10.07.2020
г., гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН
СЪД, VII граждански състав, в закрито заседание
на десети юли 2020 година
като
разгледа гр. дело № 591 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 390 и сл. от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Агрокултура“ ЕООД,
със седалище в гр. Стара Загора срещу „Алфа 07
Груп“ ЕООД за заплащане на арендни
плащания чрез налагане на запор на банкови сметки на
ответника. Твърди, че на 24.08.2016
г. с ответника са сключили договор за аренда в
земеделието за което била издадена данъчна фактура № 147/30.11.2018
г. за стопанската 2017 г. – 2018 г. за
сумата 10 985,20
лв. с ДДС, която не била заплатена от ответника.
Съдът след като прецени доводите
в молбата и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Допускането на обезпечаване на
иск е строго регламентирано от законодателя, тъй като с него се ограничава
правната сфера на ответника срещу когото е насочено. Съгласно чл. 391 ГПК, за
да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко предпоставки:
ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно
основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че
без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. Ето защо съдът допуска обезпечението
само когато установи, че молителят има право на обезпечение на иска. Това право
същият има само при наличието на следните предпоставки, дадени в тяхната
кумулативна даденост- предявения иск /бъдещ/ е допустим, вероятно основателен и
е налице обезпечителна нужда, както и когато исканата обезпечителна мярка е
допустима и основателна.
Преценката дали са налице
предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на
обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги
конкретно с оглед данните по делото. Предпоставките се преценяват само въз
основа на доказателствата, представени с исковата молба, респективно с искането
за допускане на обезпечение и изложените в нея твърдения, като възраженията на
длъжника подлежат на разглеждане с решаването на спора по същество. Обезпечителната
нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с
доказването на иска /така определение № 94/18.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 1416/2018 г., II г. о./. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне
на общовалидни критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало
сметка за спецификата на всеки отделен случай /определение № 1/5.01.2018 г. на
ВКС по к.ч.гр. д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 1770/2014 г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №
63/2013 г./. Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда
като невъзможност или затруднение в осъществяването правата на ищеца, като
преценката за наличието на някое от тези обстоятелства е предоставена на съда,
разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява с оглед
данните по делото за всеки конкретен случай /определение № 143/18.02.2013 г. на
ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В настоящия случай искът е
допустим и вероятно основателен. Приложени са и доказателства – договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., процесната фактура от които може да се направи предположение
за вероятната основателност на претенцията. Падежът за заплащане на фактурата е настъпил преди близо две години,
а в случая са налице правоотношения на търговския оборот, които предполагат
полагане на по-голяма грижа за изпълнение на задълженията. В хода на исковото производство ответникът не е подал
дори отговор ан исковата молба, което означава, че и процесуалната му позиция е
неизвестна. Поисканата обезпечителна мярка - запор на банкови
сметки на ответника до размера на задължението, съдът намира за допустима и
съответстваща на обезпечителната нужда на молителя, тъй като става дума за
парично задължение.
В допълнение следва да се посочи,
че съгласно определение №185/08.04.2015 на ВКС по ч.т.д. дело № 532/2015 г., II
т.о., молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще
бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него
осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този
случай съществува по презумпция. Нуждата от налагането на избраната от ищеца по
иска обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника
към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да
намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от
негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи
на неговото поведение.Тази практика е възпроизведена и в много други актове на
ВКС.Така например в определение № 471/03.10.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №
1440/2016 г., II т.о., се казва, че по въпроса за преценката на съда за
наличието на обезпечителна нужда е създадена последователна практика на ВКС,
вкл. и задължителна такава, в която се приема, че тази преценка е винаги
конкретна, с оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се
отбелязва, че при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага.
Същите мотиви са изложени и в определение № 350/8.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №
1027/2016 г., II т. о., определение № 477/14.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5506/2013 г„ 1 г.о., определение № 933/19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
778/2012 г., II т. о., определение № 1 132/18.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
926/2012 г., II т. о., определение № 567/8.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5220/2016 г„ IV г. В определение №130/09.03.2016 на ВКС по ч.т.д. №11/2016 г.
II т.о. също се сочи, че „обезпечителната нужда се презумира, когато предмет на
обезпечавания иск е парично вземане, включително и независимо от неговия
размер, при липса на явни данни, които да я опровергават". В настоящия
случай такива данни не са налице.
В определение № 8/11.01.2010 г.
на ВКС по ч.т.д.888/2009 г. I т.о. се приема, че една позитивна оценка на
решаващия съд може да бъде обусловена от характера на защитимото материално
право - парично вземане, както и на данните но делото за демонстрирано
процесуално поведение на ответника. В конкретния случай ответникът не е
изпълнил задължение, произтичащо от търговска сделка за срок близо две години от
възникване на изискуемостта на задължението, но различни фактури, което говори
за финансова невъзможност или за нежелание да се изпълни задължен и ето-това
обстоятелство само по себе си обуславя наличието на обезпечителна нужда. Да се
изисква от молителя да доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да
осъществи правата си по решението или как те ще се затруднят означава да се
възложи върху него доказателствена тежест да доказва бъдещи евентуални събития,
които могат да настъпят много години след молбата за налагане на обезпечителна
мярка. Това очевидно е невъзможно, още повече, че финансовото състояние на
ответната страна е защитено от търговска и банкова тайна. 'Затова да се изисква
от молителя да доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи
правата си по решението или как те ще се затруднят в бъдеще означава да се
възложи на молителя непосилна доказателствена тежест, а това би довело изцяло
до обезсмисляне и неприлагане на института на обезпечаване на иска /desuetudo/ -
явно е, че тълкуването на закона в този смисъл противоречи на целта на закона
/чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове/.
Настоящият съд
намира, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и същата съответства
на характера на търсената с предявяване на иска правна защита. В молбата
недвусмислено е посочен размерът
на претендираната сума, до размер на която съдът намира, че може да се
запорират банковите сметки, поради което налагането на запорите не може да се разглежда
като „репресивна мярка“.
По отношение на
средствата в касата на ответника е достатъчно самата каса да бъде общо
посочена, тъй като ще бъде описана от съдебния изпълнител /така определение №
248/16.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 10/2010 г., IV г.о., определение №
1165//04.04.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 1537/2017 г.
Мотивиран от горното, Старозагорски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
на основание чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение на иска на „Агрокултура“ ЕООД със седалище и адрес
на управление в гр. Стара Загора, ул. „Методи
Кусев“, № 2,
ет. 3, ап.
1
ЕИК: *********, срещу „Алфа 07 Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Ген.
Столетов“ № 173, ет. 2, ЕИК: *********,
за присъждане на суми по договор за аренда от
24.08.2016 г.
до размера на 10 985,20 лв. за главница и за сумата от 1238,96
лв. мораторно обезщетение по фактура
№ 147/30.11.2018 г. или за сумата в общ размер
на 12 224,16 лв.,
чрез налагане на запор върху вземанията на Алфа
07 Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Ген.
Столетов“ № 173, ет. 2, ЕИК: ********* към
„Търговска банка" АД, гр. София, бул. „Тотлебен“
№ 8, както и върху средствата намиращи се в касата на
ответника до посочения размер от 12 224,16 лв.
Да
се издаде обезпечителна заповед.
Определението
може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок, кой то
за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е
връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебен изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: