№ 3784
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Х. Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Х. Р. Митев Гражданско дело №
20253110101208 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано след обезсилване на Решение
№**/29.11.** г., постановено по гр. д. №7452/** г. по описа на РС – Варна, и
връщането му за ново разглеждане на същия съд съгласно Решение
№1238/20.11.** г., постановено по в. гр. д. №868/** г. по описа на ОС – Варна.
Образувано е по предявени от Б. И. М., ЕГН **********, (лично и в
качеството и на наследник на Г. М. И., ЕГН **********), И. М. Д., ЕГН
********** (лично и в качеството и на наследник на Г. М. И., ЕГН
**********) и М. Д. Д., ЕГН **********, срещу Д. А. П., ЕГН **********, Х.
А. Х., ЕГН **********, Г. Й. Й., ЕГН **********, Д. Й. Д., ЕГН **********,
С. Т. Б., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, Т. К. В., ЕГН **********,
Р. С. И., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН **********, И. Д. И., ЕГН
**********, С. Д. Б., ЕГН **********, и Я. П. Я., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено по отношение на последните, че Б. И. М., Г. М. И., И.
М. Д. и М. Д. Д. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
92/** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот със Заповед №18-10292/**-** г. на Началника на
СГКК - Варна, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с. о. „**“, местност „**“,
площ от 723 кв. м с, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план:
5200**, при съседи: **-**.
В исковата молба ищците Б. И. М. (лично и в качеството и на наследник
на Г. М. И.), И. М. Д. (лично и в качеството и на наследник на Г. М. И.) и М. Д.
Д. излагат, чрез адв. К., че били наследници на В. Х.а К., която по силата на
1
договор за замяна от ** г. придобила от ДЗС „**-**“ правото на собственост
върху хавра с площ от 666 кв. м в местността „**“, Варненско землище, при
граници: път ДЗС, ДЗС и Р. Х.а, срещу отстъпеното от нея лозе от 0,7 дка,
находящо се в местност „**“. На 13.09.** г. В. Х.а К. прехвърлила на сина си
Д. М. К. 2/4 от гореописания имот срещу задължение на последния да се
грижи за нея и да я издържа. След смъртта на В. К. била допусната съдебна
делба на имота с решение от 29.07.** г. В рамките на делбеното производство
между съделителите била постигната спогодба, одобрена в проведено на
28.03.** г. открито съдебно заседание, с която имотът бил поставен в дял и
изключителна собственост на Г. М. И., В. И. Д. и Б. И. М., като същите
заплатили на съделителите Д. М. К. и Н. С. К. общо сумата от 187500 лв. за
уравнение на дяловете. След 16.06.2014 г. ищците поискали да се снабдят със
скица на имота от СГКК - Варна, от където научили, че тъй като имотът
попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по ПНИ на местност „**“ и поради
липса на информация за документа им за собственост, той се явявал
новообразуван и бил записан на бивши собственици, а именно: наследници на
А. Х. Й. - Д. А. П. и Х. А. Х., за 353 кв. м ид. ч., наследници на Й. Д. Й. - Г. Й.
Й. и Д. Й. Д., за 260 кв. м ид. ч., и наследници на И. Й. Х. - С. Т. Б., В. К. В., Т.
К. В., Р. С. И., С. И. С., И. Д. И., С. Д. Б. и Я. П. Я. за 109 кв. м ид. ч., които
били вписани в регистъра към ПНИ. Поддържат, че е налице пълна
идентичност между придобития по замяна от В. К. имот и гореописания
поземлен имот с идентификатор ***. Считат, че имотът не попадал в
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване на бивши
собственици. По изложените съображения отправят искане за уважаване на
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Т. Б., с
който, чрез адв. Т., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
твърденията, че ищците да са собственици на процесния поземлен имот, както
и че същият е бил част от ДЗС „**-**“, респективно, че последното е могло да
се разпореди със същия в полза на В. К.. Оспорва идентичността на процесния
имот с имота, описан в титулите за собственост, от които черпят
претендираното право ищците. Релевира правоизключващо възражение, че
заедно с останалите наследници на И. Й. Х. е собственик на 109 кв. м ид. ч. от
процесния недвижим имот, придобит на основание земеделска реституция и
наследяване от техния наследодател. Твърди, че с Решение на Поземлена
комисия, гр. Варна от 19.12** г. на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал.1
ППЗСПЗЗ, на наследниците на И. Й. Х. е възстановен имот в съществуващи
стари реални граници, а именно: лозе от 2,158 декара, находящо се в терен по
§4 в местността „**“, представляващ имот №** по КП от 1956 г., който имот
включвал част от пл. номер: **-** и път. Имотът бил внесен в ТКЗС „**“ – В.
и не е бил част от ДЗС „**-**“ – Варна. С протокол за съдебна делба от
09.03.1936 г. на И. Й. Х. бил даден в ял лозе от 2 дка до Д. Й., местност „**“,
цялото от 10 дка, при граници на тази част: Д. Й. Х., П. К., В. П. и Д. К.. В
условията на евентуалност, навежда възражение, че считано от 19.12** г. 109
2
кв. м. ид. ч. от имота се владеели от наследниците на И. Й. Х., като
присъединява и владението на наследодателя, поради което са ги придобили
по давност до момента на подаване на писмения отговор на исковата молба.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
След изтичане на срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори от Д. А.
П., Г. Й. Й., Я. П. Я., поради което същите следва да се ценят като писмено
становище по делото. Оспорват ищците да са собственици на процесния
поземлен имот, както и че същият е бил част от ДЗС „**-**“, респективно, че
последното е могло да се разпореди със същия в полза на В. К.. Оспорват
идентичността на процесния имот с имота, описан в титулите за собственост,
от които черпят претендираното право ищците.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от Х. А. Х., Г. Й. Й., Д.
Й. Д., С. Т. Б., В. К. В., Т. К. В., Р. С. И., С. И. С. и И. Д. И..
От представените писмени доказателства, от разпита на свидетелите, от
назначените по делото съдебно – технически експертизи от становището на
представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Съгласно Протокол от 09.03.1936г./ л. 228/ е извърШ. делба между
наследниците на Й. Х., починал на 28.04.1923 г. При делбата Х. Й. Х. е
придобил 2 дка от северната страна на лозе, находящо се в местността „**“,
при съседи: Киро Г.ев, Д. Й., В. П. и Д. К.. Д. Й. Х. е придобил имот,
представляващ 2 дка място откъм Х. от лозето в местността **, при съседи на
тая част: Д. К., В. П., Х. Й. и И. Й., а на И. Й. Х., са дадени в дял 2 дка от лозе в
местност „**“, цялото от 10 дка, при граници на тази част: Д. Й. Х., Пауна К.,
В. П. и Д. К..
Представени са заявления за членство на кооператори в ТКЗС „**“, с. В.,
на А. Х. Й., Й. Д. Й. и И. Й. Х. /л. 303-306/, като в заявленията си те са
посочили, че внасят в ТКЗС всички обработвани от домакинството им земи в
землището на с. В., в т. ч. лозя съответно с площ 8, 4 и 6 дка. Първите двама са
участвали в учредяването на ТКЗС на 08.03.1** г., а третият е приет за член на
10.03.1** г., видно от приложените на л. 307-311 протоколи. Съгласно писмо
от Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна към Държавна агенция
„Архиви“ липсват данни за точното местонахождение на внесените от тях
земеделски земи в ТКЗС „**“.
От протокол от 02.11.1970г., т. 11 /л. 524/ на комисията за трудовата
поземлена собственост (ТПС) по закон за трудовата поземлена собственост
(ЗТПС) отменен, се установява следното:
На В. Х.а К., се блокират 0,7 дек. лозе в местност „**“, като в замяна
получава 666 кв.м. хавра в м-ст **, при граници: път, ДЗС, ДЗС и Р. Х.а.
С Нотариален акт за собственост/ л. 11/ по замяна №**-** дело
№540/**г. В. Х.а К. е призната за собственик на Хавра от 666 кв.м., в м-ст“**“
3
варненско землище, при граници : път; ДЗС; ДЗС и Р. Х.а, придобита чрез
замяна с ДЗС“**“.
С Договор за прехвърляне на недвижим имотсрещу гледане и издръжка
от 13.09.**г., обективиран в НА №**-**/**г. / л. 12/ В. Х.а К. прехвърля на
сина си Д. М. К. 2/4 ид.ч. от хавра с площ 666 кв.м., в м-ст **, землището на
гр.Варна, при граници : път, ДЗС, ДЗС, Р. Х.а.
С Протоколно определение/ л. 21/ от 28.03.**г. по гр.д. №377/**г. по
описа на ВРС е одобрена постигната съдебна спогодба между Д. М. К., Н. С.
К., Г. М. И., В. И. Д. и Б. И. М., като въз основа на същата в общ дял и
собственост на Г. М. И., В. И. Д. и Б. И. М. е възложен имот в м-ст **, в
землището на кв.В.. гр.Варна, целият с площ 666 кв.м., при граници: път, ДЗС,
ДЗС, Р. Х.а.
С Решение №590/15.02.**г. на ПК-Варна/ л. 207/ на А. Х. Й. е признато
правото на собственост върху лозе от 3.181 дка в терен по параграф 4 на В., м-
ст **, имот №**.
От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна се
установява, че А. Х. Й. е починал на 10.07.2005г. като е оставил за свои
законни наследници В. Н. Й.а, Д. А. П. и Х. А. Х..
С Решение №448/20.10.**. на ПК-Варна/ л. 216/ на Й. Д. Й. е
възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници върху описаните в същото имоти, като по т.1 фигурира лозе от
1.648 дка в м-ст **, имот №**0 от КП от 1956г., при граници : северозапад –
имот №**; югозапад – имот №**; югоизток- имот №**1; североизток- имот
№№**, като по КП „**“ имотът се състои от две части : първа част с площ
0.692 дка, представляваща част от пл. №№**, при граници : североизток – **-
**; втора част с площ 0.956 дка, представляваща разликите над 0.600 дка
неизплатено от ползвателите, както следва : от пл.№**-0.477 дка; от пл.№**-
0.284 дка; от пл.№** – 0.195 дка.
Видно от удостоверение за наследници Й. Д. Й. е починал на
23.05.2008г. и оставил наследници Г. Й. Й. и Д. Й. Д.
В протокол № 451 от 17.03.** г. за въвод във владение на имот в стари
реални граници в землището на кв. В. / л. 219/ е отбелязано, че Й. Д. Й. е
въведен във владение на имот с площ 0,728 дка, находящ се в землището на кв.
В. местност „ **“
С Решение №849/19.12**г. на ПК-Варна / л. 249/ на наследниците на И.
Й. Х. е признато правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници върху лозе от 2.158 дка в м-ст **, имот №** от КП от 1956г.,
по КП „**“ имотът с №** и включва част от пл.№№**; **; **; **-**5 и път.
Съгласно представеното удостоверение за наследници И. Й. Х. е
починал на 19.03.1965г. като негови наследници са : С. Т. Б., В. К. В., Т. К. В.;
Р. С. И., С. И. С.; И. Д. И.; С. Д. Б.; Я. П. Я..
Съгласно представеното удостоверение за наследници И. Й. Х. е
4
починал на 19.03.1965г. като негови наследници са : С. Т. Б., В. К. В., Т. К. В.;
Р. С. И., С. И. С.; И. Д. И.; С. Д. Б.; Я. П. Я..
