№ 11718
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110128381 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18.03.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 28381 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Л.Ц., с ЕГН **********, и А. Я.
Ц., с ЕГН **********, двамата от с. Кокаляне, ул. „А. Генков“ № 4, против Н. Д. К., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „Постоянство“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 15, и П. Т. К., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 444, вх. А, ет. 7, ап. 19, за установяване по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – дворно мясот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1498 по кадастралната карта на
с. Кокаляне, имотът находящ се в землището на с. Кокаляне, район Панчарево, местността
Михово блато, заедно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда със
1
застроена площ от 122 кв.м., на основание дарение, и за осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението върху описания имот, както и за отмяна на Нотариален акт
за собственост № 39, том IХ, дело № 1662 от 1997 г. на Първи нотариус при СРС, с който
ответниците са признати за собственици на процесния недвижим имот, претендират
направените по делото разноски.
В исковата молба ищците твърдят, че по силата на договор за доброволна делба от
01.06.2011 г. в дял на Г.Д.Ц. били възложени поземлен имот с идентификатор
37914.6843.1498 с адрес: с. Кокаляне, ул. „Родолюбие“ № 2, район Панчарево, и поземлен
имот с идентификатор 37914.6843.1499 с адрес: с. Кокаляне, ул. „Родолюбие“ № 2, район
Панчарево, които имоти съделителката дарила на ищците на 27.07.2011 г. Твърдят, че
ответниците владеят без основание поземле имот с идентификатор 37914.6843.1498, за
който на 21.05.1997 г. се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, описан в нотариалния акт като неурегулирано дворно място с площ от
750 кв.м., заедно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 122 кв.м. Също така твърдят, че с Решение № 1611 от 29.09.2008 г. на ОСЗГ
Панчарево на наследниците на Д.И.П. била възстановена нива с площ от 0,871 дка,
находяща се в строителните граници на с. Кокаляне, местността Михово блато,
представляваща бивш имот № 4498. Една от наследниците на Д.И.П. била праводателката на
ищците. Със същото решение на ОСЗГ било отказано възсатновяване на нива с площ от
0,259 дка, като с решение по гр.д. № 33921/2008 г. по описа на СРС, 49 състав, решението на
ОСЗГ Панчарево било отменено. Впоследствие с Решение № 1611 от 22.02.2010 г. на ОСЗГ
Панчарево на наследниците на Д.И.П. била възстановено нива с площ от 0,115 дка, от които:
0,074 дка, представляваща УПИ VIII СГНС, застроена с масивна двуетажна сграда,
построена тераса и асфалтирани подходи, изградена без строителни книжа, е 0,041 дка,
представляваща УПИ V СГНС, застроена със стопанска сграда, находящ се в строителните
граници на с. Кокаляне. Излагат твърдения, че със Заповед № РД-18-76 от 21.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК била одобрена кадастралната карта и кадастралния
регистър на землището на с. Кокаляне. Оспорват правото на собственост на ответниците,
позовават се на Решение № 137 от 26.09.2016 г. по гр.д. № 41593/2011 г. по описа на СРС, 50
състав. Излагат подробни съображения. С исковата молба са представени писмени
доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника П. Т. К.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че при сключване на договора за дарение не са
представени решенията на ОЗС, а само договорът за делба. Оспорва пораждане на правните
последици от решенията на ОСЗ за ищците. Оспорва идентичността между притежаването
от Д.И.П. имоти преди обоществяването им и възстановяването им с решения на ОСЗ и
процесния имот. Излага подрбони съображения относно придобиването на дялове от
недвижими имоти от всеки от наследниците на общия надледодател на ищците. Оспорва
решенията на ОСЗ като нищожни, за което излага подрбони съображения. Прави искане за
2
произнасяне относно валидността на оспорените решения на ОСЗ. Оспорва собствеността на
ищците, като твърди, че липсва идентичност между притежаваните от наследодателя на
ищците недвижими имоти и възстановените с решение на ОСЗ, както и със собстевния на
ответника недвиим имот. Твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, който
владее на годно правно основание – трансформирано право на ползване в право на
собстевност по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство. Сочи, че на
16.05.2017 г. е платил сумата от 143 615 лв., представляваща стойността на дворното място в
проведена процедура по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на построената в същото
дворно място сграда излага твърдения за наличие на режим на търпимост. Прави
възражение за кратка придобивна давност на дворното място и построената в него сграда.
Твърди, че кратката придобивна давност е изтекла в полза на ответника преди
възстановяване на имота на наследодателя на ищците. Оспорва придобиване на сградата по
приращение. Прави възражение за задържане върху имота до окончателното заплащане на
обезщетение за извършените в имота подобрения и направени разноски за запазване на
имота и сградата на обща стойност 203 000 евро. Твърди, че подобренията в имота са
извършени до 1990 г., които описва по вид. Стойността на направените в имота подобрения
от ответника и праводателя му възлизат на 200 000 евро, в резултат на които подорбения
стойността на имота е увеличена на 250 000 евро. Също така твърди, че е добросъвестен
владелец по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗС, както и че е направил разноски за запазване на
построената в имота сграда в размер на 3 000 евро за ремонт на покрива. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото
разноски. Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, направени
са доказателствени искания.
С Определение № 4394 от 01.02.2023 г. производството по делото е било прекратено
по отношение на ответницата Н. Д. К., починала на 30.03.2021 г.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същите се допустими, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Предявена е искова претенция от И.Л.Ц. и А. Я. Ц. против П. Т. К. за установяване
по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот – дворно мясот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1498 по кадастралната карта на
с. Кокаляне, имотът находящ се в землището на с. Кокаляне, район Панчарево, местността
Михово блато, заедно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 122 кв.м., на основание дарение, и за осъждане на ответника да предаде
на ищците владението върху описания имот, както и за отмяна на Нотариален акт за
собственост № 39, том IХ, дело № 1662 от 1997 г. на Първи нотариус при СРС, с който
ответниците са признати за собственици на процесния недвижим имот, претендират
направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 108 от ЗС. Направено е
3
възражение по чл. 79, ал. 2 от ЗС и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС, както и искане по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищците следва да докажат
правното основание, на което претендират, че са собственици на процесния недвижим имот,
а ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията
си, а именно: извършените в имота подобрения по вид и стойност.
С оглед на изразените твърдения на страните, съдът намира, че същите следва да
бъдат напътени към спогодба, като им се даде възможност да се споразумеят по отношение
на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към
медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при
постигане на спогодба, същата ще има значението на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от
ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
приложените към исковата молба на ищците отговора на ответника писмени доказателства,
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. По отношение на
останалите направени от ответника доказателствени искания съдът ще се произнесе в
съдебно заседание след изслушване становището на ищците.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 28381/2021 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 14.05.2024 г., 11,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от постъпилия отговор да се връчи на ищците.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от И.Л.Ц. и А. Я. Ц. против П. Т. К. за установяване
по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот – дворно мясот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1498 по кадастралната карта на
с. Кокаляне, имотът находящ се в землището на с. Кокаляне, район Панчарево, местността
Михово блато, заедно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 122 кв.м., на основание дарение, и за осъждане на ответника да предаде
на ищците владението върху описания имот, както и за отмяна на Нотариален акт за
собственост № 39, том IХ, дело № 1662 от 1997 г. на Първи нотариус при СРС, с който
ответниците са признати за собственици на процесния недвижим имот, претендират
4
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника П. Т. К., с който оспорва предявения иск като неоснователен,
излага подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 108 от ЗС. Направено е
възражение по чл. 79, ал. 2 от ЗС и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС, както и искане по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за заплащане
стойността на направените в имота подобрения.
УКАЗВА на ответника най-късно в съдебно заседание в рамките на общо
претендираното обезщетение да конкретизира размера на всяко едно от извършените
подобрения в процесния недвижим имот по вид и рамер.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Ищците са наследници на Д.И.П..
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищците следва да докажат правното
основание, на което претендират, че са собственици на процесния недвижим имот, а
ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си,
а именно: извършените в имота подобрения по вид и стойност.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има значението на
влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищците писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответника писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6