Решение по к. адм. дело №2031/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 7145 от 11.08.2025 г., постановено по административно дело № 2144 по описа на Административен съд Пловдив, ІІ състав, за 2024 година.

Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и се иска отмяна на решението в частта, с която ГДИН е осъдена да плати на Д. И. Д. сумата 2 011 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в Затвора Пловдив в периода от 31.05.2024 г. до 02.10.2024 г. вкл. и за престоя в Ареста Пловдив за периода 10.10.2023 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като неправилно и необосновано и се постави ново решение, с което се отхвърлят претенциите на ищеца или делото се върне за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Втората касационна жалба е подадена от Д. И. Д. от Затвора Пловдив и се иска отмяна на решението в отхърлителната част като неправилно и необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, съответно да се постанови ново решение, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страни по делото, за които съответната обжалвана от тях част от решението е неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни поради следните съображения:

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв., както следва: за периода 10.10.2023 г. – 31.05.2024 г. в размер на 10 000 лв. за условията в Ареста [населено място], ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; за периода 31.05.2024 г. – 02.10.2025 г. в размер на 15 000 лв. за условията в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва считано от 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е приел за установено, че ищецът е пребивавал в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив през исковите периоди и че са основателни оплакванията му за пренаселеност на помещенията – неосигуряване на минимална жилищна площ 4 кв.м, в които е пребивавал ищецът при престоя си в Затвора Пловдив за периода от 09.08.2024 г. до 02.10.2024 г. или общо 55 дни, като в останалата част твърдението за липса на достатъчно разполагаемо жилищно пространство е прието за недоказано и неоснователно.

Въз основа на събраните свидетелски показания съдът е направил извод, че администрацията на затвора не е изпълнила задължението да осигури спазване на забраната за тютюнопушене в закритите обществени места в затвора и задължението за обособяване на спални помещения за настаняване на непушачи, тъй като в случая като резултат от незаконосъобразното бездействие на администрацията на Затвора Пловдив ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия при престоя си в стая ОП-2 и спално помещение № 59, в които се е пушело в нарушение на забраната за пушене, както и през периода, в който е бил устроен на работа. Според съда настаняването на непушач в помещение с пушачи, в което се пуши, независимо от наличието на прозорци за проветряване води до сериозни неудобства за ищеца, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Като основателни и доказани са преценени също оплакванията за неосигуряване на неприкосновеност при провеждане на срещите на ищеца със защитника му при престоя в Ареста Пловдив. Изхождайки от конституционно регламентираното право на адвокатска защита на задържаното лице и на привлечения като обвиняем и неприкосновеността на тайната на неговите съобщения, както и забраната по чл.254, ал.3 ЗИНЗС и чл.74, ал.4 ППЗИНЗС, съдът е приел, че защитата на кореспонденцията, разговорите и срещите между задържания и адвоката е особена силна с оглед на принципа за професионална привилегированост и изключва всякакъв вид слушане и записване от други лица, а присъствието на лице от надзорно-охранителния състав по време на срещите на задържаното лице с неговия адвокат представлява нарушение на гарантираната от конституцията тайна на разговорите и на правото на неприкосновеност на тези разговори.

Тъй като дейността по конвоиране не се осъществява от служители на ответника, съдът е приел за безпредметно обсъждането на оплакванията в тази посока, още повече, че в случая дори свидетелските показания не установяват извършване на конвоиране.

Като недоказани са приети твърденията и през двата искови периода за неосигурена светлина и вентилация в помещенията, в които ищецът е бил настанен, тъй като всички помещения са разполагали с отваряеми прозорци с възможност за проветряване и достатъчна дневна светлина. Недоказано е според съда е нарушението на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, тъй като от събраните писмени доказателства се установява, че във всички помещения в затвора и ареста е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, както и достъп до топла течаща вода по график, а за времето, през което ищецът е работил, е имал достъп до баня всеки работен ден.

Като недоказани са приети също твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи, тъй като представените писмени доказателства установяват извършвани периодично дезинфекция и дератизация през целия период на престой на ищеца в ареста и в затвора. Съдът е преценил също липсата на подадени от ищеца оплаквания за хигиената в помещенията, в които е пребивавал, и за наличието на инсекти и гризачи, като е посочил, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените в тях лица, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за тези условия.

Като недоказано е прието също твърдението за лошо качество на питейната вода. Съдът, обаче, е посочил изрично, че качеството на питейната вода следва да бъде осигурено от доставчика „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Пловдив и не зависи от действия или бездействия на затворническата администрация, съответно не може да бъде ангажирана отговорността на ответника в тази насока.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява противоправно бездействие или незаконосъобразни действия на служителите на ответника, които да са лишили ищеца от възможността да удовлетворява религиозните си потребности, защото липсват доказателства за изповядваната от ищеца религия и неговото самоопределяне при постъпването му в ареста и в затвора, както и липсват доказателства, че ищецът е уведомил затворническата администрация за желание да осъществи контакт с духовно лице и съответно такъв да му е отказан, съответно да е правил многократно такива искания.

Съдът не е констатирал пропуски и неглижиране по отношение на медицинското обслужване на ищеца през исковите периоди, защото е налице разлика между дължимата административна дейност по материално-битовото осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и други и медицинската дейност – профилактична, диагностична и лечебна, чието качество следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Затова съдът е приел, че ефективността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти и съответствие с изискванията за достатъчност и качество не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация, тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска дейност, контролът върху която се осъществява от контролните органи по ЗЛЗ, ЗЗ и ЗЗО.

Съдът не е установил бездействия на администрацията по отношение на направените оплаквания за пренаселеност в местата на открито, липса на еднократни прибори, неспазване на изискванията за безопасност на конвоиращите автомобили, неосигуряване на телефон и карта за лавка в първите дни на задържане в ареста, психически тормоз от друго лице лишено от свобода, получаване на психическо разстройство вследствие на страх, стрес и шок от условията, извършване на обиск в килията в негово отсъствие и унищожаване на лични вещи, като претенциите в тези насоки са приети от съда за неоснователни.

Въз основа на установените факти съдът е приел за частично основателна претенцията за периода 10.10.2023 г. – 31.05.2024 г. за условията в Ареста [населено място], през който период ищецът е претърпял неимуществени вреди като резултат от нарушаване на общата забрана за нечовешко и унизително отношение. Несъмнено според съда нарушаването на гарантираната от върховния закон тайна на разговорите между ищеца и неговия защитник е от естество за причини емоционален стрес, безпокойство, чувство на унижение и безизходица – неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. За частично основателна е приета също претенцията за периода 31.05.2024 г. – 02.10.2024 г. за условията в Затвора Пловдив поради нарушение на чл.3, вр. чл.43, ал.4 ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на минимална жилищна площ за период от 55 дни и държане на ищеца-непушач в килии с пушачи по време на целия престой в затвора. Според съда е налице причинна връзка между бездействието на администрацията да изпълни вменените й задължения и неимуществените вреди, защото поставянето на ищеца в неблагоприятни условия само по себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. При наличие на нарушение на някоя от посочените в чл. 3 ЗИНЗС хипотези настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Съответно съдът приема, че в двата искови периода администрацията е поставила ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Съобразявайки чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди е определен от съда при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки тези обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания съдът е присъдил обезщетение в размер на 1034,14 лв. за периода от 10.10.2023 г. до 31.05.2024 г. или общо 234 дни, за престоя в Ареста Пловдив, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен, като и обезщетение в размер на 977 лв. за периода от 31.05.2024 г. до 02.10.2025 г. или общо 125 дни, за престоя в Затвора Пловдив, като искът до пълния предявен размер от 15 000 лв. е отхвърлен.

По отношение претенциите за присъждане на лихви, тъй като в конкретния случай се доказват незаконни фактически действия и бездействия на затворническата администрация през два различни периода, между които е имало преустановяване на действията и бездействията, поради което и съобразно точка 4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС съдът е присъдил законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение по всеки от двата иска, считано от датата на преустановяване на доказаните по делото незаконни фактическите действия и бездействия на затворническата администрация.

С оглед изхода на делото на ищеца са присъдени разноски в размер на 10 лева за платената държавна такса и е охвърлено искането адв. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА като неоснователно, тъй като по делото е представено единствено пълномощно за процесуално представителство.

Решението е правилно.

Въз основа на установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния състав.

Касационният състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Събраните доказателства са преценени правилно поотделно и тяхната съвкупност, а изводите на първоинстанционния състав са обосновани и подкрепени от тези доказателства. Необсъждането на свидетелските показания на Н. В. в съдебното решение в конкретния случай не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото от тези показания не се установяват правнорелевантни факти, които биха довели до различни правни изводи. А лошите условия, при които е бил поставен касатора Дардов, са взети предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Правилен е изводът на първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за претърпени неимуществени вреди през двата искови периода, произтичащи от неблагоприятни условия при предварителното задържане и при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди на лишаваните от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законовите задължения по отношение на липсата на достатъчно жилищна площ за общо 55 дни и неизпълнение на забраната за тютюнопушене в закритите обществени места в затвора и на задължението за обособяване на спални помещения за настаняване на непушачи при престоя в затвора, както и нарушаване на конституционно гарантираната защита на кореспонденцията, разговорите и срещите с упълномощения адвокат при престоя в ареста, в резултат на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.

Всички възражения на касатора Дардов относно недостатъчна жилищна площ, липса на светлина и вентилация, наличие на вредители, лоша хигиена, качество на питейната вода, лишаване от срещи със свещеник и недобро медицинско обслужване са обсъдени от първоинстанционния състав, неговите мотиви се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са мотивирани и обосновани от събраните доказателства и установените въз основа на тези доказателства факти. Нови факти в настоящото касационно производство не са доказани, поради което не могат да бъдат формирани различни от направените от първоинстанционния състав изводи с оглед правилното приложение на материалния закон.

Неоснователно е възражението на ГДИН за недоказаност на предпоставките за реализиране на отговорността по чл.284 ЗИНЗС. По категоричен начин са установени нарушенията по чл. 3 ЗИНЗС, поради което и с оглед презумпцията на чл.284, ал.5 ЗИНЗС, според която, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, следва да се приеме, че когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се презюмира. При това положение, доколкото са доказани извършените от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, следва да се приеме, че Дардов реално е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с условията в помещенията в Затвора Пловдив и Ареста Пловдив, в които е бил настанен. Настъпването на вредите е законова презумпция, която касаторът ГДИН следва да обори при неговата доказателствена тежест, а не субективна преценка на съда.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на страните не се дължат разноски за касационната инстанция. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7145 от 11.08.2025 г., постановено по административно дело № 2144 по описа на Административен съд Пловдив, ІІ състав, за 2024 година.

Решението е окончателно.