Решение по дело №2710/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1748
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20203100502710
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1748
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100502710 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №50867/29.07.2020г. от З. М. И.,
ЕГН **********, ***, срещу решение №3070/13.07.2020г. по гр.д.
№10168/2019г. на ВРС, 14 състав, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателя
срещу Гаранционен фонд, гр. София за заплащане на сумата от 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на претърпени болки, страдания и силен психически стрес от
получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и счупване на четири
ребра в резултат на реализирано на 08.08.2018г. в гр. Варна, ул.”Орлово
гнездо” пътно – транспортно произшествие между ищеца, в качеството му на
водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва,
считано от деня на отказа да се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата се твърди, че решението се основава на неправилния
извод на съда, че е установен лекия автомобил, причинил процесното ПТП.
1
Сочи се, че протоколът за оглед не ес ползва с материална доказателствена
сила в тази част, доколкото съставителите не отразяват непосредствени
впечатления. Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за
уважаване изцяло на предявените искове. Направено е доказателствено
искане за приобщаване в цялост на ДП №537/2018г. по описа на сектор ПП на
ОД МВР.
В срока по чл. 263 ГПК, не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр. София.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от З. М. И.,
ЕГН **********, *** срещу Гаранционен фонд, гр. София иск за заплащане
на сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки,
страдания и силен психически стрес от получени телесни увреждания:
контузия на дясно рамо и счупване на четири ребра в резултат на реализирано
на 08.08.2018г. в гр. Варна, ул.”Орлово гнездо” пътно – транспортно
произшествие между ищеца, в качеството му на водач на мотоциклет марка
“Ямаха”, модел “Маджести” и моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно
превозно средство/, ведно със законната лихва, считано от деня на отказа да
се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Твърди се, че на 08.08.2018г., в гр.Варна, при управление на
мотоциклет по ул.”Орлово гнездо”, ищецът е бил засечен и ударен от
автомобил с неустановена регистрация, модел „Ауди”. В резултат на удара
ищецът паднал на пътното платно, като получил контузия на дясно рамо и
счупвания на 4 ребра вдясно. Пострадалият бил приет по спешност в МБЛ
„Света Анна Варна” АД за необходимите изследвания и манипулации, след
което бил освободен за домашно лечение поради характера на уврежданията.
Твърди се, че освен претърпените силни физически болки, травмата в
областта на ръката игръдния кош му създавала трудности при елементарни
битови дейности за некратък период. Ищецът изпитал и силен стрес, който
2
продължавал и до момента, отказвал да се движи в близост до автомобили, да
управлява мотоциклет. Сочи се, че въпреки извършените действия от
органите на МВР и прокуратурата, причинителят на ПТП не бил установен,
поради което с постановление на наблюдаващия прокурор досъдебното
производство било спряно. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на РБългария от МПС, което е напуснало
местоприезшествието и не е било установено. Твърди се, че ищецът е
отправил претенция към Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за
неимущестевни вреди, но получил отказ.
Отправеното до съда искане е да се осъди ответното дружество да
заплати 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на претърпени болки, страдания и силен
психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и
счупване на четири ребра, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на отказа на Гаранционен фонд – 13.06.2019г. Претендират
се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд, гр. София,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на претенцията. Оспорва се изцяло сочения в исковата молба
механизъм на ПТП, като се твърди, че водачът на мотора е
самокатастрафирал, при което са причинени телесните му увреждания. В
евентуалност, ако се приеме, че вина за ПТП няма единствено ищецът, се
прави възражение за съпричиняване. Оспорва се исковата претенция също
като прекомерно завишена. Моли за отхвърляне на исковете, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения
иск с правно основание чл.557 КЗ за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Представеният по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1885 от 13.08.2018г. е съставен за ПТП, настъпило на
08.08.2018г. в гр.Варна, между лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ ***,
управлявано от Б.М. и мотоциклет „Ямаха Маджести” с рег.№ ***,
управлявано от З.И., при което е пострадал З.И..
Съставен е протокол за оглед на ПТП от 08.08.2018г. и албум за
посетено местопроизшествие на ул.”Орлово гнездо” №11. С постановление от
01.03.2019г. на РП – Варна е спряно ДП №537/2018г. по описа на сектор
„ПП”, ОД на МВР – Варна, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б” от
НК.
От така ангажираните писмени доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели се констатират противоречия по отношение на факта
дали е установен лекия автомобил, с който е настъпило процесното ПТП, а
именно в констативния протокол е отразено, че ПТП е настъпило с участието
4
на лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ ***, а постановлението за спиране се
основава на резултата от осъществените процесуално-следствени действия,
който сочи, че извършителят на престъплението не е разкрит. В тази насока са
и показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Н.И., от
които се установява, че при движение в близост до местопроизшествието е
бил засечен от сив автомобил „Ауди”, непосредствено след което видял
паднал на земята мотоциклетист. На първо място, констативният протокол не
се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, които са
отразени в него, но не са се осъществили пред длъжностното лице. Освен това
липсва яснота въз основа на какви данни и източник е отразен вторият
участник в процесното ПТП, предвид и липсата на информация за
индивидуализиращи белези на лекия автомобил в свидетелските показания.
Въз основа на изложеното се налага извода, че извършителят на
ПТП не може да се приеме за установен, но независимо от това в отговора на
исковата молба не е направено възражение в този смисъл, а именно че е
установено МПС, причинило произшествието. Доколкото такова възражение
относно фактите, представляващи предпоставка за ангажиране отговорността
на ответника, не е релевирано своевременно в депозирания от ответника
отговор, няма основание този факт да се счита за спорен между страните. При
липсата на спор относно факта, че ПТП е причинено от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено,
следва да се счита за доказана специалната предпоставка на чл.557, ал.1, т.1
от КЗ.
Механизмът на ПТП, оспорен с отговора на исковата молба, се
установява от свидетелските показания и от заключението на вещото лице,
което следва да се кредитира в частта, в която са подложени на анализ
фактите, произтичащи от протокола за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествие. З.И. като водач на мотоциклет „Ямаха” е претърпял
ПТП, причинено от лек автомобил „Ауди”, потеглил наляво от паркирано
положение, отнемайки предимството на движещия се по улицата направо
мотоциклет, вследствие на което водачът на мотоциклета е изгубил
равновесие, подпрял се на задния капак на автомобила и паднал. При
падането е получил контузия на дясно рамо и счупвания на 4 ребра вдясно,
което е установено безспорно от представената по делото медицинска
5
документация, заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели. Установява се и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия
автомобил и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.
Ако водачът бе изчакал, за да осигури полагащото се предимство на
преминаващия мотоиклетист, процесното ПТП не би настъпило. Причинно-
следствената връзка между така реализираното произшествие и настъпилите
травматични увреждания се установяват също по безспорен начин от
заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските показания на св.Н.И.,
открил пострадалия на местопроизшествието.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от
ответника, че пострадалият е самокатастрофирал, поради което вина за ПТП
носи единствено той. Възражението се основава на показанията на самия
пострадал в досъдебното производство, че е изгубил равновесие, но тези
показания не биха могли да се считат за допустимо доказателство в
настоящия процес. Освен това доколкото според изложението на фактически
обстоятелства залитането се дължи именно на засичане от страна на потеглящ
автомобил, това изявление не би могло да се възприеме като признание на
неизгоден за страната факт.
На следващо място е въведено от ответника и възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране под
въздействие на алкохол, с което е допринесъл за настъпване на ПТП.
Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290
ГПК, във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда,
но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. В настоящия случай твърдението, че
пострадалият е употребил алкохол, се опровергава категорично от
заключението на вещото лице по СМЕ.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата
противоправност, причинна връзка и виновността на дееца, която съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат
причинените неимуществени вреди и техния размер.
6
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило
следните травматични увреждания: контузия на дясно рамо и счупване на
четири ребра, както се установява от представената медицинска
документация и заключението на вещото лице.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди по
реда на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, а именно че на посочената дата е настъпило
ПТП, причинено от неустановено МПС, вследствие на което на ищеца били
причинени посочените телесни увреждания. При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл.
52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че счупването
на четири последователни ребра е обусловило трайно затруднение в
движенията на снагата за период от около 2 месеца с пълно възстановяване на
функцията, като е възмоно впоследствие да се появяват периодично болки на
мястото на счупването. Контузията в областта на дясната раменнолопаткова
става, ожулванията в областта на крайниците са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като този тип травми се
възстановяват напълно еза период от около 2-3 седмици биз възникване на
остатъчни явления. От показанията на разпитания свидетел /съпругата на
пострадалия/ се установява, че след произшествието една седмица е полагала
постоянно грижи за него, не можел дори сам да се вдигне, за да пие вода,
почти два месеца е бил само на легло, поради болката в ребрата е ставал
единствено, за да отиде до тоалетна, След втория месец започнал да се
раздвижва, да става малко по-лесно, но чак след третия месец започнал да
7
върви стабилно. Вече бил добре физически, но се страхувал да кара кола, а
оттогава не се бил качвал и на мотор.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно,
че на ищеца са били причинени физически увреждания – контузия и
счупвания на четири последователни ребра, довели до болки и страдания през
продължителен период от време, намира, че предявеният от З.И. иск е
основателен за претендираната сума от 10 000 лв., които съдът приема за
справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди .
При определяне на този размер съдът отчита изпитаните болки и страдания
през оздравителния период, негативните промени в начина на живот през
периода от около три месеца, както и установеното от свидетелските
показания продължаващ страх от шофиране, но също така и настъпилото
пълно физическо възстановяване към настоящия момент.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе
размер в адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от
обезщетяване, като предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
10 000 лв. и отхвърлен за горницата. На основание чл.558, ал.1 вр. чл.497 от
КЗ Гаранционният фонд носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на постановения отказ за изплащане на обезщетение –
13.06.2019г.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която е отхвърлен иска за сумата от 10000 лв. и потвърдено за остатъка до
предявения размер от 15000 лв..
С оглед на този изход от спора следва да бъдат преразгледани и
разноските, присъдени от първата инстанция. Съобразно изхода от спора
разноски се следват на ищеца съразмерно на уважената част, които в случая
възлизат на 1032 лв., изчислени въз основа на представените доказателства за
внесена държавна такса и заплатени депозити и определено от съда адв.
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. За въззивната инстанция
дължимите на въззивника разноски са в размер на 472 лв., изчислени
съразмерно на уважената част от въззивната жалба въз основа на
представените доказателства за внесена държавна такса и определено от съда
адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
8
В полза на ответната страна също се дължат разноски за
първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от
иска, възлизащи на 150 лв., изчислени въз основа на представените
доказателства за заплатен депозит за вещи лица и определено от съда юрк.
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. За въззивното производство не
е отправено искане за присъждане на разноски и не са представени
доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3070/13.07.2020г. по гр.д. №10168/2019г. на
ВРС, 14 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на З. М. И., ЕГН
**********, *** срещу Гаранционен фонд, гр. София за заплащане на сума в
размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на претърпени болки, страдания и силен
психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и
счупване на четири ребра в резултат на реализирано на 08.08.2018г. в гр.
Варна, ул.”Орлово гнездо” пътно – транспортно произшествие между ищеца,
в качеството му на водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със
законната лихва, считано от деня на отказа да се изплати обезщетение –
13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 557,
ал. 1, т. 1 КЗ, както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на З. М. И.,
ЕГН **********, *** сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
претърпени болки, страдания и силен психически стрес от получени телесни
увреждания: контузия на дясно рамо и счупване на четири ребра в резултат на
реализирано на 08.08.2018г. в гр. Варна, ул.”Орлово гнездо” пътно –
транспортно произшествие между ищеца, в качеството му на водач на
мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
9
/неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва,
считано от деня на отказа да се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ
ПОТВЪРЖДАВА решение №3070/13.07.2020г. по гр.д.
№10168/2019г. на ВРС, 14 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на З. М. И.,
ЕГН **********, *** сума в размер на 1032 лв., представляващи разноски
при първоинстанионното производство, както и сумата 472 лв. разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. М. И., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд, гр. София сума в размер на 150 лв., представляващи
разноски при първоинстанионното производство, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10