Определение по дело №1329/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3418
Дата: 25 септември 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101001329
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………2019г., гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1329/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по чл.259 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№50544/10.07.2019г., на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Р.И. срещу решение №2718/17.06.2019г., постановено по гр.дело №6511/2018г. на ВРС, 16 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Б.Г., ЕГН **********, Варна, дължи на ищеца,  сума в размер на 6 322.80 лв. /шест хиляди триста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от  29.03.2017г., предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д 15960/2017год. на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане,на основание  чл.415, ал.  4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД.

Във ВЖ се твърди, че постановеното от ВРС решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът неправилно е приел, че процесния договор за потребителски кредит от 29.03.2017г. е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК поради несъответствие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.1, т.9 и т.11 от ЗПК. В тази връзка въззивникът излага подробно обстоятелства относно сключването на договора. Твърди се, че към договора е бил приложен и предоставен на длъжника погасителен план с ясно и точно посочване на погасителните вноски. Твърди се, че сключеният договор отговаря на всички законови изисквания. Сумата, предмет на потребителския кредит е била предоставена реално на кредитополучателя. Неправилно се твърди, че е заключението на съда, че споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно като заобикалящо императивните норми на чл.10а, ал.4 ЗПК. Твърди се, че този допълнителен пакет е уговорен доброволно между страните. На ответника е дадена възможност да се откаже от договора по силата на чл.7, т.1 от ОУ към процесния договор, но същия не го е сторил. Въззивникът поддържа, че пакетът от допълнителни услуги не е задължителен с оглед ползването на търсения кредит. Поддържа се, че споразумението е действително съглашение между страните. Този пакет се твърди, че предоставя на потребителя допълнителни услуги, които не са свързани с пряката дейност по кредитиране, а са свързани с конкретното социално положение на кредитополучателя/потребителя. Твърди се, че допълнителните услуги не са свързани с кредита и не представляват цена на услугите, а представляват цена поради наличието на тези услуги /гарантират опция за потребителя да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент/. Твърди се, че предоставянето на такива допълнителни услуги е допустимо и съгласно чл.9 от ЗПК. Подписването на това споразумение от потребителя се твърди, че е опционално, а не задължително за ползването на кредита. Разходите на потребителя за процесните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, респ. не се отчитат при ГПР, съответно не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК. Претендира се отмяна на постановеното от ВРС решение като неправилно и вместо това уважаване на предявения иск за пълната сума от 6 322.80 лева ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 23.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор по чл.263 ГПК е постъпило становище на ответника А.Б.Г. чрез назначения му от съда особен представител адв.Г.Н.от ВАК, за неоснователност на жалбата. Представителят поддържа правилността на изводите на съда в съдебното решение, вкл.относно недействителността на договора за потребителски кредит и нищожността на споразумението за допълнителен пакет услуги. Счита, че постановеното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Направено е искане за определяне възнаграждение на особения представител за въззивното производство.

При преценка редовността на жалбата, съдът констатира, че същата отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК – подадена е от легитимирана страна, в преклузивните срокове, от надлежно упълномощен проц.представител. В срока за отговор на ВЖ е постъпило редовно становище от особения представител на ответника.

Страните не правят доказателствени искания, не навеждат нови твърдения и не твърдят процесуални нарушения. 

С определение от 21.11.2018г. ВРС е назначил на ответника особен представител по делото, на основание чл.47, ал.6 ГПК. Съдът намира, че на особения представител се дължи възнаграждение във всички случаи без значение от изхода на спора. Поради това, заинтересованата страна –ищеца следва да бъде задължен да авансира депозит за заплащане възнаграждение на особения представител за въззивното производство в размер на 323 лева.

Съобразно изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№50544/10.07.2019г., на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Р.И. срещу решение №2718/17.06.2019г., постановено по гр.дело №6511/2018г. на ВРС, 16 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Б.Г., ЕГН **********, Варна, дължи на ищеца,  сума в размер на 6 322.80 лв. /шест хиляди триста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от  29.03.2017г., предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д 15960/2017год. на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане,на основание  чл.415, ал.  4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение на особения представител адв.Г.Н.за въззивна инстанция, в размер на 323 лева като ЗАДЪЛЖАВА ищеца и въззивник "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В, на основание чл.47, ал.6 ГПК, да внесе депозита за възнаграждение на особения представител по сметка на ВОС, по в.т.дело №1329/2019г. на Трети състав на ТО, ВОС.  

УКАЗВА на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В, че при липса на изпълнение, съдът ще постанови определение по чл.77 ГПК за събиране възнаграждението на особения представител.

НАСРОЧВА производството в открито заседание на 13.11.2019г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: