Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Своге, 16.05.2025 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет
и пета година, в състав :
Председател
: Р.
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 519/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба подадена от Р.И.М. ***, чрез пълномощник, против „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявана от
изпълнителния директор и прокуриста. Ищецът иска от съда, да осъди ответника, с
предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България” АД, да му заплати сумата от 1341,39 евро или левова равностойност от 2623,50 лева, като платена от него
при начална липса на основание и представляваща част от общо платената сума за
периода м. 09.2012 г. – м. 03.2017 г. в размер на 18750 лева – разликата между
уговореното с договор за потребителски кредит с № HL 33411 от 11.02.2008 г.,
сключен между банката, като
кредитодател, и ищеца, като кредитополучател, и заплатените анюитетни вноски,
включващи главница и лихва в увеличения им размер. Вноските са
индивидуализирани в молба от 05.11.2024 г., както следва :
- По вноска № 104/10.06.2016 г. е
платена лихва в размер на 143,54 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 280,74 лева.
- По вноска № 105/10.07.2016 г. е
платена лихва в размер на 141,49 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 276,73 лева.
- По вноска № 106/10.08.2016 г. е
платена лихва в размер на 139,43 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 272,70 лева.
- По вноска № 107/10.09.2016 г. е
платена лихва в размер на 137,35 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 268,63 лева.
- По вноска № 108/10.10.2016 г. е
платена лихва в размер на 135,25 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 264,53 лева.
- По вноска № 109/10.11.2016 г. е
платена лихва в размер на 133,14 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 260,40 лева.
- По вноска № 110/10.12.2016 г. е
платена лихва в размер на 131,02 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 256,25 лева.
- По вноска № 111/10.01.2017 г. е
платена лихва в размер на 128,88 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 252,07 лева.
- По вноска № 112/10.02.2017 г. е
платена лихва в размер на 126,73 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 247,86 лева.
- По вноска № 114/10.03.2017 г. е
платена лихва в размер на 124,56 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 243,62 лева.
Претендира се също и законната
лихва върху главницата, считано от 10.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. В исковата молба е
посочено, че производството по делото трябва да бъде спряно до приключване с
влязло в сила съдебно решение на гр.д. № 58632/2017 г. на Софийски районен съд,
45 – ти състав. По посоченото дело, с решение от 02.03.2020 г. е призната за
установено по предявения от Р.М. срещу „Юробанк България” АД, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 ЗЗП, че клаузата,
обективирана в чл. 6, ал. 3 от договор за потребителски кредит с № HL 33411 от
11.02.2008 г. е нищожна поради неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10
ЗЗП. Със същото решение банката е осъдена да му заплати сумата от 1250 лева, като платена от М. при начална липса на основание и
представляваща част от общо платената сума за периода м. 09.2012 г. – м.03.2017
г. в размер на 20000 лева – разликата между уговореното с договор за
потребителски кредит с № HL 33411 от 11.02.2008 г., сключен между банката, като кредитодател, и ищеца, като
кредитополучател, и заплатените анюитетни вноски, включващи главница и лихва в
увеличения им размер. Съдебното решение е обжалвано от „Юробанк и Еф Джи България” АД и е
образувано въззивно гражданско дело № 11263/2020 г. на СГС. В подкрепа на
искането за спиране е посочено, че според Тълкувателно
решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г.,
постановено по Тълкувателно дело № 3/2016 г., Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия на Върховния касационен съд, когато между
същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен
частичен иск, по който делото е висящо, останалата част от вземането може да
бъде предявена в друг исков процес. В този случай е налице изключението,
предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Ако в съда има две висящи дела
между едни и същи страни, на едно и също основание, но претенцията е за
различни части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете дела.
Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се
претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е
конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането,
произтичащо от същото право. В този случай производството по последващия частичен
иск следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по
първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ако
първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови
спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват установените с
решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако
частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия
частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се
отрича цялото спорно материално право.
С определение от 10.01.2022 г.
производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила съдебно
решение на гр.д. № 58632/2017 г. на Софийски районен съд, 45 – ти
състав/въззивно гражданско дело № 11263/2020 г. на Софийски градски съд. Това е станало на 15.01.2024 г., като
въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния.
С определение от 12.04.2024 г.
съдът е възобновил производството по делото. Конституирал е като страни (ищци), на мястото на починалия Р.И.М. – наследниците му по закон и негови
правоприемници И.Р.И. и М.Р.И..
По делото са събрани
писмени доказателства.
Свогенският районен
съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и от правна страна :
Съдът счита, че тъй като първоначално предявеният
частичен иск е уважен настоящият съдебен
състав е длъжен да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по частичния иск
общи правопораждащи факти на спорното право. Следователно клаузата,
обективирана в чл. 6, ал. 3 от договор за потребителски кредит с № HL 33411 от
11.02.2008 г. е нищожна поради неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10
ЗЗП.
От страна на банката е направено
възражение, че е изтекла погасителната давност по отношение на претендираните
суми. Вземането е за суми получени без основание, поради което давностният срок
е петгодишен и тече от момента на плащането. От извлечението от разплащателната
сметка се установява, че плащанията са направени както следва :
- По вноска № 104/10.06.2016 г. е
платена лихва в размер на 143,54 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 280,74 лева. Плащането е на 08.07.2016 г.
- По вноска № 105/10.07.2016 г. е
платена лихва в размер на 141,49 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 276,73 лева. Плащането е на 08.08.2016 г.
- По вноска № 106/10.08.2016 г. е
платена лихва в размер на 139,43 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 272,70 лева. Плащането е на 07.09.2016 г.
- По вноска № 107/10.09.2016 г. е
платена лихва в размер на 137,35 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 268,63 лева. Плащането е на 11.10.2016 г.
- По вноска № 108/10.10.2016 г. е
платена лихва в размер на 135,25 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 264,53 лева. Плащането е на 08.11.2016 г.
- По вноска № 109/10.11.2016 г. е
платена лихва в размер на 133,14 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 260,40 лева. Плащането е на 08.03.2017 г.
- По вноска № 110/10.12.2016 г. е
платена лихва в размер на 131,02 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 256,25 лева. Плащането е на 08.03.2017 г.
- По вноска № 111/10.01.2017 г. е
платена лихва в размер на 128,88 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 252,07 лева. Плащането е на 08.03.2017 г.
- По вноска № 112/10.02.2017 г. е
платена лихва в размер на 126,73 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 247,86 лева. Плащането е на 08.03.2017 г.
- По вноска № 114/10.03.2017 г. е
платена лихва в размер на 124,56 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 243,62 лева. Плащането е на 10.03.2017 г.
Исковата молба е постъпила в съда
на 10.08.2020 г., т.е. вземанията не са погасени по давност. С оглед на така
изложеното предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е доказан и основателен. Налице е първична липса
на основание за получаване на сумата, съответно банката е длъжна да върне полученото
без основание.
По
разноските :
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати направените от ищците
разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 105
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
С молбата от 05.11.2024 г. е представена
банкова сметка, ***.
Воден от горните
съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд, първи състав
Р Е Ш И
:
Осъжда „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявана от … А. Я. и Д. Ш., да
заплати на И.Р.И. ***, ЕГН **********, и на М.Р.И. ***, ЕГН **********, в качеството им на
наследници на Р.И.М., починал на …. г., сумата от 1341,39 евро или левова равностойност от 2623,50 лева, като платена от него
при начална липса на основание и представляваща част от общо платената сума за
периода м. 09.2012 г. – м. 03.2017 г. в размер на 18750 лева – разликата между
уговореното с договор за потребителски кредит с № HL 33411 от 11.02.2008 г.,
сключен между банката, като
кредитодател, и М., като кредитополучател, и заплатените анюитетни вноски,
включващи главница и лихва в увеличения им размер, като сумата по настоящото
дело е сбор от следните вноски : вноска №
104/10.06.2016 г., с която е платена лихва в размер на 143,54 евро или левова
равностойност по фиксинга на БНБ от 280,74 лева и плащането е извършено на
08.07.2016 г. ; вноска № 105/10.07.2016 г., с която е платена лихва в размер на
141,49 евро или левова равностойност по фиксинга на БНБ от 276,73 лева и
плащането е извършено на 08.08.2016 г. ; вноска № 106/10.08.2016 г., с която е
платена лихва в размер на 139,43 евро или левова равностойност по фиксинга на
БНБ от 272,70 лева и плащането е извършено на 07.09.2016 г. ; вноска №
107/10.09.2016 г., с която е платена лихва в размер на 137,35 евро или левова
равностойност по фиксинга на БНБ от 268,63 лева и плащането е извършено на
11.10.2016 г. ; вноска № 108/10.10.2016 г., с която е платена лихва в размер на
135,25 евро или левова равностойност по фиксинга на БНБ от 264,53 лева и плащането
е извършено на 08.11.2016 г. ; вноска № 109/10.11.2016 г., с която е платена
лихва в размер на 133,14 евро или левова равностойност по фиксинга на БНБ от
260,40 лева и плащането е извършено на 08.03.2017 г. ; вноска № 110/10.12.2016
г., с която е платена лихва в размер на 131,02 евро или левова равностойност по
фиксинга на БНБ от 256,25 лева и плащането е извършено на 08.03.2017 г. ; вноска
№ 111/10.01.2017 г., с която е платена лихва в размер на 128,88 евро или левова
равностойност по фиксинга на БНБ от 252,07 лева и плащането е извършено на
08.03.2017 г. ; вноска № 112/10.02.2017 г., с която е платена лихва в размер на
126,73 евро или левова равностойност по фиксинга на БНБ от 247,86 лева и плащането
е извършено на 08.03.2017 г. ; вноска № 114/10.03.2017 г., с която е платена
лихва в размер на 124,56 евро или левова равностойност по фиксинга на БНБ от
243,62 лева и плащането е извършено на 10.03.2017 г., заедно със законната лихва
върху
сумата от 1341,39 евро или левова равностойност от 2623,50
лева, считано от 10.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявана от … А. Я. и Д. Ш., да
заплати на И.Р.И. ***, ЕГН **********, и на М.Р.И. ***, ЕГН **********, направените по
делото разноски в общ размер на 505 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :