Р Е Ш Е Н И Е
№ 746, 17.07.2020г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
VI граждански състав
на шестнадесети
юли
две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка Георгиева,
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1044 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Я.В.Н. против Решение № 438/02.12.2019г., поправено с
Решение № 97/12.05.2020г., пост. по гр.д.№ 1021/2019, РС, Карлово с което е
уважена молбата на П.Г.Д. за защита от домашно насилие, като жалбоподателят е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над молителката П.Д.,
забранено му е да доближава жилището на П.Г.Д.,*** за срок от 18 месеца, като е
осъден да заплати и глоба в размер на 200лв., както и ДТ и разноски.
Жалбоподателят Я.Н.
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът
неправилно е установил фактическата обстановка и е достигнал до неправилни
правни изводи. Излага доводите си във връзка със събраните по делото гласни
доказателства, които според жалбоподателят сочат на липса на извършено насилие
спрямо молителката. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова,
с което се отхвърли подадената молба за защита.
Въззиваемата страна П.Г.Д.
оспорва подадената въззивна жалба. Счита същата за просрочена. По същество
поддържа неоснователност. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал
недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е решение, с което е
уважена молба за предприемане на мерки по ЗЗДН.
Легално определение за
понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно
насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица,
които се намират в семейна или фактическа
връзка или между бивши съпрузи.
По делото не е спорно, че страните са близки роднини по сватовство от
втора степен, като за установяване на този факт е представено и удостоверение
за родствени връзки.
П.Д. твърди, че на 07.07.2019г. зет й / съпруг на
сестра й Д. Н./ е извършил акт на домашно насилие против нея като я е ударил с
лопата по лявата ръка, псувал я и започнал да хвърля камъни по нея и сина й.
Заявява, че се страхува се за живота и здравето си и изпитва страх да посещава
имота си , находящ се в гр. ****.
От значение за осъществяване на
хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта
налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН. Следователно в настоящия случай е
необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие на посочената дата, което да е извършено от соченото лице и в
какво се е изразявало същото, за да се
прецени дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и размерът на същите.
За установяване на
твърдените факти по делото е представен талон за преглед на П. Д. , извършен на
08.07.2019г., от който се установява, че се констатира синина в средната част
на лявата предмишница с оток и размери 3,5*6,5см. Представен е и талон за
посещение от екип на СМП на 07.07.2019г. в 21,15ч. , в който е отразено, че
медицинския екип е извършил преглед на Д. и установява хематом с големина на
орех на лява предмишница.
По делото е представена
преписка с рег.№281000-9214/2019, РУ **** с тъжител Д. Д./ син на молителката/
по повод негова жалба за възникнал скандал на 07.07.2019г. с Я.Н..
Приложени са и аудио записи
на сигнали на ЕЕН 112 на 07.07.2019г. около 20.00ч. от телефонни номера **** ,
като обаждащият се се е представил като Я.Н. и от ****, като обаждащият се се е представил като
Д. Д., като разговорите са консултирани с дежурен екип на РУ на МВР ****.
Събирани са и гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите Д. Д., син на ищцата и М. Ч., сватя на Я.Н., Х. Т. и М. Ч.
Свидетелят Д. твърди, че на
посочената дата заедно с майка си е бил в имота в гр. ****. В същия имот живее и леля му със семейството
си. Към 19,30ч. пуснал ярмомелка, за да смели жито за прасето, което отглеждат.
Чул Я. да ходи по двора и да псува на висок глас. В един момент спрял тока и
свидетелят излязъл да види какво става. Я.
бил до жилищната сграда и започнал да му се кара защо пуска ярмомелката. Когато
свидетелят минавал покрай Н. последният взел една лопата и посегнал да го
удари. Д. вдигнал ръка , за да се предпази. Н. посегнал втори път да го удари,
но П.Д. изтичала от сушилнята, като чула
виковете и се опитала да предпази сина
си. Н. я ударил първо с лопатата, а след това и с ръка. През това време
свидетелят взел лопатата. Н. си бил приготвил и павета и започнал да ги хвърля
по тях. Свидетелят и майка му успели да
се приберат в сушилнята и да се обадят на тел. 112. След това дошла полицията.
Свидетелят М. Ч. твърди, че
в процесния ден била в дома на Я.Н. с
внуците си, т.к. сина й и снаха й били ангажирани да заведат съпругата
на Н. до болница. Тя влязла в дома на Н. към 19,30ч. Твърди че през цялото
време е стояла на прозореца с бебето/ малкото й внуче/ в количка и с по-голямото дете до нея, т.к. й
поръчали да гледа да не се случи нещо.. Я. стоял на пътеката и не е имало никакви инциденти. Чула, че се
коментира, че е имало пререкания между семейството на сватовете й и Д. затова,
че пуска фуражомелката и пречи на бебето.
Чула е , че се коментира, че Я. е удрял Д.с лопата и е хвърлял камъни,
но тя не е видяла нищо такова.
Свидетелката
Т. твърди, че е видяла П. и Д.към 21ч. в деня на инцидента. Тя изглеждали
обезпокоени. Споделили й, че били удряни от Я. с лопата и идвали от болницата.
Ръката на П. била синя.
Свидетелката Ч. е дъщеря на Я.н.. Твърди , че
живеят в една къща в процесния имот, но са различни домакинства. В старата част
на сградата има други собственици – синът на П.Д., но той не живеел там, но
отглеждат животни и посещават имота си. Д.и
п. идвали в имота и редовно пускали фуражомелка, за да приготвят храна на
животните. Във въпросния ден те отново пуснали машината, която вдгала много шум
и пречила на детето й, което било само на 37 дни, то плачело и свидетелката
помолила баща си да им направи забележка. Д.и майка му за малко спрели с шума,
но после отново започнали да мелят храна за животните. Тогава станал скандала и
баща й се обадил в полицията. Чула, че Д.заплашва баща й, че къщата цяла да му
се види тясна, тогава баща й се прибрал вътре. Не е чувала или видяла да се
разменят удари. През това време се прибрали съпругът й и свекърва й / свид. Т./.
Бебето плачело, а на майката на свидетелката й прилошало се наложило свекърва й
да остане да гледа децата, а свидетелката със съпруга си да заведат майка й в
болница. Баща й останал на двора да чака полиция. Твърди, че отношенията със
семейството на Д.са обтегнати заради имотни спорове.
Пред въззивната инстанция
са разпитвани полицаите, отработили сигнала до ЕЕН 112 – Д. Ж. и Д.П..
Свидетелят Ж. твърди, че не помни някой от присъстващите да му се е оплаквал,
че е имало разменени удари или наранявания. Свидетелят П. заявява, че някой е споменавал нещо за удари, но не си
спомня точно случая.
По
делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която П.Д. декларира, че е извършено домашно
насилие над нея, като описанието преповтаря изложеното в молбата за защита.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установява да е извършван акт на домашно
насилие от Я.Н. над П.Д.. Декларацията по чл.9 от ЗЗДН се ползва със
самостоятелна доказателствена сила, като и само тя е достатъчна да обоснове
основателност на молбата за защита. Тя обръща доказателствената тежест и
следва да бъде оборена от страна на сочения извършител. Тук е мястото да се
отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена стойност на тази
декларация, е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като при
наличието на такава, на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже, че
не е извършил деянието, съставляващо акт на домашно насилие. В настоящия
случай не се събраха достатъчно
убедителни доказателства, които да обосноват тезата на жалбоподателя, че не е
удрял П. Д.. Напротив от талоните за извършени прегледи се установява
нараняване – хематом на лявата ръка на Д.. Показанията на свид. Д. Д., който
макар и явно заинтересован предвид данните му за пряко участие в конфликта, на
свид. Т., на свид. М. Ч. и на свид. П. съдържат данни за нанасяне на удари от страна
на Н. над Д.. Вярно е че пряк очевидец е само свид. Д., а останалите предават
не свои преки впечатления, а само чуто в разговор, но предвид разменената
доказателствена тежест, не следва да се провежда пълно и главно доказване на
твърдението на насилие. Вярно е, че по
делото се установява, че между страните има траен конфликт и че поведението на пострадалата и сина й също може да се квалифицира като
домашно насилие с оглед данните за упражняване на психическо насилие над
семейството на Н., но това от една страна не е предмет на настоящето
производство, а от друго не може да оправдае действията на самия Н..
С оглед изложеното съдът
счита, че следва да се уважи молбата за защита от домашно насилие над П.Д..
Съгл. чл.5 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са: - задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; -
отстраняване от съвместно обитаваното
жилище за срока, определен от съда; - забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; -
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; -
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. В случая съдът
намира, че най-подходяща е първата мярка – да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Следва да бъде наложена и санкцията , предвидена в чл.5, ал.4
от ЗЗДН – глоба в минимален размер от 200лв.
Първоинстанцонното решение
следва да бъде потвърдено само в частта, в която е постановено извършителят да
се въздържа от домашно насилие. В останалата част , в която е постановена
забрана да доближава жилището на пострадалата, находящо се в гр. ****,
решението е неправилно. Никъде в делото не се съдържат данни Я. н. да е ходил
до жилището на П. Д. и да я е притеснявал по какъвто и да е повод. За
постановяването на тази мярка липсват основания и същата се явява прекомерна.
Въззиваемата страна
претендира разноски, но по делото няма данни за сторени такива, поради което и
няма да се присъждат.
Жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС
сумата от 25лв. ДТ за въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 438/02.12.2019г.,
поправено с Решение № 97/12.05.2020г., пост. по гр.д.№ 1021/2019, РС, Карлово,
в частта, в която е постановено Я. Н. Н., ЕГН ********** да приближава жилището
на П.Г.Д., ЕГН**********,*** за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на решението и издаване на заповедта.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
438/02.12.2019г., поправено с Решение №
97/12.05.2020г., пост. по гр.д.№ 1021/2019, РС в
останалата му част.
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС сумата от
25лв. ДТ за въззивното производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :