№ 18285
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110169571 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 376483/21.11.2025г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 14051/15.01.2025г. на СРС, и Молба, вх. № 16699/17.01.2025г. на
СРС, подадена от М. Б. Х. срещу Н. Н. Й..
Ищецът М. Б. Х. чрез адв. Г. И. – АК-София, е предявил срещу ответника Н. Н. Й.
иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени негативни емоции, силно възмущение и гняв, уронване на
доброто име и честта, притеснения и злепоставяне пред обществото и бизнес-партньори,
раздразнение, яд и огорчение, последица от публикувана на 14.05.2024г. на сайта pik.bg
статия с автор ответника и заглавие „„Като две капки боза“ е досадно менте, а Х.ите са
истинските босове“, както и от публикация от същата дата и със същото съдържание,
направена в профила на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /21.11.2024г./ до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 14.05.2024г. на интернет страницата https://pic.bg била
публикувана статия със заглавие „„Като две капки боза“ е досадно менте, а Х.ите са
истинските босове“, чийто автор бил ответникът Н. Й., която съдържала обидни и
клеветнически твърдения. Интернет-страницата била посетена над 393000 пъти, като била
качена и в профила на Н. Й. в социалната мрежа „Фейсбук“. Ищецът бил идентифициран
като адресат на изявленията чрез негова снимка, както и чрез изрази, съдържащи фамилното
му име: „Х.ите“, „кланът Х.“, „гилдията на Х.ите“, както и чрез изрази, които го
идентифицират чрез професионалната му и творческа дейност – „продуценти“, „капките“,
„като две капки боза“ и др. В статията се съдържали обидни и оклеветяващи изявления,
засягащи ищеца, а именно:
„„Като две капки боза“ е досадно менте, а Х.ите са истинските му
1
босове“;
„„Като две капки боза било уникално шоу. Ами не е. Точно „уникално“ не е.
Имитативно. Ерзац. Понапудрена чалга от бащите на чалгата.“
„Кланът Х. са досадни халтураджии, които копират оттук-оттам и
възпроизвеждат за свои нужди послушна телевизионна номенклатура, втръснала
на всички.“
„И не само „Капките“, и останалата кичарска малоумщина, легендирана
като забавно-развлекателни програми.“
„А и въпросът е на каква цена се случва цялата тази визуална пищност, тази
„радост народна“ и главно пенсионерска. И това обуначване на „другия зрител“,
отвличането на вниманието му от далеч по-важни сюжети.“
„Огромна част влиза в джоба на Х.ите и техните ортаци. Почти
безотчетно, отвъд фокуса на прожекторите.“
„Гилдията на Х.ите са истинските босове, за които никой не говори, докато
се втренчва в разни олигарси и политици. А някои от тях са направо сиромаси пред
„великите“ продуценти. Които обичайно връткат политическите си позиции
според властовата конюнктура на деня.“
Ответникът Н. Й. бил журналист, публицист и издател с дългогодишна практика в
медийната среда. До август 2024г. бил едноличен собственик и управител на „********“
ЕООД, което стопанисвало сайта pic.bg. Изявленията му по отношение на ищеца били
обмислени, целенасочени и тенденциозни, като целели да бъде увредена личността, честта,
достойнството и авторитета на Х.. Ищецът бил известен и уважаван творец с над 30-
годишен опит като продуцент, режисьор и сценарист на някои от най-популярните
продукции. Той подкрепял различни каузи с обществено значение. Изявленията на Й. в
статията пряко увреждали честта, достойнството и доброто на ищеца. Те го засегнали
дълбоко и породили у него силно възмущение и гняв. Притеснявал се, тъй като бил
злепоставен пред обществото и пред бизнес-партньорите му. Изпитал раздразнение, яд,
огорчение и неудобство. Негативно се повлиял личният му живот. Обидите и клеветите били
публично оповестени, включително в една от най-широко използваните социални мрежи. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява, като се
представлява от адв. И., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 320599/02.10.2025г.
