О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 11.02.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 11.02.                                                                         Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4620 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД, гр. Стара Загора против „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, гр. София. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба, допълнителната молба и отговора на исковата молба документи.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото заверени ксерокопия от Договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г.; Анекс №01/18.01.2008 година; Споразумение за заместване на страна от 10.12.2013 година; Сертификат за съответствие 12 - НУРВСПСРБ - 1447/31.01.2017 г. Фактура №**********/17.01.2017 година; Справка-изчисление за размера на законната лихва, вносна бележка от 17.11.2017г., вносна бележка от 15.10.2019г. , преводно нареждане от 17.11.2017г., 2 бр. лихвен калкулатор.

               ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 17.03.2020 г.  от 10,10 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД, гр. Стара Загора против „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, гр. София. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 16.01.2008 година между него, като изпълнител, и ответника "КОЕМ" ООД, като възложител, бил сключен Договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. Съгласно договора ищецът поел задължение срещу заплащане да извърши оценяване на съответствието на заявените от възложителя строителни продукти - бетони, изготвени в заводски условия, от подробно посочени в договора класове, както и да поддържа издадения сертификат за съответствие. Годишната такса за поддръжка на сертификата съгласно Договора била в размер на 1990 лева през първата година и по 1440 лева за следващите години, като съгласно чл. 7, ал. 3 от договора възложителят дължал нейното заплащане най-късно до две седмици от датата на изтичане на предходната година, считано от датата на издаване на сертификата. С Анекс №01/18.01.2008 година към Договора възложителят допълнително възлагал, а изпълнителят се съгласявал да извърши оценяване на строителен продукт срещу допълнително заплащане в размер на 360 лева при първоначалното оценяване и по 180 лева допълнителна годишна такса за поддържане на сертификата. Със споразумение от 10.12.2013 г. за заместване на страна към Договор № 59R/16.01.2008 г. страните се съгласили, че „КОЕМ ГРУП“ ЕООД замества „КОЕМ“ ООД като възложител по Договора от 16.01.2008 г. и поема всички негови права и задължения по договора. В изпълнение на задълженията си съгласно подписания договор и анекса към него, „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД извършило съответните услуги и издало фактура №**********/17.01.2017 година за сумата от 2136 лева с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за извършено от ищеца оценяване и издаване на сертификат за заявени продукти заедно с направените от ищеца командировъчни разходи за извършен одит. Възнаграждението следвало да бъде платено в двуседмичен срок от издаване на сертификата за 2017 година, а именно в двуседмичен срок от 31.01.2017 година. Тъй като ответното дружество не заплатило задължението си към „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД в уговорения срок, то дължало и обезщетение за забавено изпълнение общо в размер на 557,72 лева, изчислено върху сумата от 2136 лева, по фактура №**********/17.01.2017 година, за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 14.02.2017 година, до 11.09.2019 година. Тъй като задължението на "КОЕМ ТРУП" ЕООД към „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД и към днешна дата не било погасено, не останал друг път за събирането му освен съдебния. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество "КОЕМ ТРУП" ЕООД, ЕИК: *********, да му заплати сумата, общо в размер на 2693,72 лева, представляваща: Главница в размер на 2136 лева, представляващи неплатена цена за предоставени услуги съгласно фактура №**********/17.01.2017 година и обезщетение заради забавено изпълнение на задължението в размер на 557,72 лева, изчислено върху сумата от 2136 лева, по фактура №**********/17.01.2017 година, за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 14.02.2017 година до 11.09.2019 година. Моли съда да осъди ответника да заплати и законната лихва върху главниците за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Моли да присъди в тежест на ответника и всички съдебни и деловодни разноски, направени в производството. По делото е постъпила допълнителна молба от ищеца в която сочи, че след подаване на исковата молба, установил, че на 17.11.2017 година ответникът «КОЕМ ГРУП» ЕООД му заплатил сумата от 1136 лева за частично погасяване на задължението му по процесната фактура №**********/17.01.2017 година. След извършеното частично плащане, неизплатената част от главницата на задължението по фактура №**********/17.01.2017 година обективно било в размер на 1000 лева. Предвид извършеното плащане посоченият в исковата молба размер на главницата се явявал неоснователно завишен, както и дължимото обезщетение за забавено изпълнение некоректно изчислено. Действително дължимото обезщетение за забавено изпълнение от падежа на задължението до подаване на исковата молба в съда било в размер на 348,53 лева, изчислено, както следва: 164,36 лева - законна лихва върху главницата от 2136 лева за периода от падежа на задължението 14.02.2017 година до 17.11.2017 година, когато е извършено частичното плащане на 1136 лева; 184,17 лева - законна лихва върху неизплатения остатък от главницата по фактура №**********/17.01.2017 година в размер на 1000 лева, за периода от деня следващ частичното плащане - 18.11.2017 година до датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2019 година. Заявява, че се отказва от иска за присъждане на главница, представляваща неизплатено възнаграждение по фактура №**********/17.01.2017 година в размера, надхвърлящ обективно дължимите 1000 лева и поддържа иска само до този размер. Отказва се и от иска за присъждане на законна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на задължението по фактура №**********/17.01.2017 година за периода от падежа на задължението до подаване на исковата молба в съда, в размера надхвърлящ обективно дължимите 348,53 лева и поддържа иска само до този размер. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита,че всички предявени искове са неоснователни. Видно от Вносна бележка от 17.11.2017 г. по фактура № ********** от 17.01.2017 г. било постъпило частично плащане в размер на 1136 лева, а видно от Вносна бележка от 15.10.2019 г. по фактура № ********** от 17.01.2017 г. постъпило допълнително плащане в размер на 1000 лева, което представлявало остатъчния размер на процесното задължение. С двете извършени плащания било погасено изцяло задължението по фактура № ********** от 17.01.2017 г., а оттам и задължението за лихва. Поради пълно погасяване на задължението по процесното дело моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.  От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че са предявени искове по чл.266 ЗЗД - за незаплатено възнаграждение по договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. и по чл.86 от ЗЗД – за обезщетение за забавено плащане на внъзнаграждението по горепосочения договор. В това производство ищецът следва да докаже обстоятелствата, от които извежда претендираните материални права – възникването на твърдяното догворно правотоношение, изпълнение на задълженията на ищеца по него, приемането на работата от ответника и изпадане в забава на ответника по  отношение на задължението му за заплащане на възнаграждение. Ответникът следва да докаже възражението си за погасяване на ищцовите вземания чрез плащане.    

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: