Решение по в. гр. дело №338/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 238
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20195600500338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 238                                  19.06.2019 г.                              гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО.......................................................................... състав

на  дванадесети  юни........................................... две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав :

                                                            Председател : ТОШКА ИВАНОВА         

                                                                    Членове : ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                                    ИРЕНА АВРАМОВА

                                                                                   

Секретар Р.К.

като разгледа докладваното от чл.съдията Георгиев.......................................................

В.гр. дело № 338 по описа за 2019год.,...............................................................................

За да се произнесе взе предвид:

                   

                                            Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.

                               Обжалва се от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* гр.Пловдив решение № 128/05.04.2019 год. по гр. д. № 1973/2018 год. на Районен съд – Димитровград, с което признато за установено по отношение на ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД-Пловдив,че П.К.Д. не дължи 478,20лв., сума представляваща корекция на сметка за минал период от 22.06.2018г. до 20.09.2018г.,установена в следствие на неизмерване,непълно или неточно измерване на ел. енергия от електромер № ***

 

                    В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.Съдът необосновано е смесил уредбата на договорната отговорност с въведената изрично безвиновна отговорност.  Навеждат се доводи, че извода на съда,че не може дружеството-доставчик на ел.енергия едностранно да коригира неотчетено потребление на ел.енергия за минал период е неправилен.Счита,че в тази насока съдът се позовава на съдебна практика на ВКС, съгласно която липсва законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите на ел. енергия за изминал период.Твърди,че тази  практика не следва да се приема като обвързваща, тъй като не отчита последващо нормативно изменение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, влязло в сила от 17.07.2012 г. и допускащо извършване на такава корекция. Сочи, че нормата на  чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката препраща към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, който урежда законова делегация за изработване на Правила за измерване на количеството ел. енергия, като в чл. 48 от същите правила се предписва, че при установяване на грешка над допустимата по спецификацията на средството за търговско измерване, отчетеното количество енергия да се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел. енергия, като за такъв договор следва да се приемат ОУ на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС, одобрени с решения на ДКЕВР . Въззивникът излага доводи, че предприетите действия по коригирането на сметките на доставена електрическа енергия за отминали периоди са в синхрон с уредбата дадена в ЗЕ и ПИКЕЕ В тази насока счита, че разликата в доставената и отчетена ел. енергия следвало да се поеме от потребителя без да има същност на санкция. Поддържа, че от събраните по делото доказателства и от изготвената експертиза безспорно се установява, че върху средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана външна намеса, в следствие на която енергията се е отчитала частично и ищецът е консумирал ел. енергия, която не е отчетена и заплатена от него. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Димитровград и вместо него да  постанови ново, с което да отхвърли предявения  иск като неоснователен и недоказан. Претендира и заплащането на разноски за двете инстанции.

                   В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК   е постъпил отговор от въззиваемата страна,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

 

                               Хасковският окръжен съд след преценка на твърденията в жалбата и данните по делото ,приема за установено от фактическа страна:

                               Пред Районен съд Димитровград  е предявен от П.К.Д. *** иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че не дължи сума в размер на 478,20лв., сума представляваща корекция на сметка за минал период от 22.06.2018г. до 20.09.2018г.,установена в следствие на неизмерване,непълно или неточно измерване на ел. енергия от електромер № ***.

                              Безспорно е, че П.К.Д. е  потребител на електроенергия с клиентски № **********,  ИТН *** и обект,  находящ се в  ***.

 

                              При извършена техническа проверка на 20.09.2018г.  на електромера на ищеца захранващ имота му на посочения адрес от представители на „ЕВН Електроснабдяване." ЕАД, е установено  наличие на присъединен мостов проводник, за което е съставен констативен протокол от същата дата за техническа проверка и подмяна на средството за търговско измерване .На основание чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ вр. чл.83ал.1 т.6 от ЗЕ вр.чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, на ищеца е начислена като дължима  сума в размер на 478,20лв., представляваща корекция на сметки за минал период  за времето от 22.06.2018г. до 20.09.2018г.Констативният протокол за проверка   на електромера е подписан от извършващите проверката служители на „ЕВН Електроснабдяване” АД . Извършената  техническа проверка на електромера е дала основание на електроснабдителното дружество да извърши  корекция за минал период  на потребеното количество ел.енергия в съответствие с разпоредбите на чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5,чл.83 ал.1т.6 от ЗЕ вр. чл.45 ал.1 вр. чл.51 ал.1 вр. чл.48 ал.2 вр.ал.1 т2 б.”а” от ПИКЕЕ.

                Така извършената от електроснабдителното дружество едностранна корекция на отчетени показатели на потребена ел. енергия от потребителя е обусловила развилия се правен спор между страните в първоинстанционното производство.Разрешението на спора е дадено от съда в обжалваното решение,с което се приема,че начислената сума от 478,20лв. не се дължи.

                  Основният извод на съда за липсата на регламентирана възможност за корекции на количеството електрическа енергия едностранно е правилен и законосъобразен.Предоставянето по силата на ПИКЕЕ възможности на електроснабдителното дружество да извършва едностранна корекция не променя характера на отговорността в обективна такава.Установената и  извършена процедура от представителите на електроснабдителното предприятие по отношение на техническото средство за измерване, възложена им по силата на нормите на  ПИКЕЕ едностранно поставя доставчика в привилегировано положение спрямо потребителя и не изключва тежестта от установяването на действително потребеното количество енергия.Обратният извод би довел до поставяне в неравноправно положение потребителите на ел. енергия спрямо доставчика.- При така установената фактическа обстановка,възприета правилно от районния съд и която фактическа обстановка въззивната инстанция изцяло  възприема,поради което не се налага обосноваването на кои факти се приемат за доказани и кои не,районният съд е достигнал до законосъобразен правен извод за допустимост и основателност на предявения иск против ответника. Мотивите на районния съд са обосновани и почиват на правните норми регламентиращи материята относно облигационното отношение  възникнало между страните за продажба на ел.енергия в процесния обект.Подробното мотивиране на решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

                        С оглед изхода на спора въззивникът „ЕВН   БЪЛГАРИЯ   ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД, следва да заплати на въззиваемата страна    направените по делото разноски за един адвокат в размер на 400лв. съобразно НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

                       Водим от горното,съдът

 

РЕШИ:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение №128 от 05.04.2019г.  по г.д. 1973/2018г.  по описа  на Районен съд Димитровград.                                                                                                                               

                       ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* Пловдив да заплати на  П.К.Д. ЕГН********** разноски за един адвокат в размер на 400лв. за въззивна инстанция.

                    Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                             Членове:1/                                                                                                                               

                                                                                                            

                                                                                        2/