Мотиви по нахд № 96/2017 г. по описа на ПпРС.
Производството е по
реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия П.Р.Н. ***, е било
образувано БП № 218/2017 г. по описа на РУ”Полиция” П. за извършено
престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 от НК. След приключване на
същото с мнение за съд, наблюдаващият прокурор е установил, че са налице
основанията по чл.78а от НК, поради което и на осн.чл.375 НПК е изготвил
постановление за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на Глава
ХХVIII-ма НПК за това, че „на 04.05.2017 г., около 15.00 часа, в гр. П., по ул.”***”, е управлявал
МПС – мотопед „Томос” с рама № *****, което не е
регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140 от ЗДвП и Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. на МВР, в сила от 14.04.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства” – престъпление
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл.140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
Обвиняемият Н. се явява в с.з., където оспорва констатациите по
изготвеното постановление и моли да бъде оправдан. Упълномощеният от него
защитник адв.Р. К. от гр.П., ТАК счита, че
обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, а
алтернативно посочва, че дори да е налице престъпление то разкрива белезите по
чл.9, ал.2 от НК, поради което пледира за оправдаване на обвиняемия.
Районна прокуратура–гр.П., чрез прокурор И.
поддържа постановлението, пледира за налагане на минимално административно
наказание.
Съдът, след запознаване с
доказателствата по приложеното БП № 218/2017 г.по описа на РУ”Полиция” П. и
постановлението на РП-П., както и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, в рамките на събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият П.Р.Н. ***, бил със средно специално образование, пенсионер,
семеен, неосъждан. Бил правоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП, за
различни категории, придобити преди повече от 40 години, като до настоящото
нарушение не е наказван по административен ред /справка л.8 от ДП/.
През 2016 г.
обв.Н. получил като подарък мотопед марка „Томос” с рама № ****. Същият бил с документи от Кралство
Нидерландия, удостоверяващи обема на двигателя – 49 куб.см, мощността 0.95 kW,
максималната скорост на движение – 25 км/ч и типа L1E/Bromfiets /мотопед в превод от нидерландски на български
език/. Въпреки задължението да регистрира мотопеда в сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР Т., обв.Н. го управлявал на територията на
гр.П. и общината. На 04.05. 2017
г., около 15.00 ч., при движение по ул.”***” в гр.П. обв.
Н. бил спрян за проверка от служители на РУП П. извършващи контрол на движещите се в града МПС. При последвалата
проверка, полицейските служители – св.Я. и св.П. констатирали, че обвиняемия е
правоспособен като водач на МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП, като управлява мотопеда без поставена
регистрационна табела. Била извършена допълнителна проверка в
информационните масиви на КАТ, която показала, че мотопедът не е регистриран по
надлежния ред. На обвиняемия бил съставен
АУАН № 131 /приложен л.6/ за нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП, а събраните по
преписката материали били докладвани на РП П. След събиране и на допълнителни
доказателства било
образувано БП № 218/2017 г. по описа на РУП П. за извършеното от обв.М. престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК.
Така възприетата фактическа
обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по БП № 218/2017 год. по описа на
РУ”Полиция” П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на
чл.378,ал.2 НПК.
При съвкупната оценка на приобщеният по делото доказателствен
материал съдът направи категоричен правен извод за това, че обв.П.Р.Н.
***, е осъществил състава на инкриминираното
престъпно деяние, описано в постановлението на Поповска районна прокуратура, за
което следва да се ангажира отговорността му. Доколкото обвиняемият и неговият
защитник навеждат доводи досежно несъставомерност на извършеното, съдът намира
за необходимо да отговори на всеки от тях.
Първото възражение на защитата е свързано с посочване, че поведението на
обвиняемия следва да бъде подведено под разпоредбата на чл.140,ал.1 ЗДвП, за
което евентуално да му бъде наложено административно наказание по този закон.
Действително разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП вменява императивно задължение
към водачите, свързано с регистрация с табела и регистрационен номер на
управляваните по пътищата МПС. Подобно задължение е въведено с ДВ, бр.95/2016
г. и в наказателноправната материална норма на чл.345, ал.2, вр. с ал.1 НК,
т.е. деянието несъмнено нарушава едновременно наказателна и
административнонаказателна норма. В този случай и доколкото законът не
предвижда нещо изрично по този повод, „наказателната отговорност изключва
/поглъща/ административно наказател-ната”/виж
изрично решение № 883/27.03.2006 г. по н.д.№ 320/2005 г. на І н.о. ВКС, както и
разбира се задължителното за съдилищата ТР № 51/1978 г. на ОСНК, което в тази
му част не е загубило значение предвид изричното произнасяне по т.3 от ТР №
3/22.12.2015 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСНК/.
Съдът намира за неоснователно и
следващото възражение на защитата, отправящо упрек към прокуратурата, свързан с
обективно затруднение и невъзможност да разбере ясно в какво се изразява
обвинението, доколкото не били посочени подзаконовите разпоредби уреждащи процедурата
по регистрация на МПС. Видно от материалите по воденото БП № 218/2017
г. по описа на РУП П., П.Р.Н. е привлечен като обвиняем с постановление от
11.05.2017 г. по обвинение по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК и с препращане към
подзаконовия нормативен акт, което е напълно идентично с това, фигуриращо в
постановлението по чл.375 НПК. Разпоредбата на чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК
очевидно има бланкетен характер, тъй като предвижда
наказателна отговорност за лице, което управлява МПС нерегистрирано по
надлежния за това ред. Надлежният ред в случая е нормативно уреден в Наредба №
І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, Обн., ДВ, бр. 31 от
14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г., като НК препраща именно към уредбата в ЗДвП и визираната
наредба. Следователно, органите на ДП стриктно са спазили изискванията на НПК и
указанията дадени в т.4.1 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС като са
попълнили бланкетната диспозиция на
разпоредбата на чл.345,ал.2 от НК с разпоредбата на чл.140 от специалния закон
за движение по пътищата и посочване на приложимия подзаконов нормативен акт.
Непосредствен
обект за престъплението по чл.345 от НК
са обществените отношения във връзка с регистрирането на моторни превозни
средства. Законът за движение по пътищата императивно установява, че по
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определени за това места. Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В конкретният случай
се касае за управление на мотопед „Томос” с рама №
***** без поставена регистрационна табела. Следователно, към инкриминираната
дата обвиняемият Н. е управлявал МПС – двуколесен мотопед, който няма нужната
съгласно Наредба №І-45/24.03.2000 г. регистрация. В този контекст съдът намира
за неоснователни и възраженията на защитата свързани с твърдения за липса на
необходимост от регистрация на управлявания мотопед. Както вече съдът имаше
възможност за посочи по-горе, управляваното от обвиняемия МПС несъмнено попада
в обхвата на чл.149,ал.1,т.1 от ЗДвП, във вр. с чл.4, т.2,б.”а”, ii,
от Регламент (ЕС) №
168/2013 на ЕП и на Съвета от 15.01. 2013г.,а именно категория L1e/B–превозно
средство (двуколесен мотопед).
По аргумент за противното от изчерпателното изброяване на изключенията по
чл.1,ал.4,т.1-т.8 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. следва, че в 14-дневен срок
от придобиването му, съгласно чл.3,ал.1 от същата наредба, обв.Н.
е следвало да го регистрира в съответната служба на МВР. Аргументите му, че е
посетил КАТ в гр.Т. по този повод /за което ангажира и допълнителни гласни
доказателства – виж показания на св.А. в с.з./ не са достатъчни да опровергаят
обвинението, доколкото липсва каквато и да била конкретика
в този аспект, като например писмено заявление до КАТ, по което евентуално да е
налице мотивиран отказ за регистрация.
В заключение съдът намира за нужно да се посочи и това, че незнанието
на обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е
извинително обстоятелство
/"Ignoratio juris neminem excusat"
-
незнанието на закона не е извинително/. Видно от
справката за нарушител /приложена л.6/, обв. Н. е правоспособен водач
за почти всички категории МПС и то в период повече от 40 години, поради което
не може се приеме, че е налице извинителна грешка по чл.14,ал.1 НК водеща до
самостоятелно основание за отпадане на наказателната отговорност.
Съдът намира за правилна преценката на прокурора за това, че от субективна страна, обвиняемият
е извършил престъплението умишлено с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че мотопеда
няма
регистрация и поради това обстоятелство не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки
това го е привел в движение и управлявал в гр.П., където е бил
спрян за проверка от полицейските
служители.
В случая и самия обвиняем посочва, че нееднократно е управлявал мотопеда в
гр.П. и до близкото с.К., което според съда допълнително завишава обществената
опасност на извършеното деяние.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице кумулативните условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание: 1.) за извършеното
престъпление е предвидено наказание до 1 г. лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000
лв.; 2.) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV на НК;
3.) не са причинени имуществени вреди от престъплението. При определяне размера на глобата, съдът съобрази размера и с тежестта
на престъплението, както и с материалното и имотното състояние на дееца. Същит посочва
/декларация л.14/, че е пенсионер, получава 230 лв. месечна пенсия, живее със
съпругата си в гр.П. – обстоятелства, при наличието на които съдът определи наказанието "глоба" в минималния по
чл.78а,ал.1 НК размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
Всички обсъдени по-горе обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение
за отговорността на обвиняемия,
го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, а
обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон
наказание за този род престъпления. Ето защо съдът счете, че с така
наложеното административно
наказание глоба ще се постигне както специалната превенция, така и генералната превенция, а именно да
се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членовете на
обществото да спазват законите в страната и установения правен ред.
По делото няма данни за извършени разноски, които да се възложат на
обвиняемия.
Мотивиран от горните съображения съдът обяви решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: