Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ - 58                    29.05.2018 година                                   град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                    Трети състав

На петнадесети май                                                                          година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                               2. Таня Евтимова

                       

                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 591 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 996/23.02.2018г. на КРС от Л.Д.П., ЕГН: ********** от гр.К., обл. Б., бул.„М.“ № **, бл.**, вх.*,  ет.*, ап.л.,  чрез адв. Светла Христова Гонкова–Трайкова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Пиротска“ № 29, против решение № 25/06.02.18г. по гр.д.№ 970/17г. КРС, с което съдът е отхвърлил исковете й против „Гардения – 077“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  - гр.Карнобат, обл. Бургаска,  ул.„Васил Левски“ № 25, представлявано от управителя Живко Кунчев Кунев, за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение – по реда на чл.128 т.2 КТ, за периода 14.08.2014г. до 15.06.2017г. включително, както и за заплащане на обезщетение по реда на чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2015г., 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва върху сумите на главниците, начиная от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане. Твърди, че постановеното решение не е правилно. Въвежда аргументи. Моли да бъде отменено и предявените искове – уважени. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото „Гардения – 077“ ЕООД, представлявано от управителя Ж.Кунев, оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено и му бъдат присъдени направените разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.224 КТ.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по искова молба от Л.Д.П. против „Гардения-077” ЕООД с искове да й бъде заплатена сумата от общо 14 740лв., от които дължимо трудово възнаграждение в размер на 13 590лв. за периода 14.08.2014г. – 15.06.2017г. и 1150лв. дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г., 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че работила като п. в м. за ц. с адрес: гр.Карнобат, бул.“България“ № 1, управляван от въззиваемото дружество. Твърди, че е била с. на управителя на дружеството – Живко Кунев, в периода 2004г. – 2017г. Поради семейните си отношения с него е работила всеки работен ден повече от 8 часа, без почивки и без отпуски. Освен това е работила и по време на почивни и празнични дни, но не е получила дължимото възнаграждение. Моли за решение в горния смисъл. Сочи доказателства.

С допълнителна молба –стр.69 исковете са изменени по размер. Искът с правно основание чл.128 КТ е намален от 13 590 на 10 623.26лв., а искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е намален от 1150лв. на 1055.70лв. Изменението е прието с протоколно определение от 21.12.2017г. по делото.

Въззиваемото дружество е оспорило исковете относно тяхната основателност. Подробни аргументи е изложило в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Оспорва наличието на сключен между страните трудов договор за процесния период. Излага аргументи за отхвърляне на исковете.  Също ангажира доказателства.

Безспорно е, че страните са сключили трудово правоотношение, като също е безспорно, че трудовото досие на въззивницата липсва от архивите на въззиваемия търговец.

Ето защо съдът основава своите изводи на всички останали събрани писмени и гласни доказателства и приема следното:

Видно от приложената на стр.24 справка на НАП за актуално състояние на всички трудови договори към дата 02.10.2017г. за работодателя, по отношение на Л.П. е отразена дата на сключване на трудов договор с „Гардения – 077“ ЕООД – 02.08.2010г. и дата на прекратяване на същия договор – 21.01.2013г.

С молба-декларация вх.№ R 2471/27.10.14г. на Д „СП“ гр.Карнобат за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, въззивницата е декларирала, че не е била осигурена нито самоосигуряваща се за периода м.10.2013г. – м.09.2014г. Аналогична молба-декларация с вх.№ 2245/19.10.2015г. на Д“СП“ гр.Карнобат е подадена по същия повод и за периода м.10.2014г. – м.9.2015г.

По делото е приложено и писмо изх.№ 94-Ж-142/Н1 от 22.11.2017г. на ТД на НАП Бургас, от което се установява, че в програмния продукт на НАП фигурира информация за подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключените трудови договори на въззивницата, както следва: за периода 02.08.2010г. – 21.01.2013г. – с работодател „Гардения-077“ ЕООД и от 08.11.2004г. с работодател ЕТ „Гардения – Живко Кунев“, който договор според системата не е прекратен.

С последващо удостоверение, обаче, изх.№ 020191701994812 от 13.12.2017г. ТД на НАП Бургас е удостоверило, че трудовият договор на П. с едноличния търговец е прекратен на 01.01.2009г., доколкото това изобщо има някакво значение по делото, като се съобрази, че исковете са насочени срещу „Гардения – 077“ ЕООД.

Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства относно полагането на труд от страна на П. в търговския обект на въззиваемото дружество.

Всички те, обаче, не могат да обосноват наличие на трудово правоотношение между страните, като се вземе предвид факта, че през този период представляващият работодателя – Живко Кунев, е бил женен за  Л.П. и настоящият състав приема, че тя е оказвала помощ, без това да е оформено като трудово правоотношение. По този повод следва да се отбележи, че аргументите на въззивната страна за недопустимост да се установи прекратяването на трудовия договор посредством доказателствените средства, приложени по делото – удостоверенията на ТД на НАП Бургас, не могат да бъдат споделени, понеже същите тези писмени доказателства тя ползва, за да установи начало на трудовото правоотношение. Освен това трудовият договор задължително се сключва в писмена форма – чл.62 КТ и установяването му със свидетелски показания не е допустимо - Определение № 1346 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева

Налага се заключение за правилност на постановеното решение.

В полза на въззиваемото дружество се следват направените и пред настоящата инстанция разноски в размер на 1150лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/06.02.18г. по гр.д.№ 970/17г. КРС.

ОСЪЖДА  Л.Д.П., ЕГН: ********** от гр.К., обл. Б., бул.„М.“ № **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.л.  да заплати на „Гардения – 077“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  - гр.Карнобат, обл. Бургаска,  ул.„Васил Левски“ № 25, представлявано от управителя Живко Кунчев Кунев, направените в настоящата инстанция разноски в размер на 1150лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: