелектуалната собственост по преписка на РП-Попово, не
също и за изтриването на клиповете, за което се водило производството от ОП-
Търговище“. С резолюция, предвид това че дадените във връзка с искането му
преди това указания не са изпълнени, същото е оставено без движение /лист
4
253/.
На 31.03.2020г. в ТРП е получено заявление, с което Н. е пискал да му бъде
предоставен отдалечен достъп до преписка № 748/2011 г. по описа на РП –
Търговище, оставено без уважение с Постановление от 08.04.2020 г. на
районен прокурор Л. В. с мотива, че разследването му е предявено и той се е
запознал с материалите. Макар формално да е получил "отказ", ищецът не е
бил лишен от възможността да се запознае със съдържанието на преписката,
от която същия обективно се е възползвал в предходен момент.
Междувременно по сигнали на Н. са образувани преписки по описите на РП-
Асеновград, РП-Свиленград, РП-Хасково, във връзка с които преписки всяка
от прокуратурите е поискала за послужване ДП № 4868-3М-49/2011 г. по
описа на сектор БОП на ОДМВР гр. Търговище/ преписка № 8 на ТОП, които
искания са удовлетворени в последователността, в която са постъпили.
Твърденията на ищеца за причинени му неимуществени вреди, произтичащи
от откази на прокурори ищецът да се запознае с преписка, в която се съдържат
данни (факти и обстоятелства) с отрицателен (възможен клеветнически)
характер по отношение на неговата личност, не са подкрепени с
доказателства. Същият носи доказателствената тежест да установи наличие на
вреди, техният вид и интензитет. Не е ангажирал доказателства в тази насока,
въведени са твърдения, че бездействието на органите му досъдебното
производство „се е отразило на самото му обучение“, но доказателства в тази
насока не са ангажирани. Липсват и такива, от които да се установяват
нравствени, емоционални и психически вреди.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 10000лв. Съдът
приема тази квалификация на предявените искове т.к. претенцията се основава
на бездействието на прокуратурата на РБ, респ. на нейните органи, и е
предявена от лица, които са извън хипотезите изчерпателно изброени в
ЗОДОВ.
По правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на
изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.
Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД са следните:
вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при
или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника;
работникът или служителят да има вина за причинените вреди. В случая
ищецът са насочил исковете си срещу Прокуратурата на РБ, чиято
отговорност за вреди е пряка и произтича от чл.7 на Конституцията на
Република България.
За да са основателни исковете по чл.49 от ЗЗД и да се ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника, трябва да се докаже, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди и че те са в пряка причинна връзка с
изпълнението на възложената от ответника работа, което изпълнение е
противоправно и виновно.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства не се
установи да е налице виновно и противоправно поведение, предвид това че
отказите на прокурорите за предоставяне на копие на документи от
преписка/отдалечен достъп до преписка са основателни – в първия случай от
12.06.2019г. Н. не е изпълнил указанията на ТОП, а мотивът за отказ на ТРП от
5
08.04.2020 г., че на Н. преписката вече е била предявявана също е основателен.
От друга страна, съдът констатира, че РП-Попово своевременно е
предоставяла за послужване ДП № 4868-3М-49/2011 г. по описа на сектор
БОП на ОДМВР гр. Търговище/ преписка № 8 на ТОП на всяка прокуратура,
в която е имало образувани по сигнали на Н. преписки.
С оглед това, че не бяха доказани, нито причинени на ищеца неимуществени
вреди, нито противоправно и виновно поведение при постановяване на откази
за предоставяне на копие на документи по ДП № 4868-3М-49/2011 г. по описа
на сектор БОП на ОДМВР гр. Търговище/ преписка № 8 на ТОП, съдът
следва да остави без уважение предявения иск по чл.49 от ЗЗД.
С оглед установената липса на деликт, съдът не следва да обсъжда
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер на 300 лева.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК останалите сторени по
делото разноски следва да останат за сметка на съда.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес **********
срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
ВИТОША 2, общ. Столична, обл. София осъдителен иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000,00 лв. (десет хиляди лева),
претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, произтичащи от отказа на прокурори да предоставят на Н. А. Н.
възможност да се запознае с преписка № 748/2011 г. по описа на РП -
Търговище, към него момент Териториално отделение – Попово и преписка №
8/2011г. по описа на ОП-Търговище, образувани във връзка ДП № 4868-
3М49/2011 г. по описа на ОДМВР – Търговище, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес ********** да заплати на
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ВИТОША
2, общ. Столична, обл. София сумата от 300 лв. /триста лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6