Решение по адм. дело №565/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 9684
Дата: 7 ноември 2025 г. (в сила от 7 ноември 2025 г.)
Съдия: Нася Япаджиева
Дело: 20257040700565
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 9684

Бургас, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - I-ви състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НАСЯ ЯПАДЖИЕВА административно дело № 20257040700565 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал. 2, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Производството е образувано след като с Решение № 3147/25.03.2025г. по адм.дело № 1172/2025г. ВАС е отменил постановеното Решение № 1373/17.07.2019г. по адм.дело № 1556/20219г. на Административен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав във връзка с постановено от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) решение от 05.11.2024 г., постановено по жалба № 5113/20 подадена от Г. П. М. срещу България, с което е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), като ЕСПЧ е приел, заключил, че действителната пазарна стойност на отчуждената земя е можела да бъде значително по висока от обезщетението присъдено в националната процедура, като съдът е счел, че определения статут на земята като земеделска не е от решаващо значение и към момента на отчуждаването парцелът е имал потенциал който не се е ограничавал само до целите на земеделието, тъй като е разположен в промишлена зона и е отреден съгласно местния подборен устройствен план за обществено, административно ползване. ЕСПЧ е заключил, че обезщетението присъдено на жалбоподателят не е обосновано съответстващо на стойността на имота му което означава, че изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са спазени и че лишаването на жалбоподателя от неговата собственост е било непропорционална мярка.

Съдът е сезиран с жалба на Г. П. М. против заповед №РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област с административен център Бургас, с която, на основание чл.34а, ал.2 ЗДС, е наредено да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, части от имоти-частна собственост, намиращи се в землището на [населено място], съгласно влязъл в сила подробен устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/, одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно определената площ за отчуждаване от ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] от 6.178дка представляващ земеделска територия, с начин на трайно ползване „нива“ и в частта относно определения размер на паричното обезщетение от 78 741.00 лева за отчуждената част от поземления имот.

В хода на настоящото производството жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателят адв. И.. В постъпило писмено становище, счита, че справедливото обезщетение следва да се изчисли като се ползват за пазарни аналози имоти в близост до отчуждавания, със сходни характеристика и бъдещ потенциал за развитие , независимо дали са земеделски земи или урбанизирана територия. Претендира се определяне на обезщетение равняващо се на пазарната цена на отчуждената част от имота към датата на отчуждаването ведно със законната лихва върху стойността на обезщетението считано от постановяване на Решение № 1373 от 17.07.2019г. до образуване на настоящото производство, ведно с лихвата за забава до окончателното изплащане на обезщетението както и направените разноски. Алтернативно се претендира обезщетението да бъде изчислено към настоящия момент.

Ответникът - областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д. Ж., оспорва жалбата. Счита за правилно пазарната цена на обезщетението да бъде изчислена към момента на издаването на заповедта - 2019 г., като се вземат предвид характеристиките на имота - земеделска земя. По същество се съгласява с дадените оценки от вещото лице и пледира обезщетението да се определи към 2019 г., като счита, че не следва да се присъждат лихви върху тази сума, тъй като такива не се дължат в отчуждителните производства, а следва да се претендират по реда на Закона за задълженията и договорите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. В представени писмени е бележки моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Алтернативно ако съдът прецeни, че същата е основателна моли, съдът да постанови решение с което да приеме първия вариант от заключението с пазарна цена на имота към датата на издаване на заповедта – 2019г. , а именно 626634.54лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

В представената административно преписка, се съдържа Решение №КЗЗ-08 от 08.04.2015 г. на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието и храните/МЗХ/, видно от което на основание чл.22, ал.1, вр. чл.19 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, са утвърдени трасета и площадки за проектиране на обекти в земеделски земи, като вт.1 се утвърждава трасе за проектиране с което се засяга около 351160кв.м. земя за изграждане на обект «Обходен път на [населено място]» – I-ви етап от км. 230+700 на път I-9 „Сарафово-Бургас“ до км. 493+550 на път I-6 „Ветрен – Бургас“ и локални платна“ в землището на [населено място]. С Решение №КЗЗ-24 от 29.11.2018 г. на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи е променено предназначението на земеделска земя за държавни и общински нужди на 351160кв.м. земеделска земя за изграждане на обект Обходен път на [населено място]» – I-ви етап от км. 230+700 на път I-9 „Сарафово-Бургас“ до км. 493+550 на път I-6 „Ветрен – Бургас“ и локални платна“

Установява се от представената Заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл.129, ал.3, т.2, б. „в” и ал.4; чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.1, 2, 5, 6 и ал.12, т.2, б. „в” ЗУТ, че е одобрен подробен устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/ за обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, която е влязла в сила на 16.07.2018 г., видно от писмо, изх.№АУ 13-2/31.07.2018 г. В тази връзка председателят на управителния съвет на АПИ отправил мотивирано искане с изх. № 04-16-2708/21.12.2018 г. по реда на чл. 34 ЗДС до Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на финансите, да се разгледа и одобри отчуждаването на имоти и части от имоти за задоволяване на държавна нужда за изграждането на този обект и да се предложи на областния управител на област Бургас да издаде заповед в този смисъл /л. 86 /. Със съвместни заповеди № ЗМФ-266/01.04.2019 г. и № РД-02-14-343/08.04.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, е одобрено отчуждаването за държавна нужда на имоти и части от имоти - частна собственост, находящи се в землището на [населено място], за изграждането на обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”. /л.23 и 24 от адм.д. № 1556/2019г./.

Установява се от Заповед №80-00-202 от 23.04.2019 г. на областният управител на област Бургас, че на основание чл.34а, ал.3 ЗДС, е обявено започване на процедурата по отчуждаване на имоти или части от имоти-частна собственост, в землището на [населено място] за обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”/л.156 от делото/.

За имотите, предмет на отчуждаване по заповед №РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област Бургас, е изготвен доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти - частна собственост/земеделска фонд и урбанизирани територии/, засегнати от одобрен ПУП-ПП за строителството на обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”/л.57-81 от делото/. С него е определена осреднена цена за землището на [населено място], съобразно чл. 32 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, изчислена съобразно предоставени пазарни аналози от Служба по вписванията Бургас, в размер на 12 745,41 лева за дка за имотите с начин на трайно предназначение (НТП) „Ниви“, като какъвто е квалифициран и процесния имот с [идентификатор]. Посочено е в изготвената таблица, че от ПИ с [идентификатор] с площ 8.248дка засегната е площ от 6.178 и определения размер на паричното обезщетение от 78 741.00 лева за отчуждената част от поземления имот.

С процесната заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г., областният управител на област Бургас, на основание чл. 34а, ал. 2 ЗДС наредил да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на [населено място] – І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, части от имоти - частна собственост, находящи се в землището на [населено място], съгласно влезлия в сила подробен устройствен план /ПУП/ - парцеларен / ПП/, описани в приложението по идентификатори, вид на територията, начин на трайно ползване, площ на имота, площ на отчуждаване, вид собственост, име на собственика и стойност на паричното обезщетение. Процесният имот е описан в т. 10 на Приложение към заповедта (л.17 ), като имот с [идентификатор], земеделска територия, целият с площ от 8,8,248 дка, площ за отчуждаване – 6,178 дка, частна собственост, собственик – Г. П. М. и стойност на паричното обезщетение от 78741,00 лева. Г. П. М. е обжалвал Заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. с жалба от 04.07.2019г. и въз основа на нея е образувано е адм. дело № 1556/2029г. по описа на Административен съд Бургас.

Не се спори и се установява от представения нот.акт №124, т.50, дело №8552, вх.рег.№15977 от 17.12.2014 г., служба по вписванията - Бургас, че ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е собственост на Г. П. М..

По делото е постановено решение № 1373 от 17 юли 2019г. с което съдът е изменил заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област с административен център Бургас, с която, на основание чл.34а, ал.2 ЗДС, е наредено да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, части от имоти-частна собственост, намиращи се в землището на [населено място], съгласно влязъл в сила подробен устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/, одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно определения размер на паричното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място] - 6.178 дка, целият с площ от 8.248 дка, представляващ земеделска територия, с начин на трайно ползване „нива“, собственост на Г. П. М. от [населено място], [улица],като е увеличил размера на обезщетението от 78 741.00 лева на 102 396.70 лева.

С Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 05.11.2024 г., постановено по дело по жалба № 5113/20 подадена от Г. П. М. срещу България, съдът е установил нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), като е приел, че обезщетението присъдено на жалбоподателят не е обосновано съответстващо на стойността на имота му което означава, че изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са спазени и че лишаването на жалбоподателя от неговата собственост е било непропорционална мярка. С решението е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за присъждане на парично обезщетение за стойността на имота, тъй като ЕСПЧ е приел, че не е в състояние да определи с точност такава стойност и е посочил е, че възобновяване на производството на национално ниво и повторното разглеждане на претенцията на жалбоподателя в съответствие с член 1 от Протокол № 1 е най-подходящото средство за отстраняване на нарушението. На жалбоподатялт, ЕСПЧ е присъдил 3000 евро за неимуществени вреди и 1700 евро за разноски.

С Решение № 3147/25.03.2025г. по адм.дело № 1172/2025г. ВАС е отменил постановеното Решение № 1373/17.07.2019г. по адм.дело № 1556/20219г. на Административен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав., при което е образувано настоящото дело.

В хода на производството за установяване размера на равностойното парично обезщетение на отчуждения имот съдът е допуснал извършване на съдебно-оценителна експертиза. Видно от изготвената експертиза и корекцията, изготвени от вещото лице К. М. П. , вещото лице е изготвило два варианта във връзка с искането на жалбоподателят. Вещото лице се е съобразило с изискването да се вземат предвид сделки които са сключени в период от една година преди издаване на заповедта / от 05.06.20218г. до 04.06.2029т./ в единия вариант и сделки сключени в период от една година преди заседание в което е допусната експертизата; сделки по които едната от страна е ЮЛ, сделки които касаят съседни имоти / сделки със земеделски имоти и урбанизирани имоти/. Вещото лице е съобразило и местонахождението на процесния имот в местността „Под шосето“, до главния пък Бургас-София / преди кв. Ветрен/ , на 2370м от бензиностанция OMW находяща се в близост до хипермаркет „ Метро кеш енд кери“ и Университета „Проф. Д-р Асен Златаров“. В първи вариант вещото лице е определило пазарната цена на процесния имот като са използвани за аналози 17 бр. сделки: покупко-продажби, няколко договорни ипотека, договор с общината и е определена пазарна цена на кв.м. от 101.43лв. или за отчуждаваната част [рег. номер].м. е определена пазарна цена от 626 634.54 / шестстотин двадесет и шест хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 54ст./. Изчислена е и законната лихва върху сумата от 524 237.84лв./ получена след като от сумата 626 634.54лв. е приспадната платената сума от 102 396.70лв./ за периода от издаването на заповедта до сега - в размер на 369 430.55лв. Във втория вариант вещото лице е определило пазарната цена на процесния имот като е използвало за аналози 6 бр. сделки и е определило пазарна цена на кв.м. в размер на 124.90лв. или за отчуждаваната част [рег. номер].м. е определена пазарна цена от 771 632.20лв. И при двете оценки вещото лице се е съобразило с указанията на ЕСПЧ, да се съобрази потенциала на имотът на жалбоподателя, който е отвъд земеделското използване. Именно в тази връзка като аналози са използвани сделки със земеделски имоти и урбанизирани имоти. Експертизата не е оспорена от страните.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган - областен управител на област Бургас, в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 34в от ЗДС. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, а съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Съгласно § 1 ДР ЗДС в приложимата редакция, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

В случая, имотите се отчуждават за изграждане на обект „обходен път на [населено място] първи етап, от Път І-9 „Сарафово – Бургас“, от км. 230+700 до път I-6 - Ветрен - Бургас км. 493+550 и локални платна“. Този участък е нов и не представлява част от нито един от двата първокласни пътя от републиканската пътна мрежа, които свързва, както към момента на издаване на процесната заповед, така и към настоящия момент и липсва акт на Министерския съвет, с който да е бил обявен за национален обект с решение на Министерския съвет, поради което същият не е обект с национално значение или част от такъв обект. След като обекта за който се извършва отчуждаването не е национален обект, то компетентен да издаде процесната заповед се явява именно областният управител на област Бургас, като е ирелевантно дали в бъдеще този обект ще бъде обявен за национален или не.

Спазена е процедурата, предвидена в чл. 34а, вр. чл. 33, чл. 34в и чл. 34 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, по арг. от чл. 34, ал. 1 ЗДС, които със съвместни заповеди № ЗМФ-266/01.04.2019 г. и № РД-02-14-343/08.04.2019 г. са одобрили отчуждаването. На основание съвместите заповеди, влезлия в сила ПУП-ПП, одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016 г., доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, решения № КЗЗ-08 от 08.04.2015 г. и № КЗЗ-24 от 29.11.2018 г. на Комисията за земеделски земи при МЗХ и чл. 34а, ал. 2 ЗДС, областният управител е издал процесната заповед.

Спори се относно определения със заповедта размер на паричното обезщетение на отчуждената част от имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] и дали при отчуждаването са спазени нормите на чл.205 и чл.206, респ. чл.19 ЗУТ.

Съдът намира за неоснователно е възражението за нарушаване на разпоредбите на чл.205 и чл.206 ЗУТ, респ. чл.19 ЗУТ и счита, че в тази част жалбата е неоснователна. Площта от имота на жалбоподателя, която е отчуждена за изграждане на обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна” , е определена с влезлия в сила ПУП-ПП, предвиждащ съответното трасе. Отчуждене е не целия поземлен имот, а частта необходима за изграждане на обекта, като останалата част остава собственост на Г. М. и тази част може да се обособи в урегулиран поземлен имот.

По отношение размера на определеното със заповедта паричното обезщетение на отчуждената част от имота съдът намира, че в административно производство по издаването на заповедта, са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правил довели до неправилно приложение и материалният закон.

Равностойното парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на ЗДС - § 1а, т. 1 ДР ЗДС и следва да е в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, по аргумент от чл. 32, ал. 2 ЗДС. Тук следва да се отчетат и горепосочените указания на ЕСПЧ по т. 1, т. 13 и т. 14 от решението, като се отчете, че имотът е бил разположен в индустриална зона, съгласно предвиждането на ОУП. Според разпоредбата на § 1а, т.2 , от ДР на ЗДС под понятието "пазарни цени на имоти със сходни характеристики", следва да се имат предвид осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При определяне парично обезщетение за отчуждаваните имоти или на части от имоти следва да се вземат предвид имоти намиращи се в близост до отчуждавания и да се отчете потенциала на отчуждавания имот каквито указания се съдържат в решението на ЕСПЧ . Според § 1а, т. 4 ДР ЗДС имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които се намират в един и същ район в големите градове с районно деление; в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. При изготвянето на оценката в хода на административното производство не са били взети всички факти и обстоятелства от значение за определяне справедливо обезщетение и така се е стигнало до неправилно установена фактическа обстановка, а оттук и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно както е посочено и в решението на ЕСПЧ при изготвянето на оценката в хода на административното производство е прието, че имотът следва да бъде оценен като земеделска земя и не е отчетен потенциала на имота който не се е ограничавал само до целите на земеделието. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, от мотивите на ЕСПЧ и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценъчна експертиза се установи, че макар имотът формално да е бил земеделска земя към момента на отчуждаването, е бил част от индустриална зона в близост до [населено място] и съгласно общия устройствен план (ОУП) от 2011 г., земята е била предназначена за обществени и административни услуги.

Съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да кредитира изготвения първи вариант от заключението на вещото лице с неговата корекция, тъй съгласно § 1а, т. 2 ДР ЗДС пазарна цена, следва да се определи като се вземат предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. Така размера на обезщетението което съдът намира за правилно определен за отчуждаваната част от ПИ с [идентификатор] е 626 634.54 / шестстотин двадесет и шест хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 54ст./ и този размер съответства на пазарната цена на отчуждавания имот. Не могат да бъдат взети предвид сделките от 2024 г., тъй като те са извън посочения в § 1а, т. 2 ДР ЗДС период, а и в решението на ЕСПЧ също не е поставено условие изчисленията да се извършат за друг период, различен от предвидения в българското законодателство. Така определеното от областния управител обезщетение е неправилно определено, като по процесната заповед обезщетението е 78541.00лева, по отмененото предходно съдебно решение то е увеличено на 102 396.70лв. , а след ползването на съответните аналози е определено обезщетение в размер на 626 634.54лева.

Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя върху така определения размер да бъде начислена и законната лихва, изчислена от вещото лице в размер на 369 430.55лв. Настоящия състав счита, че искането за присъждане на лихва в настоящото производство което е по ЗДС е недопустимо и няма пречка претенцията си жалбоподателят да предяви в отделно исково производство.

При така установената пазарна цена на отчуждения имот налага изменение на заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областния управител, в частта й относно определяне на дължимото се парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ с [идентификатор] чрез увеличавана не определения размер на паричното обезщетение от 78 741.00 лева на 626 634.54лева.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по производството разноски, е основателна. По делото са представени договор за правна защита и съдействие (л. 202) с уговорено адв.възнаграждение в размер на 36000лв. и фактурата (л. 203) за платени 36000лв. от Г.М.. Платени са и 700 лева за възнаграждение на вещото лице за извършената експертиза. По отношение заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 36 000 лева с ДДС, то съответства на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Доколкото настоящото дело не е с материален интерес съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Предвид това, съдът намира за основателно направеното възражението за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че по него са проведени три открити съдебни заседания, в едно от които е прието заключение по експертиза, съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в редуциран размер от 4000 лева. Следва да се има предвид и че с решението си от 10.09.2024 г. ЕСПЧ също е присъдил като разноски 2000 евро.

Мотивиран от изложеното на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗДС, Административен съд Бургас,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област Бургас, с която, на основание чл.34а, ал.2 ЗДС, е наредено да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на [населено място]-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, части от имоти-частна собственост, намиращи се в землището на [населено място], съгласно влязъл в сила подробен устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/, одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, В ЧАСТТА относно определения размер на паричното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място] - 6.178 дка, целият с площ от 8.248 дка, описан в т. 10 на Приложение към заповедта, собственост Г. П. М. от [населено място], [улица], КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 78 741.00 лева на от 626 634.54 / шестстотин двадесет и шест хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 54ст./.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. М. от [населено място], [улица] останалата й част.

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Бургас да заплати на Г. П. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 4 700.00 / четири хиляди и седемстотин / лева направени разноски по делото.

Решението е окончателно.

Съдия: