РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Варна, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110113596 по описа за 2022 година
Производството е по делба във II-ра фаза. С влязло в законна сила Решение № ****от
29.11.2023 г. по настоящото дело е допуснатo извършването на делба, на основание чл. 34
ЗС, между съсобствениците на следния недвижим имот: Самостоятелен обект с
идентификатор ******* по КК и КР на гр. В., представляващ апартамент № *****, находящ
се на шести етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор *******, разположена в
ПИ с идентификатор ******, с административен адрес: гр. В., р-н П., ул. „С.“, бл. *****, ет.
*****, ап. *****, състоящ се от стая, кухня, килер, баня-тоалет, коридор и балкон, със ЗП от
*****кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение без посочен номер с площ
****** кв.м., ведно с **** % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при
квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: 1/2 ид.ч. за Д. К. Д., ЕГН **********
и 1/2 ид.ч. за И. А. И., ЕГН **********.
Съсобствеността между страните е възникнала по силата на прекратена през 2010 г с
развод съпружеска имуществена общност, по време на действието на която с договор за
покупко-продажба от 2006 г. са придобили процесния недвижим имот.
В първото заседание по делото във втората фаза на делбата ищецът е отправил искане
по сметки, което съдът с Определение № 14740 от 31.12.2024 г. (допълнено в о.с.з от
17.02.2025 г.) е приел за съвместно разглеждане, както следва: Д. К. Д., ЕГН **********,
предявява осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на И. А. И.,
ЕГН **********, да му ЗАПЛАТИ сумата в общ размер от 63 243,14 лв. /шестдесет и три
хиляди двеста четиридесет и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща погасени
от Д. К. Д., в повече от неговата ½ част, в качеството му на солидарен длъжник, вместо И.
А. И., в качеството й на солидарен длъжник, вземания за главница, възнаградителна лихва и
такси към „П. Б.“ ****, за периода 02.11.2006 г. – 02.11.2021 г., във връзка със сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 15295 от 30.10.2006 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба по претенцията по
сметки /30.05.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението
1
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, иска
възлагане на имота, на основание чл. 349, ал. 6 ГПК, като се извърши прихващане с
дължимите от ответницата суми, за които е предявил претенцията си по сметки.
В открито съдебно заседание ответницата не се явява и не изразява становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По отправената претенция по сметки:
Ищецът Д. К. Д. твърди, че за закупуването на процесния имот през 2006 г. са
отпуснати кредити от „Б. П. Б.“, за което е била вписана договорна ипотека върху имота.
През 2010 г. страните се развеждат, като със съдебното решение съдът предоставя за
ползване имота на ищеца. Сочи, че от самото начало до заличаване на ипотеката през 2021 г.
всички вноски по кредита са заплащани от него. Твърди, че за заплащана на продажната
цена на имота в размер на 43 000 евро или 84 099,40 лева са изтеглени три кредита: на
16.10.2006 г. в размер на 10 000 лв.; на 02.11.2006 г. в размер на 6 270 лв. и на 02.11.2006 г. в
размер на 62 766 лв. Излага, че по тези кредити бившите съпрузи са били съдлъжници, като
титуляр на сметката е бил той, тъй като е придобивал доходи от дейността си. Твърди, че е
работил като „м. л.“ и е плавал на кораби с различни фирми. Същевременно ответницата
никога не е работила, нито е придобивала доходи. Сочи, че същата е платила на каса само
четири вноски в периода 2006-2008 г., които суми били предоставени от него. След развода
през 2010 г. задълженията отново са заплащани изцяло от него, като кредитната сметка била
закрита на 24.02.2021 г. Твърди, че независимо от сключените договори и наложената
ипотека ответницата не била заплатила нито една вноска за погасяване на задълженията.
Същата многократно била канена от банката да погасява задължения, но тя отказвала. Счита,
че на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД същата му дължи половината от заплатените от него суми
по кредита, които са послужили за закупуване на процесното жилище. Излага, че общата
заплатена от него сума към банката за периода 02.11.2006 г. – 02.11.2021 г. е 126 486,28 лева,
от които 64 826,65 лв. главници, 61 408,20 лв. лихви и 251,43 лв. такси. Счита, че от тези
суми ответницата му дължи половината, които са на обща стойност 63 243,14 лв. В тази
връзка моли за приемане на претенцията му по сметки, като е представил писмени
доказателства и е отправил доказателствени искания.
От представения в тази връзка Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.10.2006 г. /л. 90-91/ се установява, че Р. Н. Н. се е задължила да
продаде на Д. К. Д. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. В., р-н П.и, ул. „С.“, бл.
*****, ет. ****, ап. **** за сумата от 43 000 евро. Представен е отново и Нотариален акт №
****, т. ****, рег. № ****, дело № **** от 31.10.2006 г. на нотариус Е. Д. /л. ****/, с който
страните по делото са придобили процесния апартамент.
От Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL ***** от 30.10.2006 г. /л. 92-
96/ се установява, че „Б. П. Б.“ ****е предоставила на Д. К. Д. и И. А. Д.а кредит в размер на
62 766 лв., като 22 250 лв. са предоставени за покупка на ап. 38, а 40 516 лв. за други
разплащания. Срокът на договора е 180 месеца с размер на вноската от 564,16 лв. и БЛП от
7%. Представен е погасителния план по кредита /л. 172-177/. Във връзка с договора страните
са учредили договорна ипотека за имота, което е видно от представения Нотариален акт №
****, т. ****, рег. № *****, дело № **** от 31.10.2006 г. на нотариус Е. Д. /л. 108-109/.
Видно от Удостоверение от АВп от 31.08.2022 г. /л. 170/ ипотеката над имота е заличена на
20.01.2021 г. по молба на „Ю. Б.“ *****.
От Договор за потребителски кредит HL ***** от 30.10.2006 г. /л. 97-100/ се
установява, че „Б. П. Б.“ ****е предоставила на Д. К. Д. и И. А. Д.а кредит в размер на 6 270
лв. за покриване на разходите, свързани с придобиване на недвижим имот, при условията на
програма „М. д.“. Срокът на договора е до 02.11.2021 г. при 60 вноски, с размер на вноската
от 133,99 лв. и БЛП от 7%. Представен е погасителен план /л. 101-102/. От Допълнително
споразумение към кредита от 13.11.2006 г. /л. 103-104/ се установява, че са променени
2
условията по кредита, като ГПР по кредита е 11.26 %. Променят се и други условия. От
Допълнително споразумение към кредита от 22.11.2010 г. /л. 105-107/ се установява, че са
променени условията по кредита, като същият е преструктуриран, предвид затруднения в
обслужването му.
Представено е Извлечение от разплащателната сметка на Д. К. Д. в П. б. /Ю. Б.“ ****/
за периода 16.10.2006 г. – 31.12.2021 г. /л. 110-169/, от което са видни плащанията по
процесните кредити.
С Определение № ****от 28.11.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 1471/2024 г. на ****, с което е
отменено протоколното определение от 04.06.2024 г. по настоящото дело, е прието, че
претенцията на единия от бившите съпрузи срещу другия за заплащане на сума, изплатена
само от единия от бившите съпрузи за погасяване на взет по време на брака банков заем за
закупуване на имот – съпружеска имуществена общност, в хипотезата, когато плащанията са
извършени след прекратяването на брака, е претенция по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Тази претенция
е свързана с уреждане на имуществени отношения между бившите съпрузи след
прекратяването на брака им /след трансформиране на СИО в обикновена съсобственост/ и
ако такава претенция е предявена в производство по делба, тя представлява претенция по
сметки, която съгласно чл. 346 ГПК може да се разгледа във втората фаза на делбата. В този
смисъл е цитирана и практика на ВКС.
Предвид пасивното поведение на ответницата в хода на целия процес настоящият
състав е преценил, че не е необходимо за изясняване на обстоятелствата по спора
уважаването на останалите отправени от ищеца доказателствени искания за установяване на
претенцията му, което би натоварило страните с още ненужни разноски. В този смисъл и не
са уважени исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
вземанията, разпит на свидетели за установяване, че ответницата не е погасявала вноски със
собствени средства, както и справка в НАП, че същата не е упражнявала трудова дейност.
От представените писмени доказателства съдът намира, че пълно и главно се
установяват твърденията на ищеца за цялостното погасяване на изтеглените от страните
договори за кредит във връзка с процесния имот само с негови средства. Размерите на
платените суми се установяват от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца,
от която са усвоявани сумите. Твърденията му не са оспорени от ответницата. Не са
представени и доказателства, които да сочат за обратното.
Страните са имали качеството на солидарни длъжници по изтеглените договори за
кредит във връзка с жилището. На основание чл. 127 ЗЗД доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част,
има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Доколкото ищецът е изпълнил изцяло общото задължение в размер на 126 486,28 лв.,
то и ответницата му дължи половината от тази сума на стойност 63 243,14 лв. Няма данни
същата да е заплатила същата на ищеца и не са направени възражения за погасяването й по
друг начин. Същата все още е дължима, поради което и отправената претенция по сметки е
изцяло основателна и следва да се уважи.
Към сумата следва да се прибави и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба по претенцията по сметки /30.05.2024 г./, доколкото това е началният момент
на предявяването на иска.
По способа за извършване на делбата:
От депозираното по делото заключение на вещото лице инж. М. А. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза /л. 205-211/ се установява, че имотът е неподеляем и
пазарната му стойност е 159 000 лв. Дяловете на страните са по ½ ид.ч. и съответно
стойността на всеки дял е 79 500 лв.
Ищецът е поискал възлагане на имота, на основание чл. 349, ал. 6 ГПК. Съгласно тази
разпоредба съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов
3
собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със
законната лихва.
В чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК са предвидени хипотезите, при които може да бъде възложено
неподеляемо жилище. В първата хипотеза следва имотът да е бил СИО, прекратена със
смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище. Във втората хипотеза всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в имота и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в негов дял.
Макар и да не е изрично посочил, съдът предполага, че ищецът желае имотът да му
бъде възложен на основание хипотезата на чл. 349, ал. 1 ГПК, доколкото процесната
съсобственост не е възникнала по наследяване, поради което и ал. 2 е неприложима.
Установява се от представеното по делото Решение № 2617 от 07.07.2010 г. по гр.д. №
1033/2009 г. на ВРС /л. 11-15/, че след развода между страните процесното жилище е
предоставено на ищеца Д. К. Д.. Видно от мотивите към съдебното решение, причината за
това е вината на съпругата за развода и жилищната нужда на съпруга. Към момента на
подаване на исковата молба за развод съпрузите са имали две навършили пълнолетие деца.
При тези факти няма законова основание имотът да бъде възложен на ищеца по реда
на чл. 349, ал. 1 ГПК, доколкото не му е било предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака. Същите към момента на подаване на молбата за
развод са били навършили пълнолетие. Само на това основание претенцията за възлагане
следва да се отхвърли. Отделно от горното ищецът не е представил декларация за имотно
състояние (както и други доказателства), от които да може да се установи дали процесният
имот е единственото му жилище.
Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана
от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия
принцип, въведен от чл. 69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял,
съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се
изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по който
да бъде извършена делбата и ангажираните от тях доказателства.
При отхвърляне на претенцията за възлагане единственият възможен способ за
извършване на делбата, предвид това, че се касае само за един съсобствен неподеляем имот,
е чрез изнасянето му на публична продан.
Предвид извършването на делбата чрез този способ е невъзможно да бъде извършено
прихващане в това производство на дължими между тях суми. Ищецът може да се снабди с
изпълнителен лист за вземането си след влизане в сила на решението и да уреди
отношенията си с ответницата в изпълнителното производство.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността,
определена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност на делбения имот, както
следва: Д. К. Д. – 3 180 лв. и И. А. И. – 3 180 лв.
Държавната такса по предявения от ищеца осъдителен иск е в размер на 2 529,73 лв.,
която сума ответницата И. И. също следва да заплати в полза на бюджета на съда, доколкото
искът е уважен.
Претендират се от ищеца сторени по делото разноски съобразно представен списък на
л. 212 в размер на 4 500 лв. адвокатско възнаграждение /представен е договор за правна
защита и съдействие/ и 400 лв. депозит за СТЕ.
Искането за присъждане на разноски представляващи депозит за вещо лице в размер
4
на 400 лв. е неоснователно, доколкото възнаграждението на вещото лице е било 300 лв.
Цялата сума е била първоначално внесена от ищеца. По правилото на чл. 355 ГПК, страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78. Доколкото дяловете на страните
са равни, то ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 150 лв. депозит за вещо лице.
Останалата сума от 150 лв. остава в негова тежест.
По отношение на адвокатското възнаграждение в чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2 за всяка фаза от производството.
Интересът на ищецът е равен на неговия дял в производството, който е в размер на
79 500 лв. Адвокатското възнаграждение съобразно Наредбата върху този интерес е в размер
на 7 010 лв. за всяка фаза. Тези разноски не следва да се възлагат на насрещната страна,
съобразно чл. 355 ГПК.
Същевременно, доколкото е предявено искане по сметки, то намира приложение
второто изречение на чл. 355 ГПК, което предвижда, че разноските в този случай следва да
се определят по реда на чл. 78 ГПК. Предявеният осъдителен иск е уважен. Материалният
интерес е 63 243,14 лв., като съответно адвокатското възнаграждение спрямо чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата е 5 709 лв. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4 500
лв., като не е уточнено дали е във връзка с основното производство за делба или във връзка с
предявения осъдителен иск. Доколкото липсва възражение за прекомерност и този размер е
адекватен на заложените в Наредбата критерии, то сумата следва да се присъди изцяло в
тежест на ответницата, спрямо която искът е уважен, съобразно правилото на чл. 78, ал. 3
ГПК.
В заключение ищецът дължи в полза на Бюджета на съда сумата в размер от 3 180 лв.
Ответницата дължи в полза на Бюджета на съда сумата в общ размер от 5 709,73 лв.
Ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер от 4 650 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН **********,
сумата в общ размер от 63 243,14 лв. /шестдесет и три хиляди двеста четиридесет и три лева
и четиринадесет стотинки/, представляваща погасени от Д. К. Д., в повече от неговата ½
част, в качеството му на солидарен длъжник, вместо И. А. И., в качеството й на солидарен
длъжник, вземания за главница, възнаградителна лихва и такси към „П. Б.“ ****, за периода
02.11.2006 г. – 02.11.2021 г., във връзка със сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL ***** от 30.10.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба по претенцията по сметки /30.05.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 346 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. К. Д., ЕГН ********** ЗА ВЪЗЛАГАНЕ в негов дял
на делбения имот на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, а именно: Самостоятелен обект с
идентификатор ******* по КК и КР на гр. В., представляващ апартамент № 38, находящ се
на шести етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор *****, разположена в ПИ
с идентификатор ******, с административен адрес: гр. В., р-н П., ул. „С.“, бл. ****, ет. ****,
ап. ***, състоящ се от стая, кухня, килер, баня-тоалет, коридор и балкон, със ЗП от
****кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение без посочен номер с площ
*****кв.м., ведно с *****% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следният допуснат
до съдебна делба недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор ********* по КК и
КР на гр. В., представляващ апартамент № *****, находящ се на ***** етаж в
5
многофамилна жилищна сграда с идентификатор ******, разположена в ПИ с
идентификатор *******, с административен адрес: гр. В., р-н П., ул. „С.“, бл. ****, ет. ****,
ап. **, състоящ се от стая, кухня, килер, баня-тоалет, коридор и балкон, със ЗП от
*****кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение без посочен номер с площ
*****кв.м., ведно с ******% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при
равни квоти по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите Д. К. Д., ЕГН ********** и И. А. И.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния
изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - В.държавна такса в размер на 3 180 лв. /три
хиляди сто и осемдесет лева/, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - В.държавна такса в размер на 5 709,73 лв. /пет
хиляди седемстотин и девет лева и седемдесет и три стотинки/, на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН **********,
сумата от 4 650 лв. /четири хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 355, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6