Р Е
Ш Е Н И Е
№115 25.04.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На деветнадесетеи март две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина К.
Секретар : А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията К. т.д.№300 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от БАНКА
ДСК" ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление го. София, ул. "Московска" № 19,
представлявана от В. М. С. - Главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. -
Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р., упълномощен с пълномощно
рег. № 3435 и 3436/18.04.2016г., том 1, акт 167 на нотариус Маргарита Шамлиян,
вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие гр.
София, съдебен адрес гр. София, бул."Витоша" № 15, ет. 3 против А.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Н. Б." № **А, ет. *, с
посочено правно основание: чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на
иска: 76 686,41 ВGN /седемдесет и шест хиляди шестстотин осемдесет и шест лева
и четиридесет и една стотинки/, с която се иска от съда да приеме за
установено съществуването на вземането
на БАНКА ДСК" ЕАД от А.К.Ж., ЕГН **********,
дължи на Банка ДСК за следните суми, а
именно: Главница: 50 000,00 ВGN /петдесет хиляди лева/, договорна лихва в
размер на 23 514,78 ВGN /двадесет и три хиляди петстотин и четиринадесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ за периода 05.06.2011 г. до 16.02.2016г.,
санкционираща лихва в размер на 1 459,98 ВGN /хиляда четиристотин петдесет и
девет лева и деветдесет и осем стотинки/ за периода 02.11.2015 г. до 16.02.2016
г., заемни такси в размер на 1 711,65 ВGN /хиляда седемстотин и единадесет лева
и шестдесет и пет стотинки/ за периода до 16.02.2016г. и законна лихва върху
главницата считано от 17.02.2016г. до окончателното погасяване на задължението.
Моли, да бъдат присъдени направените по настоящето дело разноски, в това число
допълнително заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
водене на производството по установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Твърди се, че по силата на сключен
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 12.08.2008г. Банка ДСК ЕАД е
предоставила на А.К.Ж., ЕГН **********, ипотечен кредит в размер на 50 000 ВGN
/петдесет хиляди лева/ със срок от 360
месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Кредитът е усвоен
еднократно по сметка с титуляр А.К.Ж. на 14.08.2008 г. след учредяване на
предвиденото в договора за кредит обезпечение, съгласно Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № **, том X***, рег. № ****, дело № ****от
13.08.2008г., вписан в службата по вписванията с двойно вх. рег. № 3519, акт №
145, том I, дело № 2454 от 13.08.2008Г.
Твърди се, че за предоставения кредит
кредитополучателят следва да заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от Кредитора, и надбавка, като към датата
на сключване на договора за кредит базовия лихвен процент е в размер на 4,69%
/четири цяло и шестдесет и девет стотни процента/, стандартната надбавка е в размер
на 3,60% /три цяло и шестдесет стотни процента/ или лихвения процент по кредита
е общо 8,29% /осем цяло и двадесет и девет стотни процента/, като за падежна
дата е определено всяко 5-то /пето/ число на текущия месец.
Кредитът е погасяван редовно от страна
на кредитополучателя чрез вноски по разплащателна сметка, като последно редовно
плащане е извършено на 05.03.2011г.
Твърди се , че поради допусната
забава в плащанията на дължимите вноски повече от 90 дни и съгласно
разпоредбите на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18, на 02.11.2015 г.
кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, съгласно клаузите на раздел VII
„Отговорност и санкции", т.20.2 от Общите условия към Договор за жилищен и
ипотечен кредит от 12.08.2008 г. и след получаването от страна на кредитополучателя
А.К.Ж. на писмо за уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита на 20.10.2015год.. До предявяване на молба за събиране на кредита по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
На 16.02.2016г. Банка ДСК ЕАД е
подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу А.К.Ж., ЕГН ********** за сумите, посочени в исковата молба. По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 73/2016 год. по описа на РС-Карнобат и е
издадена Заповед № 46/18.02.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК.
Въз основа на издадения на 18.02.2016
г. изпълнителен лист на Банка ДСК са присъдени още заплатената държавна такса
върху материалния интерес в размер на 2% заплатена по сметка на Районен съд
Карнобат в размер на 1 533,73 Лева /хиляда петстотин тридесет и три лева и
седемдесет и три стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 680,30 Лева
/хиляда шестстотин и осемдесет лева и тридесет стотинки/ или общо сума в размер
на 3 214,03 Лева /три хиляди двеста и четиринадесет лева и три стотинки/
разноски по делото.
Твърди се , че по издадения изпълнителен лист на 14.05.2016г.
е образувано изпълнително дело № 484/2016г. по описа на ЧСИ Д-р Росица
Стоянова, рег. № 706 на КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд.
На 05.07.2016 г. Банка ДСК ЕАД е
уведомена за подадено от длъжника възражение, поради което за кредитора е
налице правен интерес от образуване на настоящето дело и установяване вземането
по издадения изпълнителен лист.
Представят се посочените в молбата и
описа към нея писмени доказателства и се правят следните искания по
доказателствата : да бъде изискано и приложено по настоящето дело ЧГД № 73/2016
г. по описа на Районен съд гр.
Ответницата, редовно уведомена, в срока за отговор
представя писмен такъв и сочи, че искът
е недопустим поради наличие на друго висящо производство за същото по
ч.гр.д.№1185/2011год. на РС-Карнобат.
Производството по делото е спряно до
изясняване на обстоятелството дали е обезсилена издадената по ч.гр.д.
№1185/2011год. на РС-Карнобат, заповед за изпълнение. След представяне на
доказателство, че заповедта е обезсилена и не е налице възможност да са висящи
две производства по чл.422 от ГПК между същите страни и с идентичен предмет,
производството по делото е възобновено.
Ответницата в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск по
основание и размер, като се твърди, че представеното уведомление до ответника
също не се отнася до въпросния кредит. В него, отново е записано, че става дума
за кредит, в размер на 75 000лв., осчетоводен по сметка № 1*******.
Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност, като твърди, че
вземането на ищеца е погасено на осн. чл. 110 от ЗЗД, във вр. с чл. 114 от ЗЗД,
със следните аргументи : Признава, че с договор за жилищен и ипотечен кредит от
30.07.2008 г. Банка „ДСК” ЕАД, е предоставила на ответницата ипотечен кредит в
размер на 50 000лв. (петдесет хиляди лева). Твърди, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 07.01.2011 г., след което банката е подала заявление по
чл.417 от ГПК , по което е образувано ч.гр.д.№ 1185/2011год. на РС-Карнобат на 03.11.2011 г. Образувано
е изпълнително дело при ЧСИ Делян
Николов, рег. № 804 на КЧСИ и район на действие БОС, под № 1040/2013г. Твръди
се , че след връчване на заповедта за изпълнение от страна на ЧСИ Николов, А.К.Ж.
и в законоустановения срок е подала възражение по чл. 410 от ГПК и частна жалба
срещу заповедта. В развилото се пред ОС - Бургас производство по чл. 419 ал. 2
от ГПК (ч. гр. д № 2291/2013 по повод подадената частна жалба), БОС е обезсилил
издаденият в полза на настоящият ищец изпълнителен лист на основания, подробно
описани в Определение № 39 на БОС по гр. д № 2291/2013 г., с мотив, че липсва на известие до длъжника, от което да е видно, че целият
кредит е станал предсрочно изискуем.
Твърди се, че когато на 16.02.2016 г.
(5 години и 1 месеца и 9 дни) след обявената преди това предсрочна изискуемост
на кредита, “БАНКА ДСК” ЕАД е подала ново заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е посочила, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
02.11.2015 г. Поддържа се становището,
че изискуемостта е настъпила на дата е
07.01.2011г. Твръди, се ищецът е изготвил и изпратил уведомително писмо до
ответницата, с изх. № tmp-dummy/16.10.2015), с което я уведомява за настъпила
по кредит предсрочна изискуемост, но в това писмо не е записано на коя дата е
обявен кредита за предсрочно изискуем.
Твърди , че поради обстоятелството ,
че на писмото няма изходящ номер на банката , има изх. № „tmp-dummy“ и става дума за кредит
отчитан по сметка № 1*******, който кредит е различен и за него е образувано
гр.д № 637/2016 г. по описа на БОС, то е възможно писмото да е антидатирано и да се отнася до
друг - различен договор за банков кредит, за който е образувано и висящо гр. д
№ 637/2016 г. по описа на БОС .
Твърди, че не изпращането на писма до
длъжниците на банката прави кредита предсрочно изискуем, то само известява клиентите
на БАНКАТА за настъпилата вече предсрочна изискуемост. По настоящето дело, няма
доказателства, от които да е видно, че ответницата е уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 20.2 от общите условия
към Договор за жилищен и ипотечен кредит от 12.08.2008г, кредита се счита за
предсрочно изискуем при не плащане в период от 90 дни, като изискуемостта
настъпва след този период. Това е датата: 07.01.2011 г., като същата дата е
посочена пред РС- Карнобат по повод предходно подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което се твърди, че
от тази дата следва да се брои срокът за погасяване по давност на вземането на
банката.
С допълнителна искова молба, ищецът
уточнява , че погрешка е изпратил по настоящото дело , доказателства касаещи
друго дело и друг кредит между същите страни и
прилага копие от Извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД за
сметка № 16******към дата 17.02.2016 г. по Договор за жилищен и ипотечен кредит
от 12.08.2008 г. за усвоен кредит в размер на 50 000 Лева /петдесет хиляди
лева/, както и копие на Уведомление с Изх. № 01-20-07271/16.10.2015 г. относно
обявяването на кредита на А.К.Ж. за предсрочно изискуем. Дават се пояснения за
начина по който е формирана претенцията за договорна лихва.
Твърди, че на ответницата А.К.Ж., ЕГН
********** е изпратено писмо- уведомление № 01-20-07271/16.10.2015 г. за
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита чрез с ЕКОНТ ООД и е получено
удостоверение с № *********/20.10.2015 г., че писмо-уведомлението е получено
лично от ответника А.К.Ж. на 20.10.2015 г. А предсрочната изискуемост на
вземането на Банка ДСК ЕАД срещу ответницата А.К.Ж., съгласно разпоредбите на
т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС настъпва след уведомяването на длъжника
за настъпването на тази предсрочна изискуемост и е с дата 02.11.2015г.
По възражението за погасителна
давност, твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на на 02.11.2015 г.,
независимо, че последното редовно плащане на длъжника е на 05.02.2011 г.
Следователно няма как да бъде претендирана погасителна давност за вноски, които
са с над 5-годишен период на дължимост, тъй като до 02.11.2015 г. кредита не е
бил обявен за предсрочно изискуем.
В отговора на допълнителната искова
молба, ответницата оспорва твърдението
на ищеца , че кредитът става предсрочно изискуем считано от 02.11.2015г., но не
оспорва, че представеното уведомление е получено на 20.10.2015год. Твърди, че с
изпращането на това уведомление ищецът цели да санира допуснатите пропуски в
производството и да въведе нов срок на изтеклата в полза на ответницата
погасителна давност.
Бургаският окръжен съд,
като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема,
че предявените субективно съединени установителни искове са допустими.
Бургаският окръжен съд,
след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища
и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК от БАНКА ДСК" ЕАД, вписана в
Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
го. София, ул. "Московска" № 19, представлявана от В. М. С. - Главен
изпълнителен директор и Д. Н. Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р.,
упълномощен с пълномощно рег. № 2428 и 2429/27.02.2017г., том 2, акт 8 на
нотариус Маргарита Шамлиян, вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие гр. София, съдебен адрес гр. София,
бул."Витоша" № 15, ет. 3 против А.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Н. Б." № **А, ет. *, с посочено правно основание: чл. 422 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска: 76 686,41 ВGN /седемдесет и шест хиляди
шестстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/, като се иска
от съда да приеме за установено
съществуването на вземането на БАНКА ДСК" ЕАД от А.К.Ж., ЕГН **********, дължи на Банка ДСК
за следните суми, а именно: Главница: 50
000,00 ВGN /петдесет хиляди лева/, договорна лихва в размер на 23 514,78 ВGN
/двадесет и три хиляди петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ за периода 05.06.2011 г. до 16.02.2016г., санкционираща лихва в
размер на 1 459,98 ВGN /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет
и осем стотинки/ за периода 02.11.2015 г. до 16.02.2016 г., заемни такси в
размер на 1 711,65 ВGN /хиляда седемстотин и единадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/ за периода до 16.02.2016г. и законна лихва върху главницата считано
от 17.02.2016г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените
по настоящето дело разноски, в това число допълнително заплатената държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за водене на производството по
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Не
се спори, че по силата на сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит от
12.08.2008г. Банка ДСК ЕАД е предоставила на А.К.Ж., ЕГН **********, ипотечен
кредит в размер на 50 000 ВGN /петдесет хиляди лева/ със срок от 360 месеца, считано от датата на неговото първо
усвояване. Кредитът е усвоен еднократно по сметка с титуляр А.К.Ж. на
14.08.2008 г. след
учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение, съгласно Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № **, том X**, рег. № ****, дело
№ ****от 13.08.2008г., вписан в службата по вписванията с двойно вх. рег. №
3519, акт № 145, том I, дело № 2454 от 13.08.2008Г.
Не
се спори по съдържанието и действителността на договора, по факта, че кредитът
е погасяван редовно от страна на кредитополучателя чрез вноски по разплащателна
сметка, като последно редовно плащане е извършено на 05.03.2011г.
Към
делото е приложено копие на ч.гр.д. №73/2016год. по описа на РС-Карнобат, от
което е видно, че по заявление от ищеца е издадена Заповед №46/18.02.2016год.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за суми, идентични с тези , посочени в петитума
на исковата молба
Не
се спори, че страните са сключили процесния договор за кредит , нито се спори
по действителността на същия, по представителната власт на подписалите го лица.
Не се спори, че кредитът е усвоен по начина и в сроковете, твърдяни от ищеца.
Не се спори по неизпълнението от страна на ответницата и датата , на която е
извършено последното плащане от страна на ответницата.
Спори
се по датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и по
основателността на направеното възражение за погасителна давност от
ответницата. Спори се по наличието и по датата на уведомяване на ответницата за
настъпилата предсрочна изискуемост и дали това е датата , от която следва да
започне броенето на давностния срок .
От представените доказателства към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и представените
в настоящото производство се установява, че страните са сключили Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 12.08.2008г. Банка ДСК ЕАД е предоставила на А.К.Ж.,
ЕГН **********, ипотечен кредит в размер на 50 000 ВGN /петдесет хиляди лева/ със срок от
360 месеца, считано от датата на
неговото първо усвояване. Кредитът е усвоен еднократно по сметка с титуляр А.К.Ж.
на 14.08.2008 г. след
учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение, съгласно
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том X***, рег. № ****, дело
№ ****от 13.08.2008г., вписан в службата по вписванията с двойно вх. рег. №
3519, акт № 145, том I, дело № 2454 от 13.08.2008Г.
От
твърденията на страните и приетите основно и допълнително заключения на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последно редовно плащане е
извършено на 05.03.2011г.
По
отношение на датата на настъпване на предсрочната изискуемост на договора за
кредит, съдът приема за установено следното:
На
07.01.2011 г., ищцовата банка е подала заявление по чл.417 от ГПК , по което е
образувано ч.гр.д.№ 1185/2011год. на РС-Карнобат на 03.11.2011 г. Образувано е
изпълнително дело при ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ и район на действие
БОС, под № 1040/2013г. След връчване на заповедта за изпълнение от страна на
ЧСИ Николов, ответницата е подала възражение по чл. 410 от ГПК и частна жалба
срещу заповедта. В производството по чл. 419 ал. 2 от ГПК (ч. гр. д № 2291/2013
по повод подадената частна жалба) е обезсилен издаденият в полза на настоящият
ищец изпълнителен лист на основания, подробно описани в Определение № 39 на БОС
по гр. д № 2291/2013 г., с мотив, че липсва на известие до длъжника, от което
да е видно, че целият кредит е станал предсрочно изискуем. Следователно, процесният
кредит не е бил изискуем към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. № 1085/2011год. Производството по това дело е прекратено и
издадената заповед за незабавно изпълнение е обезсилена с Определение
№414/18.09.2017год. по същото дело. Нито едно от действията, предприети от ищеца
в прекратеното заповедно производство по ч.гр.д.№1185/2011год. по описа на
РС-Карнобат не е довело до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита ,
въпреки наличието на предпоставките за обявяване на задълженията на ответницата
по договора за предсрочно изискуеми , защото, с оглед на задължителната
практика по ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, нито подаването на заявлението,
нито предявяване на иск по чл.422 от ГПК, нито образуване на изпълнително производство
по заповедта за незабавно изпълнение може да се приеме за уведомяване на
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост по договора за кредит.
Съгласно същата практика предсрочната изискуемост следва да е вече настъпила,
респективно такова уведомление следва да
е било вече връчено на длъжника, преди подаване на заявлението. Въпреки, че това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,
то представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. В същия смисъл Решение № 161 от
8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Емилия Василева.
По
делото се установява/л.183/ , че на 19.09.2013год. на ответницата е връчена
покана за доброволно изпълнение, съответно това е най-ранната дата , на която
може да се приеме, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, следователно от тази дата задължението й е изискуемо и в нейна полза е
започнала да тече общото петгодишна давност. От тази дата до датата на подаване
на исковата молба в настоящото производство - 26.07.2016год. не са изминали пет
години, следователно е неоснователно възражението на ответницата за погасяване
на процесните вземания на ищцовата банка по давност.
Към
делото е приложено копие на ч.гр.д. №73/2016год. по описа на РС-Карнобат, от
което е видно, че по заявление от ищеца е издадена Заповед №46/18.02.2016год.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за суми, идентични с тези , посочени в петитума
на исковата молба
Видно от от заявлението
по чл.417, издадената заповед за незабано изпълнение и петитума на настоящата
искова молба се претендира санкционна лихва за по-кратък от период от
действително дължимия, т.к. ищецът има право да претендира същата от датата на
предсрочната изискуемост – 19.09.2013год. От приетото заключение на вещото лице
В. се установява , че дължимите размери на задължението за главница , договорна
и санкционна лихва съвпадат с претендираните.
В периода на обслужване на
кредита не са били погасени части от задължението по главницата , съобразно
погасителния план и поради наличието на гратисен период, като претенцията за
договорна и санкционна лихва са съобразно чл.7 от договора и чл.9.1 до 9.5 и
чл.20.1 от Общите условия, за които в чл.11 от договора за кредит е посочено,
че са получени от ответницата.
По отношение на размера съдът
възприема заключенията на вещото лице, че същата е изцяло усвоена еднократно в
размер на 50000лв., а по отношение на изчислението на размера на дължимите
лихви, съдът приема направените изчисления на вещото лице, съответни на претенцията на ищеца и при
съобразяване, че по отношение на санкционната лихва претендираният период е по-кратък
от действително дължимия.
Съдът намира претенциите
за основателни със следните съображения :
Предмет на производството
по чл.422 от ГПК е установяване на съществуването на правото , което е
предявено по реда на заповедното производство. Видно от посоченото в т.11 и 14
от заявлението по чл.417 от ГПК се иска плащане на дължима сума по договор за
ипотечен кредит, описана по идентичен начин
в заявлението и исковата молба.
Изискуемостта е настъпила
след осъществяването на двете предпоставки
- забава в пращането на вноските
с 90дни и уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост.
Уведомяването е извършено на посочения от длъжника адрес в договорите между
страните и не се оспорва получаването му.
Видно от текста на чл.422
от ГПК , производството цели установяване на съществуването на вземането ,
предмет на заповедното производство, към момента на подаване на заявлението
–аргумент от текста на чл.422, ал.1 – към кой момент се счита предявен иска.
При разглеждането на иска, съдът е обвързан с индивидуализацията на вземането,
така, както е направена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК. В настоящия случай вземането е описано по начин идентичен с
изписването в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е съществувало
частично във вида, в който е заявено към датата на подаване на заявлението,
което се установява от представените писмени доказателства , а именно –договор
за банков кредит, извлечение от кредитна сметка на ответника, които
доказателства не са оспорени и удостоверените с тях факти не са опровергани по
никакъв начин от ответника, поради което съдът приема искът за частично основателен
и доказан в предявения размер по отношение на главницата до размер от 50 000
/петдесет
хиляди/ лева, договорна лихва в размер на 23 514,78 /двадесет и три хиляди
петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/лв. за периода
05.06.2011 г. до 16.02.2016г., санкционираща лихва в размер на 1 459,98 /хиляда
четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/лв. за периода
02.11.2015 г. до 16.02.2016 г., заемни такси в размер на 1 711,65 /хиляда
седемстотин и единадесет лева и шестдесет и пет стотинки/лв. за периода до
16.02.2016г. и законна лихва върху главницата считано от 17.02.2016г. до
окончателното погасяване на задължението.
По отношение на разноските,
с оглед основателността на претенциите,
съдът намира, че дължими в заповедното производство са разноски в размер на 3214,03лева,
в какъвто размер са присъдени в заповедта за незабавно изпълнение, а в
настоящото производство - на 2433,73лева
– съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на БАНКА ДСК" ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление го. София, ул.
"Московска" №19, представлявана от В. М. С. - Главен изпълнителен
директор и Д. Н. Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р.,
упълномощен с пълномощно рег. № 3435 и 3436/18.04.2016г., том 1, акт 167 на
нотариус Маргарита Шамлиян, вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие гр. София, съдебен адрес гр. София,
бул."Витоша" № 15, ет. 3, че А.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Н. Б." № **А, ет. * дължи на ищеца сумата от 76 686,41 лв. /седемдесет и шест хиляди
шестстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/, от която :
Главница: 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/, договорна лихва в размер на 23
514,78 лв. /двадесет и три хиляди петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и
осем стотинки/ за периода 05.06.2011 г. до 16.02.2016г., санкционираща лихва в
размер на 1 459,98 лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет
и осем стотинки/ за периода 02.11.2015 г. до 16.02.2016 г., заемни такси в
размер на 1 711,65 лв./хиляда седемстотин и единадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/ за периода до 16.02.2016г. и законна лихва върху главницата считано
от 17.02.2016г. до окончателното погасяване на задължението., за които в
процедурата по заповедно производство по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№73/2016г. по
описа на РС - Карнобат е издадена
заповед за изпълнение №46/18.02.2016 г. от РС-Карнобат, както и разноски в
заповедното производство в размер на 3214,03лева.
ОСЪЖДА А.К.Ж., ЕГН **********,
с адрес: гр. К., ул. „Н. Б." № **А, ет. * да заплати на БАНКА ДСК" ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление го. София, ул.
"Московска" №19, представлявана от В. М. С. - Главен изпълнителен
директор и Д. Н. Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р.,
упълномощен с пълномощно рег. № 3435 и 3436/18.04.2016г., том 1, акт 167 на
нотариус Маргарита Шамлиян, вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие гр. София, съдебен адрес гр. София,
бул."Витоша" № 15, ет. 3, разноски в размер на 2433,73лв.
След влизането в сила на
решението, да се изпрати препис за прилагане по ч.гр.д.№73/2016г. по описа
на РС - Карнобат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му пред
Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: