Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260053
гр. Несебър, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 1276 по описа на Районен съд Несебър
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на комплекс „Г.Х.”,
представлявана от управителя М.Ч., са предявени искове с правно основание чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска всеки от ответниците А.В.Ш., С.Д.Ш. и Е.С.Ш. да бъде осъден да
заплати на етажната собственост по 1/3 част от сумата от 496,79 евро,
представляваща такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Г.Х.”
за 2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
както и по 1/3 част от сумата от 150,55 евро, представляваща законна лихва
върху претенцията за главница, дължима за периода 01.01.2017г.
– 29.12.2019г. Ищецът твърди, че ответниците са собственици при равни квоти от
по 1/3 идеална част на апартамент В.1.2, с идентификатор ***, находящ се във вх. В, на първи етаж, ап. 2, в комплекс „Г.Х.”.
Излага, че на 09.09.2014г. било проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти, като по т. 3 от дневния ред
била определена такса за управление и поддръжка на общите части в размер на 7
евро на кв. м. Сочи се, че протоколът от ОС е изготвен на същия ден, за което е
постановено съобщение. Навежда се, че за притежавания от ответниците апартамент
от 70,97 кв. м. се дължи обща годишна такса за 2016г. в размер на 496,79 евро.
Твърди се, че ответниците не са заплатили разходите за 2016г., въпреки че
многократно са канени за това устно и по електронна поща. Сочи се, че
задължението за плащане е станало изискуемо най-късно в края на календарната
година, за която се дължат таксите. С тези доводи от съда се иска да уважи
предявените искове. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата Е.С.Ш., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който сумите по исковете молба и
основанията за дължимостта им не се оспорват. Развиват се съображения относно
обстоятелството, че ответницата е малолетно дете. Прави се искане в случай на
уважаване на исковете изпълнението на решението спрямо Ш. да бъде отсрочено.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответницата А.В.Ш., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, в който се сочи, че исковете са
неоснователни. Излага се, че липсва сключен договор за възлагане на
правомощията по управление. Сочи се, че решенията на общите събрания не са
изпълнени, поради което не става ясно на какво основание се претендират таксите
и разноските. Прави се възражение за неизпълнение на задълженията по поддръжка на
комплекса. Излага се, че същият е от затворен тип. Отправя се възражение за
изтекла погасителна давност. От съда се иска да отхвърли претенциите на ищеца.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответника С.Д.Ш., чрез особения му представител, е подаден
отговор на исковата молба, в който се сочи, че исковете са неоснователни.
Твърди се противоречие между фактическата обстановка, описана в исковата молба
и приложените писмени доказателства. Прави се извод, че протоколът от
15.09.2014г. е съставен за целите на производството. Навежда се, че липсва
покана за свикване на общото събрание. Развиват се съображения за неспазени
процедури по провеждане на общите събрание от 2014г. и 2017г. Отправя се
възражение за погасяване на претенциите по давност. От съда се иска да прекрати
производството, а при условията на евентуалност – да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №
196, том I, рег. № 1041, дело № 192/2011г.
от 13.04.2011г., на нотариус Линка Чуткина, № 600 в регистъра на Нотариалната
камара (на л. 16 – л. 17 от делото), се установява, че А.В.Ш., С.Д.Ш. и Е.С.Ш. придобили собствеността върху самостоятелен
обект № *** с адрес в гр. Несебър, местност „Б.***, комплекс „Г.Х.”, ведно с
общи части в сградата, като площта на апартамента и общите части е от 70,97 кв.
м.
На 09.09.2014г. се провело учредително общо събрание на
етажната собственост в комплекс „Г.Х.” гр. Несебър, обективирано в протокол (на
л. 8 – л. 9 от делото). На събранието за управител на етажната собственост бил
избран М.Ч.. По т. 3 от дневния ред била разгледана оферта на „К.Х.М.” ЕООД за
управление и поддръжка на комплекса на цена от 7 евро на к. м., без ДДС. Общото
събрание приело решение посоченото дружество да се избере за управляваща
компания, при годишна такса в размер на 7 евро на кв. м., без ДДС, като таксата
да се начислява от 2015г. Приело се решение управителят на ЕС да бъде
упълномощен да сключи договор с избраната компания за управление и поддръжка
при посочените в офертата параметри. Няма данни решенията на общото събрание да
са обжалвани, като по делото са приети и доказателства за надлежно провеждане
на събранието - покана за свикване на л. 67, протокол за обявяване на решенията
на л. 69, уведомление до Община Несебър – на л. 68, списък на присъствалите –
на л. 70 – л. 76 от делото. Впоследствие било проведено и общо събрание на ЕС
от 08.09.2017г. (обективирано в протокол на л. 11 –
л. 15 от делото), с което се приел отчет за 2016г., според който задълженията
на ЕС за 2016г. били в размер на 32 315,00 лв. поради неплатена в пълен
размер такса поддръжка от собствениците и ползвателите на комплекса.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
По предявения
иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца е да докаже, че
ответниците са собственици на самостоятелен обект – апартамент В.1.2, с
идентификатор ***, находящ се във вх.
В, на първи етаж, ап. 2, в комплекс „Г.Х.”, който се
намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че
с влезли в сила решения на общото
събрание в етажната собственост от 09.09.2014г. са определени такси,
дължими от етажните собственици за 2016г. В негова тежест е да докаже
размера на претенцията си, както и, че
е настъпила изискуемостта на вземането. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответниците е да докажат погасяване
на вземането.
По делото се доказа, че ответниците са
собственици на цитирания апартамент, намиращ се в режим на етажна собственост в
комплекс „Г.Х.“.
Действително по делото не се твърди и няма
данни решенията от 09.09.2014г. да са обжалвани и
отменяни от съд, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила. В тази
връзка възраженията на част от особените представители на ответниците за
неспазена процедура при провеждане на общото събрание не следва да се обсъждат,
тъй като дори и процедурата да не е била спазена това не е въведено от
собствениците в производство по отмяна на решенията.
Следващият спорен по делото въпрос е дали с
решенията от 09.09.2014г. са определени такси, платими от етажните
собственици за 2016г. на ищеца – етажната собственост на комплекс „Г.Х.“. Видно е, че в дневния
ред (т. 3 и т. 4) са били заложени следните въпроси за решаване от общото
събрание: „3. Определяне размера на паричната вноска (такса) за разходите за
управление и поддръжка на комплекса“, 4. „Избор на компания за управление и
поддръжка на общите части в комплекса“. От съдържанието на протокола става
ясно, че разискванията по двете точки се провели едновременно, като били
разгледани две оферти – на „К.Х.М.“ ЕООД на цена от 7 евро на кв. м., без ДДС и
на „Ф.Х.“ АД – на цена 9 евро на кв. м., без ДДС. Било направено предложение да
се приеме офертата на „К.Х.М.“ ЕООД, като събранието решило следното: „избира „К.Х.М.“
ЕООД за управляваща компания, при годишна такса в размер на 7 евро на кв. м.,
без ДДС, като се направи уточнение, че таксата ще започне да се начислява от
2015г. Събранието упълномощава управителя на етажната собственост М.Ч. да
сключи договор с избраната компания за управление и поддръжка при посочените в
офертата параметри“.
При този текст на приетото
решение, съдът намира, че не се доказва с него да е гласувана такса за
поддръжка, дължима от отделните етажни собственици към етажната собственост. С
чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС е дадено правомощие на общото събрание на етажната
собственост да вземе решение за възлагане правомощията или на част
от тях на
управителния съвет (управителя), както и за възлагане на
дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридически или физически лица, които не са
собственици – с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите
части на етажната собственост. Очевидно в правомощията на общото събрание е да възлага дейностите по
управление и по поддръжка на етажната собственост на трето лице, като за
дейностите по управление се изисква и нарочен договор (чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС).
В случая с взетото общо решение по т. 3 и т. 4 от дневния ред общото събрание е
гласувало именно по реда на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС – делегирало е
правомощията по управление и поддръжка на комплекса да се предоставят на трето
лице - „К.Х.М.“ ЕООД, при направена оферта от тази компания за годишна такса -
от 7 евро на кв. м., без ДДС. Следователно решението не представлява такова по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС за определяне
размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането
на общите части на сградата, дължими към етажната собственост, а такова за избор на поддържаща
компания, при дължима такса от етажните собственици, но в полза именно на
избраното юридическо лице.
Налага се извод, че ищецът не е материално легитимиран да получи таксите,
които претендира. Самият той изрично основава иска си на влезли в сила решения на
общото събрание на
етажната собственост от 09.09.2014г., с които обаче са
определени такси в полза на друго лице – трето за етажната собственост.
Следователно самата етажна собственост, представлявана от управителя си, не е
субект, на който посочените суми се дължат. Въззивната
инстанция също е имала повод да се произнесе в такава насока по сходен казус,
като с Решение № V-115 от 14.11.2019г. по
в.гр.д. № 1355/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас изрично е прието, че
таксите за 2016г. в процесния комплекс се дължат на „К.Х.М.” ЕООД, а не на етажната собственост. При
това положение единствената хипотеза, при която ищецът би бил материално
легитимиран да претендира тези суми от отделните собственици е ако етажната
собственост ги е заплатила на управляващата компания по силата на договора и по
този начин е встъпила в правата на кредитора (чл. 74 от ЗЗД). В случая от ищеца
не се твърди, респ. не е въведено като основание и не се доказва от него да са
извършвани плащания в полза на третото лице, поради което не се доказа
основание самият ищец да претендира сумите от отделните собственици.
С оглед всичко изложено до
тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва да бъдат
отхвърлени.
По иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответниците в
забава и размера на обезщетението за забава.
При изводите, че не е възникнал главен дълг в полза на ищеца, то и
претенцията за лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на ищеца не
следва да се присъждат исканите от него разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажната собственост
на комплекс „Г.Х.”, с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност „Бостанлъка“, представлявана от управителя М.Ч., срещу А.В.Ш., дата на раждане: ***, гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес:***, к-с Г.Х., вх.В, ет.1,
ап.2, иск с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за сумата от 165,60 евро, представляваща 1/3 част от цялата сума в размер на 496,79 евро - такса за
управление и поддръжка на общите части
на комплекс „Г.Х.” за 2016г., равняваща се на дела
на А.Ш. от правото на собственост върху апартамент В.1.2, с
идентификатор ***, находящ се във вх.
В, на първи етаж, ап. 2, в комплекс „Г.Х.”, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 50,18
евро, представляваща 1/3 част от сумата от
150,55 евро - законна лихва върху главницата за периода
01.01.2017г. – 29.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажната собственост
на комплекс „Г.Х.”, с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност „Бостанлъка“, представлявана от управителя М.Ч., срещу С.Д.Ш., дата на раждане: ***, гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес:***, к-с Г.Х., вх.В, ет.1,
ап.2, иск с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за сумата от 165,60 евро, представляваща 1/3 част от цялата сума в размер на 496,79 евро - такса за
управление и поддръжка на общите части
на комплекс „Г.Х.” за 2016г., равняваща се на дела
на А.Ш. от правото на собственост върху апартамент В.1.2, с
идентификатор ***, находящ се във вх.
В, на първи етаж, ап. 2, в комплекс „Г.Х.”, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 50,18
евро, представляваща 1/3 част от сумата от
150,55 евро - законна лихва върху главницата за периода
01.01.2017г. – 29.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажната собственост
на комплекс „Г.Х.”, с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност „Бостанлъка“, представлявана от управителя М.Ч., срещу Е.С.Ш., дата на раждане:
***, гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес:***, к-с Г.Х., вх.В, ет.1,
ап.2, действаща чрез своята майка и законен представител - А.В.Ш.,
дата на раждане: ***, гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес:***,
к-с Г.Х., вх.В, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл. 38, ал.
1 от ЗУЕС, за сумата от 165,60 евро, представляваща 1/3 част от цялата сума в размер на 496,79 евро - такса за
управление и поддръжка на общите части
на комплекс „Г.Х.” за 2016г., равняваща се на дела
на А.Ш. от правото на собственост върху апартамент В.1.2, с
идентификатор ***, находящ се във вх.
В, на първи етаж, ап. 2, в комплекс „Г.Х.”, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 50,18
евро, представляваща 1/3 част от сумата от
150,55 евро - законна лихва върху главницата за периода
01.01.2017г. – 29.12.2019г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: