№ 79
гр. Айтос, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100906 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. С. – лично и като майка
и законен представител на детето Д. М. Я., чрез адв. Д. П. от Адвокатска
колегия – Бургас, с която молба срещу М. Х. Я. са предявени следните искове:
а) иск на М. С. С. срещу М. Х. Я. с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от
Семейния кодекс (СК) за предоставяне на упражняването на родителските
права върху детето Д. М. Я. на нея;
б) иск на М. С. С. срещу М. Х. Я. с правна квалификация чл. 127, ал, 2 от
СК за определяне на местоживеенето на детето Д. М. Я. при нея;
в) иск на М. С. С. срещу М. Х. Я. с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от
СК за определяне на режим на лични контакти между него и детето Д. М. Я.;
г) иск на М. С. С. срещу М. Х. Я. с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от
СК за даване на заместващо съгласие детето Д. М. Я. да пътува с нея или
посочени от нея лица до страни членки на Европейския съюз и ***;
д) иск на Д. М. Я. срещу М. Х. Я. с правна квалификация чл. 149 от СК за
заплащане на издръжка в размер на 2100 лв. за периода от 01.04.2024 г. до
подаване на исковата молба – 31.10.2024 г.
е) иск на Д. М. Я. срещу М. Х. Я. с правна квалификация чл. 143, ал. 1 от
СК, вр. чл. 127, ал. 2 от СК, за заплащане на месечна издръжка в размер на 350
лв., считано от датата на исковата молба – 31.10.2024 г., чрез майка му, ведно
1
със законната лихва при просрочие до окончателното изплащане на сумата.
Постъпил е отговор на исковата молба от М. Х. Я..
Предвид участието на малолетно дете по делото, като заинтересована
страна са конституирани Дирекция „Социално подпомагане“ – Руен и
Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие. В предоставения им срок
двете дирекции не са подали отговор на исковата молба.
Исковата молба и отговора на искова молба са редовни и допустими.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2024 г. ответникът е изгонил
ищцата от семейното жилище. Сочи се, че още от 17.07.2023 г., когато се
родило детето, ответникът започнал да се държи зле с майката, да не проявява
интерес към нея и новороденото бебе. След раздялата бащата започнал да
живее в жилището си с друга жена заедно с четиригодишното й дете и да се
грижи за тях. Твърди се, че бащата не участва в издръжката на детето, като
само й давал по 20 или 50 лв. от време на време. В исковата молба се излага,
че доходите на майката са 780 лв. месечно. Ищцата заявява, че не е съгласна на
тази възраст бащата да взима детето в жилището си, защото в него реално
няма място за детето. Освен това ищцата се притеснявала какво ще е
отношението на новата съжителка на ответника. В исковата молба се твърди,
че бащата не разрешава детето да пътува с майка си в чужбина. Ищцата
искала да има възможност да пътува заедно с дъщеря си и роднините й на
пазар в Турция или в съседни държави и държави членки на Европейския
съюз.
С отговора на исковата молба се оспорват фактите, изложени в исковата
молба. В края на месец март 2024 г. ответникът трябвало да отиде до *** по
работа, но не можел да намери документи за платени данъци на къщата, в
която живеели, затова се скарали с ищцата. Когато ответникът се прибрал от
***, ищцата си била събрала багажа. След това отишла да живее при
родителите си в ***. Ответникът се опитал да се помири с ищцата, но
безуспешно. Сочи, че живее с друга жена, но се грижи за детето – вижда го
всяка седмица и му остава пари – по 50, 100 и 150 лв. След рождения ден на
детето на 17.07.2024 г. майката спряла да позволява на бащата да види детето,
поради което той потърсил съдействието на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Руен. Ответникът сочи, че е съгласен родителските права
върху детето да се упражняват от майката; предлага следния режим на лични
контакти: всяка неделя от месеца от 12:00 ч. до 16:00 ч., като я взима от дома
на майката и ще я връща пак там; съгласен е да заплаща издръжка в размер на
300 лв. на детето, но от момента на завеждане на исковата молба, а не от
01.04.2024 г., тъй като е издържал детето.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна
поддържа своите искания. Признава се, че бащата е дал около 250 лв. на ръка
и 200 лв. за рокля на детето за рождения му ден в периода, който касае
издръжката за минало време.
В откритото съдебно заседание страните се съгласяват със следния
2
режим на лични контакти: бащата да вижда детето всяка първа и трета
седмица от месеца в неделя от 9:00 ч. до 12:00 ч. в присъствието на майката.
Съгласяват се също издръжката за бъдеще време да е 300 лв. на месец.
Другите искания също не се оспорват от ответника, с изключение на
издръжката за минало време. Същият настоява, че е заплащал на детето
дължимата по закон издръжка.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос
и Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие не изпращат представител.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от правна и фактическа страна:
Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак. Видно от
удостоверението за раждане, представено по делото, имат дете – Д. М. Я.,
родено на 17.07.2023 г.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция Социално
подпомагане – Руен относно майката. Социалният работник е провел среща с
детето в дома на майката в ***, ***. По негова преценка детето изглежда в
добро здравословно състояние. В социалния доклад се съдържат данни, че на
21.10.2024 г. бащата на детето е подал сигнал, че майката ограничава
контактите му с детето. Извършено е социално проучване, родителите са
консултирани за правата и задълженията им и не са предприети мерки спрямо
детето, тъй като не е констатиран риск за него. Социалният работник е
посочил, че детето има избран личен лекар, който следи състоянието на детето
и провежда необходимите имунизации по календар. Жилището на майката
представлява едноетажна постройка, състояща се от три стаи, коридор и
санитарно помещение. Жилището е обзаведено и се поддържа добра хигиена.
Според социалния доклад майката получава месечни помощи за деца в размер
на 50 лв. Сочи се, че с подкрепата на родителите си г-жа С. съумява да създава
и поддържа за детето подкрепяща среда.
По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Поморие относно бащата. Констатирано е, че бабата, дядото и
братовчедите на бащата живеят в един двор с него, но къщите са отделни.
Жилището е едноетажно, състоящо се от три стаи, кухня, баня с тоалетна.
Стаите са обзаведени. В къщата живее по-големият син на бащата на 15 г. от
първия му брак, сегашната му съжителка А. М., с дъщеря й на 4 г.
Съдът намира, че в интерес на детето е родителските права да се
възложат на майката. За да достигне до този извод, съдът съобрази следните
фактори: възрастта на детето – 2 години; пола на детето – женски; фактът, че
детето в момента живее при майката; помощта, която майката получава от
своите родители, за да отглежда детето; добрите условия на живот в дома на
майката. Освен това според съда родителският капацитет на майката е по-
висок. Това се установява от показанията на водените от ищцата свидетели –
3
майка й Е. С. и баща й С. С., от социалния доклад и от личното изслушване на
ищцата, проведено от съда. По делото е безспорно, че майката е грижовна и
има силна емоционална връзка с детето. Единствено показанията на водената
от ответника свидетелка – А. М., живееща на семейни начала с него,
приписват на майката негативно качество: когато се ядоса, не позволява на
бащата да вижда детето. Пред съда майката също признава, че веднъж е
решила да ограничи контактите на детето с родителя заради конфликт с
бащата. Макар това да е укоримо поведение, което следва да бъде
преразгледано, съдът счита, че към настоящия момент майката все още е по-
добрият родител. Съдът не е убеден, че бащата разполага с нужните качества,
за да отглежда толкова малко дете.
По отношение на режима на лични контакти съдът намира, че следва да
се зачете волята на родителите: бащата да вижда детето всяка първа и трета
седмица от месеца в неделя от 9:00 ч. до 12:00 ч. в присъствието на майката на
посочено от нея място. Този режим съответства на ниската възраст на детето и
ще допринесе за намаляване на конфликтите между родителите.
По отношение на издръжката съдът е отделил като безспорно, а се
установява и от свидетелските показания, че майката получава доход от 780
лв., а бащата – 1100 лв. И тук съдът намира, че следва да се съобрази с волята
на страните, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв.
Този размер е малко по-висок от минималния, съобразен е с нуждите на
детето и възможностите на бащата. Искът за издръжката следва да се
отхвърли за сумата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 350 лв.
Спорният въпрос по делото касае издръжката за минало време. Майката е
признала, че бащата е дал 250 лв. на ръка на детето, 200 лв. за роклята на
детето за рождения му ден. От показанията на свидетелите С., М. и Ш. Я.
(брат на ответника) се установява, че бащата е дал и 500 лв. за рождения ден
на детето. Всички свидетели са единодушни, че бащата е давал периодично
пари за детето. Свидетелката С. споделя, че бащата е давал на детето по 20, 50
или 80 лв., но не конкретизира колко общо. Свидетелят Симеонов не знае
колко точно е давал бащата. Свидетелят Я. излага, че бащата е давал по 50-100
лв. на седмица и е купувал сладки неща на детето. Според свидетелката М.
бащата дава по около 300 лв. на месец на детето. Ищцата признава пред съда,
че бащата е давал по 50 лв. на детето и му е купувал сладки неща. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Я. и М., макар че са заинтересовани,
защото показанията им са подробни, непротиворечиви и се допълват взаимно.
От показанията на свидетелите на ищцата не може да се установи колко точно
пари е дал ответника, но няма спор, че е давал. От показанията на свидетелите
на ответника се установява, че е давал около 200-300 лв. на месец. Поради
това съдът намира, че задължението за издръжка за процесния период е
погасено изцяло от ответника.
Съдът намира за основателен искът по чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на
заместващо съгласие детето Д. М. Я. да пътува с майката или посочени от нея
4
лица до страни членки на Европейския съюз и ***. Ответникът признава пред
съда, че е оттеглил съгласието си детето да пътува в чужбина поради това, че
майката не му позволява да вижда детето. В интерес на детето е да пътува с
майка си. Кръгът от държави, които може да бъде посетен, е ограничен, както
изисква 1 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г.
на ВКС, ОСГК. Според съдебната практика разрешението за пътуване не може
да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е
възможно да настъпят промени, непредвидими към датата на първоначалното
му определяне (Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на ВКС,
IV г. о.). Поради това съдът намира за нужно да ограничи заместващото
съгласие със срок то 5 години.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да постанови
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, както в
случая.
По разноските:
Само ищцовата страна е направила искане за присъждане на деловодните
разноски. Част от исковете – по чл. 127 и чл. 127а от СК, имат характер на
спорна съдебна администрация, а останалите са класически искове. Според
Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС,
ОСГК, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 от ГПК се прилагат съответно. При пълно уважаване
на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната
страна. В случая исковете по чл. 127 и чл. 127а от СК са уважени изцяло,
поради което за тях се дължат разноски. Следва обаче да се отчете, че искът за
издръжка за минало време е отхвърлен частично (за 50 лв.), а искът за
издръжка за минало време е отхвърлен изцяло.
Ищцовата страна претендира 1000 лв. за адвокатско възнаграждение,
както и 40 лв. за държавна такса. Ответникът е направил възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за основателно, тъй
като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, проведено е само
едно съдебно заседание, не е събран голям брой доказателства. Ето защо
справедливото възнаграждение е в размер на 600 лв.
Предвид липсата на разграничение, следва да се приеме, че за всеки иск
са уговорени по 100 лв. За исковете, които са спорна администрация, се
дължат общо 400 лв. За иска за издръжка за бъдеще време се дължат
съразмерно с уважената част 85,72 лв., а за иска за издръжка за минало време
не се дължи нищо.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавната такса за
исковете за спорна съдебна администрация в размер на 40 лв., заплатена от
ищцата.
Предвид всичко изложено, на майката на детето следва да се присъдят
5
525,72 лв. за разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая ищецът по иска за
издръжка за бъдеще време е освободен от държавна такса на основание чл. 83,
ал. 1, т. 2 от ГПК. Поради това ответникът следва да заплати държавната
такса, изчислена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс: 4 % от сбора на тригодишните платежи, т.е. от 10 800 лв.
Следователно дължимата такса е в размер на 432 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал, 2 от СК упражняването на
родителските права по отношение на детето Д. М. Я., с ЕГН **********, на
майката М. С. С., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал, 2 СК местоживеенето на детето Д.
М. Я., с ЕГН **********, при майката М. С. С., с ЕГН **********,
понастоящем с адрес: ***, ***.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал, 2 СК, режим на лични отношения
между М. Х. Я., с ЕГН **********, и Д. М. Я., с ЕГН **********, както
следва: бащата може да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца в
неделя от 9:00 ч. до 12:00 ч. в присъствието на майката на посочено от нея
място.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от СК, вр. чл. 127, ал. 2 от СК М.
Х. Я., с ЕГН **********, да заплаща на детето си Д. М. Я., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 31.10.2024 г., платима на 25-
то число от месеца, за който се отнася, чрез майката М. С. С., с ЕГН
**********, ведно със законната лихва при просрочие до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер до пълния претендиран от 350 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която на Д. М. Я., с ЕГН ***, е присъдена
издръжка.
6
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 от СК на Д. М. Я., с ЕГН ***, срещу М. Х.
Я., с ЕГН **********, за заплащане на издръжка в размер на 2100 лв. за
периода от 01.04.2024 г. до подаване на исковата молба – 31.10.2024 г.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на М. Х. Я., с
ЕГН **********, детето му Д. М. Я., с ЕГН ***, да пътува с майка си М. С. С.,
с ЕГН **********, или посочени от нея пълнолетни лица до държави членки
на Европейския съюз и *** за срок от 5 години, считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Х. Я., с ЕГН **********,
да заплати на М. С. С., с ЕГН **********, сумата от 526,72 лв. – деловодни
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. Х. Я., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 432 лв. – държавна
такса за уважения иск за издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7