Р
Е Ш Е Н И Е
№ 500
03.08.2020
г., гр.Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Плевен,първи състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакоа и с участието на прокурор Иво
Радев при Окръжна прокуратура - гр.Плевен, като разгледа докладваното от
съдията Дилова административно дело № 454 по описа за 2020г. на Административен
съд - гр. Плевен и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Производството
по делото е образувано е по искова молба подадена от „Агро Згалево“ ЕООД представлявано
от Х.В.Т. ЕИК ********* против ОД на МВР Плевен, представлявано от Директора в която се твърди, че с решение от
18.04.2019г. постановено по НАХД 737/2019г. по описа на РС Плевен, наказателно
постановление № 12/15.10.2018г. издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР
Плевен, с което на „Агро Згалево“ на
осн. чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв е отменено като незаконосъобразно. Твърди
се, че във връзка с обжалване на наказателното постановление Х.В.Т., в
качеството и на едноличен собственик и управител на „Агро Згалевно“ е ангажирала адвокат, за което е
заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 370 лв.Твърди се, че вследствие отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно, дружеството е претърпяло вреди изразяващи
се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производството по обжалване на
наказателното постановление Твърди се, че направените разходи във връзка с
обжалването на наказателното постановление представляват имуществена вреда за
ищеца. Твърди се, че са налице предпоставките относно ангажиране отговорността
по чр. 1 ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт на орган или длъжностно лице на
държавата при и по повод изпълнение на административна дейност, реално
претърпяна вреда от такъв административен акт, действие или бездействие,
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Моли съда да осъди ответника да
заплати сумата 370 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди- заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД 737/2019г. по
описа на ПлРС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В
съдебно заседание ищецът редовно
призован, не се явява.Представлява се от адв. В.П., която изразява, че поддържа
предявения иск.
Ответникът
ОДМВР –Плевен, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява
становище по предявения иск.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита исковата молба за основателна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
Видно
от приложеното НАХД № 737/2019г- по описа на ПлРС е, че Х.Т. *** ЕООД е подала
жалба срещу НП №12/15.10.2018г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен.
Видно от постановеното по делото решение е, че обжалваното наказателно
постановление е отменено като незаконосъобразно. Решението на РС Плевен е
влязло в сила на 23.05.2019г.Видно от приложения по делото договор за правна
помощ е, че във връзка с обжалване на наказателното постановление ищецът е
ангажирал адвокат, договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв,
което е платено в брой.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице
е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е било наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв.На основание т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за
разглеждане от административните съдилища.
Съобразно
чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1
и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издаден електронен
фиш от ОДМВР гр. Плевен т.е. при спазване правилата за родова и местна
подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр.
Плевен. Областна дирекции на МВР - Плевен е юридическо лице, съгласно чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР. Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен
ответник. Отмяната на наказателното
постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева,
като властнически акт на административен орган, представлява материално правно
основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените
от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
Съгласно
диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ.Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
За
да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице
следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно
постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП/ЕФ и вредите.
В
производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от
заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане
на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за
процесуално представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се
съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под
формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като
обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.Видно от представения по делото договор за правна помощ е, че
уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 370 лв., като
изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой. От приложеното по
настоящото производство НАХД № 737/2019 г. по описа на Районен съд Плевен се
установява, че наказателното
постановление е отменено като незаконосъбразно. Предвид изложеното, настоящият
състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора
адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че отмененото наказателно
постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на
чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се
компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в
сила съдебно решение е отменено издаденото срещу ищеца наказателно постановление. От този
незаконосъобразен акт – отменено наказателно постановление, ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му, в размер на 370 лева. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и
заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не
беше издадено наказателното постановление отменено впоследствие като
незаконосъобразно, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт. От това следва, че е налице и
втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ.
Според
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административно-наказващия орган.
С
оглед изложеното съдът приема, че по
делото са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 370 лв., представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно
постановление, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
решението- 23.05.2019г. В този смисъл е
т. 4 на (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г.
на ОСГК.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска.С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 310 лв представляваща направени разноски за адвокат и държавна такса.
Водим
от горното, Административен съд - Плевен, първи състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Плевен, представлявана от Директора, ул.Сан Стефано, да
заплати на „Агро Згалево“ЕООД с ЕИК
*********, представлявана от Х.Т. сумата 370 лв
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на отменено
наказателно постановление с решение по НАХД 737/2019г.ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.05.2019 г. – датата на влизане в сила на
съдебното решение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр.Плевен, представлявана от Директора, ул.Сан Стефано, да
заплати на „Агро Згалево“ЕООД с ЕИК
*********, представлявана от Х.Т. сумата 310 лв представляваща направени по
делото разноски .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/