№ 1918
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110200600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. С. против Наказателно постановление № 23-4332-
029875/08.12.2023г., издадено от началник отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 30 контролни точки.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, без да се излагат конкретни
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно уведомен, не сочи уважителни
причини за отсъствието си. Не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание,
не взема отношение по доводите изложени в жалбата. Представя справка разпечатка за
допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по Закона за движение
по пътищата към датата на издаване на наказателното постановление, талон за
1
медицинско изследване, съставен АУАН, разпечатка тест дрегер, както и копие от
Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да
издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на
издаване на наказателното постановление.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран след като на 21.11.2023 година, около 16. 40 часа, в
гр.София е управлявал л. а. "БМВ" с рег. № ******, по бул.Черни връх, с посока на
движение от бул.Джеймс Баучер към бул. Никола Вапцаров, като при номер 32Г бил спрян
от полицейски служители. В хода на проверката жалбоподателя е направил опит да осуети
същата, като многократно питал какво може да направи или служителите да „измислят
нещо“, след като получил отказ от такъв тип решаване на проверката, жалбоподателя пуснал
сумата от 1700 лева в багажника на автомобила на контролните органи, в резултат на което
е пристигнала дежурна група и жалбоподателя е задържан. Свидетели К. и С. са лицата
които са спрели за проверка жалбоподателя, като същите установили, че силно лъха на
алкохол и пред тях заявил, че цял ден пиел уиски, тъй като имал поводи за това.
Жалбоподател отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест "Дрегер 7510" с
фабричен номер ARNA 0146 - за установяване употребата на алкохол, както и да бъде
изпробван с тест DRUG TEST 5000 - за установяване употребата на наркотични и упойващи
вещества. Издадени му бил и талон за изследване и вземане на кръвни проби за химически
анализ с цел установяване употреба на алкохол и наркотични вещества съответно с номера
086998. Жалбоподател отказал да даде проби за медицинско изследване, което обстоятелство
е намерило отразено в Протокол-ВМА София.
По повод на това поведението на жалбоподателя било квалифицирано като две отделни
административни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Първото тях се изразявало в това, че
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, а второто –
в това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в
кръвта и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта му.
За констатираните нарушения св.К. съставил АУАН бл. № 1152152 от 21.11.2023година.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП. Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите К. и С., а също и
от писмените доказателства, приети по делото. Съдът кредитира изцяло събраните писмени
и гласни доказателства, т. к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по
обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Свидетелите имат ярък
2
спомен за извършената от тях проверка на жалбоподател, описват подробно неговото
поведение касаещо възможности за осуетяване на същата и паричните средства хвърлени от
проверяванато от тях лице в багажника на служебния им автомобил. И двамата свидетели
описват поведението на жалбоподател като неадекватно, силно лъхал на алкохол, като
затова той самия заявил, че пиел уиски цял ден, тъй като имал поводи за това.
При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Установи се по безспорен начин от гласните доказателства, събрани при разпита на
посочените по-горе двама свидетели, както и от писмени доказателства по делото, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е извършил вменените му две
административни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. В този смисъл съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите К. и С., които са непротиворечиви и хронологично
точни. Независимо че тези двама свидетели са полицейски служители и е налице служебна
обвързаност между тях и АНО, съдът намери същите за добросъвестни и незаинтересовани
от изхода на делото, т. к. се установи, че те нямат никакъв личен мотив да уличават
нарушителя, като му приписват поведение или деяние, което обективно да не е било
извършено. От показанията на актосъставител и неговия колега стана категорично ясно, че в
хода на извършената проверка на водача у тях се породили съмнения, че е употребил
алкохол и/или наркотични вещества, т. к. силно лъхал на алкохол. След като бил поканен
няколко пъти да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест и с т. нар. полеви
наркотест за употреба на наркотични вещества жалбоподателя категорично отказал да стори
това. Преди отказът говорил с някого по телефона и той го посъветвал да откаже пробите.
Веднага след това полицейските служители съставили талона за медицинско изследване,
като при посещение в лечебното заведение жалбоподател отказал да даде проби. Фактът на
тези откази по същество не се оспорва от жалбоподателя и в подадената въззивна жалба.
С оглед на всичко това съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административно наказателаната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3
от ЗДП за извършени две отделни административни нарушения.
Следва да се посочи, че нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП се осъществява всякога, когато
лицето откаже по един от изброените в тази норма начини да се подложи на проверка за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества. Изразът "и/или" означава,
че водачът е длъжен да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва както
само за употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и за
употреба на двете. В зависимост от това дали отказва само проверка за употреба на алкохол
или само проверка за употреба на наркотични вещества, или пък и за двете, то деецът ще
отговаря за едно или за две отделни административни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. В
случая жалбоподател е наказан за два отказа, т. к. отказът за употреба на алкохол по един от
двата начина – с техническо средство или с медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му и отказът за установяване употреба на наркотици пак по един от двата начина –
3
с тест или с химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Едва ли е нужно подробно да се разяснява, че
когато един водач откаже да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство,
но в същото време даде кръвна проба, то не е налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от
ЗДП. Такъв не е налице и в обратната хипотеза, т. е. ако се подложи на проверка с
техническо средство, но след това откаже да даде кръв. Аналогично стоят нещата и при
проверката за употреба на наркотици. Отказът на лицето на бъде изпробвано с тест, не
съставлявал административно нарушение, ако все пак лицето е дало кръвна проба, както и
обратното, ако не е дало кръвна проба, но се е подложило на теста. Административното
нарушение ще е налице само ако се откаже съдействие за установяването и по двата
предписани в закона начина, както е станало и в настоящия случай. Доколкото водачът е
отказал проба, както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици, то правилно е
привлечен към отговорност за две отделни административни нарушения. Нарушението
щеше да е едно ако в случая жалбоподателя бе оказал съдействие за установяването на
употребата само на алкохола или само на наркотиците, а бе отказал установяването на
другото, но в случай той е отказал и двете.
В нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване
употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа да се
изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са посочени
алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия начин /ред/ за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй като всеки от двата способи - използване
на техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим
съгласно Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, към който ред препраща нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. По същество
в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидена административно наказателна отговорност
за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на
алкохол/наркотици. Самата проверка обаче може да бъде извършена по посочените
алтернативни начини - или чрез техническо средство/тест, или чрез медицинско изследване.
Затова, както вече се посочи по-горе, в случаите, в които водачът е отказал проверка с
техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена
му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е
отказал медицинско изследване употребата на алкохол/наркотични вещества ще бъде
установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В конкретния случай жалбоподателя не се е възползвал по никой от
начините за установяването на употреба на алкохол, респ. на наркотици, при което правилно
е бил санкциониран за два отказа.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от
правоуправление по чл. 174, ал. 3 от ЗДП за всяко от двете нарушения, АНО се е съобразил с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания.
В този смисъл правилно е била отчетена тежестта на двете нарушения, като наказанията по
4
чл. 174, ал. 3 от ЗДП са наложени в абсолютно установения от закона размер - 2000 лева и
24 месеца, при което е безсмислено да се коментира възможността за намаляване на размера
им. По тези съображения НП ще следва да се потвърди.
Предвид изхода от делото и поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция не са
направени искания за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че не дължи
произнасяне в тази насока.
Софийски районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-029875/08.12.2023г., издадено от
началник отдел ПП-СДВР, с което на М. Н. С. ЕГН ********** е наложено
административно наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 30 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните пред Административен Съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5