№ 11
гр. **********, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.А
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството с образува по предявени при условията на обективно
кумулативно съединеняване осъдителни искове от Х. С. Ю., ЕГН **********,
с адрес с.******, ул. „******” №11 срещу Прокуратурата на РБ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните парични вземания:
1. 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнати обвинения,
изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост,
потиснатост, тревоженост, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност,
избягване на обичайната социална среда, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете пред ПрРС до окончателното им изплащане.
2. 3047.47 лева, представляващи обезщетение за забава върху
главницата, считано от 19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба
- 19.05.2022 г., , на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право
се излагат подробно в исковата молба.
1
Ответната страна подава отговор в срок, изразява становище за
неоснователност на исковете. Счита, че не е налице причинно –следствена
връзка между твърдените вреди и обвинението, за което се оправдава, като
липсват и доказателства. Отделно сочи, че размерът на претенцията за
неимуществени вреди е завишен и несъобразен с чл. 52 ЗЗД и
съществуващата съдебна практика.
В открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител поддържа предявените искове. Моли за уважаването им.
Претендира разноски. Представителят на прокуратура на Република България
поддържа писмения отговор. Оспорва исковете. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Фактически констатации:
Видно от представените писмени доказателства и приобщеното
наказателно производство по НОХД № 580/2013 г. по описа на Районен съд
гр. **********, преценени по отделно и в съвкупност, ищецът се привлича в
качеството на обвиняем по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-**********
при ОДМВР гр. *********** за извършени престъпления, наказуеми по чл.
131 ал. 1 т. 4 пр. 3, т. 7 и т. 12 пр. 1 и 3 вр. чл. 128 ал. 1 и чл. 1 30 ал. 1 и чл.
325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като впоследствие на 21.10.2011
г., с изготвен обвинителен акт по преписка вх. № 1408/2010 г. на Районна
прокуратура гр. ********** се привлича към наказателна отговорност за
същите престъпления и се предава на съд с обвинителен акт. По внесения
обвинителен акт се образувано НОХД № 513/2011 г. по описа на Районен съд
гр. **********, като след проведени четири открити съдебни заседания се
постановява Присъда № 23/21.03.2013 г., с която съдът признава подсъдимия
за невинен и го оправдава по повдигнатите обвинения.
По протест на прокуратурата срещу постановената оправдателна
присъда се образува ВНОХД № 992/2013 г. по описа на Окръжен съд гр.
***********, който с Решение № 305/28.10.2013 г. отменява присъдата и
връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстационния съд.
Въз основа на същия обвинителен акт се образува ново НОХД № 580/2013 г.
по описа на Районен съд гр. **********, който след проведени седем открити
съдебни заседания, постановява Присъда № 1/11.01.2016 г., с която ищецът
отново се признава за невинен и оправдава по повдигнатите обвинения.
2
Прокуратурата подава нов протест по втората оправдателна присъда, по
който се образува ВНОХД № 203/2017 г. по описа на Окръжен съд гр.
***********. С Решение № 113/25.05.2017 г., въззивният съд потвърждава
изцяло присъдата на Районен съд гр. **********, която влиза в законна сила
на 25.05.2017 г. на основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК.
Свидетелят на А.А. Ю. – съпруга на ищеца, при разпита й в о.с.з.
заявява, че след привличането като обвиняем и повдигане на обвинения пред
съда, ищецът става стресиран, че може да влезе в затвора, започва да има
нарушения в съня, не излиза от вкъщи, което резултира в необходимостта от
приемане на успокоителни медикаменти.
Съдът взема предвид възможната заинтересованост на свидетелката,
като счита, че събраните по време на разпита й гласни доказателства са
достоверни и отговарят на истината. Съпругата на ищеца е логично да има
преки впечатления от състоянието на ищеца, непосредствено след
привличането му като обвиняем и по време на целия съдебен процес, тъй като
живеят заедно в едно домакинство.
Фактическите констатации на съда почиват изцяло на представените по
делото официални документи, намиращи се в приложените наказателни дела
и разпита на свидетеля.
Правни изводи на съда относно основанието и размера на
предявения осъдителен иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата
по обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние ме е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За възникване на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ са
необходими две предпоставки, а именно: 1. повдигане на обвинение на лице
за извършване на престъпление и 2. оправдаване по повдигнатото
обвинение.Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата
да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от
3
задължението й да доказва и установява пред съда виновността па
привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на
това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за
възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2 ал. ал. 1,
т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът се привлича в качеството му на обвиняем по образувано
досъдебно, след това по съдебно производство, като наказателното
преследване завършва с оправдателна присъда. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че искът е основателен само с доказването на този сложен
юридически факт. Това е така, тъй като ищецът търпи обичайните стрес и
неудобства, които всеки човек би претърпял, ако е в същото положение, без
да е необходимо да се провежда изрично доказване на техния конкретен вид и
интензитет – вж. Р № 70/01.08.2017 г. по гр.д. № 2433/2016 г. на ВКС, Р №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Според константната съдебна практика дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се определя от установените във всеки отделен случай
релевантни за спора обстоятелства - личността на увреденото лице, данните
за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда,
какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в
престъпление, тежестта на обвинението, броя и вида на повдигнатите
обвинения, постановената мярка за неотклонение, продължителността на
наказателното производство, отражението на производството върху личния,
обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на
производството. От значение за определяне на конкретния размер на
обезщетението са също и дали се влошава здравословното състояние на
лицето, видът и тежестта на отделните негативни изживявания на
пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и
притеснения върху неговия живот – в личен и професионален план – вж.
напр. Р № 227/02.12.2016 г. по гр.д. №2229/2016 г. на ВКС, Р № 70/01.08.2017
4
г. по гр.д. № 2433/2016 г. на ВКС;
Ищецът неименуемо претърпява вреди, изразяващи се в обичайните
притеснения, неудобства и несигурност от незаконното обвинение. В какъв
размер е дължимото за тях парично обезщетение съдът ще разгледа
особеностите на конкретния случай.
Съдът, като взема предвид обстоятелствата по конкретното дело,
отделно и съвкупност, а именно, че наказателното преследване срещу ищеца
е за обвинения за четири престъпления, всяко от които наказуемо с лишаване
от свобода, като тези по чл. 131 ат. 1, т. 4, 7 и 12 вр. чл. 128 от НК са тежки,
съгласно легалната дефиниция на чл. 93 т. 7 от НК и искането на обвинението
е за ефективно изтърпяване на наказанията; че двукратно се протестират
оправдателните присъди, като протестите също се поддържат от въззивната
прокуратура и не се оттеглят; че в хода на наказателния процес се провеждат
общо 13 открити съдебни заседания, на които ищецът присъства и няма
заседание, което да е отложено безпричинно, поради недобросъвестно
процесуално поведение от негова страна; че срещу ищеца се предявява и
приема за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск в
размер на 5 000 лева, срещу който също се защитава; и че наказателното
преследване срещу ищеца продължава цели шест години, приема, че за
претърпените от ищеца неимущесвени вреди – стрес, безпокойство, следва да
се определи справедливо парично обезщетение в размер на 5000.00 лева. До
този размер искът се явява основателен, като за разликата до 10000.00 лева
следва да се отхвърли.
Остават недоказани твърденията на ищеца за претърпяване на
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и безпокойства над обичайния
размер. Не се установява и влошаване на здравословното състояние на
ищеца, което да е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение. Няма доказателства и че ищецът с поведението си допринася за
увреждането си.
Като последица от уважаване на главния иск, следва да се уважи и иска
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 5000.00 лева, за периода от 19.05.2019 г. до 19.05.2022 г., който
възлиза на 1523.63 лева, изчислена чрез електронен калкулатор от сайта
www.Calculator.bg.
5
Тази сума следва да бъде редуцирана, тъй като съдът намира за
основателно възражението на ответника, че ищецът с поведението си
допринася за увреждането си по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
По разноските:
Ответникът отговаря пред ищеца за разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от
ГПК. По делото се представя договор за правна защита и съдействие, в който
се обективира заплащане от ищеца на адвокатско възнаграждение в размер на
1904.74 лева, придружен от списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който се
индивидуализират възнагражденията за всеки един от исковете и основанията
по Наредба № 1/2004 г. Ответната страна навежда възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78
ал. 5 от ГПК.
Съдът счита възражението за неоснователно по следните причини:
С ДВ бр. 88/04.11.2022 г. са обнародвани последните промени в
разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Съгласно чл. 5 ал. 2, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на
исковете. В настоящия случай, с исковата молба са предявени 2 обективно
кумулативно съединени искове за главница и лихва. Възнагражденията за
всеки един от исковете са определени с оглед материалния интерес, съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и са установени в техния
минимален размер. Ето защо. възражението за прекомерност, въведено от
насрещната страна се явява неоснователно. За образуване на делото е
заплатена държавна такса в размер на 10 лв., съгласно чл. 2а т, 1 от
ТДТКССЕПК.
Предвид частичната основателност на иска за главница и лихва на
ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част в размер на 957.35
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София,
6
бул. Витоша №2 ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
с.******, ул. „******” №11, сумата от 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 131, ал.
1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т. 12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325,
ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по
описа на РУП-**********, НОХД № 513/2011г. по описа па PC **********,
по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. ***********, по НОХД №
580/2013 г. по описа на PC-**********, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на
ОС гр. ***********, за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по
НОХД № 513/2011г. по описа па PC-**********, отменена с Решение №
305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС ***********,
оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС
**********, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по
ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд, на основание чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете пред ПрРС – 18.05.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 5000.00 лева до
претендирания размер от 10000.00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София,
бул. Витоша №2 ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
с.******, ул. „******” №11, сумата от 1523.63 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 5000.00 лева, считано от
19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022 г., , на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над сумата от
1523.63 лева до претендирания размер от 3047.47 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. Витоша №2 да заплати на С. С. Ю. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ******, област - ***********, ул. „*****” № 10 сумата от
957.35 лева, представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски
и възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – **********: _______________________
8