Р Е Ш Е Н И Е
№ V-33 21.02.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав
На двадесет и пети март две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1948 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Делото е висящо за втори път пред
Бургаския окръжен съд, след като с Решение №190 от 20.12.2018г. по гр.д.№237 по
описа за 2018г. на ВКС е отменено решение №II-131
от 11.09.2017г. по в.гр.д.№1603 от 2016г. на Бургаския окръжен съд, както
следва:
- в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по
гр.д.№7925 от 2013г. на Бургаския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен
иска, предявен от Н.Д.М. против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И.,
Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, М.С.Г., Н. П.
В., М.А.Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.- П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.-
К., за делба на 15 самостоятелни обекта-
жилища, в жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1 по КККР на
гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК и делото в тази част е било върнато на РС-Бургас за
произнасяне по предявения иск за делба на цялата жилищна сграда;
- в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по
гр.д.№7925 от 2013г. на Бургаския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен
иска, предявен от С.Д.М. и К.Д.М. против Н.Д.М., Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х.,
С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг“
ЕООД, М.С.Г., Н. П. В., М.А.Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.- П., К.Н.П.,
Н.С.К. и З.Г.Л.- К., за делба на 15
самостоятелни обекта- жилища, в жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1
по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК и делото в тази част е било върнато на РС-Бургас
за произнасяне по предявения иск за делба на цялата жилищна сграда, като ВКС е
върнал делото в тези му части за ново разглеждане от друг състав на Бургаския
окръжен съд.
В останалата обжалвана част, с която е отменено частично решение №1175
от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС и е допусната делба на
поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 389 кв.м., представляващ имот с идентификатор 67800.503.260 по КККР
на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК, решение №II-131 от 11.09.2017г. по в.гр.д.№1603 от 2016г. на Бургаския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване
и е влязло в сила- така определение №454 от 9.10.2018г. по гр.д.№237/2018г. на
ВКС.
Освен това, като необжалвано от страните, решение №II-131 от 11.09.2017г. по в.гр.д.№1603 от 2016г. на Бургаския окръжен съд е влязло в сила и в следните му части:
1/ в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на Н.Д.М.
против решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС, в
частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.75, ал.2 ЗН и чл.34 ЗС, вр.
чл.341 и сл ГПК, предявени от С.Д.М. и К.Д.М. и производството по
в.гр.д.№1603/16г. на БОС е прекратено в тази му част;
2/ в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на С.Д.М.
и К.Д.М. против решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по
описа на БРС, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.75, ал.2 ЗН и
чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл ГПК, предявени от Н.Д.М. и производството по
в.гр.д.№1603/16г. на БОС е прекратено в тази му част;
3/ в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по
гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС, в частта му, с която е отхвърлен иска по
чл.75, ал.2 ЗН, предявен от Н.Д.М. за прогласяване нищожността на договора
за доброволна делба от 15.09.2005г., вписан в Службата по вписванията при БРС
на 16.09.2005г., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение на
следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ II-1428, кв.110 с площ от 388
кв.м. ; УПИ XI-1428,
кв.110 с площ от 387 кв.м.; УПИ IV-1428, кв.109 с площ от 322 кв.м. и УПИ
V-1428, кв.109 с площ от 389 кв.м.;
4/ в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по
гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС, в частта му, с която е отхвърлен иска по
чл.75, ал.2 ЗН, предявен от С.Д.М. и К.Д.М. за прогласяване нищожността на
договора за доброволна делба от 15.09.2005г., вписан в Службата по вписванията
при БРС на 16.09.2005г., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по
отношение на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ II-1428, кв.110 с площ от 388
кв.м. ; УПИ XI-1428,
кв.110 с площ от 387 кв.м.; УПИ IV-1428, кв.109 с площ от 322 кв.м. и УПИ
V-1428, кв.109 с площ от 389 кв.м.;
5/ в частта, с която е отменено частично решение №1175 от
15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС и е допусната делба на: а/ поземлен
имот, находящ се в ***, с площ от 388 кв.м., представляващ имот с идентификатор 67800.503.263 по КККР
на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК между съсобствениците М.Л.И. и Н.Д.М., при квоти 19/22 ид.ч.
за първата и 3/22 ид.ч. за втория, както и на б/ поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 386 кв.м., представляващ
имот с идентификатор 67800.503.264
по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК съсобствениците Н.Д.Н. и Н.Д.М., при квоти 19/22
ид.ч. за първия и 3/22 ид.ч. за втория;
6/ в частта, с която е потвърдено решение
№1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС в останалата
обжалвана част- с която са отхвърлен иска за делба на поземлен имот,
находящ се в ***, с площ от 322 кв.м., представляващ имот с идентификатор 67800.503.259 по КККР на гр.Созопол, одобрена със
заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Следователно, предмет на настоящото
производство са жалбите на Н.Д.М., който е починал в хода на делото пред ВКС и
заместен от наследника си Д.Н.М., както и на главно встъпилите страни- С.Д.М. и
К.Д.М., в частта им против решението на
БРС по двата иска за делба на 15
самостоятелни обекта- жилища, в жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1
по КККР на гр.Созопол.
С въззивната жалба на Д.Н.М. /наследник на
въззивника Н.Д.М./, подадена от
пълномощника му адв.Георги Костадинов, решението на БРС в посочената част се
обжалва с оплаквания, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въведени са доводи, че
съдът неправилно е отхвърлил иска за делба, приемайки, че ищецът не е
съсобственик на имотите, защото праводателите му не били съсобственици. Напълно
бил игнориран института на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и
оповестително- защитното му действие, не били приложени императивните
разпоредби на чл.114, ал.1, б. “б“ и чл.115, ал.2 ЗС, не били обсъдени доводите
на ищеца в тази насока. В разрез със разпоредбата на чл.297 ГПК районният съд
по недопустим начин се опитал да ревизира влязлото в сила решение №
ІІІ-250/06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, като приел, че с него не
била съобразена волята на страните по договора за доброволна делба от
15.09.2005г., защото нямало данни за представянето на този договор в
производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. Във въззивната жалба са преповторени
съображенията, въз основа на които Н.М., а сега наследникът му Д.М., твърди, че
е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 67800.503.264 по КККР на
гр.Созопол и съответните идеални части от петнадесетте на брой самостоятелни
обекти в изградената в него сграда с идентификатор 67800.503.264.1 по КККР на
гр.Созопол, завършена в груб строеж към 20.06.2008г. и по-конкретно, че по
силата на приращението и на основание чл.92 ЗС процентното участие на
съсобствениците в правото на собственост върху поземления имот преминавало и
върху правото на собственост на изградените самостоятелни обекти. Понеже
сградата била изградена в груб строеж към момента на извършената замяна между Н.М.
от една страна и С. и К. М. от друга, но изрично не била изключена от предмета
на замяната, то Н.М. се легитимирал като неин собственик. Цитира практика на
ВКС, която намира относима към настоящия спор. Проследени са правните сделки,
сключени между ответника Н.Д.Н. и част от останалите ответници в периода от
20.06.2008г. до 18.09.2013г., както и последващите сделките на купувачите с
други лица /конституирани като страни по делото/ като е посочено, че след като Н.
е бил собственик само на 50% ид.ч. от поземления имот, то тези сделки не са
породили вещно-правен ефект за правото на собственост над тези 50% по отношение
на имотите, с които Н. се разпоредил /апартаменти №№ 1-А; 3, 4, 5 , 6, 8, 9,
10, 11, 13/, поради което тези апартаменти следвало да бъдат допуснати до делба
между него, наследниците на Д. Т. Х. /без продавачките по предварителния
договор/ и крайните купувачи при посочени в жалбата квоти. По отношение на
останалите апартаменти /№№2, 7, 12, 14 и 15/, за които нямало данни до
предявяването на иска да са извършени разпоредителни сделки, делбата следвало
да бъде допусната между него, Н.Н. и наследниците на Д. Т. Х. /без продавачките
по предварителния договор/. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение в тази му част и решавайки спора по същество да уважи неговия иск за
делба на апартаментите в процесната сграда, при посочените в жалбата квоти.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В проведените
по настоящото дело открити съдебни заседания пълномощникът на въззивника Д.Н.М.-
адв.Костадинов, заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли производството по
делото да бъде прекратено по отношение на „Алфа груп бизнес консултинг“ ЕООД,
понеже дружеството било заличено. По отношение правото на собственост върху
поземления имот, върху който е построена сградата, в която се намират
процесните апартаменти изтъква, че е налице влязло в сила решение между
страните, което следва да бъде зачетено. Няма доказателствени искания.
С въззивната
жалба на С.Д.М. и К.Д.М.,
подадена от пълномощника адв. Веселина Арабаджиева, се моли въззивния съд да
отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивниците-главно
встъпили страни по делото, считат за неправилен извода на районния съд, че те
не са собственици на имотите и на самостоятелните обекти, понеже решението по
чл.19, ал.3 ЗЗД имало действие само за в бъдеще и пораждало действие само за
страните по него, но не и за останалите собственици на имота. Изложени са
доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, които са
идентични с изложените доводи във въззивната жалба на ищеца Н.М.- относно
правното значение на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и
приложението на чл.114 и чл.115, ал.2 ЗС. Поддържат доводите си за нищожност на
доброволната делба между наследниците на Д. Т. Х., както и че са придобили
съответни ид.ч. от правото на собственост на основание чл.92 ЗС- по приращение.
Молят въззивният съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и
решавайки спора по същество да уважи иска им за делба на самостоятелните
обекти- апартаменти, между лицата и при квотите, посочени в жалбата.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. В
съдебното заседание при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция
процесуалният представител на въззивниците- главно встъпили страни, поддържа
жалбата и доводите в нея. Не са ангажирани доказателства. В настоящото
производство С. и К. М. не вземат участие- лично или чрез представител.
В законния срок са постъпили писмени отговори от
ответниците Д.Г.Г. и С.А.Х., чрез
пълномощника им адв.К., с които въззивната жалба на Н.М. се оспорва като
неоснователна, като се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и законосъобразно, без да са изложени конкретни съображения. Не вземат
становище по жалбата на С. и К. М.. Не вземат участие- лично или чрез
пълномощник в откритите съдебни заседания пред въззивната инстанция. Не
ангажират доказателства.
В законния срок
е постъпил писмен отговор от Г.Д.Г.,
чрез пълномощника адв.Н.Д., с който двете въззивни жалби се оспорват като
неоснователни. Изложените от този въззиваем доводи касаят единствено правото на
собственост върху ПИ с
идентификатор 67800.503.259 по
КККР на гр.Созопол, доколкото същият се легитимира като собственик само на този
имот. Намира
за правилен извода на първоинстанционния съд, че към момента на сключване на
договора за доброволна делба от 2005г. въззивниците С. и К. М. не са били
собственици на идеални части от имота, а негови собственици са били единствено
наследниците на Д. Т. Х., поради което в доброволната делба не е нищожна,
понеже са участвали всички съсобственици. Споделя изводите на съда относно значението
и действието на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за конкретния
случай. Намира, че не са налице твърдяните от въззивниците пороци, които да
определят доброволната делба като нищожна, поради което вещно-прехвърлителният ѝ
ефект е настъпил и отделните съделители са станали собственици на самостоятелни
УПИ, а последващите прехвърлителни сделки също били валидни и породили своите
последици. Поддържа се възражението, че извършеното от част от сънаследниците
разпореждане с идеална част от наследствения имот /предварителния договор/ е
недействително по смисъла на чл.76 ЗН, както възражението за изтекла придобивна
давност по отношение на закупения от въззиваемия и съпругата му недвижим имот. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото
разноски. В съдебното заседание при първоначалното разглеждане на делото от
въззивната инстанция пълномощника адв.Д. поддържа отговора и моли жалбите да
бъдат оставени без уважение. При новото разглеждане на делото от въззивната
инстанция въззиваемия Г.Г. не взема участие по делото, лично или чрез
представител.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от И.Х.Т., Д.А.Т. и А.Д.Т., И.Н.К., Н.П.В. и М.А.Ш., Н.С.К. и З.Г.Л.-К.,
Д.Д.Д.-П. и К.Н.П., представлявани от адв.Н.Кожухаров. С него двете въззивни жалби се
оспорват като неоснователни. Тези въззиваеми споделят извода на БРС, че към
момента на сключване на договора за доброволна делба С.М. не е бил съсобственик
в имота, тъй като сключеният с него предварителен договор не е годен титул за
прехвърляне правото на собственост, а такъв е конститутивното съдебно решение
по чл.19, ал.3 ЗЗД, влязло в законна сила на 14.05.2009г., като действието му е
занапред. Понеже в доброволната делба участвали всички съсобственици, същата не
било нищожна. Споделят се изводите на съда относно значението и действието на
вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. Поддържат становището си,
необсъдено от районния съд, за наличие на предпоставките по чл.76 ЗН на
извършената от Д.Г. и С.Х. с предварителния договор сделка с идеални части от
имот в наследствената маса, която недействителност може да бъде санирана в
случай, че наследствената вещ се падне в дял на сънаследника при делбата.
Изтъкват, че съгласно договора за доброволна делба в дял на Д.Г. и С.Х. били
поставени УПИ ІV-1428 и УПИ V-1428 в кв.109, понастоящем представляващи ПИ
67800.503.259 и ПИ 67800.503.260 по КККР на гр.Созопол, поради което ищецът Н.М.,
респ. главно встъпилите страни- С. и К. М., се явяват обвързани от доброволната
делба и следва да удовлетворят своите претенции от имотите, поставени в дял на
техните праводатели, съгласно чл.76 ЗН. Намират, че ищецът Н.М. не е
легитимиран да иска делба на самостоятелните обекти, притежавани от
въззиваемите, тъй като с договора за замяна същият е придобил идеални части от
правото на собственост единствено върху поземления имот, но не и върху
построената в имота сграда и самостоятелните обекти в нея. В този смисъл,
жалбоподателите считат, че след като към момента на договора за замяна сградата
и апартаментите в нея са били изградени в груб строеж и са представлявали
самостоятелни обекти и в нотариалния акт няма уговорка за изричното им
прехвърляне, то по отношение на тези обекти извършената замяна със С.М. и К.М.
няма вещно-прехвърлителен ефект, поради което доводите на Н.М., че е станал
собственик на обектите по приращение били неоснователни. Независимо от горното,
тези въззиваеми считат, че евентуалните права както на ищеца, така и на главно
встъпилите лица са погасени, като се поддържа заявеното от тях възражение за
придобиване на самостоятелните обекти по давност, като добросъвестни владелци
на същите в продължение на повече от пет години, присъединявайки и
осъществяваното от техния праводател Н.Н. владение върху съответните
апартаменти. Молят въззивният съд да остави без уважение въззивните жалби като
неоснователни и да потвърди обжалваното решение. Претендират направените по
делото съдебни разноски.
В откритите съдебни заседания при двете разглеждания на делото от
въззивната инстанция процесуалният представител на тези въззиваеми- адв.Кожухаров,
оспорва жалбите и поддържа доводите, изложени в отговора. В настоящото
производство тези въззиваеми са направили искане за обезсилване на решението на
БРС в обжалваните части, предвид неучастието на задължителен другар по делото- З.Г.
Савова, която преди предявяването на иска за делба от главно встъпилите страни
придобила правото на собственост върху апартамент №12 чрез публична продан.
Представен е препис от постановлението за възлагане.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от Л.Д.Х. и М.Л.И.,
чрез пълномощника им адв.Денка Пенева, с който въззивните жалби се оспорват като
неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно и законосъобразно.
