МОТИВИ: НЧХД №58/2013г.
Подсъдимият Б.С.Г., ЕГН **********,***
е предаден на съд по тъжба на С.В.Г. от с.с. за извършено престъпление по
чл.130 ал.1 от НК и чл.216 ал.4 вр. с
ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в
обстоятелствената част на тъжбата. Срещу подсъдимия са предявени и граждански
искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на
горепосочените престъпления: За
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК в размер на 32.00лв., за
неимуществени вреди – в размер на 1500 лева;
за имуществени вреди, причинени от престъпление по чл.216 ал.4 вр. с
ал.1 НК - в размер на 21лева. За всички предявени суми по гражданските
искове се претендира законна лихва, считано
от деня на увреждането – 18.04.2013г., до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно
заседание тъжителят Г., лично и чрез процесуалния си представител поддържа
тъжбата така, както е предявена. Претендира разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен. Обяснява,
че инициатор на възникналия конфликт бил
тъжителят, доколкото последният започнал
да го обижда и ругае, т.к. неговото семейство не било местно, а преселено от другаде в с. Свирачи.
Същевременно подсъдимият признава, че е нанесъл удар по лицето на тъжителя,
като го определя като плесница.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият
и тъжителят са съселяни. Тъжителят има кобила, а подсъдимият кон. Помежду им, по
техните обяснения, тлее конфликт, свързан именно с притежаваните от тях
животни.
На
18.04.2013г. подсъдимият завързал своя
кон пред къщата си и отишъл да поправи повода му недалеч от дома си. Съпругата
му видяла от втория етаж на къщата, че конят се е отвързал и го
извикала, за да го догони. Подсъдимият тръгнал след коня си, но
последният избягал по посока чешмата,
намираща се недалеч от дома му. Близо до нея се намирал жалбоподателят със
своята кобила, която се опитвал да впрегне в каруцата. Животното се отскубнало от ръцете на жалбоподателя и двата коня побягнали
по улицата. Били настигнати от собствениците си близо до бараките, обитавани от
роми. Г. вързал коня на подсъдимия за едно дърво и тръгнал към чешмата, където
била каруцата му. Подсъдимият го настигнал близо до нея. Жалбоподателят му
направил забележка, като го посъветвал да вземе някакви мерки – да скопи или спъне коня си, защото можело да се
стигне до нежелан инцидент. В отговор на което подсъдимият го ударил с юмрук
в дясната част на лицето. Силният удар избил зъбната му протеза, която
паднала на земята и се счупила на части. Още същият ден пострадалият Г. *** при
зъботехник, за да я поправи, а след няколко дни пътувал до гр.Хасково, за да
бъде освидетелстван от съдебен лекар, който му издал медицинско удостоверение
за нанесените травми. Въз основа, на което е изготвена и съдебно- медицинската
експертиза. Заключението, от която сочи, че при инцидента тъжителят е получил разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда, изразяващо се в: „Контузионен оток в лявата половина на лицето; белег от малка повърхностна,
разкъсно-контузна рана на лигавицата
на лявата буза; зачервяване в основата на горния зъбен венец”.
Възприетата
от съда фактическа обстановка се установява и от приобщените към делото писмени
доказателства: Медицинско удостоверение №167/23.04.2013г.;
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП –Ивайловград
от 13.05.2013г.; Писмо до жалбоподателя
на РУП – Ивайловград, Рег. №ЯИ – 337/09.05.2013г.; Касови бележки и билети за извършени разходи от тъжителя,
удостоверяващи, направените от него разходи, свързани с извършените по
отношение на него престъпления.
В процеса на съдебното следствие не се събраха преки
доказателства за извършените от подсъдимия
престъпни деяния, но признанието на подсъдимия, че между двамата е
възникнал конфликт, че той е нанесъл удар по лицето на жалбоподателя, съвпадението между обясненията на
жалбоподателя и тези на подсъдимия относно обстоятелствата, изясняващи
признаците на престъплението, доказва,
че подсъдимият е извършил престъпните
деяния, по които му е повдигнато обвинение.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият Б. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпните състави на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на 18.04.2013г. е причинил на С.В.Г., ЕГН **********
***, разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда,, изразяващо се в: Контузионен оток в лявата половина на лицето; белег от малка повърхностна,
разкъсно-контузна рана на лигавицата
на лявата буза; зачервяване в основата на горния зъбен венец;
както
и на 18.04.201Зг. е повредил противозаконно чужда
движима вещ – зъбна протеза,
собственост на С.В.Г., ЕГН **********,***, в условия на маловажен
случай - престъпление по
чл.216, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК
Деянието
по чл.130 ал.1 НК е извършено от
подсъдимия при форма на вина – пряк умисъл, като е целял настъпването на
общественоопасните последици, а това по чл.216 ал.4 вр. с ал.1 НК при
евентуален умисъл, доколкото не е целял настъпването на вредоносните последици,
но е могъл да ги предвиди. Умисълът на подсъдимия се обективира в
демонстрираното от него поведение.
При определяне на наказанието на подсъдимия Г.
и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на
наказанието, съдът прецени следното:
- обществената опасност на деянието е
от средна степен, осъществено е
посегателство върху човешкото здраве, вредоносният
резултат е сравнително краткотраен;
-
обществената опасност на дееца е ниска
- не е осъждан, сравнително млад човек
със семейство и деца, работи;
Предвид изложеното,съдът намира,че за извършеното
от подсъдимия престъпно деяние –
причинена лека телесна повреда, на
основание чл.130 ал.1 във вр. с чл.54 от НК следва да му бъде наложено
наказание „ Пробация” със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване 2 пъти
седмично, за срок от 6 месеца, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, планирани или
извънредни по искане на осъдения или
пробационния служител, за срок от 6 месеца.
За извършеното от него престъпно деяние –
противозаконно повреждане на чужда
движима вещ – зъбна протеза, на основание
чл.216, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. чл.54 от НК следва да му бъде наложено наказание „Глоба” в размер на
100лева.
Съдът намира, че така определените на подсъдимия Г.
наказания по вид и размер напълно отговарят на извършените от него престъпни
деяния и ще осъществят целите на личната и генерална превенция на закона.
В наказателния процес е приет за
съвместно разглеждане граждански иск за
неимуществени вреди, причинени на С.Г. от престъпление по чл.130 ал.1 от НК, общо
в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 18.04.2013г.
до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно от доказателствата по делото бе установено, че с
деянието си подсъдимият е причинил на
тъжителя, конституиран като граждански ищец, разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. На същия
е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в: Контузионен оток в лявата половина на лицето;
белег от малка повърхностна, разкъсно-контузна рана на лигавицата на лявата буза; зачервяване
в основата на горния
зъбен венец, довели до продължително неразположение и физическа болка.
Дълго време той не е могъл да ползва
зъбната си протеза, поради наранения венец и лигавицата на устната кухина. Същевременно от причинената
му лека телесна повреда жалбоподателят е понесъл и имуществени вреди, свързани
с пътуването му до гр. Ивайловград и гр. Хасково, което е било наложително след
нанесената му травма.
Като
съобрази горното и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която
неимуществените вреди се отределят по справедливост, съдът намира, че подсъдимия Г. следва да бъде осъден да заплати сумата от 300/триста/ лева на С.В.Г., ЕГН **********, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същия в резултат на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 18.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля гражданския иск в останалата му
част до пълния предявен размер от 1 500 /хиляда и петстотин
/лева.
Претенцията
за причинени имуществени вреди от престъпление по чл.130 ал.1 от НК съдът
намира за основателно и доказано, поради което следва да се уважи в пълния предявен размер, като подсъдимия Г. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 32лева, ведно
със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 18.04.2013г. до окончателното й изплащане.
В
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени
вреди, причинени на С.Г. от престъпление по чл.216 ал.4 вр. с ал.1 от НК в размер на 21лв. По делото беше
установено по категоричен начин, че
подсъдимият противозаконно е повредил чужда движима вещ – зъбна протеза, собственост на С.Г., чиято поправка е струвала на
тъжителя 21лв. С оглед принципа за възмездяване на пострадалия за причинените му вреди, съдът намира, че
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на пострадалия – граждански
ищец Г. претендираната сума в
пълен размер, т.к. нейното основание и размер бяха доказани в процеса на
съдебното следствие.
Подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Ивайловград 150
лева - държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове, а на тъжителя,
направените от него деловодни разноски в размер на 655 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: