№ 225
гр. П., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500262 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
11/31.01.2023 г., постановено по гр.д. № 20205230100538 Панагюрският
районен съд е приел за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр.с чл. 79 ЗЗД и чл. 9 ЗПК по отношение на Г. А. Т. ЕГН:
********** с адрес: гр. П., ул. „Ч.“ № 8, че тя дължи на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД ЕИК:*********, сумата от 4348,52 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № **************** от 24.04.2018 г. сключен между
страните, ведно със законната лихва от 14.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, 309,15 лв. - възнаградителна лихва по договора за
периода от 05.01.2019г. до 03.03.2020 г, 160,02 лв. - наказателна лихва за
периода от 05.01.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №214/2020 г. по
описа на Районен съд - П. и които суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: IBAN: BG**************************: RZBBGSF.
Осъдил е Г. А. Т. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Ч.“ № 8 да
заплати на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:********* сума в размер на 146,35
лева разноски направени в заповедното производство, както и 886,63 лева -
разноски за първоинстанционното производство.
1
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
адв.С. Д. от АК-П. в качеството му на особен представител на Г. А. Т. с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
решението е недопустимо, тъй като неговата доверителка била призована при
условията на чл.47, ал.5, 6 и 7 от ГПК, тъй като по отношение на Г. Т. било
установено, че е напуснала територията на РБългария, но не било установено
къде понастоящем е нейното местоживеене. Особеният представител твърди,
че в тази хипотеза следвало да се приложат разпоредбите на Регламент /ЕС/№
1215/2021 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела относно определената международна
компетентност по потребителски договори. Особеният представител твърди,
че българският съд не бил компетентен да разгледа дело с предмет
потребителски кредит, когато искът е предявен срещу ответник с
местоживеене в друга държава и за това съдът следял служебно.
Наред с това се твърди, че договорът бил сключен за сумата от 4830.29
лв., но имало върнати суми от Т.. Неоснователно се претендирали лихви, а
незаконно се претендирали едновременно мораторна, възнаградителна и
наказателна лихва върху цялата сума по кредита. Липсвала и яснота кога
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, тъй като в приложената към ИМ
молба-покана била посочена датата 04.03.2020 г., но нямало данни за
получено от Т. известие за предсрочна изискуемост. В тази връзка
неправилно районният съд бил приел, че получаването на ИМ с
приложенията от особения представител било равнозначно на уведомление за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, тъй като не можело да се
приравни на лично получаване от длъжника получените от особения
представител документи. Тъй като претенцията била предявена преди
настъпване на предсрочната изискуемост, следвало да се претендират само
изискуемите до този момент, но неплатени вноски.
Искането е решението на районния съд да бъде потвърдено, вместо
което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен с присъждане на възнаграждение за особен представител.
Съдът е сезиран и с частна жалба от адв.Д. срещу определение №
75/31.01.2023 г., постановено по същото дело, с което районният съд е
оставил без уважение искането на особения представител адв. С. Д.
обективирано в отговора на исковата молба вх. № 34 от 19.03.2021 г. за
изменение на Определение № 4 от 26.01.2021 г. постановено по делото, с
което е определен размерът на възнаграждението на особения представител.
Частният жалбоподател твърди, че неправилно районният съд е приел, че
липсват условия за определяне на по-високо възнаграждение на особения
2
представител. Неправилно било прието, че делото не е с висока фактическа и
правна сложност, тъй като било видно, че особеният представител е трябвало
да се запознае със значителни по обем писмени доказателства. Искането е
обжалваното определение да бъде отменено, вместо което на особения
представител да бъде определено възнаграждение в минимален размер по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законния срок са постъпили писмени отговори на въззивната и
частната жалба от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно
наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „Т.“, бул.“В.“ № 89Б, Милениум
център, представлявана от С.А.Г. и Т.В.М. – изпълнителни директори, чрез
юрк.Д.И., с искане и въззивната, и частната жалба да бъдат оставени без
уважение. Излагат се съображения в подкрепа на доводите на районния съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната и частната жалба и депозираните писмени отговори, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата,
изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК,
прие за установено следното:
В исковата си молба против Г. А. Т. ищецът „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД е твърдял, че на 26.04.2018 г. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит № ****************, по силата на който
ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 4830,29 лева, които
били изцяло усвоени на 27.04.2018 г. Страните по договора постигнали
уговорка за заплащане на възнаграждение за отпуснатия кредит под формата
на възнаградителна лихва, която за първите 12 месеца била в размер на
6,90%, а след изтичане на този срок била в размер на 6,735 + 6-месечен
SOFIBOR. Определен бил и размер на обезщетение в случай на забава в
заплащане на дължимите вноски по кредита - наказателна лихва в размер на
дължимата възнаградителна лихва плюс 10 пункта, която се начислява върху
забавената главница, считано от деня на забавата. Крайният срок за
погасяване на кредита бил 05.05.2023 г. Ищецът е твърдял, че ответницата е
изпаднала в забава за заплащане на месечни погасителни вноски за месеците
от м. 01.2019 г. до м. 02.2020 г., поради което с писмо изх. № изх-001-9631
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 04.03.2020 г.,
като до този момент не са постъпвали никакви плащания по договора за
кредит. В случай, че не се приеме, че предсрочната изискуемост е надлежно
обявена преди предявяване на исковата молба, ищецът моли същата да се
счита обявена с връчване на исковата молба за отговор на ответника.
Искането е да бъде прието за установено, че Г. Т. дължи на ищеца сумата в
3
размер на 4348,52 лв. - главница по договор за потребителски кредит №
**************** от 24.04.2018 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 309,15
лв. - възнаградителна лихва по договора за периода от 05.01.2019 г. до
03.03.2020 г., 160.02 лв. - наказателна лихва за периода от 05.01.2019 г. до
05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 214/2020 г. по описа на Районен съд -
П., в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите
вземания. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, с който исковите претенции се оспорват като изцяло недопустими и
неоснователни. Особеният представител на ответницата е твърдял, че следва
да намери приложение Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, призоваването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела относно
определената международна компетентност по потребителски договори. В
отговора на исковата молба се сочи, че неоснователни се явяват претенциите
за лихви, като незаконосъобразно се претендира и мораторна и
възнаградителна лихва. Сочи се, че няма яснота кога е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита и дали въобще е настъпила, като
претенцията се явява неизискуемост, доколкото съобразно погасителния план
сумите са дължими до 05.05.2023 г. Моли се делото да се прекрати,
алтернативно се иска отхвърляне на исковите претенции. Направено е искане
за задължаване на ищеца да довнесе сума в размер на 267,24 лева,
представляваща разликата между определеното възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лева и минималното такова съобразно
наредбата в размер на 567,24 лева.
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че на 26.04.2018 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит, по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
предоставила на Т. сумата от 4830,29 лева, които са изцяло усвоени на
27.04.2018 г. Страните по договора постигнали уговорка за заплащане на
възнаграждение за отпуснатия кредит под формата на възнаградителна лихва,
която за първите 12 месеца е в размер на 6,90%, а след изтичане на този срок е
в размер на 6,735 + 6-месечен SOFIBOR. Определен е и размер на
обезщетение в случай на забава в заплащане на дължимите вноски по кредита
- наказателна лихва в размер на дължимата възнаградителна лихва плюс 10
пункта, която се начислява върху забавената главница, считано от деня на
забавата. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.05.2023 г., който не е
изтекъл към датата на предявяване на иска пред районния съд, но към
4
настоящия момент вече е изтекъл и този факт следва да бъде взет предвид при
решаването на спора по силата на чл.235 от ГПК. Като доказателство по
делото пред районния съд е прието писмено уведомление от 11.02.2020 г.,
изготвено от банката- ищец, с което до ответника е отправено изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това уведомление не е
получено от ответницата, а е върнато като непотърсено. Няма спор обаче, че
препис от исковата молба и всички приложения към нея, в това число и
въпросното уведомление, са връчени на особения представител на
ответницата преди насрочването на делото в о.с.з.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е назначена и приета счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че общата сума на кредита е в размер на 4830,29 лв. и той е
усвоен на 27.04.2018 г. чрез превеждане на сумата по банкова сметка в
„Райфайзенбанк“ АД, посочена в договора за кредит. Общо дължимата сума
по кредита към дата на подаване на заявлението е в размер на 4819,69 лв.,
включваща главница 4348,52 лв., възнаградителна лихва - 309,15 лева,
изчислена до дата 05.03.2020 г. и лихва за забава (наказателна лихва) - 107,98
лева, която е начислена за периода от 05.01.2019 г. до 04.03.2020 г. Вещото
лице е уточнило, че размерът на договорната лихва и наказателната лихва по
отделно не надминават три пъти размера на законна лихва, като е уточнено,
че размерът на сбора от договорната лихва и наказателната лихва не
надминават пет пъти размера на законната лихва. Заключението не е
оспорено от страните, поради което съдът го кредитира като компетентно и
изчерпателно изготвено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи нищожност или недопсутимост. В тази връзка следва
да се посочи, че възражението за липса на компетентност на българските
съдилища да се произнесат по спора е несъстоятелно. Безспорно договорът за
потребителски кредит е сключен между български гражданин и юридическо
лице, регистрирано по българския действащ Търговски закон и действащо на
територията на Република България. Безспорно е също така, че мястото на
изпълнение на договора също е на територията на Република България. В
Регламент 1215/2012 на ЕС е предвидено, че при услугите за място на
изпълнението следва да се счита държавата, в която услугите са били
предоставени. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Регламент 1215/2012 на ЕС във връзка с
чл. 5 от Регламента компетентен да разгледа спора е съдът в държавата, в
която е предоставена конкретната услуга. От анализа на договора, направен
по-горе, се установи, че както мястото на предоставяне на услугата, така и
мястото на изпълнение е Република България, следователно компетентен да
5
разгледа спора е българският съд.
Абсолютно произволни са твърденията на особения представител, че
тъй като местоживеенето на ответницата по делото не е установено,
българският съд не разполагал с компетентност да разгледа спора. На първо
място Г. Т. е български гражданин и нейният поС.ен адрес е регистриран на
територията на Република България. Във връзка с призоваването й пред
първоинстанционния съд е събрана информация, че лицето е заминало за
Великобритания, но адрес в тази държава не е посочен. Следва да се посочи,
че дори и Т. да пребивава на територията на Великобритания, от това не
следва автоматично, че компетентен да разгледа спора е британски съд.
Особеният представител се позовава на Регламент № 1215/2012 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, призоваването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела относно определената международна
компетентност по потребителски договори, но към момента на предявяване на
иска Великобритания не е държава- член на Европейския съюз и нормите на
цитирания регламент не намират приложение по отношение на нейни
граждани и лица, трайно пребиваващи на нейната територия. Съгласно чл.4,
ал.1 от Регламент № 1215/2012 г., при условията на настоящия регламент,
искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка,
независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази
държава членка. Само за яснота следва да се посочи, че съгласно чл.7 от
същия Регламент срещу лице, което има местоживеене в държава членка,
могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка: 1) а) по дела,
свързани с договор - в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното
задължение; б) за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е
договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:
- в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно
договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, - в случая
на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно
договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат
предоставени. Толкова по въпроса за действителността и допустимостта на
първоинстанционното съдебно решение.
Разгледана по същество въззивната жалба също е неоснователна.
Твърденията, изложени в нея, са бланкетни и липсва конкретика, въз основа
на която биха могли да бъдат проверени и да бъде преценена тяхната
основателност. На особения представител следва да се припомни, че
въззивният съд действа при условията на ограничен въззив, а не при
условията на служебно начало, поради което не е длъжен да проверява по
своя инициатива изцяло решението за допуснати нарушения на материалния
6
и процесуалния закон, а е ограничен в тази проверка до конкретните
оплаквания, посочени в жалбата.
От заключението на приетата по делото икономическа експертиза е
безспорно установено, че ответницата дължи на ищеца обща сума в размер на
4819,69 лв., включваща главница 4348,52 лв., възнаградителна лихва - 309,15
лева, изчислена до дата 05.03.2020 г. и лихва за забава (наказателна лихва) -
107,98 лева, която е начислена за периода от 05.01.2019 г. до 04.03.2020 г.
Договорените лихви – възнаградителна и закъснителна – не надвишават
законоустановения максимум, а същото се отнася и до договорения размер на
ГПР.
Тъй като към датата на настоящото решение е изтекъл срокът на
договора за кредит, въпросът за предсрочната изискуемост е ирелевантен,
защото след 05.05.2023 г. целият неплатен остатък от усвоения кредит, ведно
с изтеклите лихви, е изискуем и дължим. Това е нов факт с правно значение,
настъпил в хода на процеса, поради което на основание чл.235 от ГПК следва
да бъде взет предвид при решаването на спора пред тази инстанция.
В заключение – въззивната жалба се явява неоснователна, а решението
на районния съд – правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. По всички въпроси, по които въззивният съд не е взел становище
в настоящото решение, препраща към мотивите на районния съд и се
присъединява към тях на основание чл.272 от ГПК.
По частната жалба
Частната жалба също е неоснователна. В обжалваното определение
районният съд е приел, че съдът може да определи възнаграждението на
особения представител и под минималния за съответния вид работа съгласно
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него,
като в случая възнаграждението е определено в размер на 300 лева, което е
над половината от предвиденото за този вид работа. Приел е още, че размерът
на възнаграждението на особения представител зависи от правната и
фактическа сложност на делото и е счел, че първоначално определеният
размер на възнаграждение е достатъчен.
Доводът, посочен в частната жалба, е, че особеният представител
трябвало да се запознае с голям обем писмени доказателства при
подготовката на делото, което му давало основание да претендира по-високо
възнаграждение. Въззивният съд намира това твърдение за неоснователно.
Номерацията на първоинстанционното дело сочи, че до последното открито
съдебно заседание, проведено пред районния съд, делото съдържа общо 153
листа, в това число писмен отговор от особения представител, служебна
кореспонденция на съда във връзка с нередовното призоваване на
7
ответницата и назначаването на особения представител и всички съдебни
актове, свързани с тази процедура, както и съдебният протокол и списъкът за
призоваване на лицата за проведеното единствено съдебно заседание пред
районния съд на 23.01.2023 г.
Делото е елементарно, обявено за решаване в едно единствено съдебно
заседание, в което единственото относимо доказателство е приетата
счетоводна експертиза, която също не се отличава със сложност. Всички
други доказателства представляват приложение към исковата молба и са
връчени на особения представител с изпращане на препис от исковата молба.
Твърдението за наличието на три обективно съединени иска, по които
следвало да се определи възнаграждение за всеки от тях е формално, тъй като
източникът на тези обективно съединени искове е един – договорът за
потребителски кредит и именно поради това адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено въз основа на материалния интерес, както е
процедирал и районният съд.
При тези данни въззивният съд също приема, че делото не се отличава с
фактическа и/или правна сложност, даже напротив – рутинно е. Единственото
настъпило усложнение е било свързано с призоваването на ответницата, в
защита на интересите на която от районния съд е назначен и особен
представител.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с
предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.С., район „Т.“, бул.“В.“ № 89Б,
Милениум център, представлявана от С.А.Г. и Т.В.М. – изпълнителни
директори, чрез юрк.Д.И., следва да бъдат присъдени разноски за тази
инстанция в размер на 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 391 лв. –
възнаграждение за особен представител или общо 841 лв.
Тъй като нито един от обективно съединените искове не надвишава 5000
лв., настоящото съдебно решение се явява окончателно и няма да подлежи на
касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/31.01.2023 г. и определение №
75/31.01.2023 г., постановени по гр.д. № 20205230100538 по описа на
8
Панагюрския районен съд.
ОСЪЖДА Г. А. Т. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Ч.“ № 8, да
заплати на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „Т.“, бул.“В.“ № 89Б, Милениум център,
представлявана от С.А.Г. и Т.В.М. – изпълнителни директори, деловодни
разноски за тази инстанция в размер на 841 лв./осемстотин четиридесет и
един лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9