Решение по дело №241/2013 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 60
Дата: 21 април 2015 г. (в сила от 19 май 2015 г.)
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20134510100241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 60

ГР.БЯЛА, 21.04.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи гр.с. в публично заседание на  двадесет и четвърти март  две хиляди и  петнадесета година в състав:

 

                                                                 Председател: Пламен Дочев

 

при секретаря В. Великов, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 241 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.34/ЗС вр.чл.69 ЗН във фазата по извършване да делбата.

Страните молят да се извърши съдебна делба на описания в Решение № 62/11.06.2013г. имот: УПИ XVII-370 в кв. 26 по регулационния план на с. К.В., община Д.м., област Р., с площ от 1240 кв.м, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от четири стаи, кухня, баня и тоалетна, заедно с маза и таван, както и с шапрон, по следния начин: да се възложи в дял на Г.М.М. жилищната сграда на един етаж, състояща се от четири стаи, кухня, баня и тоалетна, заедно с маза и тава, както и с шапрон, заедно с новообразувания, съгласно Заповед № 101/10.02.2015г. на Кмета на Община Д.м., УПИ ХХ-476 в кв. 26 по регулационния план на село К.В., община Д.м., който УПИ е с площ от 719 кв.м, при граници: улица, УПИ XIX-475, УПИ XVI-369, УПИ IV-371, УПИ Ш- 372, УПИ 11-373. УПИ 1-374. Пазарната стойност на този дял, съгласно заключенията на вещото лице, приети по делото, е в размер на 13 110лв., включваща 12 000лв. - стойността на сградите + 110 лв. - стойността на УПИ ХХ-476.

Следва да се уравни дела на съделителката Н.И.Ю., като се постави в нейн дял другия новообразуван парцел, съгласно Заповед № 101/10.02.2015г. на Кмета на Община Д.м., а именно: УПИ XIX-475 в кв. 26 по регулационния план на село К.В., община Д.м., който УПИ е с площ 580 кв.м, при граници: улица, УПИ XVI-369, УПИ ХХ-476. Пазарната стойност на този дял, съгласно заключение на вещото лице е в размер на 890 лв.

Съдът намира, че са налице  предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял на ищцата единственото неподеляемо жилище /съгласно приетото заключение на вещото лице/, включено като предмет на делбата. Г.М. не притежава друг жилищен имот, което е удостоверила с представена по делото декларация. Освен това Г.М. е живяла в имота към момента на откриване на наследството. По делото са събрани гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели - М.К. и К.С., от които се установява, че около две години преди смъртта си наследодателката на двете съделителки Н.А. е получила инсулт. След това е лежала болна на легло и се е нуждаела от ежедневни грижи. Това наложило практически Г.М. да се пренесе при нея, за да и осигури необходимите грижи. Помощ при гледането й осигурявала и нейната майка. В тази помощ се включвали и други роднини, но те са идвали рядко по време и не са обитавали имота.

След като починала Н. - на 4.09.2000г., ищцата започнала ремонт на къщата и в имота освен нея се нанесло и цялото й семейство. Съдът намира, че след като разпределението по този начин на имотите, предмет на делбата между съделителите, следва да осъди ищцата Г.М.М. да заплати на ответницата Н.И.Ю. сумата от 6110 лв., представляваща уравнение на дяла й в пари, в шестмесечен срок от датата на влизане в сила на решението за възлагане на имота.

По направените искания за сметките:

Претенцията на Г.М.М. за заплащане на половината от стойността на направените от нея в имота подобрения, съобразно приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице следва да бъде уважена. Вещото лице е констатирало на място всички описани в молбата на ищцата подобрения. Извършването им се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели на ищцата. Освен това, безспорно по делото се установи, че извършването им е станало със знанието и съгласието на ответницата, тъй като е ясно, че тя живее в същото село, на съседна улица, а освен това ползва една част от процесното дворно място като го обработва лично и заедно със свои роднини в частта, която към момента е обособена като УПИ XIX-475. Безспорно по делото, от разпита на свидетелите и приетото заключение на вещото лице, се установява, че ищцата е извършила в имота следните подобрения и е направила разноски за запазването и поддържането му, както следва: в началото на 2001г. Г.М. е извършила цялостен ремонт на покрива на съществуващата в имота къща, тъй като е бил налице сериозен теч в стаите. Мазилката на таваните е била почти изцяло паднала от влагата. Изгнилите греди на покрива са подменени с нови. Извършена е и подмяна на всички свързващи части. Подменени са изпочупените керемиди с нови. Керемидите били закупени със средства на ищцата. В три от стаите е нанесена нова мазилка с хоросан, направена е шпакловка и боядисване, тъй като съществуващата е била кирпич. Същото е направено на една стена от другите стаи, тъй като е била пропаднала. В другите две стаи са поставени тапети, които са подменяни на два пъти. За транспорт на хоросан, вар и други строителни материали ищцата е ползвала нает самосвал, а СМР са изпълнени от работници от селото. През 2001г. ищцата е наела майстор, който е подменил за нейна сметка цялата ел.инсталация на къщата. През същата година са изградени и три нови комина от пода до билото на къщата. За тях ищцата закупила тухли, строителни материали и ламарина, както и ползвала услугите на майстор. През 2002г. ищцата преустроила една от стаите в кухня. Поставена е канализация и плочки. Таванът на помещението, който е гредоред, е обкован с дървена ламперия. Стойността на извършените работи и закупени плочки и дървен материал е общо 300 лв. Къщата е имала септична яма, но малка и почти пълна, поради което отходните води течали навън. Поради това през 2002г. се наложило и е изградена нова септична яма. Извършени са изкопни работи, закупен бетон, арматура, поставен е капак. По същото време изцяло е подменена ВиК инсталацията и канализацията на цялата къща - изкопано е трасе за тръбите, положени са PVC тръби, изградени са необходимите връзки. През 2003г. е бил излят бетонов под на едната стая, за която цел ищцата е закупила бетон и заплатила за транспорт. През 2012г. и началото на 2013г. ищцата е извършила още разходи за имота: извършен е цялостен ремонт на кухнята. Подменена е кухненската мивка. Подът, който е бил на пръст, е обкован с дъски, а върху тях е поставен ламинат. В предверието преди кухнята е поставен окачен таван от гипсокартон, поставена е ламперия по стените, теракот на пода. В предверието и кухнята е поставена PVC дограма цвят „златен дъб", както и PVC врата на кухнята. Направена е топлоизолация от стиропор. Прозорецът в една от стаите е подменен с PVC.

Навсякъде, където е поставена PVC дограма са поставени первази и обкантване. Изградена е вътрешна баня с тоалетна. Поставен е санитарен фаянс и моноблок. По стените са поставени плочки, а на пода - гранитогрес. Изградена е ел. инсталация с осветителни тела на окачен таван.

Вещото лице е констатирало, че общо стойността на извършените трайни подобрения в имота е в размер на 11205.76лв.

От тази сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Г.М. сумата от 5602.88лв., представляващи стойността на извършените от ищцата необходими и полезни разноски за процесния имот, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на молбата си по сметките, до окончателното изплащане.

По претенцията на ответница по чл. 346 ГПК:

Съдът счита, че така предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

Съдът счита, че искането за заплащане на наем е неоснователно, защото такова вземане може да произтича само от договор за наем какъвто в конкретния случай между процесиите страни не съществува. На второ място, ако се приеме, че вземането е за обезщетение за лишаване от ползване - то правното му основание е чл.31, ал.2 ЗС, а не вземане от договор за наем. На трето място, по делото се установява от разпита на свидетелите, че ответницата е ползвала и ползва и понастоящем половината от дворното място, поради което и не може да претендира, че е лишена от това ползване. На четвърто място, дори и да се приеме, че Н.Ю. може да търси обезщетение за лишаване от ползване, то такова се дължи от деня на писменото поискване, а не за периода от 30.03.2010г. до 30.03.2013г., както е в искането. Такова обезщетение ответницата никога не е предявявала.

По тези съображения претенцията на ответницата по сметките следва да бъде отхвърлена изцяло.

Тя е неоснователна и недоказана и по размер. Съдът кредитира в това отношение заключението на вещото лице В., което е подробно и обосновано. Заключението на вещото лице И. К., което не е прието делото, съдът  счита, че определянето на пазарен наем не може да бъде извършено чрез пряко пренасяне на цените по Наредба № 7 на Община Д.м. за кв. метър жилищна площ, тъй като за село К.В. такива наемни договори изобщо няма сключени. Освен това наредбата е фиксирала наемни цени към датата на приемането й - 2008г., когато икономическата ситуация е  по-различна в сравнение с тази към  2013г.

На основание чл. 355 ГПК и тарифата за ДТ по ГПК съделителката Н.И.Ю. следва да заплати по сметка на  БРС, д.т. върху отхвърлената претенция по сметки в размер на 50,00 лв. - 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50,00 лв.

Разделителният протокол е неразделна част от решението.

Страните дължат 4% д.т. по стойностите на дяловете си.

Така мотивиран, съдът

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.М.М., ЕГН- ********** *** следния недвижим имот: жилищна сграда на един етаж, състояща се от четири стаи, кухня, баня  и тоалетна, заедно с маза и таван  с шапрон, заедно с новообразувания, съгласно Заповед № 101/10.02.2015г. на Кмета на Община Д.м., УПИ ХХ-476 в кв.26 по рег. план на с.К.В., обл.Рс., общ.Д.м., който УПИ е с площ от 719 кв.м., при граници: улица, УПИ  ХІХ-475, УПИ ХVІ-369, УПИ ІV-371, УПИ ІІІ-372, УПИ ІІ-373, УПИ  І-374, с пазарна стойност – 13 110 лв. /тринадесет хиляди сто и десет лева/.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.И.Ю., ЕГН-********** ***. следния недвижим имот: новообразуван парцел съгласно Заповед № 101/10.02.2015г. на Кмета на Общ.Д.м.,  УПИ  ХІХ-475 в кв.26 по рег. план на с.К.В., обл.Рс., който УПИ е с площ от 580 кв.м., при граници: улица, УПИ ХVІ-369, УПИ ХХ-476,  с пазарна стойност – 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/.

 

 ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН-********** *** да заплати по сметката на БРС, сумата от 524,40 лв./ петстотин двадесет и четири лева  и четиридесет ст./ представляващи д.т.

 

ОСЪЖДА Н.И.Ю., ЕГН-********** ***., да заплати по сметката на БРС, сумата от  35,60лв./ тридесет и пет лева и шестдесет ст./ представляващи д.т.

 

ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН- ********** *** да заплати на Н.И.Ю., ЕГН-********** ***. сумата от 6110 лв. /шест хиляди сто и десет лева/, представляващи уравнение на дяловете, в шест месечен срок от дата на в.з.с. на съдебното решение по възлагането на имота.

 

ОСЪЖДА Н.И.Ю., ЕГН-********** ***.  да заплати на Г.М.М., ЕГН- ********** ***, сумата от 5602,88 лв. /пет хиляди шестстотин и два лева и осемдесет и осем стотинки/, представляващи стойността на необходимите и полезни разноски  в процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2013г. до ок. изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.Ю., ЕГН-********** ***., против Г.М.М., ЕГН-********** ***, за сумата от 1440,00 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ на осн.чл.31,ал.2 от ЗС, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Н.И.Ю., ЕГН-********** ***.,  да заплати по сметката на БРС, сумата от 50лв./ петдесет лева/ представляващи д.т. по отхвърлената част на иска.

 

ОСЪЖДА Н.И.Ю., ЕГН-********** ***.  да заплати на Г.М.М., ЕГН-********** ***, сумата от 475,00 лв./ четиристотин седемдесет и пет лева/ разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                       Районен съдия: /п/