Решение по дело №373/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 194
Дата: 23 септември 2020 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20201840200373
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 19423.09.2020 г.Град Ихтиман
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ИхтиманПърви наказателен състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
Секретар:Лиана Ц. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Частно наказателно
дело № 20201840200373 по описа за 2020 година
Районна прокуратура - Ихтиман е внесла искане за образуване на производство за
задължително настаняване на лечение в специализирано медицинско заведение, в което да
бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на Г. М. С. ЕГН ********** от гр.
Костенец, ул. „Момина сълза“ № 4.
В съдебно заседание представителят на ИРП поддържа искането.
Осв. Станоев в присъствието на служебния си защитник адв. Б. отрича да се нуждае от
лечение.
Представена е комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според
която С. се нуждае от задължително настаняване на амбулаторно лечение по смисъла на чл.
155 от Закона за здравето, тъй като е опасен за своите и на околните здраве и живот.
Служебният защитник на осв. Станоев – адв. Баров, е на становище, че искането на
Районна прокуратура – Ихтиман е неоснователно, доколкото подзащитният му не страда от
същинско психиатрично заболяване, което да предполага задължителното му лечение.
Алтернативно моли настаняването му да е за по-кратък срок, доколкото няма кой да се
грижи за възрастната и болна майка на С.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства, съобразно чл. 14 от
НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Г. С., Ж. С.,
Д. С. и М. Д., се установява, че Станоев от няколко години системно употребява алкохол,
като в нетрезво състояние става агресивен. На 12.08.2020 г. вечерта в нетрезво състояние
1
първо разрушил дворната ограда, а впоследствие започнал да руши стената на стаята си
откъм къщата близнак, в която живеят св. Г. С. и Ж. С..
Фактът на неадекватното му поведение е установен и от показанията на св. Н. М.,
който е служител на РУ на МВР-Костенец и който е посетил дома на С. след получен
сигнал. Св. М. видял, че мазилката на стената на стаята му, кояго граничи с къщата на
съседите, е била разбита почти до тухла, като според него Ст. е бил в напълно неадекватно
състояние.
Съдът доби непосредствено впечатление от състоянието на С., като установи, че
освидетелстваният е ориентиран за време и място, отговаря адекватно на поставените от
съда въпроси, но отрича да страда от някакво заболяване, което да налага неговото лечение.
От съдебно-психиатричната експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява,
че осв. С. страда от психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол, психотично разстройство Според вещите лица в това състояние, при липсата на
съзнание за болест и под влияние на психотичната си продукция съществува риск да бъде
опасен за своите и на околните здраве и живот, като в тази връзка се предлага настаняване
на задължително лечение в стационарна форма за срок от един месец в ЦПЗ София УООД.
В съдебно заседание вещите лица поддържат експертното си заключение относно
заболяването на осв. С.. Психиатърът твърди, че осв. изразява само формална критичност
към състоянието си, но не е съдействал за доброволно лечение, като при прегледа е
констатирана налудна продукция, която следва да бъде овладяна Сочи, че е необходимо да
бъде настанен в стационарна форма на лечение с цел да бъде установено дали след
преминаване на абстиненцията С. не страда от някакво същинско психично заболяване.
Според заключението на експертизата осв. Ст. не би могъл да дава информирано съгласие за
лечението си.
С оглед изложените факти, съдът достигна до следния извод:
Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични разстройства, нуждаещи се от
специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на
психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна
психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока
умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От своя страна хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на задължително
настаняване и лечение да подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките
им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че са налице
медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на задължителни
2
медицински мерки за лечение на освидетелствания Станоев. Той е лице от кръга на
визираните в чл. 155 ЗЗ – лица подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй като
страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона – психотично
разстройство, и представлява опасност както за своето здраве и живот, така и за близките си,
за околните и за обществото.
С оглед становището на психиатъра и предвид състоянието на освидетелствания, за
което съдът придоби непосредствено впечатление, съдът приема, че Станоев следва да бъде
подложен на задължително стационарно лечение за срок от един месец в ЦПЗ София ЕООД.
Това е така, защото няма лице от близкия му роднински кръг, което би могло да контролира
поведението и да следи стриктното изпълнение на предписаното лечение. В случая се
установи, че външният израз на заболяването му е именно насочеността му към себе си и
към най-близките му хора, т.е. те не биха могли да осигурят адекватна грижа за Станоев.
Предвид заявеното от на вещото лице, следва да бъде определено длъжностно лице от
Столична община – Дирекция „Здравеопазване“ за лице, което да дава информирано
съгласие за провежданото лечение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и
стационарно лечение в ЦПЗ София ЕООД Г. М. С. ЕГН ********** от гр. К.ул. „.а“ № . з а
срок от един месец.
Определя длъжностно лице от Столична община – Дирекция „Здравеопазване“, което
да дава информирано съгласие за неговото лечение.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред
Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3