на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Н. Й. чрез адв. Д. – АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 185201/28.05.2025г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че публикацията изразява мнение относно
качествата и художествената стойност на телевизионно предаване, продуцирано от
компанията на ищеца. Това мнение било критично и отрицателно, като отразявало
индивидуална оценка за един телевизионен продукт. С оглед естеството на предаването
„Като две капки вода“, то имало имитативен характер и за него била характерна не-
оригиналност. Затова статията в тази насока била вярна и не била противоправна.
Използвала се игра на думи, включително жаргонни думи, изразявала се оценка към
качеството и художествената стойност на продукта, които не можело да се адресират пряко и
непосредствено към ищеца. Използваните изразни средства, макар да били нелицеприятни за
ищеца, били допустими за критичния анализ на едно произведение. Налице била и друга
подобна критична статия към предаването с автор Е.М.. Относно финансовите отношения, в
статията нямало дори предупреждения, че трайното лансиране на „халтурни“ продукции от
тв-операторите с избрани предпочитани продуценти била изгодна колаборация на ръба на
закона, тъй като не всички състави на „частната корупция“ били инкриминирани.
Поименната идентификация „Х.и“ била обвързана от специфичното фамилно име, което
2
водело до обобщественото „Х.и“, вместо „Х.овци“. За насроченото по делото открито
съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. К., който оспорва
предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмени бележки, вх. № 3188123/01.10.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е депозирана от надлежно процесуално легитимирано за това лице
при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на
същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е
заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го
освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че на 14.05.2024г. в сайта pik.bg е публикувана статията „„Като
две капки боза“ е досадно менте, а Х.ите са истинските босове“ с автор ответника Н. Н. Й.,
чието съдържание се установява и съобразно представения на л. 8-15 по делото Констативен
протокол от 15.05.2024г. на Нотариус И.И.-Ж., допустим като доказателство по делото
/р.176/02.07.2025г.-т.д.123/2023г.-ВКС,ІІт.о./, като статията авторът Н. Н. Й. на 14.05.2024г. е
публикувал и на страницата си в социалната мрежа „Фейсбук“.
Съдът намира за общоизвестно обстоятелството, че ищецът М. Х. е публична
личност, известна с работата си по създаването на голям брой аудио-визуални произведения,
филми, телевизионни програми и развлекателни предавания тип „шоу“. В някои от тях,
включително процесното „Като две капки вода“ той участва и лично, което допълнително го
популяризира и го формира като разпознаваем образ с наложило се социално-медийно
присъствие. Личността му е обект на обществен интерес, намиращ израз в публикуване на
интервюта с него, статии, посветени на личността и дейността му, отличаването му с
награди, в подкрепа на което са представените от ищцовата страна и неоспорени от
ответника разпечатки/копия на статии, награди, интервюта и т.н.
По делото като свидетели са разпитани К.К. и И.А.. Като прецени показанията им
внимателно, включително с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, съдът кредитира същите
като вътрешно и помежду си като цяло непротиворечиви, без противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал и без индикации да са дадени целенасочено
пристрастно.
Свидетелят К. е роднина на ищеца, като го познава от дете. Работи в продукциите му
от близо 18 години, понастоящем са партньори в тях. Виждат се почти всеки ден. Знае за
конкретната публикация и я е чел. Съдържанието ú било негативно с определения като
„халтураджии“ и „кичарска малоумщина“. Твърдяло се, че, едва ли не, Х. изкарвал пари от
реклама без да ги декларира. Спомня си, че през миналата година, след финала на шоуто
„Като две капки вода“, се били събрали да го обсъдят и да се забавляват, тъй като той бил
голям успех. М. Х. обаче стоял на стола и не комуникирал с никого. Иначе винаги бил в
настроение, бил страхотен мотиватор, честен човек, справедлив, мъдър. Затова свидетелят
го попитал какво има и прочел статията. От близки знаел, че ищецът вкъщи се разхождал
заради нея като „буреносен облак“. Имало и други статии, които също са пораждали
подобни изживявания. Статията се коментирала в екипа, от трети лица не е чувал нещо по
3
въпроса. Х. споделил на свидетеля, че заради статията се чувства ужасно, че не може да
повярва, че някой говори така по негов адрес. Колегите питали какво му е, защо се държи
така. Ищецът по принцип не бил човек, който се оплаква, но, понеже К. му бил близък,
споделил с него. И до ден днешен, като се сетел за статията, отново се появявал гняв у него.
Притеснявал се как ще реагират хората, дали няма да повлияе на имиджа му като
професионалист и личност. Изтъква, че Х. има самочувствие и „знае кой е“. Действително
„Като две капки вода“ се правело по чужд формат, правата на който се купували, но после
всяко едно изпълнение, всяка една дума, били уникални за българското му издание. В техния
бизнес „халтураджия“ било най-лошото, с което можело да те нарекат.
Свидетелят А. познава ищеца от много години – някъде от около 2001г., понастоящем
работи за него като сценарист. Знае за процесната статия и за съдържанието ú. Случило се
точно след големия финал на „Капките“, ден или два след това. Х. бил много обиден и
огорчен. По принцип не обременявал другите със себе си, но, понеже били от най-близкия
му кръг, споделил. Имало промяна в поведението му. Чувал е от негови близки, че е
посещавал лекар – сърдечно-съдов. Притеснявал се как това ще се отрази на телевизионните
продукти, зад които стои като име. Не знае дали е имало отношение и коментари от трети
лица, от бизнес-партньори по този въпрос. Бил изключително огорчен, че тези неща са
публикувани от медия, при това с влияние. Х. бил изключително принципен и, когато върху
него се изсипвали подобни неща, било нормално да е афектиран. В седмицата след финала
доста активно се коментирало това нещо, още повече, че под статията имало коментари,
хората вярвали и реагирали. На свидетеля са били известни и други критични статии по
адрес на ищеца, но от тази той бил по-афектиран.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Печатът и средствата за масово осведомяване са свободни и не подлежат на цензура (чл. 40,
ал. 1 КРБ). В тази връзка всички граждани и организации, още повече такива, които
професионално се занимават с отразяване и/или изучаване на обществения, културен и
политически живот, могат да анализират същия, да оповестяват факти и обстоятелства и да
дават положителни или отрицателни оценки за явления, тенденции и участници в него.
Негативните оценки, заявени по телевизията или обективирани в печатна публикация-
интервю във вестник или онлайн-издание, за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството
на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъпленията обида или клевета).
Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на чл. 146,
чл. 147 и чл. 148 НК. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и
достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или
жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка
като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват
неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление с цел
уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се
отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия –
р.252/18.02.2019г.-гр.д.4172/2017г.-ІVг.о. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. За
вярност обаче могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени в
медиите. Ако те са верни, разпространилият ги не носи отговорност, дори да позорят
адресата на публикацията, а ако не са верни, той носи отговорност, доколкото засягат
неблагоприятно адресата и доколкото не е положил дължимата грижа преди публичното им
оповестяване да провери достоверността на разпространената информация или, въпреки че е
бил наясно с неверността ú, я е разпространил. В мотивите съдът е длъжен да установи
извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от
изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са
4
неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от
КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на делинквента
и кои са правомерно извършени. Допустимата журналистическа и обществена критика по
отношение на публичните личности е с по-широки граници. Колкото по-известна е една
личност, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Поради това
хората, чиято професия или поведение предполагат публична известност и обществена
активност, следва да понасят засиления интерес към себе си и да търпят повече укори,
включително с надхвърлящи в известна степен добрия тон изразни средства. Правото за
свободно разпространение на информация не може да се използва, за да нанасят обиди или
да се оклеветява. Критиките следва да се ограничат до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
КРБ, а доколкото ги прекрачат, отправящите ги отговарят за причинените вреди. Обидни
биха били изрази, използвани извън контекста на коментираните събития и пряко засягащи
достойнството на адресата, но не и тези, при които личността се характеризира с негативни
изразни средства като участник в процеса, обект на неблагоприятния коментар. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.204/12.06.2015г.-к.гр.д.7046/2014г.-
ІVг.о., р.148/10.07.2015г.-6318/2014г.-ІІІг.о., р.260/24.10.2017г.-к.гр.д.5190/2016г.-ІVг.о.,
р439/20.01.2016г.-к.гр.д.2773/2015г.-ІVг.о., и др.
В тази връзка следва да се има предвид, че обществената личност, доброволно заела
съответната роля в обществения живот, била тя в областта на политиката, изкуството,
медиите, и т.н., фокусира повишен интерес към себе си. Обществената личност съзнателно,
но неизбежно, се излага на този повишен интерес, който се налага да понася в по-висока
степен, сравнено с другите хора. Тази необходимост обхваща не само положителния интерес,
превъплътен в актове на одобрение /похвали и поздравления, покани за събития, получаване
на награди и отличия, положителни отзиви, оценки, статии и публикации, и т.н./, но и
негативния, изразяващ се в критика и неодобрение, при това с различни художествено-
изразни похвати, чието съдържание в известна степен е допустимо да надхвърля
безобидното или неутралното изразяване на неодобрение. Затова в тези случаи е необходимо
да се търси баланса между правото на свободна изразяване на мнение и разпространяване на
информация, обществения интерес и защитата на правото на чест, достойнство и добро име
на отделната личност, била тя и публична. Оттук и основните критерии за преценка са
доколко съответното изявление е направено целенасочено и преимуществено да накърни
личността и доброто име на публичната личност, съответно попада ли то в по-широките
рамки на допустимост на художествено-изразните и езикови средства за изразяване на
мнение в сферата на обществените отношения, в която е позиционирана дейността на
съответната обществена личност /арг. р.204/12.06.2015г.-гр.д.7046/2014г.-ВКС,ІVг.о.,
р.110/25.05.2017г.-гр.д.2808/2016г.-ВКС,ІVг.о./.
Процесната статия, възпроизведена и в профила на ответника в социалната мрежа
„Фейсбук“, съставлява анализ в неодобрителна насока на художествено-развлекателната
стойност и съобразеността с обществените потребности/нагласи и медийната среда на
продукции от типа на „Като две капки вода“ и конкретно самото шоу, като в тази връзка са
направени персонални препратки към лицата, отговорни към създаването и реализацията на
тези продукции, сред които е и ищецът. В текста ú по отношение на М. Х. не са използвани
думи или изрази с явно изразен циничен или вулгарен характер, които само поради
наличието си да могат да обосноват наличие на отправена обида. Макар употребата на някои
от съдържащите се в статията/публикацията и посочени в исковата молба думи/изрази
/например „досадни халтураджии“, „кичарска малоумщина“, и др./ да бъде по принцип
възприемана като проява на груб език и да носят подчертано негативен оттенък, съдът
намира, че те са употребени с цел подчертаване на критичното отношение на автора на
статията и по-голяма изразителност, съобразена с аудиторията, към която е насочена
публикацията, като в конкретния случай не може да се обоснове извод, че те се използват
целенасочено да бъде увреден ищецът /арг. р.266747/29.11.2021г.-в.гр.д.12869/2020г.-СГС/.
5
В контекста на изложеното акцентираните в исковата молба пасажи от статията
„„Като две капки боза било уникално шоу. Ами не е. Точно „уникално“ не е. Имитативно.
Ерзац. Понапудрена чалга от бащите на чалгата.“, „Кланът Х. са досадни халтураджии,
които копират оттук-оттам и възпроизвеждат за свои нужди послушна телевизионна
номенклатура, втръснала на всички.“, „И не само „Капките“, и останалата кичарска
малоумщина, легендирана като забавно-развлекателни програми.“ и „А и въпросът е на
каква цена се случва цялата тази визуална пищност, тази „радост народна“ и главно
пенсионерска. И това обуначване на „другия зрител“, отвличането на вниманието му от
далеч по-важни сюжети.“ изразяват личната позиция и персоналната негативна преценка
на автора на статията, във връзка с която не са налице предпоставки за ангажиране на
отговорност за вреди.
Що се касае до пасажите „Огромна част влиза в джоба на Х.ите и техните ортаци.
Почти безотчетно, отвъд фокуса на прожекторите.“ и „Гилдията на Х.ите са
истинските босове, за които никой не говори, докато се втренчва в разни олигарси и
политици. А някои от тях са направо сиромаси пред „великите“ продуценти. Които
обичайно връткат политическите си позиции според властовата конюнктура на деня.“,
същите следва да се разглеждат в конктекста на мястото си в статията, където се коментират
доходите от подобен тип развлекателни предавания, с предоставяне на информация, че
според автора са получени 67 милиона за реклама за „БиТиВи“ и 50 милиона за „Нова“ само
от сектор „Хазарт“ за миналата година, от които голяма част получават според автора
ищецът и партньорите му. Получаването на значителен доход от реклама нито е въпрос на
обида, нито е престъпно или позорящо обстоятелство. Статията не съдържа твърдения, че
тези доходи не се декларират или се прикриват, доколкото използваните изрази „почти
безотчетно“ и „отвъд фокуса на прожекторите“ са особено широки като смисъл и
съдържание, като не съдържат непременно приписването на позорящо обстоятелство или
престъпно деяние. Обвинението в промяна на политическите позиции съобразно властовата
конюнктура е насочено не конкретно към ищеца, а към цялата „гилдия“, поради което също
не може да послужи като основание за ангажиране на гражданската отговорност на
ответника.
Уповавайки се на чл. 37 и чл. 38 от Конституцията, ответникът е свободен да
възприема съобразно собствените си разбирания медийната продукция на М. Х. и лицата, с
които той работи по нея, като дава съответна оценка – положителна или отрицателна, при
това в професионалната светлина на журналистиката, и да запознава обществеността с тези
факти и обстоятелства през призмата на тази своя оценка. Житейски и човешки е
разбираемо огорчението на ищеца, за което съобщават в показанията си разпитаните по
делото свидетели, че продукцията, за създаването на която той вероятно влага значителни
лични усилия, персонален, материален и времеви ресурс, е обект на статия/публикация с
крайно негативна оценка. Това огорчение обаче не може да обоснове негово право да търси
обезщетение, доколкото в конкретния случай статията не надхвърля границите на
обществената и лична търпимост.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Представените по делото Присъда от 27.04.2022г. по нчхд № 4501/2019г. на СРС
и Решение № 2/04.01.2024г. по в.н.ч.х.д. № 5503/2022г. на СГС, доколкото не касаят
процесната статия, нямат обвързващо действие спрямо настоящия съдебен състав,
включително на основание нормата на чл. 300 ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. В полза на ответника
следва да се присъдят единствено доказаните разноски за заплащане на такса по чл. 102з, ал.
6
3 ГПК в размер на 80 стотинки.
Ответникът Н. Й. претендира разноски за адвокатски хонорар от 1560,00 лева
съобразно Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025г. (л. 123), в който е
посочено, че възнаграждението е платимо по банков път. Доказателства за осъществено
такова плащане по делото не са представени. Поради това и съобразно задължителните
указания на ТР 6/2012-2013-ОСГТК, т. 1, следва да се приеме, че не е доказано заплащането
на посочения адвокатски хонорар. Оттук и липсват предпоставки в полза на Й. да бъдат
присъждани разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Х., ЕГН **********, с посочен адрес в град
София, срещу Н. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София и настоящ адрес в
град Бургас, иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, изразяващи се в изживени негативни емоции, силно възмущение и
гняв, уронване на доброто име и честта, притеснения и злепоставяне пред обществото и
бизнес-партньори, раздразнение, яд и огорчение, последица от публикувана на 14.05.2024г.
на сайта pik.bg статия с автор ответника и заглавие „„Като две капки боза“ е досадно менте,
а Х.ите са истинските босове“, както и от публикация от същата дата и със същото
съдържание, направена в профила на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /21.11.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Б. Х., ЕГН **********, с посочен адрес в град София, да заплати на
Н. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София и настоящ адрес в град Бургас,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 80 стотинки, представляващи разноски по делото
пред първоинстанционния съд /гр.д. № 69571/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7