Свидетелят Г. В. Г.ев излага, че съседният на процесния имот е на
неговата съпруга Р. Г.ева, на нейните родители и той го поддържал и се грижел
за него в последните 15 години. Ходил в имота два, три пъти в месеца. Между
техния имот и имота на Б. нямало ограда. Сочи, че собственичка на имота е
майката на съпругата му **. Имотът на Б. и техния бил като един имот. По
средата имало пътека. Имотът на Б. нямал врата и за него се влизало през
вратата на имота на **. Имало телена ограда зад тях, която разделяла двата
имота от имота на комшиите. На лицето на двата имота лично той сменял
оградата, защото имало посегателство. Били влезли в къщата и откраднали
някои неща. Била изрязана оградата на другия имот и затова я подменил с
нова ограда. Преди Б. в имота имало друг човек, който се грижел за него и се
казвал **. Той бил един от наследниците, бил възрастен и вече го нямало. И
след делбата Б. помолил свидетеля да се грижи за имота, тъй като не бил от
гр.Варна и не можел да идва постоянно. Сочи, че предимно го пръскал с
отрови, за да може да махне тревата за всяка пролет. В този имот имало ток и
вода. В имота имало няколко дървета, една ябълка, един лешник, една
смокиня. Всичко останало било храсти, които трябвало да се изрежат. Имало
лозе, което било изсъхнало. Миналата година дал ключ на Б., тъй като бил
сменил катинара. Освен Б. никой друг не бил влизал в имота, тъй като ключът
бил в свидетеля и той трябвало да го даде. За имота нямало проблеми и не
знае да се продава от брокери.
Свидетелят Е. С. А. излага, че е близък приятел на зетя на Г. Й.. Сочи, че
преди две години лятото му се обадили да отидат на оглед на въпросния имот,
тъй като се занимавал с недвижими имоти и бил консултант. Имотът бил по
пътя за В. , в **. Вдясно огледали два имота. Единият бил парцел около 700
кв.м., който не бил ограден и бил близо до път, а след него през едно място,
гледали един дълъг и тесен парцел. Той бил ограден с телена ограда. Имал
някаква стара врата. Г. го отключил. По споен имало катинар. Влезли в дълъг
тесен парцел. Главно бил градина, нямало сгради. Бил поддържан. Имало
овошки, плодови дръвчета,лозя. Лозите изглеждали поддържани, имало грозде
по тях. Казвал, че ще прави ракия. Казали му, че имотът е наследствен. Не
видял документи. В имота имало една пътека по средата. До имота имало
други два парцела и в единия имало постройка. Местността там се водела **.
Г. му казал, че когато баща му бил жив гледал имота, но след като е починал
той и неговото семейство продължили да го гледат. Разбрал, че имало някакви
проблеми с този имот, имало дело за собствеността.
Съгласно заключението по изготвената по делото СТЕ по Кадастралния
план от 1956 г. процесният имот с идентификатор *** попада в части от
границите на имоти с пл. № **1, **0 и **, записани в разписния лист
съответно на И. Й., Й. Д. Х. и А. Х. Й., а впоследствие – на ТКЗС. По
кадастралния план от 1987 г. имотът попада в границите на имот пл. № ** и в
разписния лист е записан на В. К., при граници: от запад – пл. № ** /записан
5
на П. К. Г.ев/, от север – пл. № ** /записан на Д.К.М./, от изток – пл. № **
/записан на Р. Х.а Г.ева/, от юг – път. По същия начин имотът е отразен и в КП
на ползвателите към ПКП на местност „**“. По ПКП на селищно образувание
„**“ процесният имот попада с части в три стари имота с номера **, 3900 и **
/съвпадащи с имоти по КП от 1956 г., както следва: **, **0, **1/, като в
таблицата същите са записани съответно на А. Х. Й., Й. Д. Х. и И. Й. Х.. По
Плана на новообразуваните имоти на местност „**“, интегриран в
кадастралната карта, процесният имот е идентичен с № ** и записан на
наследници на А. Х. Й., Й. Д. Х. и И. Й. Х.. Въз основа на анализа на
коментираните планове вещото лице е достигнало до извода, че процесният
имот е идентичен с имота, описан в представените към исковата молба
нотариален акт за собственост по замяна, нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, решение и протокол
по гр. д. № 377/** г. Изрично вещото лице сочи, че е налице съвпадение на
имота по запис на лицето /В. К./, местонахождение, приблизителна площ и по
две граници. По отношение на възстановените на наследодателите на
ответниците имоти вещото лице посочва, че процесният имот попада с площ
от 353 кв. м. в имот № **, предмет на Решение № 590/15.02.** г. на ПК, с
площ от 260 кв. м. в имот № **0, предмет на Решение № 448/20.10.** г. на ПК
и с площ от 109 кв. м. в имот № **, предмет на Решение № 849/19.12** г. на
ПК. П роцесният недвижим имот попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ като в
Техническите служби към Община Варна не се пази картни основи към
периода, в който са създадени ТКЗС и ДЗС. Първата карта основа е към 1956г.
на м.Крайбрежието и в не съществува имот №**. Въз основа на извършения
оглед на процесния имот вещото лице излага, че същият няма трайно
материализирана граница от изток /т.е. откъм имот **/. На терена има само
една врата, която вещото лице предполага, че не е за процесния имот. Към
момента на извършване на огледа /22.08.2022 г./ имотът не се обработва и в
същия няма постройки.
От приета по настоящо дело СТЕ се установява следното:
Местонахождението на процесният имот с идентификатор ***, целия с
площ от 723кв.м, се намира в м-ст **, за която територия има одобрен ПНИ на
СО”**” одобрен със заповед №РД-06-7706-20/24.01.**г. на Областен
управител – Варна.
По ПНИ на м.** одобрен със заповед, процесният имот *** по КК е
идентичен с №** /с площ от 723кв.м/, тъй като същият е интегриран в
кадастралната карта на административен район Приморски, гр.Варна, и в
регистъра на имоти е записан на н-ци на А. Х. Й.; на н-ци на Й. Д. Х.; на н-ци
на И. Й. Х..
Процесният имот ** попада в границите на имоти с пл.№№**1, **0 и **
/първоначално записани на частни лица в които е записано, че в последствие
са включени в ТКЗС.
ТКЗС „**“-В. е учредено на общо събрание на 08.03.1**г. и прекратява
6
своята дейност на 08.03.1***г. поради уедряване на ТКЗС-тата и преминаване
към ОТКЗС „**“. Обединеното трудово кооперативно стопанство/ ОТКЗС
„**“ е основано на 08.03.1***г„ като в състава му влизали бившите ТКЗС-та в
селата В., Каменар, Владиславово, Тополи и Звездица.
ОТКЗС „**“ Варна съгласно МП 137/1962г. преустановява
самостоятелното си съществуване и се преименова в ДЗС „Варна“ със
седалище гр.Варна. Новото ДЗС „Варна“ е просъществувало от 20.08.1962г. до
31.12.1962г. и от 01.01.1963г., по решение на ИК при ГНС- Варна преминава в
състава на ДЗС „Кондов“ със седалище гр.Варна. В архивната документация,
като историческа справка на Аграрно промишлен комплекс „**-**“- Варна
/история на фондообразуването/ е записано, че с решение 606 от 30.12.1070г.
на Комисията за стопанска координация е утвърден Аграрно промишлен
комплекс/АПК гр.Варна, и е съществувал до 31.12.1983г. От 01.01.1984г. до
01.09.1989г. същия /Аграрно промишлен комплекс „**-**“ е със седалище
с.Аврен-Варненска област. Последен описан протокол на АПК „**-**“-
с.Аврен е с дата 05.1990г.
Налице е идентичност на процесния имот и този описан в протокол от
решение на ТПС комисия, с който през 1970г. е извърШ. замяна.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция подлежи на разглеждане
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За да бъде уважен предявения иск, ищците следва да докажат наличието
на твърдените придобивни основания, което в случая е договор за замяна, по
реда на ЗТПС.
По делото е установено, че процесният имот е бил обект на замяна по
ЗТСП.
Съгласно чл.18з ППЗСПЗЗ когато е извърШ. замяна по реда на
отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота,
притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на
разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в
сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че
е осъществена замяна на земи между двама собственици.
Съгласно практиката на ВКС да се запази собствеността на имота
получен след размяната, следва да са налице една от двете предпоставки -
застрояване на имота /без значение дали е законно/ и извършване на
разпореждане с имота, като и двете следва да са осъществени преди влизане в
сила на ЗСПЗЗ. - Решение № 140 от 04.01.2019 г. по гр. д. № 192 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделени, Решение № 57 от 05.05.2015г. по
гр.д. № 6431/2014 г. на II г.о., Решение № 246/2011г. от 06.03.2012 г. по гр. д.
№ 1200/2010 г. на I г.о.
По делото не е установено нито една от двете предпоставки.
7
От назначената по делото СТЕ и от свидетелските показания безспорно
се доказва, че процесният имот не е застроен.
Разпоредителната сделка, с която на 13.09.** г. В. Х.а К. прехвърлила на
сина си Д. М. К. 2/4 от процесния имот срещу задължение за издръжка и
гледане е извърШ. след влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991г.
На следващо място извърШ.та делба през ** г. между наследниците
сънаследниците на заменителя – В. К. не съставлява разпореждане по смисъла
на закона.
Общия разум на реституционните закони е да не се възстановява
собствеността когато имота не съществува във вида, в който е бил, или
когато тя ще засегне трети лица и ще създаде сложни имуществени
отношения между тези лица и реституентите. При разпореждания между
съсобствениците /сънаследниците/ придобили имота по замяна, извърШ. по
ЗТПС, респективно и по наследство от заменителя този неблагоприятен
ефект не се постига. Имота не се придобива от трето лице. В този случай
нормата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ разрешава директно колизията между
реституентите и преобретателите по замяната без да е необходимо
последващо уреждане на отношения с трети лица и водене на съдебни
спорове с тях. - Решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на I
г.о.
Такава е и практиката в Решение № 140 от 04.01.2019 г. по гр. д. № 192 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение
Поради изложеното следва да се приеме, че замяната не се е запазила и
няма пречка за възстановяване на собствеността, от което следва , че ищците
не собственици на процесния имот, което налага предявения иска да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода не делото се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ЗЗД.
При представен списък с разноските, на страната следва да се присъдят
единствено разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК (проявление на
принципа на диспозитивно начало), но не и други разноски, дори и такива да
са направени – Определение № 50006 от 13.03.**г. по ч.гр.д. № 3172/2022г. по
описа на II гр. о. на ВКС.
По делото е предоставен списък на разноските само от ответника Г. Й.
Й. , поради което следва да му се присъдят посочените в него разноски – 150
лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признава за установено по отношение на
8
ответниците Д. А. П., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 28, Х. А.
Х., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 8, Г. Й. Й., ЕГН: **********
с адрес гр. Варна, ул. „** Г.“ № 1, Д. Й. Д., ЕГН : ********** с адрес: гр.
Варна, ул. „** Г.“ № 1, С. Т. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №
1, ет. 8, ап. 21, В. К. В., ЕГН : **********, с адрес: с. **, общ. Суворово, обл.
Варна, Т. К. В., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 1 А, ет. 2, ап. 7,
Р. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул. „**“
119, С. И. С., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, бул. „**“ 295, И. Д. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ 2, С. Д. Б., ЕГН: ********** с
адрес гр. Варна, ул. „**“ № 30, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и Я. П. Я., ЕГН: **********
с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 43, че ищците Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес
гр. Нови Пазар, ул. „**“ № 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес
гр. София, кв. „**“, ул. „**“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.
София, кв. „**“, ул. „**“ № 28, ет. 3, ап. 8 са собственици на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-92/** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-10292/**-**
г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с.о.
„**“, целият с площ от 723 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин а трайно ползване: ниско застрояване, номер по
предходен план: 5200**, при съседи: **-**, както следва първия ищец на
основание съдебна делба, одобрена с Протоколно определение от 28.03.**г. по
гр.д. №377/**г. по описа на ВРС и наследствено правоприемство от Г. М. И.,
починала на 22.04.2021г., вторият ищец на основание наследствено
правоприемство от В. И. Д., починала на 16.06.2014г. и Г. М. И., починала на
22.04.2021г. и третият ищец на основание наследствено правоприемство от В.
И. Д., починала на 16.06.20214г., на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
„**“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „**“ №
28, ет. 3, ап. 8 да заплатят на Г. Й. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул.
„** Г.“ № 1, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, разноски за възнаграждение
за вещо лице, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9