Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6188 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от *** против Т.И.А. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 609,07 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017г. до 03.07.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на 81,31лв. за периода от 03.05.2017г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и като такъв, за периода от 01.03.2017г. до 03.07.2019г. не била погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, като начислената за този период сума за доставена топлинна енергия възлизала в размер на 609,07 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 81,31 лв. за периода от 01.03.2017г. до 03.07.2019г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но в законоустановения двуседмичен срок постъпило възражение от длъжника и били дадени указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 609,07 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2019г. и сумата от 81,31лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.05.2017г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата Т.А. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който твърди, че имота бил продаден на 13.06.2019г., а консумативните разходи, в това число за топлоенергия били изплатени. В съдебно заседание твърди още, че апартамента бил изгорял и нямало в него отоплителни уреди. Твърди също, че продала процесния имот и купувача изплатил задълженията за него на съдебен изпълнител.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***, поради което се
явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
Безспорно
е по делото и се установява от приложената Справка по лице от ***, копие на нот.акт за покупко-продажба *** и копие на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот ***на нотариус
с рег***, че ответницата ***е била собственик на процесния апартамент №***“ през процесния
период от 01.03.2017г. до 31.03.2019г. Същата се е разпоредила с правата си на
собственост с договор за покупко-продажба на 23.06.2019г. Видно е от отразеното
в сочения нотариален акт, че част от продажната цена е била заплатена от
купувачите за погасяване на задължения на ответницата Т.А. по сочени
изпълнителни дела: ***.
Не е
налице спор, че процесното жилище се намира в топлоснабдена сграда и за същото при ищеца е открита
партида с аб.№***. При закупуването на имота от
ищцата през 1995г. е било заявено искане за промяна на титуляра
на партидата от предходния собственик – ***, видно от приложения по делото препис на молба, изходяща от последната.
От
представените помесечни счетоводни справки и препис-извлечение
от сметка по партидата на имота се установява, че за процесния
период от 01.03.2017г. до 31.03.2019г. са били начислени суми за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, за БГВ за
част от периода, за отопление с ИРУ за м.март 2017г. и за услуга дялово
разпределение, в общ размер на 609,07лв.
От
представената справка за плащания по партидния номер на името на ответницата се
установява, че по сметка на ищцовото дружество са
постъпили след 01.06.2019г. единствено суми, събрани по сочени изпълнителни
дела, имащи за предмет вземания, присъдени в съдебни производства, водени преди
настоящото.
В о.с.з. на
04.12.2019г. е проведен разпит на свидетелката ***, сочена от ищцата. Същата
твърди в показанията си, че през 2018г. в апартамента на ответницата имало
пожар, който бил причинен от някакъв човек, който прибрала да живее там.
Твърди, че след това жилището било необитаемо и ответницата трябвало да спи по
гарите и по познати.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от обсъдените доказателства, че ответницата Т.А. е била собственик на процесния апартамент ***през процесния
период от 01.03.2017г. до 31.03.2019г. Установи се, че е продала имота си след
този период – на 13.06.2019г.
С оглед на това, че процесния
апартамент се намира в топлоснабдена сграда,
присъединена към топлопреносната мрежа, ответницата е
имала качеството на клиент на топлинна енергия през процесния
период, по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Дори и в
случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или
носителя на право на ползване остава задължен за цената на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Тази
цена се дължи и независимо дали имота е годен за обитаване, и дали собственика
му реално го ползва. Касае се за разход
за общи части на сградата, който се поема от всички собственици на имоти в
етажната собственост.
Поради
горното, съдът счита, че ответницата Т.А. дължи на ищеца заплащане на цената на
доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 01.03.2017г. до 31.03.2019г. в размер
на 609,07лв.
Предвид
на това, че главниците не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от счетоводното извлечение, че
тази лихва се изчислява в общ размер на 81,31лв. за процесния
период от 03.05.2017г. до 03.07.2019г.
Предвид
горното, съдът счита, че предявените искове се явяват изцяло основателни и
доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 125лв. Така
сторените в заповедното и исковото производство са изцяло дължими от
ответницата, с оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Т.И.А. с ЕГН **********,*** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата
от 609,07 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2017г. до 31.03.2019г. и сумата от 81,31 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.05.2017г.
до 03.07.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №*** по ч.гр.д.№***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.07.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.И.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата
от 125лв., представляваща разноски в исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: