№ 293
гр. К., 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря Г. М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20225510101591 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск за собственост на имот с правно
основание чл. 124 ГПК.
Ищците В. Р. Я. с ЕГН ********** и И. Д. Я. с ЕГН ********** молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на Община К., че са собственици, на основание изтекла придобивна давност
на Поземлен имот с идентификатор 06848.23.343, находящ се в землището на
с. Б., м. "З.Т.", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, стар номер 000343, при съседи: от
юг: 068448.23.6 на "Н.п." ООД, от изток: поземлен имот с идентификатор
06848.23.22 на В. Р. Я., С.Р.И., насл. на Л. Н. Ш., север: поземлен имот с
идентификатор 06848.23.344, от запад: поземлен имот с идентификатор
06848.22.74.
Твърдят, че през 1977 год. купили от Л. Н. Ш. /Ш./ място от 1533 кв. м,
находящо се в гр. К., в местността "А.п.". С последващ план имотът попаднал
в землището на с. Б., в местността "З.Т." и представлявал им. с пл. № 343. По
сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Б., одобрени
със Заповед № РД-18-396/ 09.02.2018 г. на ИД на АГКК, имотът представлява
поземлен имот с идентификатор № 06848.23.343, трайно предназначение на
1
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
стар номер 000343, при съседи: от юг: поземлен имот с идентификатор №
068448.23.6 - "Н.п." ООД, от изток: поземлен имот с идентификатор №
06848.23.22 - В. Р. Я., С.Р.И., насл. на Л. Н. Ш., север поземлен имот с
идентификатор № 06848.23.344, от запад поземлен имот с идентификатор №
06848.22.74.
Л. Ш. притежавал имота, предмет на производството, много преди
създаване на ТКЗС. Този имот не внасян в ТКЗС.
Твърдят, че от 1977 год. обработва имота. От тогава и до сега никой не
е оспорвал собствеността им, не е имал претенции към имота. Вече повече от
44 години го обработват като свой необезпокоявани от никого.
В имота имало кирпичена постройка в северната част, която се
саморазрушила и към настоящия момент не съществува. Година след
закупуване на имота били сонда за вода, поставили помпа, сега мястото се
напоява. Преди четири години изградили инсталация за капково напояване. В
мястото отглеждали, отглеждат и до сега зеленчуци - картофи, царевица, лук,
домати и др. В южния край сеели люцерна, тъй като до 2021 год. гледали и
животни - кокошки, кози, зайци.
Твърдят, че владеят процесния имот явно, трайно, непрекъснато,
необезпокоявано, като свой повече от 44 години и се считат за негови
собственици. Когато решили да се снабдят с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка по реда на 587 и сл. от ГПК, открили, че в
кадастралната карта и кадастралните регистри за собственик на поземлен
имот с идентификатор 06848.23.343, стар номер 000343 е записана без
основание Община К.. Общинската администрация отказала да им издаде
необходимите документи, на основание това записване в кадастралната карта
и кадастралните регистри.
Твърдят, че Община К. не е била и не е собственик на този имот.
Ответникът Община К. чрез юриск. М. Д. счита, предявеният иск за
допустим, но неоснователен. Твърди, че представените писмени
доказателства не доказват в достатъчна степен правото на собственост на
ищците на описаното в исковата молба. Доказването на факта, че ищците
2
действително са владели имота, предмет на спора в периода, посочен в
исковата молба е в тежест на ищците.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна
давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква освен да е упражнявана
фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение
на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че
упражнява собственически правомощия за себе си.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представената скица на поземлен имот № 15-840081-
27.07.2022 г., издадена от СГКК Ст.З., поземлен имот с идентификатор
06848.23.343 и с адрес с. Б., общ. К., обл. Ст.З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-396/09.02.2018 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Б., местност
„З.Т.“, площ: 1533 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
с номер по предходен план: 000343; при съседи: 06848.22.74, 06848.12.174,
06848.23.6, 06848.23.22, 06848.23.344, е видно, че за собственик по данни от
КРНИ е вписана Община К. за площ 1533 кв. м от правото на собственост.
Данъчна оценка /по у-ие изх. № ********** / 27.07.2022 г., издадено от
Дирекция МП при Община К./, на имот находящ се в 6159 с.Б., земята: за друг
вид застрояване в местността"З.Т.", представляващ - земеделска земя, вид
земя – ниви, с идентификатор 06848.23.343 и площ 1533.00, е 15.20 лв.
По делото е представена Скица-проект № Ф00345/17.08.2004 г.
издадена от ЕТ "СКГ – Илиян Т.ов", заверена от ОСЗ, от съдържанието, на
която е видно, че имот с номер 000343 в землището на с. Б. с ЕКАТТЕ
068484, общ. К., с площ на имота 1,533 дка, начин на трайно ползване:
др.селищна територия, който се намира в местността ,,З.Т.‘‘, с посочени в
скицата граници и съседи, е образуван от имот №000005.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо
лице инж. Т. Г. Н. поземлен имот с идентификатор 06848.23.343 в землището
на с. Б., общ. К. не е държавна.
3
За района на процесния имот не е налице кадастрален план или карта и
съответно липсва разписен списък, в който имота да е записан като
собственост на община К. или на друг собственик. В отдел „Общинска
собственост“ на Община К. процесният имот се води общинска собственост
по данни от КВС, няма съставен акт за общинска собственост на имота.
По КВС /картата на възстановената собственост/ процесният имот е
представлявал имот 000343. По сега действащата кадастрална карта същият
съставлява ПИ с идентификатор 06848.23.343.
В Скица на поземлен имот № 15- 840081 от 27.07.2022 г. е отразено, че
ПИ 06848.23.343 е регистриран като собственост на Община К., въз основа на
Молба по чл.15, ал.2 от Наредба № 33 на МЗХГ и МТРС № 2421 от
17.12.2008 г. В кадастралната карта и кадастралните регистри - въз основа на
Молба по чл.26 № 2421 от 17.12.2008 г., издадена от ОСЗ К.-Скица № 1.
Скица № 1 е изработена от цифровата извадка от АГКК. Имот № 000343
получен от разделянето на имот № 000005 е регистриран в КВС на Община К.
с посочен начин на придобиване: по ЗСПЗЗ.
Кметът на с. Б., общ К. е заверил декларация по чл. 313 от НК, от
26.09.1981 г. на Т. И. Т.ов с ЕГН *****, председател на ТКЗС с. Б. от 1949 г.
до 1974 г. с която същият декларира, че Л. Н. Ш. /Ш./ при влизане в ТКСЗ
оставил за лично ползване без внасяне в стопанството, дворно място извън
регулация, с построена върху него паянтова жилищна сграда и
селскостопанска постройка с площ от 2 декара при граници: изток - нива на
ТКЗС; юг – нива на ТКЗС; запад – шосето Б. – К.; север – коларски път.
От показанията на разпитаните като свидетели Г.П. Г. и Х.К.С. от 1974
година и до сега необезпокоявано от никой, И. и В. Я.и владеят като свои
имот, с площ не по-малко от декар и половина, намиращ се между населените
места с. Б. и гр. К. в местност, която знаели като „А.п.“, но сега й променили
името и се казва „З.Т.“. С имота се сдобили като го закупили от човек с името
Л., който починал. Районът, в който се намира имота не е влизал в ТКЗС,
земите в този район са били оставени за лично ползване. И. и В. Я.и
обработвали имота, сеели зеленчуци, фураж-царевица, люцерна, отглеждали
животни в него. Имотът е ограден, водоснабден чрез сонда.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
4
следните изводи:
Предявеният установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 124, ал. 1
ГПК е допустим предвид оспорването на правото им на собственост от страна
на ответника Община К..
Разгледан по същество искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Имотът не е придобит от ищците чрез валидна да прехвърли
собствеността правна сделка.
Правото на собственост се придобива освен чрез правна сделка и по
давност. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ищците
владеят имота като собствен от закупуването му през 1977 год. и до
настоящия момент.
Ответникът Община К. не се легитимира /в какъвто и да е период от
време/ с качеството на невладеещ имота собственик. Това е така тъй като
записването: „начин на придобиване: по ЗСПЗЗ“ е равнозначно на липса на
записване. Основанията по ЗСПЗЗ, на които един имот може да бъде
общинска собственост са повече от едно, съгласно чл.5 от ЗОС Общината
удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти с акт за общинска собственост, какъвто акт за имота
не е издаван.
Вярно е, че на осн. чл. 19 ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост. Законът обаче въвежда процедура, която следва да
бъде изпълнена - определянето на имотите се извършва от комисия,
назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски
стопанства или държавните ловни стопанства. Съставят се актовете за
общинска собственост като основание за съставянето се посочва и
протоколното решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
5
В периода 1977 г. – 08.07.2022 г. не е съществувала законова забрана за
придобиване на собствеността върху процесния имот по давност.
Нормите на чл.86 от ЗС, забраняващи да се придобие по давност вещ,
която е публична държавна или общинска собственост, както и спирането на
давността за времето от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. Мораториум върху
придобиването по давност на недвижими имоти – частна държавна и частна
общинска собственост, е въведен със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в
сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3 ЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 105
от 2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година – до 31 декември 2007 г.
С § 1 ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен
за трети път с още една година – до 31 декември 2008 г. Четвъртото
удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със срок до 31
декември 2011 г. Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105
от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31 декември
2014 г. Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.)
срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31 декември
2017 г. Последното седмо по ред удължаване на забраната за придобиването
по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост - до
31.12.2022 г. въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на
спирането на давността считано от 31 декември 2017 г. През 2020 г. със ЗДЗС
законодателят е разширил обхвата на мораториума, като е включил и
земеделските земи, които са собственост или върху които е възстановено
правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други
държавни и общински институции в системата на предучилищното и
училищното образование.
С Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от
2021 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността
(обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
6
Със Закона за собствеността, който влиза в сила на 1 юни 1996 г. за
първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост
на държавата и общините, приемат се специалните Закон за държавната
собственост и Закон за общинската собственост, правят се изменения в чл. 86
от ЗС забраняваща да се придобие по давност вещ, която е публична
държавна или общинска собственост“. Това означава, че от този момент –
1996 г. имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се
придобиват по давност.
Ищците са владели, като свой собствен, имота предмет на предявения
иск повече от 10 години /през които е не съществувала закона пречка да бъде
придобит/.
Ответникът не ангажира никакви доказателства, че процесния имот
попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, че са спазени предвидените в
ЗСПЗЗ предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45в от ППЗСПЗЗ.
Оспорването на правата на собственост на ищците върху имота е
неоснователно.
Разноските на ищците, възлизат на 50 лв. за държавна такса, 570 лв. за
експертиза, 4 лв. за банков превод, 600 лв. за адв. възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на ищците направените по делото
разноски в размер на 1224 лв.
Ответникът не представя документ за направени разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К.,
представлявана от кмета Г. Г.а С., със седалище гр. К., бул. *********, че В.
Р. Я. с ЕГН ********** и И. Д. Я. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. К.,
ул. ********, са собственици на основание ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ на
поземлен имот с идентификатор 06848.23.343, находящ се в землището на с.
Б., общ. К., м. "З.Т.", с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар номер 000343, при
съседи: от юг: 068448.23.6 - "Н.п." ООД, от изток: поземлен имот с
идентификатор 06848.23.22 - В. Р. Я., С.Р.И., насл. на Л. Н. Ш., север:
7
поземлен имот с идентификатор 06848.23.344, от запад: поземлен имот с
идентификатор 06848.22.74.
ОСЪЖДА Община К., представлявана от кмета Г. Г.а С., със седалище
гр. К., бул. ********* да заплати на В. Р. Я. с ЕГН ********** и И. Д. Я. с
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. К., ул. ********, сумата от 1224 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8