Решение по дело №3881/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 166
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20215330103881
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330103881 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК
Ищец Г. АТ. Г. чрез адв. Н.М. твърди, че през 2004 година е сключил Договор за
паричен кредит № ******* с Първа инвестиционна банка АД. На ***** банката се
снабдила с изпълнителен лист от 21.02.2006г., издаден съгласно Определение по
гражданско дело № **** по описа на Видинския районен съд. Образувано било
изпълнително дело №***** при съдия изпълнител при Районен съд – **** Същата
година ищецът получил покана за доброволно изпълнение. На следващата година било
изпратено запорно съобщение, но до запор не се стигнало.Спрямо него не били
предприети валидни изпълнителни действия, които да са годни да прекъсват давността.
Били изтекли повече от 10 години от образуване на изпълнителното дело, поради което
се счита, задълженията на ищеца по договора са погасени по давност, с оглед
изтичането на 5 годишната погасителна давност.
Изпълнителното производство по изпълнително дело № ****на Съдия
изпълнител при Районен съд – ***** било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
След прекратяване на делото взискателят изтеглил изпълнителния лист и по него
било образувано ново изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ В.Т., рег. № ***.
Счита се, че новото изпълнително производство било образувано след като
вземането на Първа инвестиционна банка за сумите по издадения на *****
1
изпълнителен лист са погасени по давност. Твърди се, че преди настоящото дело бил
предявен частичен иск със същото правно основание и същия предмет, по който било
разгледано гражданско дело № ****** по описа на СРС – 118 гр.с. – І ГО, което
приключило с решение № ****** , с което съдът признал за установено по предявения
от ищеца срещу ****** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК, че същият не дължи сумата от 80 лева – представляваща просрочена главница по
Договор за кредит № ****** вземанията, по който са прехвърлени на ответника с
Договор за цесия от ****** сумата от 800 лева / частично от 11 982,65 лева/,
представляваща предсрочно изискуема главница по кредита, сумата 80 лева / частично
от 1274,51 лева/- просрочени лихви, сумата 10 лева / частично 296,65 лева/ - държавна
такса и сумата 10 лева /частично от 436,65 лева/ - юрисконсултско възнаграждение, за
които вземания срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист от ***** по гражданско
дело № ***** на Районен съд – **** и били образувани изпълнително дело № ***** на
Съдия изпълнител при Районен съд- ******* и изпълнително дело № ******* на ЧСИ
В.Т..
От съда се иска да постанови решение, с което на основание чл.439 ГПК, във
връзка с чл. 124 ГПК, да признае за установено по отношение на ответник Еос
Матрикс ЕООД, че ищецът не му дължи сумата от 1 495,14 лева, представляваща
просрочена главница по сключен между ищеца и Първа инвестиционна банка АД
Договор за кредит № ******, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
Договор за цесия от *****, сумата 11 182,65 лева представляваща предсрочно
изискуема главница по кредита, сумата от 1 194,51 лева просрочени лихви, сумата от
286,65 лева – държавна такси и сумата от 426,65 лева юрисконсултско възнаграждение
по издадения изпълнителен лист от ****** по гр.д. № ***** по описа на РС – ****** и
изпълнително дело № ******* на ЧСИ В.Т.. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 21116/26.04.2021г. от
ответника ***** чрез юрк. В. Й. с който се счита, че предявения иск е недопустим, тъй
като липсвал правен интерес за ищец от предявяването на отрицателен установителен
иск за недължимост на сумите предвид обстоятелството, че изп. дело № ***** по описа
на ЧСИ В.Т. било прекратено след постановяването на съдебно решение по гр.д. №
*******по описа на Софийския районен съд, евентуално ако искът бъде приет за
допустим се заявяват твърдения за неговата неоснователност поради което и се иска
отхвърлянето му. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
С изпълнителен лист от ********* издаден по гр.д. № ****** по описа на РС –
2
****** ищец Г. АТ. Г. е бил осъден да заплати в полза на „Първа Инвестиционна
банка“ АД сумата от 14 832.30 лева, която включва главница по кредит № ******* от
която просрочена главница в размер на 1 575,14 лева и предсрочно изискуема главница
в размер на 11 982.65 лева и просрочени лихви в размер на 1 274,51 лева, ведно със
законната лихва считано от 02.02.2006г. до окончателното издължаване, както и
държавна такса в размер на 296,65 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 436,65 лева като с договор за цесия от ****** вземанията по договора за
кредит № ****** ведно с акцесорните на главницта вземания са прехвърлени на
ответник Еос Матрикс ЕООД за което обстоятелство ищецът изрично е бил уведомен с
писмо изх. № *****
Видно от приобщеното гр.д. № ****** по описа на СРС с влязло в сила Решение
№ ***** е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 80 лева – частично от 1575,14 лева, която представлява просрочена главница
по процесния договор за кредит от 01.04.2004г., сумата от 800 лева – частично от 11
982,65 лева, която представлява предсрочно изискуема главница по кредита, сумата от
80 лева – частично от 1274,51 лева – просрочени лихви, сумата от 10 лева частично от
296,65 лева държавна такса и сумата от 10 лева – частично от 436,65 лева
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от**** издаден по гр.д.
№*****по описа на РС –******
Следователно, за сумите над тези за които е признато за установено, че ищецът
не дължи до пълния им размер по изпълнителния лист от ****** Г.Г. има правен
интерес да иска отричането им като дължими поради погасяването им по давност, тъй
като е налице изпълняемо право обективирано в изпълнителен титул като до
отричането на неудовлетвореното притезание по съдебен ред, кредиторът може да го
реализира по принудителен ред предвид обстоятелството, че нито съдия-изпълнителя
следи служебно за давността, нито пък има абсолютна законова забрана за събиране на
просрочени задължения която да е относима към настоящия случай, респ. чл.112 ЗЗД в
сила от 02.06.2021г. не се прилага към заварени случай, а действа занапред – така
Решение на Конституционния съд № 4 от 2021 г. - ДВ, бр. 35 от 2021г.
Отхвърля се и възражението за недопустимост на иска поради това, че изп. дело
№ ***** по описа на ЧСИ В.Т. е било прекратено по искане на ответника, тъй като с
прекратяването на изпълнително дело, изпълняемото право продължава да съществува
докато не бъде отречено с влязъл в сила съдебен акт или докато титулярът на това
право не се разпореди с него по реда на чл. 108 ЗЗД или по друг ред.
Установено е от приобщеното изп. дело № ***** по описа на ЧСИ В. Т., че
делото е било образувано въз основа на молба вх. № ***** т.е близо 10 години след
издаването на изпълнителния лист от ***** като съгласно ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК
на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече
3
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че по същото единственото
валидно изпълнително действия е извършено на ***** – запор трудово
възнаграждение с изпращане на запорно съобщение до работодателя на ищеца ******
получен на ****** като с молба от ***** на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК ответника
е поискал прекратяване на изпълнително дело, което е сторено с Постановление от
09.05.2017г.
По делото не е установено за периода от издаването на изпълнителния лист от
******. до 11.08.2016г. какви изпълнителни действия са били извършвани до колкото
принудителната административна мярка по чл. 76, т.3 ЗБДС отменена с ДВ, бр. 82 от
2009г. не представлява изпълнително действие.
По делото не е приобщено изп.дело № ****** по описа на РС – ***** поради
изтекъл срок на съхранение като това дело се е перемирало по силата на закона най-
късно към 2009г. на основание чл. 433, ал.1,т.8 ГПК, при което 5-годишната
погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист от ***** е изтекла към
2014г., т.е повече от 2 години преди образуването на изп. дело № ******* по описа на
ЧСИ В.Т. като този начин на изчисление на погасителната давност е съответствие с
действието на Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. до приемането
на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС
Следователно, след перемиране на изпълнителното дело към 2009г.. наложеният
запор на трудово възнаграждение е недействителен, тъй като е извършени в рамките на
прекратено изпълнително дело и по вземане, което е погасено по давност като след
изтичане давностния срок въобще няма какво да бъде прекъсвано.
Предвид на гореизложеното сумата от 1 495,14 лева, представляваща
просрочена главница по сключен между ищеца и Първа инвестиционна банка АД
Договор за кредит № ******* вземанията по който са прехвърлени на ответника с
Договор за цесия от ***** сумата 11 182,65 лева представляваща предсрочно
изискуема главница по кредита, сумата от 1 194,51 лева просрочени лихви, сумата от
286,65 лева – държавна такси и сумата от 426,65 лева юрисконсултско възнаграждение
по издадения изпълнителен лист от ***** по гр.д. № **** по описа на РС – **** и
изпълнително дело № ***** на ЧСИ В.Т. са погасени по давност;
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 107,59 лева за
държавна такса и 780 лева за платено адвокатско възнаграждение, който хонорар с
оглед защитавания материален интерес не се явява прекомерен съгласно Наредба №
1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а дори напротив под законовия
минимум.
Съдът служебно констатира, че по делото не е събрана в пълен размер
4
изискуемата държавна такса от 583,42 лева /ищецът е внесъл 107.59 лева/ като с оглед
изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал.6 вр. с ал.1 ГПК остатъкът от
невнесената държавна такса от 475,83 лева следва да се присъди в тежест на ответника
в полза бюджета на съдебната власт по сметка на съда.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. АТ. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
Д.Ц.№ *****, ап.*** НЕ ДЪЛЖИ в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с
у. Р.М.Т. от сумата от 1 495,14 лева, представляваща просрочена главница по сключен
между ищеца и „Първа инвестиционна банка“ АД Договор за кредит № *****,
вземанията по който са прехвърлени на ответника с Договор за цесия от ****** сумата
11 182,65 лева представляваща предсрочно изискуема главница по кредита, сумата от 1
194,51 лева просрочени лихви, сумата от 286,65 лева – държавна такси и сумата от
426,65 лева юрисконсултско възнаграждение по издадения изпълнителен лист
от*****по гр.д. №*****по описа на РС – ***** и изпълнително дело № ****** на ЧСИ
В.Т. поради погасяването й по давност;
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с у. Р.М.Т. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г. АТ. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул. Д.Ц. № ***, ап.***
сумата от 887,59 лева разноски за настоящата инстанция за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение;
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с у. Р.М.Т. ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив
сумата от 475,83 лева, която представлява остатък от невнесена държавна такса за
настоящето производство с оглед изхода на спора по делото;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5