№ 16731
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110105747 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на З. П. П., ЕГН **********, срещу Д. П. П., ЕГН **********, която
се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от
Семейния кодекс (СК), обективносъединен с небрачен иск по чл. 53 СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак 06.11.1994 г., от който нямат
ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че от отношенията между страните са изчерпани и е налице
фактическа раздяла, която е настъпила в края на 2022 г. Излага доводи, че оттогава насам не
поддържат никакви отношения помежду си. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Желае след прекратяване на
брака да носи фамилното име П..
В дадения от съда едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения му
особен представител.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Страните са съпрузи от 06.11.1994 г., което се установява от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака съпругата е променила
фамилното си име от Димова на П.. Същите нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
1
От показанията на разпитания по делото свидетел Албена Надкинова, сестра на ищцата,
които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява по един безспорен начин, че от края на
2022 г. съпрузите не живеят заедно и не са правили опити да се съберат отново. Единствено
ответникът изпращал съобщения на съпругата си с обиди. Сочи, че причината за раздялата между
страните е грубото отношение на ответника към ищцата и проблемите му с алкохола. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля като събрани въз основа на лични впечатления и изцяло
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Като взе предвид гореизложеното, съдът, счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и
непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в продължителна фактическа раздяла на
съпрузите от около 3 години насам и липса на каквито и да било отношения помежду им (св.
Надкинова). В този ред на мисли бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на
съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса
за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Съобразно разпоредбата на чл.
53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Правната
норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието име е
прието при сключването на брака. Предвид изложеното нормата на чл. 53 СК следва да се тълкува
в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание
за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име (в този
смисъл и Решение № 245/17.05.2012 г. по гр. дело № 1058/2011 г., ВКС). С оглед гореизложеното и
доколкото ищцата е заявила желание за запазване на брачното фамилно име, след прекратяване на
брака, същата ще продължи да носи фамилното име – П., на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на направените по делото разноски няма от страните.
С оглед липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината, разноските съгласно чл.
329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги направили. Окончателната държавна такса
дължима за развода е в размер на 50,00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде
заплатена поравно от двете страни.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 735 от 06.11.1994 г. на СО,
ТОА „Оборище“ при СГО, гр. София, между З. П. П., ЕГН **********, и Д. П. П., ЕГН **********,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ - След прекратяване на брака, З. П. П., ЕГН ********** ще продължи да
носи брачното си фамилно име - П., на осн. чл. 53 СК.
ОСЪЖДА З. П. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
2
сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3