Присъда по дело №255/2024 на Районен съд - Мездра

МОТИВИ по НОХД № 255/2024 година
Подсъдимата К. И. М. – М. е предадена на съд по обвинение по
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК затова, че при условията на
продължавано престъпление за времето от 10.06.2020 г. до
12.02.2021г., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и
поддържала заблуждение у А. Д. - гражданин на Р. И., че ще му закупи
в Р. България недвижими имоти и движими вещи, а именно къща и
кочина с прасе в с. С., общ. Р. и 1 бр. кемпер, с което му е причинила
имотна вреда в размер на 17200 евро.
Представителят на РП гр. В., ТО-М. поддържа така
повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин по отношение на подсъдимата. Предлага на съда да
и бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК около
предвидения минимум, което наказание да бъде отложено за
изтърпяване.По отношение на предявения Граждански иск се взема
становище същият да бъде уважен.
По делото е приет за съвместно разглеждан в наказателния
процес Граждански иск предявен от адв. Х. Б. от АК – П. в качеството
му на повереник на пострадалия А. Д.- италиански гражданин против
подсъдимата за сумата от 17 200 евро представляващи причинени
имуществени вреди. На основание чл. 76 от НПК и чл. 84 от НПК А.
Д. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по
делото.Процесуалният представител на частния обвинител и
граждански ищец в лицето на адв. Х. Б. от АК – П. взема становище в
депозирана Молба под вх. №336/21.01.2025г.,с което приема, че
обвинението е доказано по безспорен и безсъмнен начин и следва
подсъдимата да бъде осъдена, както бъде уважен изцяло и
предявеният Граждански иск.
Подсъдимата се представлява от двама процесуални
представители в лицето на адв. С. Х. от САК и адв. М. Н. от ВАК.
Активно участие в процеса е взела адв. М. Н. от ВАК, която е взела
становище, че обвинението е изцяло недоказано. Акцентува се, че по
отношение на подсъдимата не е доказан умисъла за извършване от
нейна страна на такова Д.ие, поради което се счита, че нейните
действия не осъществяват престъпния състав на визираното в
обвинителния акт. Визира се, че отношенията между частния
обвинител и подсъдимата са лични и самият пострадал е потвърдил,
че изпраща парични суми и на други жени. Моли се да бъде
1

постановена оправдателна присъда и да бъде оставен без уважение
така предявения Граждански иск.
Подсъдимата не се признава за виновна, като подчертава, че е
приела пострадалия вкъщи, като уговорката между тях е била
подсъдимата да се грижи за него с каквото може, а той на това
основание да изпраща пари за нея, вследсвтие на грижите, които
полага тя за него. Последната е категорична, че между частния
обвинител и нея не е имало уговорки за закупуване на имоти.
По делото са дъбрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средста, а именно: Показанията на свидетеля Х.,
свидетеля Д., приобщени по реда на чл. 281 ал.7 вр. с ал.5 вр. с ал.1 т.1
от НПК свидетеля К., свидетелката Ц. , Справка от Агенция по
вписванията /л.40,41/; справка характеристика /л.44,210 /; справка от
община Р. /л.60-61/; копия на нотариални актове /л.62-69, 108-110/;
удостоверение за декларирани данни /л.70/;справка от КАТ-В. /л.71-
73/; съдебно-счетоводна експертиза /л.87-/; преводни нареждания
/л.157-180;237-250/; повторна съдебно-счетоводна експертиза /л.192-
194/; справка съдимост /л.208, 2256/ и актуална такава събрана на
съдебното следствие; декларация за семейно и имотно състояние
/л.237/.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическо страна: В обвинителния акт
внесен в съда представителят на РП В., ТО-М. е приел фактическа
обстановка въз основа на депозирана по делото жалба от страна на
частния обивнител и граждански ищец по делото. Както на
досъдебната фаза така и на съдебното следствие при приобщаване на
показанията на свидетеля А. Д. по реда на чл. 281 ал.7 вр. с ал.5 вр. с
ал.1 т.1 от НПК се установява, че последният е италиански
гражданин, но от 2017 г. притежавал удостоверение от МВР-Л. за
продължително пребиваващ в Република Б. с постоянен адрес в гр.
Л. Въпреки това не живеел на адреса, а постоянно пътувал от И. до Б.
и обратно, като приоритетно пребивавал в И. Докато бил в Б. през
2017 г. свидетелят Д. посетил дома на своя позната в с. Б., обл. Л. Там
се запознал с подсъдимата М. Последната владеела до известна
степен говоримо италиански език . Двамата започнали да поддържат
връзка и Д. живял известно време в апартамент на подсъдимата в гр. Р.
В последствие когато отново идвал в Б. той отсядал в с. С.,общ. Р. в
къща съседна на къщата на подсъдимата М. В депозираната по делото
жалба и в показанията си свидетелят Д. твърди, че е споделил на
подсъдимата , че иска да си закупи къща в селото, да си закупи земя и
2

кемпер. Той й казал, че възнамерява да отвори ресторант. По
твърдение на свидетеля Д. подсъдимата М. му предложила да му
намери къща и земя в селото, както и да му посредничи в търсенето и
закупуването им. Свидетелят Д. имал доверие на подсъдимата и се
съгласил. Отново по твърдение на свидетеля Д. тя му обяснила, че ще
намери къща, земя и кемпер за него, но той ще трябва да й изпраща
пари, за да сключва сделките с продавачите, да оформя документите за
покупко-продажбите пред нотариус, като му обяснила, че след това
когато дойде отново в Б. ще отидат заедно при нотариус и ще му
прехвърли собствеността на закупените от нея движимо и недвижимо
имущество. Свидетелят Д. имал доверие на подсъдимата М. и се
съгласил. Свидетелят Д. се прибрал в И. и двамата поддържали връзка
по телефона, като по твърдение на свидетеля Д. подсъдимата го
уверявала, че търси къща, земя и кемпер, и че когато намери ще го
уведоми. Отново по твърдение на свидетеля Д. в началото на м.юни
2020 г. подсъдимата М. му позвънила, като му съобщила, че е
намерила подходяща къща с двор в с. Струпец, като му поискала да й
изпрати пари за капаро и оформяне на документи за покупката на
имота. Така свидетеля Д. започнал да прави парични преводи на
подсъдимата М. Първият бил на 10.06.2020 г. за 750.00 евро.
Последвали преводи: на 15.07.2020 г. – 2100.00 евро.; на 13.08.2020 г.
– 1650.00 евро; на 23.09.2020 г. – 300.00 евро. След което през месец
октомври отново по твърдение на пострадалия му е позвънила и му
казала, че му е намерила друг имот земеделска земя 24 дка. в същото
село С. и поискала отново пари, като казала, че като капаро ще са
необходими 7000.00 евро. С платежно нареждане от 16.10.2020 г. св.
Д. превел на подсъдимата М. сумата от 7800.00 евро. Подсъдимата М.
отново по твърдение на пострадалия след това му позвънила, като му
обяснила, че и друг купувач има интерес към този имот и ще трябват
още пари. Така свидетелят Д. й превел на 11.11.2020 г. сумата от
2000.00 евро. В последствие при разговори по телефона подсъдимата
М. обяснявала на свидетеля Д., че е закупила желаните от него къща с
двор, земеделска земя, кемпер, материали за ремонт на помещение за
кочина и прасе, храна за него и т.н. , като след всеки разговор
свидетелят Д. превеждал различни, посочени от подсъдимата суми.
Свидетелят Д. направил преводи и на : 27.11.2020 г. – 100.00 евро;
04.12.2020 г. – 200.00 евро; 07.01.2021 г. – 200.00 евро; 14.01.2021 г. –
100.00 евро; 18.01.2021 г. – 1500.00 евро 12.02.2021 г. – 500.00 евро.
След последния превод на 12.02.2021 г. по твърдение на свидетеля Д.
подсъдимата М. го уверила , че за 4000 евро му била закупила
кемпер, както и че вече имал закупена къща в с. С., общ. Р. и земя.
3

Обещала му, че когато пристигне през м.март 2021 г. в Б. ще
прехвърлят всичко от нейно на негово име. Когато през март 2021 г.
свидетелят Д. пристигнал в Б. и поискал от подсъдимата М. да му
покаже закупеното от нея с неговите пари,както и да покаже
документите, тя започнала да увърта, но тъй като свидетелят Д.
настоял да види какво е закупено, подсъдимата го завела до имот –
празен терен в близост до гарата в с. С. и го уверила, че това бил
неговия имот, закупен от нея и бил 10 дка. Свидетелят Д. видял, че
въпросния имот бил по-малко от 3 дка. Това обстоятелство го
накарало да се усъмни в думите и действията на подсъдимата М. Той
си дал сметка, че подсъдимата М. го била измамила. Свидетелят Д.
заявил на подсъдимата М., че се чувства измамен от нея и й дава срок
до края на м. март 2021 г. да му предостави документите за имотите и
кемпера. След тази среща помежду им свидетеля Д. се върнал обратно
в И. Подсъдимата М. не изпълнила уговорката, като му звъняла по
телефона и обяснявала, че в Б. във връзка с пандемията от Ковид-19 не
работели никакви институции. Не можела да намери адвокат,
нотариус, банките били затворени. В началото на м.април провели
пореден разговор, като подсъдимата обяснила на свидетеля Д., че не
може да изпълни уговорката и това бил последният им разговор. Това
обстоятелство мотивирало свидетеля Д. да депозира жалба в
прокуратурата, като приложил към нея 12 бр. платежни нареждания за
преведените от него на подсъдимата М. парични суми, в които
посочвал различни основания за превод.Както многократно бе
отбелязано в по-горните абзаци, тази фактическа обстановка е
единствено и на база депозираната жалба и отразеното в нея, което е
изцяло възпроизведено при разпита в досъдебната фаза, които
показания бяха приобщени на съдебното следствие и изцяло
потвърдени от частният обвинител и граждански ищец чрез неговия
преводач.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и
повторна такава, от заключението, на последната е видно следното:На
10.06.2020 г. свидетеля А. Д. извършил превод на сумата от 750.00
евро на подсъдимата М., като основание за същия било „капаро за
закупуване на къща“.На 15.07.2020 г. свидетеля А. Д. извършил
превод на сумата от 2100.00 евро на подсъдимата М., като основание
за същия било „остатък от уговорената сума помежду им за
закупуване на къща“.На 13.08.2020 г. свидетеля А. Д. извършил
превод на сумата от 1650.00 евро на подсъдимата М., като основание
за същия било „остатък за парцела на къщата“.На 23.09.2020 г.
4

свидетелят А. Д. извършил превод на сумата от 300.00 евро на
подсъдимата М., като основание за същия било „за заплащане работи
за поддръжка на къщата му“.На 16.10.2020 г. свидетелят А. Д.
извършил превод на сумата от 7800.00 евро на подсъдимата М., като
основание за същия било „капаро за закупуване на 24 дка. земя“.На
11.11.2020 г. свидетелят А. Д. извършил превод на сумата от 2000.00
евро на подсъдимата М., като основание за същия било „за закупуване
на фураж за прасета“. На 27.11.2020 г. свидетелят А. Д. извършил
превод на сумата от 100.00 евро на подсъдимата М., като основание за
същия било „за закупуване на фураж“.На 04.12.2020 г. свидетелят А.
Д. извършил превод на сумата от 200.00 евро на подсъдимата М., като
основание за същия било „за закупуване на желязо за строеж на
кочина“.На 07.01.2021 г. свидетелят А. Д. извършил превод на сумата
от 200.00 евро на подсъдимата М., като основание за същия било „за
закупуване на прасе“.На 14.01.2021 г. свидетелят А. Д. извършил
превод на сумата от 100.00 евро на подсъдимата М., като основание за
същия било „за закупуване на прасе“.На 18.01.2021 г. свидетелят А. Д.
извършил превод на сумата от 1500.00 евро на подсъдимата М., като
основание за същия било „за авансово плащане за закупуване на къща
и парцел“.На 12.02.2021 г. свидетелят А. Д. извършил превод на
сумата от 500.00 евро на подсъдимата М., като основание за същия
било „за авансово плащане за закупуване на къща и парцел“.Общата
сума, която свидетелят Д. превел на подсъдимата М. в периода от
10.06.2020 г. до 12.02.2021 г. е в размер на 17200.00 евро.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че
подсъдимата не възпреима изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка досежно начина, по който са се развили
събитията относно признаци от обективната и субективната страна на
престъплнието. Съгласно разпоредбата на чл. 127 от Конституцията на
Република Б. и чл. 46 ал.1 от НПК в правомощията на прокурора, а
именно негово суверенно правомощие е да привлича към отговорност
лицата, които са извършили престъпление и да поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става
едва, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление. Съдебния състав
намира, че категорични и безпорни такива в настоящия казус не са
налице. Съдът намира за уместно да отбележи, че изпълнителното
Д.ие на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК /измама/ представлява
създаването на невярна представа, възбуждане или потвърждаване на
вече оформена по други причини заблуда / поддържане по адресата на
5

измамата/. Невярната представа представлява заблуда относно такива
обстоятелства съобразно, които заблуденият решава да прави
имуществени разпореждания. Освен това е и необходимо адресата на
измамата да бъде насочен към осъществяване на правно значимо
поведение, а именно: да извърши нещо, да пропусне някаква полза
или да претърпява някаква загуба. В следствие на заблудата у адресата
се формира или поддържа невярна представа относно гражданско
правните релевантни обстоятелства от значение и за осъществяване
на имущественото разпореждане. Вследствие на тези свои неверни
представи адресатът на измама предприема имущественото
разпореждане поради, което се стига до имотна вреда за него самия
или за трето ощетено лице. В правната теория обаче се приема, че не
всяко предизвикано чрез заблуда имуществено разпорждане е измама,
а само това, при което заблуденият не знае какво е действителното
положение. По делото липсват доказателства за механизъм на
въвеждане в заблуждение от когото и да било, което изключва
формиране за извод за наличие на съставомерно Д.ие по чл. 209 ал. 1
от НК.Доколкото по делото липсват доказателства за измамлива цел, а
последната не може да се предполага Д.ието не покрива признаците на
наказателна измама и е несъставомертно, като в тази насока е и
Решение №11/06.03.2009г. по КНД №67/2009г. на първо наказателно
отделение на НК на ВКС. Безспорно установено по делото е, че както
подсъдимата така и частният обвинител в настоящето производство
са имали различни мнения по въпросите за предаването на парите.В
обясненията си подсъдимата е категорична, че е приела пострадалия
в дома си след като последният е имал проблеми в с. Б. Приела го е
вкъщи, като уговорката между тях е била тя да се грижи за него с
каквото може, а той на това основание да изпраща пари за нея
вследствие на грижите, които полага тя за него. Последната не отрича
да е получила сумата от 17 200 евро, но тази сума е била единствено и
само за нея.Последната е категорична, че между нея и италианският
гражданин не е имало никакви уговорки, респективно сделки да се
купуват имоти за него. От своя страна видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Е. Х. работещ като мл. полицейски
инспектор се установява, че пред него подсъдимата е потвърдила, че е
дала в заем пари на пострадалия включително, че и парите са били
превеждани с цел запознанството на нейната дъщеря с неговия син.
На съдебното следствие по почин на процесуалния представител на
подсъдимата бяха допуснати в качеството на свидетели лицата И. И.
и В. М., които са в роднински връзки с подсъдимата. От своя страна
свидетелят В. М. е брат на подсъдимата, а свидетелката И.
6

племенница.От показанията на посочените свидетели се установява,
че същите се познават с частния обвинител, тъй като последният е
живял в дома на подсъдимата. Посочените свидетели потвърждават и
отразеното от подсъдимата, че същата се е грижела за пострадалия и
че последният и е давал пари, като те категорично не са били
свързани със закупуване на имоти и животни. Прави впечатление, че
частният обвинител е изпращал пари не само на подсъдимата, но и на
свидетелката И. И., като по този начин и е помагал финансово, както и
на други лица от с. Б. Видно от показанията на свидетелката И.
частният обвинител е имал и по-сериозни претенции към нея, а
именно желание последната да отиде в И., да му стане жена и дори да
и препише хотел. По делото не са събрани никакви доказателства за
съществуваща уговорка между частния обинител и подсъдимата за
закупуване на движими и недвижими вещи на негово име. От
разпитаните по делото свидетели М. Ц. и Д. К. единствено и само се
установява, че в периода 10.06.2020г. до 12.02.2021г. са продали свои
недвижими имоти на подсъдимата, за което са изповядани съответни
сделки пред нотариус. В тази насока са и приложените преписи от
нотариални актове, както и уточнението от свидетелите, че те са
продали на подсъдимата имотите си без изобщо да е споменавано пред
тях или да са разбрали, че те се купуват за друго лице. Не са чували
името на италианският гражданин, нито пък са го виждали. Напротив
свидетелката Ц. уточнява, че подсъдимата е споменала пред нея , че
закупува имота във връзка с търговската си дейност, за да има удобен
парцел, на който да пребивава през деня. Представителят на
прокуратурата гради своята обвинителна теза на база закупуването на
движимо и недвижимо имущество от страна на подсъдимата и нейния
съпруг в инкриминирания период, като обаче остава без коментар
факта, че както подсъдимата така и нейния съпруг са придобивали
движимо и недвижимо имущество преди този инкриминиран период
и след този, видно от приложената справка на Агенция по вписванията
и от приложените нотарилани актове, както и от Удоствоерението за
декларирани данни при общ. Р. От посочените писмени доказателства
се установява, че подсъдимата е придобила недвижимо имущество
непосредствено преди инкриминирания период, а пък нейният съпруг
е Едноличен търговец и безспорно развива дейност. По делото са
събрани категорчни доказателства, че подсъдимата е разполагала със
средства, както и нейното семейство поради обстоятелствата, че дълги
години работи в чужбина. Именно във връзка с това обстоятелство са
били и приятелските и отношения с пострадалия. Същият е искал да
развива бизнес в Б. и то със семейството на подсъдимата. Видно от
7

показанията на частният обвинител последният е разговарял с брата
на подсъдимата с цел да създадат ресторнат в с. К., след това е имал
намерение да изкупува къщи в селата и да ги реставрира и да ги
продава на италиански граждани.Тези факти намират опора и в
показанията на свидетеля В. М., който обаче подчертава, че е имал
намерение да развива бизнес с дърва с частния обвинител, но това не
е сторено, поради недоволството от частния обвинител за
предлаганите хора от страна на свидетелите. По делото са събрани
данни, че частният обвинител е искал да закупи къщи в с. Б. и в тази
връзка е закупил такава чрез трето лице , което не му я е
предоставило, но видно от показанията на частния обвинител той
няма претенции към тази жена. По делото се събират доказателства,
че поведението на частния обвинител с претенциите си към
определени лица, че са го измамили не е инцидентно. Той има упреци
към всички български граждани, с които е поддържал частно -правни
отношения и когато те не са се развили в желаната от него посока се
смята за ощетен и води дела. С внесения обвинителен акт и
поддържаното в съдебно заседание обвинение представителят на
прокуратурата приема, че подсъдимата е действала при условията на
продължавано престъпление, тъй като са налице 12 отделни Д.ия,
всяко от които измама извършени през непродължителен период от
време при една и съща фактическа обстановка и еднородност на
вината, като от обективна и субективна страна всяко последващо
Д.ие е продължение на предхождащато го. На практика представителя
на прокуратурата поддържа, че е налице престъпление по чл. 209 ал.1
от НК за всеки един паричен превод, като се започне от 10.06.2020г.
и се приключи с 12.02.2021г. Не става ясно за наказателното
производство, кога точно е възбудено и в какъв период е поддържано
заблуждението за което се твърди, че е изпаднал пострадалия, което
безспорно е същесвтен порок в обвинителния акт, но както е преценил
съдебния състав е безпредметно да се връща делото на прокуратурата,
когато се приема, че обвинителната теза е неиздържана и се чете
оправдателна присъда. По делото, както и на досъдебното
производство не е установено началния период за въвеждане в
заблуждение, тъй като не може да се приеме, че с извършване на
паричен превод и то 12 пъти пострадалия е въведен в заблуждение. За
да бъде въведен в заблуждение, един пострадал то това може да стане
едва след като е извършил самото плащане, т.е. за да бъде извършено
едно плащане началният момент на въвеждане в заблуждение трябва
да бъде предхождащ извършване на паричния превод. Отново следва
да се подчертае, че този момент не е установен, нито пък самият
8

пострадал е посочвал момента, в който са настъпили евентуалните
уговорки, от който момент да стане ясно кога реално е
изпълнителното Д.ие на посочения състав от Наказателния кодекс.
Безспорно по делото са събрани доказателства, че меджу подсъдимата
и пострадалия са налице гражданско-правни отношения. От една
страна пострадалия е посочил в паричните преводи различни
основания, за което е изпращал пари, но тук е мястото да се отбежли,
че невъзразяването от страна на подсъдимата да приеме тези парични
преводи са поради две прични. Същата не владее писмено италиански
език, както самият пострадал е потвърдил и последната е получавала
сумите със съзнанието, че това са суми по дадени от нея заеми, които
пострадалия и възстановява, включително и суми по договор за наем
и полагани грижи от нейна страна. Явно езиковата бариера между
подсъдимата и пострадалия е станала причина за неяснотата в техните
отношения и това кой какво очаква от другия. Съдебния съства
намира за основателно да отбележи, че не приема довода на
прокуратурата да повдигне обвинение на подсъдимата базирайки се на
факта, че тя е участвала в гражданския оборот. Този факт е напълно
нормален тъй като участието на подсъдимата в гражданския оборот е
напълно естествено за един гражданин, който полага труд, работил е в
чужбина и има свой доходи. Отделно от това във всички парични
преводи, които пострадалият е извършил, както бе подчертано
основанието е на италиански език, което е неразбираемо за
подсъдимата. Посочва се в един от паричните преводи, че
основанието е капаро за закупуване на къща от 750 евро. С това
представителят на прокуратурата твърди, че е започнало
изпълнителното Д.ие по настоящето престъпление, но категорично не
става на въпрос, за кои имоти се говори. От тези парични нареждания,
както и от показанията на пострадалия не се установява за кой
конкретен имот става на въпрос. Няма никакви данни, нито от страна
на пострадалия, нито от събраните гласни и писмени доказателства,
нито от основанията посочени в платежните преводи за кой конкретно
имот става на въпрос. Отново следва да се подчертае, че напълно
естествено е подсъдимата да е закупувала имоти, които ги продава в
същия период от време. Преди това и след това също е продължила да
бъде част от гражданския оборот. Житейски логично е и е
оправдано, когато един човек желае друго лице да закупи имоти,
респективно и движими и недвижими вещи на негово име в Б., то тази
уговорка да бъде скрепена с някакъв писмен акт, Договор,
Пълномощно или други съответни писмени документи съобразно
гражданското законодателство. Абсолютно липсват каквито и да е
9

доказателства и данни подсъдимата да е поела някакви задължения
спрямо пострадалия. Безспорно двамата са били в добри приятелски
отношения, като подсъдимата е помагала и е предоставяла имота си в
гр. Р., който представлява апартамент под наем на пострадалия.
Отделно от това му е предоставяла и къщата си в с. С. под наем.Прави
впечатление, че както на досъдебната фаза така и на съдебното
следствие подсъдимата винаги е твърдяла, че не е имала уговорка с
пострадалия да му закупи къща и кочина с прасе в с. С. и един брой
кемпер.Напротив депозирала е жалба пред РП-В.,ТО-М. на 12.03.2024
год. ,с която се оплаква че пострадалия я изнудва за пари,заплашва я и
я тормози посещавайки дома й.Посочва , че работи в Г. и си идва три
пъти в Б. относно жалбата на пострадалия.Подчертава,че е отказала да
се споразумее с пострадалия,тъй като не е виновна за нищо и няма
никакви задължения към него. Тезисът относно личността на
подсъдимата не може да подмине тезиса за авторството на Д.ието
както се описва от В. Р. – Съдебна риторика, УИ „Св. К. О.“, С. 1997г.,
с.176:“Човек може да бъде изобщо негодник, но може да бъде съвсем
невинен именно в разглежданото престъпление“ (цитат Ст. Павлово –
към въпроса за доказателствата в Народнодемократичния наказателен
процес, С.1951г., с.36). Може да се направи извода, че обвинението
почива основно на предположения,а не на реално събраните и
преценени поотделно и в съвкупност доказателства, че е налице
престъпление, което да е извършено от подсъдимата. Ето защо според
настоящия съдебен състав не може да се приеме за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата е извършила
престъплението по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК,за което и е
повдигнато обвинение.
За да постанови оправдателен съдебен акт, настоящия състав е
съобразил разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, а именно, че
присъдата не може да почива на предположения, както и правилото, че
съдът признава подсъдимата за виновна, само в случай, че когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Настоящият съдебен
състав приема, че по делото не са налице безспорни доказателства
относно авторството на Д.ието, неговото извършване и вината на
подсъдимата, както и че в случая е налице хипотезата на чл. 303 от
НПК, и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Поради което е
признала подсъдимата за невиновна в извършването на Д.ието, за
което е била предадена на съд. Настоящият съд намира, че по делото
не е налице онази доказателствена съвкупност (нито от преки, нито от
косвени доказателства), позволяваща да се направи непротиворечив и
10

безспорен извод относно виновността на подсъдимата в извършването
на конкретното Д.ие. Тук следва да се посочи, че съобразно
принципите за непосредственост и устност на процеса (чл. 18 и чл. 19
от НПК) съдебния състав е подложил на проверка и изследване
събрания по делото доказателствен материал, така както го задължава
разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, а представителя на
прокуратурата е имал възможност да запълни делото с несъбрани
доказателства, ако е искал това. Съдебния състав ще отбележи, че
обвинението следва да е подкрепено с конкретни доказателства,
събрани по съответния процесуален ред ,факти за времето, мястото и
начина на извършване на Д.ието, а в конкретния случай това не е
така.Както беше отбелязано и в по-горните абзаци участието на
подсъдимата в граждански оборот изразяващи се в закупуването на
движими и недвижими вещи от нея и нейният съпруг не означава
непремнно, че е извършила измама по отношения на пострадалия.
Тезисът относно личността на подсъдимата не може да подмени тезиса
за авторството на Д.ието.Съгласно разпоредбата на чл. 103 от НПК
тежестта на доказване на обвинението по дела от общ характер лежи
върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен
да доказва, че е невинен. Тук следва да се посочи и това, че присъдата
е съобразена и с постоянната съдебна практика, съгласно която при
липса на доказателства, обосноваващи в пълнота обвинителната теза,
съдът прави окончателния си извод въз основа на събраните
доказателства, като в случай на недоказване на обвинението по
несъмнен начин – постановява оправдателна присъда. Безспорно е, че
защитната теза на подсъдимата не е оборена по категоричен начин от
обвинението въпреки положените усилия, а са налице единствено
предположения и догадки за обратното.
Съдебния състав намира, че подсъдимата не е осъществила
както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, а именно при
условията на продължавано престъпление за времето от 10.06.2020 г.
до 12.02.2021г., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила
и поддържала заблуждение у А. Д. - гражданин на Р. И., че ще му
закупи в Р. Б. недвижими имоти и движими вещи, а именно къща и
кочина с прасе в с. С., общ. Р. и 1 бр. кемпер, с което му е причинила
имотна вреда в размер на 17200 евро.
В теорията и съдебната практика се прави разграничение между
измамата като престъпление по чл. 209 и следващите от НК и
гражданската измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД. Деецът по чл. 209
11

НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало
няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. / Решение №
404 от 19. IХ. 1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о., /. Приема се обаче, че
частичното или пълното неизпълнение не е достатъчно за да се
квалифицира поведението на лицето като измама, а е необходимо да се
установи дали неизпълнението е в резултат на измамливите действия.
От субективна страна е характерно, че Д.ието се извършва при пряк
умисъл, като деецът трябва да съзнава, че възбужда или поддържа
заблуждение, че използва незнанието, неопитността или
неосведомеността на пострадалия. Необходимо е в съзнанието му да
са възникнали представи, че именно вследствие на тези негови
действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин
претърпява имотна вреда. Характерно е също така, че Д.ието се
извършва при наличието на специфична користна цел – да набави за
себе си или за другиго имотна облага. За съставомерността на Д.ието
не е необходимо тази цел да е действително реализирана. Достатъчно
е тя да е съществувала изначално. Според Р. 704-05-III за наличието на
специалната цел по чл. 209, ал. 1 НК може да се съди и от
поведението на дееца непосредствено преди и след действията му по
възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия. В
конкретния казус, за да е осъществен съставът на престъплението по
чл. 209 от НК, така както е повдигнато и поддържано обвинението,
следва към момента на извършване от 10.06.2020 г. до 12.02.2021 г.
подсъдимата да е имала користна цел по отношение на свидетеля А.
Д. – да е имал изричното намерение по този начин да си осигури
неправомерна облага. Според настоящия състав в случая липсват
гореописаните и изискуеми съставомерни признаци на Д.ие по чл.
209, ал. 1 от НК, осъществено умишлено от подсъдимата.
Действително, както се установява от приетите по делото
доказателства подсъдимата е получила от свидетеля А. Д. парични
преводи без обаче да разбере основанието на тези парични средства и
с пълното убеждение, че тези парични преводи са във връзка с дадени
от нея заеми и наемни договорни отношения. От така установеното от
фактическа страна обективно не се констатират действия по
осъществяване на изпълнителното Д.ие на престъплението "измама",
още повече в сочения от прокуратурата времеви период и по
посочения в обвинителния акт механизъм. Липсват действия по
"въвеждане в заблуждение" на свидетеля А. Д. през периода
10.06.2020 г. до 12.02.2021 г.
По делото не са налице нито преки, нито косвени доказателства,
12

които да сочат, че подсъдимата е извършила измамливи действия и по
отношение на пострадалия , при което последната следва да бъде
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение на
основание чл. 304 от НПК.С оглед на нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК
– присъдата не може да почива на предположения, когато, въпреки
предприетите от съда възможни и необходими процесуално-
следствени действия за разкриване на обективната истина и
приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо
подсъдимата е останало недоказано, единствено законосъобразния
краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са налице
неразяснени съмнения краен акт на съда се явява оправдателната
присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на
решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт
престъпно Д.ие и съпричастността на подсъдимата към него,
породените от доказателствена непълнота и/или негодни
доказателствени средства, процесуална последица е постановяването
на оправдателна присъда като в тази насока е ( Решение № 333/2013 г.
на III н. о. ВКС). След като твърдяната в обвинителния акт на
прокуратурата фактическа обстановка е останала недоказана от
събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателствени
средства, при съблюдаване на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК за
разкриване на обективната истина следва да бъде постановена
оправдателна присъда.
В процесния случай не са налице преки доказателства, нито
верига от достатъчно косвени доказателства водеща до единствено
възможният и убедителен извод за участието на подсъдимата в
инкриминираното Д.ие. Липсата на годни доказателства, които да
обосноват по категоричен начин извод, че подсъдимата е автор на
Д.ието, за което е обвинена налага признаването и за невинна и
нейното оправдаване.
Не са налице каквито и да било доказателства за извършено
престъпление по чл. 209 от НК, а се касае за частно-правни
отношения. Касае се за неуредени гражданско-правни отношения,
които следва да бъдат решени по общия исков път или по реда на
изпълнителното производство по ГПК като форма на принудително
удовлетворяване на частни вземания по отношение на парични
задължения. В настоящия случай свидетелят А. Д. разполага с правна
възможност да защити правата си като отправи съответното искане
пред компетентния граждански съд, а именно пред РС - М.
Гражданският иск предявен от свидетеля А. Д. против
13

подсъдимата с правно основание чл. 45 от ЗЗД се явява
неоснователен с оглед изложеното в по-горе заключение за липса на
извършено престъпление по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК от
страна на подсъдимата. Безспорно не бе доказано същата да е
осъществила виновно увреждащо Д.ие довело до противоправно
увреждане имуществената сфера на гражданския ищец. Съдът не
изследва обстоятелства и не може да присъди обезщетение за
неизпълнение на договор, тъй като основа за гражданксия иск в
наказателното производство може да е само друг тип отговорност, а
именно деликтната такава. Ето защо предявеният граждански иск се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдебния състав на основание чл. 190
ал.1 от НПК постанови направените по делото разноски да останат за
сметка на Държавата с оглед признаването на подсъдимата за невинна.
По делото са събрани доказателства, които не са подложени на
анализ, а именно Актуални справки за съдимост и Характеристични
данни, касаещи подсъдимата, тъй като същите следва да се вземат
впредвид единствено при осъдителна присъда, а такава не бе
постановена от съда.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

14

Номер на акта:	1
Дата:	22 януари 2025 г. (в сила от 8 юли 2025 г.)
Съдия:	Анелия Димитрова

Дело:	20241450200255
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2024 г.

Присъда по дело №255/2024 на Районен съд - Мездра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите