РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Русе, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20254500500683 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
,,Вип Софтуер‘‘ ООД, чрез пълномощника си адв. Н. Т. е обжалвало Решение №
1005/25.06.2025 г. по гр. дело № 3064/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което по
отношение на ,,Вип Софтуер‘‘ ООД е признато за установено, че дължи на „СС Хоум“ ООД
сумата в размер на 901,97 лв. с ДДС по фактура № 14/30.10.2023 г., ведно със законната
лихва и разноските. В жалбата са изложени подробни съображения относно неправилността
и незаконосъобразността на обжалваното решение в частта, с която е признато за
установено, че се дължи от жалбоподателя сумата от 901,97 лв. със законовите последици.
Излагат се съображения и за неправилността на произнасянето на РРС за предявеното
възражение за прихващане. Предвид всичко изложено се моли първоинстанционното
решение да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен изцяло. Претендира разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ,,СС
Хоум‘‘ ООД, чрез пълномощника му адв. М. П., в който се взема становище за
неоснователността на постъпилата жалба и се моли се решението да бъде оставено в сила.
Претендира разноски за въззивна инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от
обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните
в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 901,97 лв. до пълно предявения размер от
1198,42 лв.
Делото е образувано по искова молба от „СС Хоум" ООД, в която се твърди, че между
1
него и ответното дружество „Вип Софтуер" ООД е сключен Договор за изграждане на
Фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/, по силата на който „СС Хоум" ООД е
изградило Фотоволтаична електрическа централа /с панели на ответника/ в имот на
ответника, намиращ се в с. Е. Й., ул."Р." №*, обл. Русе, съгласно 3 броя оферти, които
същият е приел и одобрил. Твърди, че първоначалните договорки между страните били по
оферта № 23079/29.08.2023 г. и по оферта № 23080/29.08.2023 г., като впоследствие била
изработена съответно Оферта № 23079/ 01.09.2023 г. и Договор за изграждане на ФЕЦ от
01.09.2023 г., сключен между ищцовото дружество и единия от съдружниците в ответното
дружество-П. С. Ч., като целта е била ответникът, в лицето на своя съдружник, да се
възползва от предоставяната държавна финансова помощ за физически лица за изграждане
на ФЕЦ. Договорката била фактурите за вложените материали да бъдат издавани на името
на дружеството, като тези промени в Оферта № 23079 били изпратени по електронна поща
на ответника и след нанасяне на корекции от негова страна, били одобрени от страните.
Необходимите материали ищецът е закупил с данъчни фактури, след което били поставени в
обекта на ответника. Изпълнението на договореното било извършено през месец 09.2023 г.
от Г. Й.- управител на „СС Хоум" ООД и Д. Я. - служител в дружеството, което изпълнение
било качествено и своевременно, като били отстранени и повреди по покривната
конструкция, нанесени от предишен изпълнител на обекта.
Ищецът твърди, че за вложените при изграждането на централата материали са
издадени 2 броя данъчни фактури - фактура № 10/ 19.09.2023 г. и фактура № 14/ 30.10.2023
г., от които ответното дружество е заплатило по първата фактура сумата от 1075,80 лв., а
останалата сума в размер на 1198,42 лв. по фактура № 14/ 30.10.2023 г. дружеството
ответник и до настоящия момент не е заплатило, макар и да му била изпратена покана,
получена от него на 22.11.2023 г. Във връзка с неизплатената сума от 1198,42 лв. от
дружеството ищец било инциирано заповедно производство по чл. 410 ГПК, като по
образуваното ч.гр.д. № 1477/ 2024 г. по описа на РРС била издадена ЗИ на парично
задължение № 803/14.03.2024 г., срещу която ответното дружество възразило, с което е
налице правния интерес на ищеца от завеждане на първоинстанционното исково
производство.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено
спрямо „Вип Софтуер" ООД, че дължи на „СС Хоум" ООД сумата от 1198,42 лв.,
обективирана в данъчна фактура № 14/ 30.10.2023 г., представляваща стойността на
вложените материали за изграждане на ФЕЦ, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендирал е разноски, както по заповедното производство, така и по исковото
производство.
Ответникът „Вип Софтуер“ООД е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск, като не
оспорва, че между него и ищцовото дружество е имало договорка за изграждане и пускане в
експлоатация на ФЕЦ, както и за ремонт и реконструкция на покривното пространство на
сградата със срок за завършване в периода от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г., като в отговора
описва подробно ремонтните работи, които е следвало, но не са били извършени. Оспорва
дължимостта на сумата по процесната фактура и заявява, че в обекта му не са изпълнени
посочените във фактурата услуги, както и че не са вложени описаните материали, като
твърди и че всички материали за ремонта са закупени само от ответното дружество.
Според ответника изначално изпълнението на поръчката е било некачествено и
неточно, което налагало, по настояване на „Вип Софтуер" ООД, многократно да се
оправят/преправят извършените работи, като в отговора на исковата молба подробно са
описани твърдяните от ответника неточности и грешки в изпълнението на проекта, както и
дейностите, които се наложило да бъдат изпълнени допълнително, извън обхвата на
договореното и в следствие на неточното и некачествено изпълнение от страна на
изпълнителя. Според ответника от страна на ищцовото дружество на практика били
унищожени и първоначално закупените от „Вип Софтуер" ООД материали.
2
Ответникът заявява, че към 19.09.2023 г. изпълнителят/ищецът/ е фактурирал всички
материали, които са вложени за обекта и съответната фактура № 10/19.09.2023 г. е заплатена
от дружеството ответник. Заявява, че след 20.09.2023 г. отново се появили дефекти по
конструкцията в следствие на некачественото изпълнение, като през м.10.2023 г.
управителят на „Вип Софтуер" ООД заявил на ищеца, че проблемите в следствие на
некачественото изпълнение на поръчката не само не са отстранени, но се и задълбочили,
поради което поискал да бъдат оправени и свършена работата, за която вече бил заплатил,
което не било направено, а напротив било отправено искане до ответника за заплащане на
допълнителни средства.
С отговора по чл. 131 ГПК, дружеството- ответник е направило възражение за
съдебно прихващане на насрещни вземания, като претендира прихващане с вземането на
ищеца по процесната фактура, с вземане на „Вип Софтуер" ООД към „СС Хоум" ООД, в
размер на 1828,26 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на некачествено изпълнение на Договор за поръчка за изграждане на ФЕЦ от
01.09.2023 г. Претендира разноски по делото.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с изложеното в жалбата, отговора
на същата и събраните от РРС доказателства приема следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се свежда до
това, дължима ли е от страна на ответното дружеството „Вип Софтуер“ООД сумата по
фактура №14/30.10.2023 г. в размер на 1198,42 лв., представляваща стойността на вложените
от ищцовото дружество материали за изграждане на ФЕЦ в имот, собственост на ответника,
намиращ се в с. Е. Й., ул.“Р.“ №*, област Русе и съответно същата издадена ли е във връзка с
изпълнението на сключения и неоспорен от страните Договор за изграждане на
Фотоволтаична електическа централа /ФЕЦ/ или е във връзка с изпълнение на допълнително
извършени от ищеца дейности, породени от неговото некачествено изпълнение на договора.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че районният съд неправилно е приел,
че между страните е сключен представеният като доказателство по делото Договор за
изграждане на ФЕЦ от 01.09.2023 г. и по-конкретно, че същият е изцяло обвързан с Оферта
№23079/01.09.2023 г. Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. Договорът за поръчка е консенсуален, двустранен
(и престационен), възмезден, комутативен (облагата е предварително известна и
определена), каузален и неформален. За доказването му не е необходима писмена форма.
Представеният като доказателство по делото договор не е оспорен от ответника, нито в
отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, поради което и наведените в жалбата
възражения се явяват неоснователни.
На следващо място неоснователни в жалбата се явяват възраженията на въззивника,
че в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства
относно изначално наличие на допълнителна уговорка между страните и за
изграждането/изработката на конструкцията под формата на покрив над сградата, който да я
предпазва от валежи. Настоящата инстанция счита, че това обстоятелство по делото е
останало недоказано. Напротив, от свидетелските показания на свидетеля Д. Я. и в частност
тези на свидетелката П. Ч. се установява единствено, че в хода на изпълнението на
процесния договор за изработка на нова ФЕЦ, възложителят е поставил допълнителни
изисквания- преправяне на вече изградена от друг изпълнител конструкция, демонтаж и
монтаж на панели от и върху преправената конструкция и поставяне на гуми, които
възложителят е изпълнил, но като такива по чл. І, т. 1 от договора, а именно – породила се
необходимост/нужда/ от „допълнителни такива“ /в договора не е уточнено изрично под
израза „такива“ какво следва да се разбира – дейности или материали/, което се явява и едно
от обстоятелствата обосноваващи дължимостта на процесната фактура от страна
възложителя.
Основателността на претенцията на „СС Хоум“ ООД в уважения от районния съд
размер се обосновава и от приетите в първоинстанционното производство и неоспорени от
3
страните основна и допълнителна съдебно техническа експертиза. От първоначалната
съдебна техническа експертиза се установява, че всички материали, посочени в процесната
фактура №14/30.10.2023 г., с изключение на 128 м от посочения във фактурата соларен кабел
с цена за метър - 1,93 лв. без ДДС са вложени в допълнително преправената от въззиваемия
фотоволтаична система. В заключението си вещото лице подробно описва изпълнените
дейности, вложените материали и начина по който се монтирани, като експертът изрично
уточнява, че при извършения оглед е установил наличието на две независими
фотоволтаични системи. В допълнителната съдебна техническа експертиза експертът дава
заключение, че е използвана класическа схема за монтиране на фотоволтаичните панели и
установява, че са спазени всички добри практики за инсталация на фотоволтаични системи
от този тип, като допълнително извършените дейности - монтирането на полиуретанови
въжета и тяхното залепване със силикон в последствие, не са практика, която се прилага при
изграждането на фотоволтаични системи, но въпреки това дейностите били извършени
качествено. Настоящата инстанция напълно кредитира заключенията на вещото лице като
обективни, компетентни и обосновани.
В хода на второинстанционното производство е назначена и приета съдебна
икономическа експертиза от заключението на която се установява, че за периода от м. 10.
2023 г. до м. 10. 2024 г. процесната фактура № 14/30.10.2023 г. е осчетоводена в
счетоводството на ищцовото дружество, като начисленият ДДС по фактурата в размер на
199,74 лв. е внесен, но същата не е осчетоводена в счетоводството на ответното
дружеството.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя извода на районния
съд, че предявеният главен иск е основателен и доказан до размер от 901,97 лв. с ДДС по
фактура № 14 от 30.10.2023г., ведно с акцесорния иск за мораторната лихва върху този
размер.
Неоснователни се явяват и наведените в жалбата оплаквания, че постановеното от
районния съд решение е неправилно по отношение на отхвърленото възражение за
прихващане. Макар и в действителност с отговора на исковата молба ответникът да е заявил,
че насрещното му вземане по отношение на което се прави възражението за прихващане се
изразява в имуществени вреди – разходи за повторно закупуване на материали поради
похабяване в следствие на некачествено изпълнение на договора, ответникът не е направил
възражение по направения по реда на чл. 146 ГПК доклад от съда, т. е. че съдът не е отразил
в него характера на вземанията по отношение на които се иска да бъде извършено
прихващане, а изрично, чрез процесуалния си представител, е заявил, че няма възражения по
него, поради което настоящата инстанция приема, че направеното с отговора на исковата
молба възражение за прихващане е по отношение на процесния договор за изработка и в
хипотезата на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Във връзка с направеното изявление за прихващане, съгласно чл. 154 ГПК ответникът
е следвало да осъществи пълно и главно доказване на твърденията си за извършена
некачествена изработка по процесния договор и направените от него разноски за
отстраняване на скритите недостатъци, за да отблъсне успешно предявеният иск за
заплащане на стойността на посочените във фактура №14/30.10.2023 г. материали и услуги.
Направеното възражение за прихващане, основано на чл. 265, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предполага
следния фактически състав: наличие на недостатъци, известие от възложителя до
изпълнителя веднага след откриване на недостатъците, заплащане от възложителя на
необходимите разходи за отстраняване на недостатъците. В първоинстанционното
производство не е установено наличието на виновно от страна на „СС Хоум“ ООД
неизпълнение на възложената работа – изработка на ФЕЦ, а дори напротив- от приетите и
неоспорени от страните съдебни технически експертизи се установява, че възложените
дейности и допълнителните такива са изпълнени правилно. Не е доказано и незабавното
уведомяване от страна на ответника до ищеца за лошо изпълнение на установения в
производството предмет на сключения между страните Договор за изработка на ФЕЦ, от
което са произтекли вреди, изразяващи се в направени разходи за тяхното отстраняване.
4
Освен това за да бъде уважено възражението за прихващане като материално-правно
изявление следва да са налице две насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Това означава
вземанията да са безспорни и с настъпил падеж за плащане, а в случая твърдяното вземане
от ответника е спорно.
Предвид всичко гореизложено, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора сторените пред въззивния съд разноски следва да са в тежест
на въззивника. Въззиваемият е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК, видно от
който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. Към списъка е
представен Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащане на
възнаграждението в пълен договорен размер.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1005/25.06.2025 г. постановено по гр.д.№ 3064/2024 г.
по описа на Районен съд-Русе в частта с която е установено, че „В. С." ООД, ЕИК:*********
дължи на „СС Хоум" ООД, ЕИК:********* сумата от 901,97 лв. с ДДС, по фактура №
14/30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2024 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена ЗИ на парично задължение № 803/14.03.2024 г по
ч.гр.д.№ 1477/2024 г. по описа на РРС.
В останалата му част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Вип Софтуер" ООД, ЕИК:*********, да заплати на „СС Хоум" ООД,
ЕИК:********* сумата от 400,00 лв., представляваща разноски по делото за платен
адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5