РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и с участието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 138 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за налагане на ПАМ № 11065/07.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, Община ******, ул. „******, представлявано от С.Д.Ш., ПАМ: запечатване на търговски обект – СМЕСЕН МАГАЗИН, находящ се в гр. ******, ул. „******, стопанисван от „*****“ ЕООД с ЕИК ******, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е издадена, за това че:
На 05.04.2021 г. в 14:28 ч. е извършена проверка относно спазване на данъчното и осигурително законодателство на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - СМЕСЕН МАГАЗИН, находящ се в гр. ******, ул. „******, стопанисван от „*****“ ЕООД с ЕИК ******.
Проверката е относно спазване на данъчното и осигурително законодателство.
Обект на проверката представлява смесен магазин, в който се предлагат: хляб, колбаси, варива, домашни потреби, плодове, зеленчуци, перилни и почистващи препарати. В обекта няма ПОС терминално устройство, няма инсталирана компютърна конфигурация СУПТО. Не е открито дублиращо фискално устройство (ФУ ). По време на проверката не е представен кочан с ръчни касови бележки. Обектът е разположен на площ около 25 кв.м.
Обектът разполага с входна врата с изход към улицата и задна врата с изход към дворно място, собственост на задълженото лице (ЗЛ).
Не е установено в търговския обект (ТО) да са извършвани операции СТОРНО. По време на проверката в ТО се наблюдава изключително нисък клиентопоток. Налични въведени във ФУ са 8 (осем) броя групи/департаменти. Разпечатан е пълен тест от ФУ, видно от който версията на фърмуера ФУ е 200/1305.20 с контролна сума 4331.
В 14:19 ч. от член на проверяващия екип Н.Т. - инспектор по приходите (ИП) е извършена контролна покупка на един брой банан и един брой кисело мляко на обща стойност 1.60 лв., заплатени в брой от Н.Т. на Н.Ш.– продавач, която приема плащането, връща ресто, но не издава фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещо в ТО ФУ № DT576539. Плащането е извършено с един брой банкнота от 10.00 лв.
Горното се потвърждава от разпечатания нулев дневен финансов отчет „X" ( ДФО X ).
От проверяващият екип е установена разлика в касовата наличност: разчетена касова наличност от ФУ 0.00лв., фактическа касова наличност 54.39 лв., сума на паричните средства в началото на работния ден 0.00 лв., въведени пари в касата 0.00лв., изведени пари от касата 00.00лв. Разлика + 54.39лв. в това число и сумата от покупката 1.60 лв.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0449252/05.04.2021 г. от Н.П.Т. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности" - Велико Търново и М.П.Т.- инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол", отдел „Оперативни дейности" - Велико Търново.
От констатацията следва, че „*****“ ЕООД с Идентификационен
номер на ****** не е спазило реда и начина за: издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, с което се
изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, вр. ал. 3, във вр. с чл. 3. ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.). във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал.
1. т. 1. б. „а" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка
на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като
допълнително утежняващо обстоятелство се явява факта, че не се регистрира всяка
промяна в касовата наличност на фискалното устройство (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата), с което се изпълнява състава на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
Горното изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност.
Установеното се потвърждава от приложените доказателства: Протокол за извършена проверка серия АА № 0449252/05.04.2021г.; Опис на паричните средства в касата с дата 05.04.2021 г.; Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение с дата 05.04.2021 г.; Разпечатки от фискалното устройство.
С оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях е прието, че са налице обосновани предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
При определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Целта е промяна в начина на осъществяване на дейността, като прекият резултат е законосъобразно отразяване на извършените продажби и недопускане на вреда за фиска.
Изложено е, че са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Местоположението на търговския обект, същият се намира на място в града, което дава възможност да се посещава от доста клиенти, предлагането на разнообразни стоки - всички те са комплексно обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неотразяване на продажби - плащания/неиздаване на фискална касова бележка, накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните приходи на стопанисващия го търговец. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е видно, че действията на търговеца са свързани с отклонение от данъчното облагане, което води винаги до негативни последици за фиска.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността.
С оглед на констатираното нарушение и търговския потенциал на обекта се налага в заключение прилагането на принудителна административна мярка, за нарушаване на държавния фискален интерес, което обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.
Допълнително в заповедта са изложени и мотиви, че: „При определяне продължителността на мярката се взеха предвид освен мотивите в обстоятелствената част на тази заповед и тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Вида на търговския обект, вида на предлаганите стоки.
Следва да се отчете факта, че с настоящото нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби.
Наличието на ФУ, отговарящо на техническите изисквания, поставени от законодателя, правилното отчитане на продажбите от ФУ, издаването на касови бележки са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи обекти, които следва да се изпълняват съобразно разписаните от законодателя разпоредби. Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми. При определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност, според който административния орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с цел превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.“
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, Община ******, ул. „******, представлявано от С.Д.Ш., който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Сочи се, че твърдяното административно нарушение не е доказано. Сочи се, че силно е преувеличено значението на търговския обект и обемът на дейността му. Твърди се, че не е отчетено, че „наличната сума твърде малка-54,39 лв. Не е взето предвид, че фирмата е нова-от две години има дейност. Не е взето предвид, че ****** само формално е град и няма характеристиките на истински град с работеща икономика. Няма заводи и работници със заплати.“ Жалбоподателят не е съгласен, че има възможност за реализиране на значителни обороти, както и с мотивите относно определяне срока на ПАМ. Алтернативно се излагат мотиви, че: „така дори да имаше доказано нарушение, то съобразявайки всички обстоятелства, органът следваше да определи ПАМ в минимален размер, а не среден“. Сочи се, че мотивите при определянето на срока на ПАМ са общи и бланкетни. В заключение се моли съда да отмени изцяло оспорената заповед. Не се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, като с молба вх. № 1910/08.06.2021 г. моли да се гледа делото в негово отсъствие.
Ответникът - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.
П. С. в съдебно заседание и в писмена защита намира жалбата за неоснователна,
поради което моли да бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват
фактическите констатации от ПИП, като не се отрича нарушението на чл. 25, ал. 1,
във връзка с чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11065/07.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, Община ******, ул. „******, представлявано от С.Д.Ш., ПАМ: запечатване на търговски обект – СМЕСЕН МАГАЗИН, находящ се в гр. ******, ул. „******, стопанисван от „*****“ ЕООД с ЕИК ******, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /на 16.04.2021 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, със законните последици от това. Съображенията на съда, за да направи този правен извод са следните:
Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 20 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М.Д.К.- Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжавната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 20 от делото/, издадена от изпълнителният директор на НАП.
Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 21 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й М.Д.К.е заемала длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11065/07.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактически и правни основания за издаване на акта, включително и препраща към съдържанието на протокол за извършена проверка, в който са обективирани констатациите на органите по приходите в рамките на извършената проверка в търговския обект. От една страна съдът намира, че в обжалваната заповед за изложени достатъчно правни и фактически основания, а от друга страна, мотивите могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че в обжалваната заповед са изложени достатъчно фактически основания.
Необходимо е изрично да бъде посочено, че органът, издал оспорваната заповед, е изложил изрични подробни мотиви, в които е изложил аргументите си включително относно продължителността на срока, за който се налага принудителната административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него.
Ето защо въз основа на представените доказателства съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден при спазване на законовите изисквания за форма на акта, поради което не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Противно на твърдяното от дружеството-жалбоподател, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
От съдържащите се в преписката документи се установява, че проверката на търговския обект е извършена от органи по приходите, в рамките на чиито служебни задължения е да извършват такива проверки, че констатациите, направени в хода на проверката са обективирани в протокол за извършена проверка АА № 0449252/05.04.2021г. /на л. 16-17 от делото/.
Липсват данни, а и не се твърди от жалбоподателя същият да е поискал служебно събирането на други доказателства, които са от значение за изясняване на правно релевантните факти и органите по приходите да са отказали събирането на такива. Преди да издаде оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, административният орган е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, като в издадената ЗНПАМ ясно е посочил какво приема за установено от фактическа страна, какви са правните основания, въз основа на които издава въпросния административен акт.
От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се представят доказателства, които да дават основание на съда да счита, че действително случилото се по време на проверката и при извършване на контролната покупка е различно от обективираното в протокола за проверка и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт. Следва изрично да бъде посочено, че декларативното и голословно твърдение, че при издаване на оспорената ЗНПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице основание за отмяна на оспорвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, само по себе си е крайно недостатъчно, за да се приеме, че този довод е основателен и че де факто е налице порок при издаването на оспорвания акт, правещ същия незаконосъобразен.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата редакция/ - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно бе установено, че на посочената дата - 05.04.2021 г. в търговския обект на жалбоподателя е извършена контролна покупка от органите по приходите, при която от страна на продавача в обекта, макар да е прието плащането за извършената продажба на стока, не е издаден фискален касов бон /ФКБ/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а", във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така - Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118;
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят оспорва извършването на административното нарушение, като аргументите са единствено за маловажност, предвид стойността на контролната покупка – 1,60 лв.
Ето защо и въз основа на писмените доказателства съдът намира, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН.
Отделно в съдебно заседание съдът събра и гласни доказателства, като разпита свидетеля Н.П.Т. – съставил ПИП, който е извършил контролната покупка. Свидетелят Т. потвърди констатациите в ПИП, който е официален документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила. Свидетелят Т. посочи изрично, че за извършената от него контролна покупка не му е издадена касова бележка, като от контролната лента се е установило, че в същия ден от фискалното устройство не е излизал никакъв документ. Свидетелят Т. посочи, че при извършен анализ на органите по приходите е било установено, че касови бележки от конкретния търговски обект на жалбоподателя се издават късно вечер и на обща сума, като проверката е била възложена от началник сектор, като на базата на негова резолюция е извършена конкретната проверка.
Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол (ПИП) № серия АА № 0449252/05.04.2021 г.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Отделно фактическата обстановка, описана в ЗНПАМ, се доказа и от гласните доказателства по делото.
По делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в касовата наличност в размер на 54,39 лв. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При установяване по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Несъмнено анализът на събраните в хода на това съдебно производство доказателства налага като единствено възможен, логичен и обоснован извод този, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.
Следователно оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, който да налага отмяната й като незаконосъобразна.
Ирелевантни за настоящото производство са доводите на жалбоподателя, че извършеното административно нарушение е незначително. Действително касае се за контролна покупка с в размер на 1,60 лв., но аргументите за маловажност на случая са относими единствено в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН по повод обжалване на наказателно постановление.
Също ирелевантно е дали жалбоподателят е санкциониран с наказателни постановления, преди издаване на обжалваната ЗНПАМ, поради което ирелевантно е твърдението на жалбоподателя, че не е издадено наказателно постановление.
С обжалваната в настоящото производство заповед е наложена ПАМ, а не е наложено административно наказание, поради което, макар и основателни, доводите на жалбоподателя за маловажност на случая са неотносими в настоящото производство.
Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:
Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
Както беше посочено по-горе, опровергани от доказателствата по делото са и твърденията на жалбоподателя, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като незаконосъобразна, със законните последици от това поради това, че в ЗНПАМ са изложени бланкетни мотиви относно продължителността на наложената принудителна административна мярка. Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите на административният орган, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца.
Несъмнено неиздаването на касова бележка, неизпълнението на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон или касова бележка винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити приходи и съответно до отклонение от данъчно облагане. Съдът намира за обосновани и основателни и доводите на органите по приходите, че с оглед направените по време на проверката констатации и то по отношение на търговец, който има смесен магазин, находящ се в гр. ****** и предвид обстоятелството, че действително гр. ****** е малък град, поради което и продажбата на стоки в смесения магазин на жалбоподателя е една от малкото търговски дейности, обосноваваща реализирането на сравнително висок оборот /за района на гр. ******/ с оглед покупателната способност на местното население, конкретният търговец е създал организация на работа в търговския обект, която няма за цел и не води до изпълнение на нормативно установеното задължение за реално, действително отчитане на всички извършени продажби и че една от целите на търговеца при така създадената лоша организация е именно отклонение от данъчно облагане. Точно, за да бъде дадена възможност да подобри организацията на робата в търговския обект по начин, че да гарантира изпълнението на нормативно установени задължения по отчитане на извършените продажби, а и за да предотврати извършването на ново нарушение, като е наложил процесната ПАМ и определил срок на конкретната ПАМ от 14-дни, административният орган е издал един обоснован и законосъобразен акт, съобразен с принципа на съразмерност.
Както беше посочено по-горе, без правно значение за законосъобразността на атакувания административен акт е и това дали извършената контролна покупка е на стойност 1-2 или 3 лв. или 1,60 лв., като без значение е стойността на извършената контрола покупка.
В конкретния случай не се касае за ангажиране отговорност на дружеството, тъй като производството по налагане на принудителна административна мярка няма санкционен характер. Производството, в което се налага наказание за извършено нарушение е това, завършващо с издаването на наказателно постановление.
Неотносими в това съдебно производство са и всички доводи във връзка с пороци при съставяне на АУАН и евентуално наказателно постановление, т.к. всички доводи относно законосъобразността на наложената административна санкция са относими в друго производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, пред съответните съдилища.
На последно място, заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, Община ******, ул. „******, представлявано от С.Д.Ш., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 11065/07.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на жалбоподателя ПАМ: запечатване на търговски обект – СМЕСЕН МАГАЗИН, находящ се в гр. ******, ул. „******, стопанисван от „*****“ ЕООД с ЕИК ******, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, Община ******, ул. „******, представлявано от С.Д.Ш., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: