Присъда по дело №4840/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 4840 по описа на ВРС за 2021год.

Във Варненски районен съд е внесен обвинителен акт № 836 от адм.
ръководител Районен прокурор на РП Варна, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия СТ. Д. Й. с оглед
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1
вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от неустановена дата през месец
ноември 2019год. до неустановена дата на през м. 12.2019год. , в гр.Варна,
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. С., че до
30.01.2020год. ще закупи от представителство на „Мерцедес Бенц АГ“ в
гр.Солинген, Германия и ще достави до сервиз в гр.Бургас , лек автомобил м.
„Фолксваген поло 1.9 ТД“ и с това причинил на Сл. имотна вреда както
следва: на 10.12.2019год. в размер на 2000 евро, с левова равностойност
3911.66лв. и на неустановена дата в края на м. декември 20219год. в размер
на 220лв., в общ размер на 4 131.66лв. и у Ал. М. Т., че до 30.01.2020год. ще
закупи от представителство на „Мирцедес Бенц АГ“ в гр.Солинген, Германия
и ще достави до сервиз в гр.Бургас, лек автомобил м.“Пежо Партнер“ и с това
причинил на Т. в имотна вреда както следва: на 16.12.2019год. в размер на
3600лв. и на неустановена дата в края на м. декември 2019год. в размер на
220лв., в общ размер на 3820лв., всичко в общ размер на 7951.66лв.

В съдебното производство на осно. Чл. 76 от НПК пострадалите Ал. М.
Т. и Н. Д. Сл. са конституирани като частни обвинители.
В съдебно заседание представителят на варненска районна прокуратура,
поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита, че същото
е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимия да бъде
признат за виновен като предлага да му бъде наложеното наказание лишаване
от свобода в размер на една година и шест месеца, чието изтърпяване да бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.
Повереникът на частните обвинители адв. К. във фазата по съществото
на делото моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение като предлага на същия да бъде наложено условно наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца отложено по реда
на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си по същество пледира за
оправдателна присъда като излага становище за наличие на граждански
правоотношения. В условията на алтернативност, в случай, че подсъдимият
бъде признат за виновен в извършване на престъплението за което е
предадена на съд моли за налагане на наказание в размер към минималния
предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чб.
66 от НК с изпитателен срок от три години.
1

Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното следствие в които по
същество отрича да е извършил престъплението за което е предаден на съд.
Сочи, че бил поръчал автомобилите на лице в Германия, че те тръгнали за
България, че ги видял в София, но после така и не му били предадени. За
парите които бил получил за да достави тези автомобили заявява, че ги бил
изхарчил за себе си – платил си тока. В дадената му последна дума заявява, че
няма какво да каже.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Св. Н. Д. Сл. живеел в гр. Варна, на ул.„Зограф" № 8, на който адрес
същия стопанисвал и ключарско ателие. Св. Сл. познавал подсъдимия от
дълго време покрай брат си на който подс. С.Й. бил съученик. Св. Сл. знаел,
че подсъдимият се занимавал с внос на автомобили от Германия, както и че
води хора до там да си купуват автомобили. Двамата обаче не поддържали
отношения и не се били виждали от около 15 години. Един ден през 2019год.
подсъдимият посетил ключарското ателие на св. Сл. за да ползва услугите му
като автоключар. През месец ноември 2019год. дъщерята на св. Сл. му
споделила, че желае да си закупи лек автомобил и св. Сл. решил да й
помогне. Същият се сетил за подсъдимия, който идвал в ателието му няколко
месеца по-рано и решил да му се обади. Още същия месец – ноември 2019год.
св. Сл. се обадил по телефона на подсъдимия и му казал, че търси лек
автомобил. Двамата се срещнали в ключарското ателие на св.Сл. и
последният казал на подсъдимия, че желае да закупи л. а. „Фолксваген поло“,
1.9 дизел, модел след 2008год.. Подсъдимият казал, че няма такъв автомобил,
но има нещо в предвид. След два дни подс. Й. се обадил на св. Сл. и му казал,
че има няколко автомобила като този който Сл. търси. Казал му, че
автомобилите щели да бъдат от представител на „Мерцедес“ - гр. Солинген,
където изкупували автомобили срещу продажба на нови, като препродавали
изкупените. Св. Сл. си избрал да закупи л. а. „Фолксваген поло" 1.9 дизел,
тъмносин на цвят. Подс. Й. обяснил на св. Сл., че автомобилът ще бъде
доставен от Германия в сервиз в гр. Бургас, откъдето ще бъде получен. Казал
му че щял да има гаранция 1 година и подарък масло с филтри. Св. Сл. се
съгласил да закупи автомобила и двамата се договорили за цената – 2000евро.
Подсъдимият заявил, че плащането трябва да стане предварително за да
може автомобила да тръгне от Германия.
По същото време св. Т. (приятел на св.Сл.) също търсел да си закупи
автомобил и св. Сл. му споделил за уговорките си с подсъдимия. На
неустановена дата през месец ноември 2019г. св. Т. отишъл в ателието на св.
Сл. Там били св. Сл. и подсъдимия разговаряли. Св. Сл. запознал св. Т. с
подсъдимия. Последният казал на подсъдимия че внася автомобили от
Германия. На тази среща св. Т. казал на подсъдимия, че търси да си закупи
МПС тип „баничарка“. Двамата провели още няколко разговора по този
2

въпрос след което подсъдимият му се обадил по телефона и му казал, че в
момента има в наличност такъв автомобил. Срещнали се отново в ателието на
св. Сл. и там подсъдимият казал, че в момента има и може да достави на св. Т.
л.а. „Пежо Партнер" за сумата от 3600лв. Свидетелите поискали от
подсъдимия да им покаже снимки на автомобилите, но това не било
направено. На тази среща подсъдимият отново съобщил на свидетелите Сл. и
Т., че автомобилите ще бъдат взети от представителя на Мерцедес - гр.
Солинген, Германия, с гаранция и подарък масло с филтри. Обяснил, че в
Германия контактувал с мъж на име „М.", който бил важен човек, но нямал
възможност да ходи на плаца и да прави снимки на автомобилите, които се
продават. Св. Т. решил да закупи автомобила и попитал подсъдимият как ще
стане плащането. Подсъдимият казал, че плащането ще стане „на ръка“ като
сумата трябвало да му бъде предадена предварително. Подсъдимият обяснил
на свидетелите Т. и Сл., че автомобилите ще бъдат доставени до
30.01.2020год..
На 10.12.2019г. подс. Й. отишъл в ателието на св. Сл., който в
присъствието на негов приятел и колега - св. И. П. И. му предал „на ръка"
сумата от 2 000 евро за доставка на автомобил от Германия, за което била
изготвена разписка /л.49/.
На 16.12.2019г. отново в ателието на св. Сл., св. Т. в присъствието на св.
Сл. предал „на ръка" на подс. Й. сумата от 3 600 лева, за което също била
изготвена разписка /л.41/.
Известно след това, през месец декември 2019год. подс. Й. казал на св.
Сл., че ще трябва да му дадат по още 220лв. за застраховка при
транспортирането на автомобилите. Сл. казала за това на св. Т. и на
неустановена дата в края на м. декември 2019г. тримата отново се срещнали в
ателието на св. Сл., където свидетелите Сл. и Т. предали на подс. Й. сумата от
по 220лв., за заплащане на застраховка при транспортиране на автомобилите.
Подсъдимият Й. обяснил, че чака обаждане от изпращача, като автовоза
с автомобилите трябвало да мине през гр. София, а оттам щели бъдат
доставени в гр. Бургас, откъдето можели свидетелите Сл. и Т. да си ги
получат. На уговорената за доставка дата - 30.01.2020г., св.Сл. се обадил на
подс. Й.. Последният му казал, че доставката на автомобилите ще се забави.
След около две седмици св. Сл. отново се обадил на подсъдимия, но
автомобилите така и не идвали. Последвали множество телефонни разговори
при които подсъдимият различни причини за недоставяне на автомобилите -
че автовозът трябвало да мине през гр. Белград, че имало задръствания по
граничните пунктове, след това се оправдавал със заболяване на дъщеря си.
При едно от обаждане обяснявал, че автомобилите пристигнали в гр. София,
но автовозът се счупил. Свидетелите Сл. и Т. поискали да им бъдат изпратени
снимки на автомобилите, но подс. Й. заявил, че не било удобно да се правят
такива. Тогава двамата се усъмнили, че са измамени. При пореден разговор
през м. март 2020г. подс. Й. уведомил св.Сл., че автовоза вече е пристигнал и
3

е в гр.София да разтовари някакви автомобили за ремонт. Минали още две
седмици и тъй като автомобилите все още не били доставени св. Сл. отново
се обадил на подсъдимия. Той му обяснил, че камионът се бил развалил, че
чакали някаква част от Германия да дойде. После казал, че шофьора на
автовоза бил избягал. Свидетелите Сл. и Т. продължавали звънят на
подсъдимия по телефона и да искат информация за автомобилите. При
пореден разговор със св. Сл. подсъдимият му казал, че тъй като много го
притесняват сам ще отиде в гр.София за да види какво се случва. Св. Сл.
поискал да отиде с него и подсъдимият се съгласил. Двамата дори си
уговорили ден в който ще тръгнат. Когато денят настъпил, около 10:00ч св.
Сл. се обадил на подсъдимия, но той му казал, че вече пътува за София и е на
150км. от гр.Варна. Св. Сл. помолил подсъдимия тогава да направи снимки на
автомобилите, така както са на автовоза и той обещал. В последващ разговор
обаче му казал, че няма да е удобно да направи снимки и не му изпратил
такива. След около седмица, десет дни, в разговор със св. Сл. подсъдимият му
казал, че камионът потеглил за гр.Бургас. Св. Сл. продължавал настоятелно
да звъни на подсъдимия и да пита за автомобилите. Около две седмици след
разговора в който св. Сл. бил уведомен, че камионът пътува за гр.Бургас
подсъдимият му казал, че вече е пристигнал там.
Свидетелите Сл. и Т. поискали да отидат в гр.Бургас, но подсъдимият
им казал, че не било удобно да го правят тъй като автомобилите били в
сервиз. После казал, че нямало кой да освободи автомобилите и трябвало той
да отиде в Бургас. В пореден разговор със свидетелите по повод на
автомобилите подсъдимият ги успокоявал, че поради голямото забавяне на
доставката, по нареждане на „М." до шофьора, автомобилите щели да бъдат
докарани до гр. Варна безплатно. Минал известен период от време и в
порпеден разговор подсъдимият заявил на свидетелите, че автомобилите били
докарани вече гр. Варна. Свидетелите поискали да видят, но пак казал, че не
било удобно. После заявил, че „М." тъй като бил ядосан, че го припирали, бил
наредил на шофьора да ги остави на място, за което подсъдимият не бил
уведомен. След този разговор свидетелите Т. и Сл. разбрали, че коли няма да
получат и си поискали парите. Подсъдимият казал, че ще ги върне, но чака да
му преведат парите от Германия. Казал също, че тъй като сметките му били
запорирани ползвал сметки на приятели. Тъй като минало време, а
подсъдимият все обещавал, но не връщал парите, свидетелите Т. и Сл. му
предложили да му дадат своя сметка на която да преведе парите. За целта св.
Т. му изпратил по вайбър своята банкова сметка в ДСК и започнал да чака
като междувременно продължавал да притеснява подсъдимия по този
въпрос.Той от своя страна заявявал, че парите били преведени вече, но докато
се превалутират от евро в лева минавало време. Ядосан от случващото се св.
Т. накарал подсъдимият да му снима платежното с което парите са преведени
и да му го изпрати. Подсъдимият изпратил на св. Т. по вайбър снимка, на
която се виждала попълнена бланка платежно към банка „ДСК". Върху
документа било изписано името Ал. Т. и банковата му сметка. Като подател
4

било записано името „Пл. И. Д.". Такава снимка на 16.03.2020г. подсъдимият
изпратил по вайбър и на св. Сл. Подсъдимият уверил св. Сл., че платежното
изглежда по този начин защото е по ел. път. Обяснил му също така, че Пл. Д.
бил негов голям приятел и сумите за автомобилите им били върнати.
Междувременно св. Т. проверил банковата си сметка, но в нея нямало
постъпления. Същият на свой ред се обадил на подсъдимия и го попитал защо
пак не му е превел пари. Подсъдимият казал, че ще провери какво се е
случило и след няколко дни му се обадил по телефона му казал, че сметката
на Пл. била празна. Св. Сл. провел десетки телефонни разговори с подс. Й.,
последвали и няколко срещи между двамата, като обвиняемият винаги
изтъквал различни причини за неизпълнение на уговореното.
В края на м. март 2020г. св. Сл. отново помолил подсъдимия да им
върне дадените суми за покупка на автомобили. Този път той му казал, че
„М." е изпратил парите на бивша счетоводителка, която обаче не му ги
предала. Проведени били още няколко разговора между подсъдимия и
свидетелите Сл. и Т. относно връщането на парите, но те така и не им били
върнати от подсъдимия. В последния разговор който провел св. Т. с
подсъдимия по този повод свидетелят казал на подсъдимия, че ще се обърне
към прокуратурата. Така и направил на 23.06.2020год. св. Т. подал жалба във
ВРП, а няколко дни след това жалба подал и св. Сл..
Междувременно парите които подсъдимият бил получил от свидетелите
Т. и Сл. изхарчил за свои нужди. Платил си тока с тях.
В хода на проведеното разследване била изискана информация от
немските власти с оглед установяване на факта съществува ли
представителство на „Мерецедс“ в гр.Солинген, има ли практика
представителството да изкупува стари автомобили срещу замяна с нови и
старите автомобили да се продават с подарък обслужване и подарък масла с
филтри и гаранция от една година, има ли служител с име М. (М.), закупувани
ли са били в периода месец декември 2019год. – месец март 2020год. от
представителството в Солинген и отпътували ли са в со сервиз в гр.Бургас л.а.
„Фолксфаген поло 1.9 ТД“ и „Пежо Партнер“, с какъв превоз, кои са
превозвача и лицето, което ги е превозило, до къде са стигнали автомобилите
и пр. В отговор видно от писмо от ДМОС /л.129/, властите в Германия са
предоставили следната информация: В Солинген, Mercedes-Benz AG се
представлява от офис, като е посочен и адрес. След проведен телефонен
разговор с представителството, немските полицейски власти не установили
служител на име „М." в представителството на Mercedes-Benz AG в
Солинген. Евентуалната покупка на „Фолксваген поло" и „Пежо Партнер" не
може да бъде разпозната. Също така прехвърлянето на автомобили от
представителството на Солинген на български посредници било невъзможно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Т. и Сл. (в
това число и тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени
5

към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК), показанията на св.
Илиев, разписки съответно от 10.12.2019год. и от 16.12.2019год.; писмо от
ДМОС, справка за съдимост.
Показанията на свидетелите Т. и Сл. съдът кредитира изцяло тъй като са
непротиворечиви по отношение на основните за предмета на доказване факти
от една страна, а от друга се подкрепят изцяло от останалите събрани в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства (обясненията на
подсъдимия, показанията на св. Ил., разписки). Безспорно свидетелите Т. и
Сл. са конституирани в хода на наказателното производство и в качеството на
частни обвинители. Това качество бе отчетено от съда при преценка
показанията на тези свидетели, но с оглед на това че същите са дадени след
предупреждението за отговорността по чл. 290 от НК, неизменни са в хода на
цялото наказателно производство досежно основните за предмета на
доказване факти, вътрешно непротиворечиви са и кореспондират както по
между си така и с целия останал събран по делото доказателствен материал
съдът не намери данни за съществуваща предубеденост, поради което и ги
кредитира с доверие.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Ил.. В показанията си този
свидетел сочи че е присъствал на разговорите между подсъдимия и св. Сл. във
връзка с автомобила, както и когато Сл. му е дал парите. Сочи, че е разбрал,
че Т. също си е поръчал автомобил на подсъдимия и му е дал пари за това, но
автомобилите не били доставени. Показанията на св. Ил. са в пълен унисон
както с показанията на свидетелите Т. и Сл., така и с обясненията на
подсъдимия и приобщените по делото два броя разписки, поради което и
съдът ги кредитира изцяло.
Приобщените по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло
с доверие.
В обясненията си пред съда подсъдимия не оспорва, че е обещал да
достави автомобили на свидетелите Т. и Сл., както и че е взел предварително
пари за тях, но не е доставил автомобилите, но като причина за това сочи, че
неговият човек от Германия „М.“ не му ги предал, въпреки че автомобилите
били пристигнали на територията на Република България, тъй като „М. се бил
ядосал, че много го притеснявали. За установяване на съществуването на
такъв човек в Германия подсъдимият е ангажирал и гласни доказателства –
показанията на св. Н. П.. Същият пред съда сочи, че познава подсъдимия от
1998год. и били приятели. Заявява, че и двамата внасяли автомобили от
чужбина включително и от Германия, както и че били ходили в Солинген
преди около 7-8 години, от където били взимали коли от неговия (на
подсъдимия) немец – М., който ги водел по автосалоните и от негови познати
или от хора които си заменяли колите те (подсъдимият и П.) взимали колите.
Описва М. като слаб плешив на възраст около 45-48години. На въпроси на
подсъдимия заявява, че знаел за автомобилите на Н. и Ал., че бил ходил с
подсъдимия до София за да видят какво ставало с колите им. Отишли в
6

някакво хале и там имало камион с коли. Заявява, че там подсъдимият
говорил с някакъв немец, че се били сдърпали с немеца и после си тръгнали
като Ст. (подсъдимият) му казал, че нещо се било объркало. На въпроси на
съда отговаря, че по този повод ходили със Ст. преди два-три месеца.
Както обясненията на подсъдимия, така и показанията на св. П. в
коментираните по-горе части, съдът не кредитира и намира, че същите
обслужват единствено заетата от подсъдимия защитна позиция, тъй като на
първо място обясненията (показанията) са взаимно противоречиви. От една
страна П. сочи, че е ходил с подсъдимия в гр. София по повод на
автомобилите на Н. и Ал. преди два-три месеца (с други думи в края на
2021год., началото на 2022год. доколкото П. е депозирал показания пред съда
на 18.04.2022год). В същото време обаче подсъдимият не споменава да ходил
с него в гр.София по повод на автомобилите на Н. и Ал. от една страна, а от
друга в обясненията си сочи, че е ходил в София докато е комуникирал с
пострадалите по повод на автомобилите (или през 2020год. и то преди
двамата да депозират жалби пред прокуратурата и преди да им изпрати
платежно за банков превод. На следващо място налице е съществено
разминаване и във възрастта на въпросния М. посочена от П. и подсъдимия. В
показанията си П. сочи, че бил виждал преди 7-8 години и бил на възраст
около 45-48год., подсъдимият сочи, че М. бил 80-ти набор (или на възраст
42години към настоящия момент съответно 34-35годишен преди седем осем
години). На следващо място версията на подсъдимия, че М. изпратил
автомобилите и то до гр.Варна, но ги бил скрил, а след това си ги бил
прибрал обратно защото се бил ядосал, тъй като много го били притеснявали
е твърде наивна за да бъде възприета за достоверна. Още по-наивни и
нелогични са и твърденията му че когато отишъл в София и видял
автомобилите на автовоза шофьора му бил забранил да ги снима след
разговор с въпросния „М.“ и то при положение, че автомобилите са точно за
него и са платени. Сочи, че имал в М. свои пари значителна сума от 7000евро
с които били платени автомобилите в Германия. Отделен е въпроса защо след
като има собствени пари у въпросния М. и то сума надвишаваща обявената
продажна цена на пострадалите, е поискал от тях парите предварително, а не
в момента на предаване на автомобилите.
Горното наред с наличната по делото информация от немските власи, че
в представителството на Мерцедес в Солинген служител с имена М. (М.)
изобщо няма, и покупка на „Фолсфаген поло“ и „Пежо партнер“
(автомобилите които подсъдимият обещал да достави на пострадалите срещу
съответните суми, изобщо не е разпозната, мотивира съда да приеме, че
такова лице „М.“ с което подсъдимият сочи че е контактувал изобщо няма.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Подсъдимият СТ. Д. Й. е осъществил от обективна и субективна страна
на престъпление от общ характер наказуемо по чл.209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от
7

НК в периода от неустановена дата през месец ноември 2019год. до
неустановена дата на през м. 12.2019год. , в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. Сл., че до 30.01.2020год. ще
закупи от представителство на „Мерцедес Бенц АГ“ в гр.Солинген, Германия
и ще достави до сервиз в гр.Бургас, лек автомобил м. „Фолксваген поло 1.9
ТД“ и с това причинил на Сл. имотна вреда както следва: на 10.12.2019год. в
размер на 2000 евро, с левова равностойност 3911.66лв. и на неустановена
дата в края на м. декември 20219год. в размер на 220лв., в общ размер на 4
131.66лв. и у Ал. М. Т., че до 30.01.2020год. ще закупи от представителство
на „Мерцедес Бенц АГ“ в гр.Солинген, Германия и ще достави до сервиз в
гр.Бургас, лек автомобил м.“Пежо Партнер“ и с това причинил на Т. имотна
вреда както следва: на 16.12.2019год. в размер на 3600лв. и на неустановена
дата в края на м. декември 2019год. в размер на 220лв., в общ размер на
3820лв., всичко в общ размер на 7951.66лв.
В случая фактическия състав на престъплението измама е осъществен
от подсъдимия.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез думи, с
които подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у свидетелите Т. и
Сл. формирайки у тях неправилна представа, че ще им достави автомобили.
Възползвайки се от факта, че св. Сл. е брат не негов познат и знае, че той е
внасял преди време автомобили от Германия подсъдимият е заявил, че може
да им достави точно автомобилите които те търсят, че такива има в
наличност, че автомобилите че бъдат от представителство на Мерцедес, с
гаранция и допълнителни подаръци, че човекът му в Германия работил това
представителство и бил голяма клечка. Заблудени именно от тези негови
думи свидетелите Т. и Сл. са извършили фактическо разпореждане с личното
си имущество, давайки на подсъдимия сумите от 2000евро (3911.66лв) Сл. и
3600лв. Т. със съзнанието, че срещу тези суми ще придобият собствеността
върху конкретни автомобили от конкретни марки. След получаването на тези
суми подсъдимият продължил да поддържа заблуждението у свидетелите, че
ще достави автомобилите искайки им и по още 220лв. за застраховка при
транспортирането на колите. В резултат на формираното и поддържано у
свидетелите Т. и Сл. заблуждение и в пряка причинно-следствена връзка е и
настъпилата за тях имотна вреда, а с това вредоносният резултат е осъществен
и престъплението е довършено.
От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимият е
действал с пряк умисъл и с користна цел. Съзнавал е, че с думите си въвежда
в заблуждение пострадалите по отношение на това, че ще им достави
автомобилите и е предвиждал осъществяването на имущественото
разпореждане от тяхна страна със съответните суми, които е поискал, както и
че в резултат на това ще настъпи имотна вреда като пряко е целял да се
облагодетелства от тези сума.
8

Умисълът на подсъдимият се извежда по категоричен начин от неговите
действия. Веднага след получаване на парите от пострадалите подсъдимият
ги харчи за свои нужди – плаща си тока, а след това продължава да ги
омагьосва, че автомобилите се бавят, че били пристигнали, че ги видял в
София, че пристигнали в Бургас, а след това, че ще бъдат доставени в
гр.Варна заради забавата и в същото време парирайки по всякакъв начин
възможността на пострадалите лично да видят „пристигналите“ автомобили
или дори на снимка. След уговорка със Сл. да отидат двамата в София да
видят „пристигналите“ автомобили му казва, че вече е тръгнал сам. При
поискване от пострадалите да отидат в Бургас да видят автомобилите си
заявява, че не било удобно и пр.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия е изразил становище,
че няма умисъл за престъпление, а се касаело за граждански правоотношения.
Това становище не се споделя от съда по следните съображения:
Вярно е, че не всяко неизпълнение на договор следва да бъде
квалифицирано като престъпление, като измама. На лице е обаче константна
съдебна практика, че договорните отношения могат да бъдат използвани като
способ за измама (Решение № 51/09.02.2012год. на ВКС І н.о. по н.д. №
3085/2001год.; Решение № 1/01.02.2012год. на ВКС ІІ н.о. по н.д. №
2923/2011год.; Решение № 59/30.03.2010год. на ВКС ІІІ н.о. по н.д. №
669/2009год.; Решение № 62/18.04.2013год. на ВКС І н.с. по н.д. №
2352/2012год. и мн.др.) като настоящият случай е именно такъв. В случая
подсъдимият още изначално е знаел, че няма да достави автомобилите и е
обещал да стори това само за да получи парите и да се разпореди с тях в свой
интерес.
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК – продължавано престъпление се
обуславя от това, че в един непродължителен период от време при една и
съща фактическа обстановка и форма на вината подсъдимият е извършил
четири деяния осъществяващи състава на едно и също престъпление – измама
като последващите деяние представляват от обективна и субективна страна
продължение на предходните.
При определяне наказанието на подсъдимия съдът обсъди обществената
опасност както на престъплението така и на дееца, за които прие, че не е деец
със значително завишена такава предвид данните за чистото му съдебно
минало и като констатира наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства (чисто съдебно минало) му наложи наказание лишаване от
свобода в размер към минималния предвиден в закона, а именно за срок от
една година.
Като съобрази размера на наложеното наказание от една страна и от
друга данните за личността на подсъдимия (неосъждан), прецени, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е
наложително същият да бъде изолиран от обществото (наказанието да бъде
изтърпяно ефективно), поради което и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК
9

като определи на подсъдимия изпитателен срок в минималния предвиден в
закона размер – три години.
Съдът счете, че така наложеното на подсъдимия наказание е съответно
на извършеното от него престъпление и в пълнота ще постигне целите на
наказанието предвидени в нормата на чл. 36 от НК.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	86
Дата:	18 април 2022 г.
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20213110204840
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4840/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите