Определение по дело №306/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2016
Дата: 27 май 2013 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20131200500306
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 444

Номер

444

Година

25.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.27

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20114100500759

по описа за

2011

година

С решение № 450/ 29.4.2011 Г. по гр.д.№ 4893/2010 г. на ВТРС са отхвърлени предявените от М. П. П. и Б. И. Р. искове срещу В. П. П., при участие на трето лице помагач О. П. В., на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 204 лв. обезщетение за причинени на 30.1.2010 г. от действията на нейни работници имуществени вреди и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 96.71 лв. мораторна лихва от датата на увредата до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху търсената сума от деня на завеждането на иска до окончателното изплащане на обезщетението. С решението М. П. и Б. Р. са осъдени да заплатят на В. П. 220 лв. разноски по делото.

Недоволни от решението са останали М. П. П. и Б. И. Р., които го обжалват и твърдят че то е незаконосъобразно. Твърди се ,че фактическата обстановка по делото е изяснена ,но съдията е направил погрешен правен извод, че не са установени предпоставките за възникване на отговорността на ответницата. Твърди се ,че съдът е приел, че последната е допринесла за вредоносния резултат с бездействието си като не е упражнила контрол и следва да отговаря по чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка се твърди ,че ответницата е предупредила В. да провери състоянието на димоотвода, като не са се събрали доказателства за противното. Твърди се ,че мотивите на решението са вътрешно противоречиви и водят до неправилност на решението. Моли да се отмени обжалваното решение, да се уважат предявените искове, като се присъдят разноските по делото.

По въззивната жалба е постъпил отговор от В. П. П., в който се жалбата е неоснователна и оплакванията в нея са неправилни и необосновани. Твърди се ,че ищците е следвало да установят виновното поведение на прекия извършител, а не на възложителя на работата. Твърди се ,че възложената работа е за почистване на дворното място, а не за запалване на огън. Относно запалването на барбекюто от В. е установено ,че той е получил разрешение от ответницата и с нейно съгласие е запален огъня. Твърди се също, че от свидетелските показания не се установява безспорно какъв е механизма на възникване на пожара, тъй като В. и семейството му са напуснали дворното място на ответницата много време след изгасване на огъня, както и са се върнали също доста време след като са се наобядвали и са видели пушека от покрива на постройките. В тази връзка се твърди, че съществува възможността за възникване на пожара от постройката на ищците, където е имало струпано голямо количество външни ел.кабели В подкрепа на това е и обстоятелството ,че поражения от огъня няма над барбекюто и на стената до него, а те са при междинната страна на ответницата. Моли да се остави без уважение жалбата и да се присъдят разноски.

Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на от М. П. П. и Б. И. Р. искове срещу В. П. П. за заплащане на сумата 1 300.71 лв., от която 1204 лв. главница и 96.71 лв. мораторна лихва. Твърди се ,че ищците и ответницата са собственици на съседни недвижими имоти ,находящи се в гр.П.Т.. Твърди се ,че ответницата на 30.1.2010 г. възложила на В. и на лица от неговото семейство да почистят имота й срещу възнаграждение, като му наредила да запали намиращото се под навеса барбекю в непосредствена близост с имота на ищците. Твърди се ,че В. изпълнил възложената му работа и без да съобрази видимо лошото състояние на уреда и близостта до леснозапалими материали, го оставил да гори без надзор. Твърди се ,че в резултат на това е възникнал пожар, който унищожил поднавесно помещение, собственост на ищците заедно със складирания там ечемик. Твърди се ,че В. виновен за възвникване на пожара поради неспазване на противопожарните правила, като е причинил на ищците имуществени вреди, изразяващи се в унищожено имущество и вложените в неговото възстановяване средства. Твърди се , че действията на В. са противоправни и са извършени виновно, че той е можел да предвиди възникването на пожара и въпреки предупреждението, направено от ищците. Твърди се ,че в следствие на предприетите действия по погасяване на пожара са настъпили вреди на навесната конструкция и дървеното стълбище, както и на овеса, който се е намирал там и е на сойност 190 лв. Твърди се ,че възстановяване на щетите са вложени над 1000 лв. за материали и труд. Твърди се ,че за непозволеното увреждане следва да отговаря ответницата, която е наридила да се запали барбекюто въпреки , че е знаела неговото състояние и е оставила огъня да остане без човешки надзор. Молят съда да осъди ответницата да заплати горепосочените суми заедно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като са претендирани разноски по делото.

По исковата молба е постъпил отговор от ответницата, която оспорва исковете и посочената причина за възникване на пожара-запалването на съчки. Твърди се ,че пожарът е възникнал от страна на ищците, че тя е дала съгласие на В. да запали огън да се стоплят с децата му, като изрично го накарала да провери състоянието на кюнеца. Твърди се също ,че ечемикът не е изгорял , а е бил намокрен при гасене на пожара, като ищците са използвали повода да направят ремонт на покривната си конскрукция. По искане на ответницата е привлечен като трето лице помагач О. П. В., който не взема становище по иска.

За да постанови решението си съдията правилно е приел, че е безспорно по делото това ,че страните са собственици на съседни имоти, както и че на 31.1.2010 г. е възникнал пожар в жилищна сграда. Съдията в мотивите на решението подробно е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства ,включително и заключението на допуснатата и изслушана СТЕ. Правилна е и правната квалификация на предявените искове, които е дал съдията ,изхождайки от твърдените обстоятелства от ищците. В мотивите си съдията е направил разграничение на отговорността по чл. 49 от ЗЗД от договорната и деликтната отговорност. Правилно съдията е приел ,че по делото е установено безспорно, че ответницата е възложила работа/почистване на двора/ на В.-трето лице помагач в процеса, но не и да запалва огън. Правилно е прието ,че във връзка с изпълнение на възложената му работа В. е поискал със съгласие и разрешение на ответницата ,да запали огън в барбекюто за да се стопли, в следствие на което е възникнал пожар и са причинени вреди както на ищците така и на ответницата. С оглед изложеното съдията е приел, че са налице предпоставки за възникване на отговорност по чл. 45 от ответницата, тъй като тя е участвала в деянието.-взела е участие в във формиране на решението за запалване на огън в барбекюто, деянието е извършено с нейното знание и в нейно присъствие. Към това следва да се добави и изложеното от В., който в съдебно заседание, давайки обяснения по спора заявява ,че ответницата му е помогнала да сложи съчките в барбекюто. Съдията е приел също ,че ответницата е следвало да бъде запозната със състоянието на димоотвода и е можела да предвиди евентуалните неблагоприятни последици и като не е упражнила контрол е допуснала с бездействието си обекта да бъде оставен без надзор и по този начин е допринесла за настъпване на противоправния резултат. ВТОС споделя това становище на пърновинстанционния съд, както и крайния извод на съда съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата и такива следва да се присъдят в размер на 150 лв., представляващи внесена сума за адвокатски хонорар.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/ 29.4.2011 Г. по гр.д.№ 4893/2010 г. на ВТРС

ОСЪЖДА М. П. П. ЕГН ................. от гр.П.Т., У.”С. П.” № 8 и Б. И. Р. ЕГН * от гр.П.Т., У. „Р.” № 25 да заплатят на В. П. П. от гр.П.Т., У.”Т.” №... сумата 150 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

7E9BD056DADDF06DC2257953004E8C99