Въззиваемите споделят извода на съда, че към момента на сключване на договора
за доброволна делба ищеца и главно встъпилите лица не са могли да се
легитимират като собственици на процесните 300 кв.м., респ. не е нарушено
правото им на участие в доброволната делба, поради което след като не са
сънаследници нямат право на претенции по чл.75 ЗН. Споделят извода на районния
съд, че постановеното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД обвързва само страните
по предварителния договор, но не и въззиваемите, които не са били страна в това
производство. Предвид това се поддържат заявените от въззиваемите възражения
пред първата инстанция относно действието на съдебното решение за обявяване на
предварителния договор за окончателен по отношение на процесния имот. Поддържа
се и заявеното от тези въззиваеми възражение по чл.76 ЗН. Заявяват, че с
вписването на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД отпадало оповестително-защитното
действие на вписването на исковата молба. Затова към 2009г. ищците вече се
легитимирали като съсобственици, но не и към извършването на доброволната
делба. Оспорват се като неоснователни и несъстоятелни твърденията във
въззивните жалби за придобиване на самостоятелните обекти по силата на
приращението по чл.92 ЗС, като обратното би означавало, че въззиваемите Л.Д.Х. и М.Л.И. също били съсобственици на всички обекти на това
основание. Молят въззивния съд да остави без уважение въззивните жалби като
неоснователни и да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Нямат доказателствени искания. В проведеното открито съдебно
заседание при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция
процесуалният представител на тези въззиваеми- адв.Пенева, оспорва въззивните
жалби и поддържа отговора. Претендира разноски. При новото разглеждане на
делото от въззивната инстанция тези въззиваеми не участват – лично или чрез
представител в откритите съдебни заседания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от въззиваемите А.Г.Х., С.Л.Х., В.С.Д.,
В.М.Д., „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД и М.С.Г.. Същите не вземат
участие – лично или чрез пълномощник пред въззивната инстанция /при двете
разглеждания на делото/.
Въззиваемият Н.Д.Н. не е представил своевременно отговор на въззивните
жалби. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, в първото
съдебно заседание неговият пълномощник- адв.В., заявява, че няма съсобственост
върху процесните имоти, придобивната давност върху терена, върху който са
построени процесните 15 бр. самостоятелни обекти е изтекла, респективно- тези
апартаменти са станали собственост на Н., той е прехвърлил правомерно
собствеността на конкретни лица, като между тях и жалбоподателите няма
съсобственост. В устните състезания обаче същият пледира делбата да бъде
допусната съобразно решението на ВКС.
При преценката за
допустимостта на жалбите Бургаският окръжен съд съобрази, че същите са подадени
от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да
обжалват решението в обжалваните от тях части. Жалбите отговарят на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и са допустими, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
Висящите пред
настоящата съдебна инстанция искове са за делба на 15 бр. самостоятелни обекти-
жилища, апартаменти. Исковете са с правно основание чл.34 ЗС, като
производството е във фазата по допускане на делбата.
Първият иск за делба е предявен на 18.09.2013г. по
искова молба на Н.Д.М. /починал и заместен от наследника си Д.Н.М. / против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И.,
Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н. и „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД.
Иска се допускане на съдебна делба по отношение на
УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ 387 кв.м.;
УПИ ІV-1428, кв.109, с площ 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109, с площ 389 кв.м.,
които по влязлата в сила КККР на гр.Созопол представляват съответно ПИ с
идентификатори 67800.503.259, 67800.503.260, 67800.503.263 и 67800.503.264 по
КККР на гр.Созопол, м.“Мисаря”, както и
на построената в ПИ 67800.503.264 сграда
с идентификатор 67800.503.264.1.
В хода на първоинстанционното производство /определение
от 24.09.2014 г./ районният съд е конституирал като ответник в процеса и
съпругата на ответника Г.Г. – М.С.Г..
Твърди се, че ответниците Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х.
са наследници на Д. Т. Х., като същите са признати са собственици на основание
реституция по ЗСПЗЗ на дворно място с площ от 2200 кв.м., представляващо бивше
лозе в м.“Мисаря“, в землището на гр.Созопол. На 28.08.2002 г. между
ответниците Д.Г. и С.Х., като продавачи и брата на ищеца и негов праводател С.М.,
като купувач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на 300/2200
кв.м. ид.ч. от гореописания недвижим имот. Купувачът С.М. предявил иск по
чл.19, ал.3 ЗЗД, исковата молба по който била вписана в *** на 22.06.2005г. С
влязло в сила решение № ІІІ-250/06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, отбелязано
в ***.06.2009г. в срока по чл.115, ал.2 ЗС, предварителният договор за
покупко-продажба на 300/2200 ид.ч. кв.м. бил обявен за окончателен, като С.М. станал
собственик на посочените идеални части от имота.
В хода на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД и след
вписване на исковата молба, на основание чл.16, ал.5 ЗУТ от гореописаният
недвижим имот били образувани четири УПИ, които със заповед на Кмета на Община
Созопол били предоставени в собственост на наследниците на Д. Т. Х.. На
15.09.2005 г. наследниците сключили договор за доброволна делба, вписан в ***
на 16.09.2005 г., с който поделили помежду си четирите УПИ. Доброволната делба
била нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, понеже в нея не участвал един от
съсобствениците- С.М.. През 2005г. наследниците на Д. Т. Х. се разпоредили с
четирите УПИ в полза на част от ответниците:
- Л.Х. дарил на дъщеря си М.И. ПИ с идентификатор
67800.503.263, а на дъщеря си С. ПИ с идентификатор 67800.503.264, който
впоследствие /през 2006г./ последната продала на ответника Н.Д.Н. /последният
пък продал 20/387 кв.м. ид.ч. от него на „Алфа груп бизнес консултинг“ ЕООД
през 2007г./;
- А.Х., Д.Г. и С.Х. продали на ответниците В.Д. и В.Д.
ПИ с идентификатор 67800.503.259, а на ответника Г.Д.Г.- ПИ с идентификатор
67800.503.260.
Тъй като доброволната делба от 2005г. била нищожна
поради неучастие на съсобственик- С.М., както и предвид разпоредбата на чл.114,
б.“б“ от ЗС цитираните разпоредителни сделки, които били извършени след
вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД не били противопоставими на С.М.,
поради което нямали вещно-прехвърлително действие по отношение на
принадлежащите на последния идеални части от четирите УПИ. С договор за замяна,
обективиран в нотариален акт № 167, том V, рег.№ 7641, дело № 727/06.11.2009
г., С.М. прехвърлил на Н.М. собствените си идеални части от имотите. На основание
чл.92 ЗС Н.М. придобил по силата на приращението и съответните идеални части от
построената в ПИ с идентификатор 67800.503.264 жилищна сграда. Затова моли да
се допусне извършването на съдебна делба на процесните УПИ /по-късно същите са
индивидуализирани по КККР, както и на сградата.
Исковата
молба е вписана на 14.11.2013г.
Ответниците по делото са оспорили предявения от Н.М.
иск по чл.75, ал.2 ЗН като недопустим, а иска за делба на поземлените имоти и
на жилищната сграда е оспорен като неоснователен.
Част от ответниците /Л.Х., М.И. и С.Х./ са направили
възражения по чл.76 ЗН за недействителност на обявения от съда за окончателен
предварителен договор, сключен между част от наследниците и С.М..
Ответниците В.Д. и В.Д. са заявили, че
доброволната делба не е нищожна, тъй като конститутивното решение на съда, с
което бил уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД нямало обратно действие. Затова при
извършването на делбата участвала всички съсобственици на имота. Позовават се
на конститутивното действие на заповедта за одобряване на първа по ред регулация.
Понеже праводателят на ищеца не бил адресат на заповедта, а решението по чл.19,
ал.3 ЗЗД го легитимирало като съсобственик на друг имот, ищецът придобил имота
от несобственик.
Ответникът Н.Н., в отговора на исковата молба е
заявил, че не е налице съсобственост в закупения от него УПИ, който бил закупен
от легитимен собственик, като собствеността била придобита с поредица от
легитимни сделки. Тези сделки обосновавали отношението му към имота като негов
собствен до получаването на исковата молба, с която узнал за претенциите на
трети лица, външни на първоначалните приобретатели по ЗСПЗЗ. Направил е
възражение за придобиване по давност на ПИ с идентификатор 67800.503.264 като
добросъвестен владелец. Праводателите на ищеца били неправомерни собственици на
процесните идеални части от имота, предвид разпоредбата на чл.76 ЗН. Досежно
сградата в имота се сочи, че същата е изградена от Н. като изключителен
собственик на дворното място. Затова искът за делбата ѝ е неоснователен.
Ответникът Г.Д.Г. е изложил доводи за
непротивопоставимост на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД на
заповедта на Кмета на Община Созопол по чл.16, ал.5 от ЗУТ, която имала правно
действие само по отношение на посочените в нея лица и която прекъсвала връзка
между реституирания по ЗСПЗЗ недвижим имот и процесните четири УПИ. Затова
счита, че той и съпругата му са собственици на ПИ с идентификатор
67800.503.260. При условията на евентуалност е направено възражение за
придобиването на имота по давност.
Ответниците С.Х. и Д.Г. също оспорват иска и
заявяват, че не са подписвали предварителен договор с никого и не са
предоставяли документи на никого.
В писмения отговор на ответницата С.Х. е направено
и възражение, че процесната сграда с идентификатор 67800.503.264.1 е етажна
собственост и може да бъде прехвърляна отделно и самостоятелно от терена, както
и самостоятелните обекти в нея. В становището си по отношение на отговора на Н.Н.
заявява, че същият не е изключителен собственик на ПИ с идентификатор
67800.503.264. Сочи, че двамата са сключили предварителен договор от
29.03.2006г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство,
с който тя се задължила да му прехвърли 310 кв.м. ид.ч. от целия имот, като до
получаването на исковата молба Н. твърдял , че предварителния договор е в сила
и тя ще получи от него уговорените самостоятелни обекти.
С допълнителна молба от 19.05.2014 г. (л.321), във
връзка с горните възражения, ищецът Н.М. е поддържал, че сградата с
идентификатор 67800.503.264.1 не е етажна собственост и не съществуват други
съсобственици освен посочените в исковата молба. В хода на делото е депозирал
молба /28.10.2014г./, в която е посочил, че след допълнителни справки в ***
установил, че преди образуване на делото ответникът Н.Н. е извършил
разпоредителни сделки със самостоятелните обекти в процесната сграда. С молба
от 28.11.2014г. ищецът е поискал конституирането като ответници по делото на
всички купувачи- приобретатели на 15 самостоятелни обекти в жилищната сграда с
идентификатор 67800.503.264.1, като е представил нотариални актове и справки от
СВ-Бургас.
С определение от 07.01.2015г. като ответници по
делото са конституирани Д.А.Т., И.Х.Т., Н.П.В., М. А. Ш., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П.,
А.Д.Т., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., всички в качеството им на приобретатели на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.
На 03.12.2015 г. ищецът поискал включване в
делбената маса на 15 самостоятелни обекта с идентификатори №№
67800.503.264.1.1, 67800.503.264.1.2, 67800.503.264.1.3, 67800.503.264.1.4,
67800.503.264.1.5, 67800.503.264.1.6, 67800.503.264.1.7, 67800.503.264.1.8,
67800.503.264.1.9, 67800.503.264.1.10, 67800.503.264.1.11, 67800.503.264.1.12,
67800.503.264.1.13, 67800.503.264.1.14 и 67800.503.264.1.15.
На
04.12.2015 г. /л.711, трети том от делото на БРС/ е депозирана искова молба от главно
встъпилите лица- С.Д.М. и К.Д.М. /съпруга на първия/, предявена против
първоначалните и новоконституираните ответници, с която се иска прогласяване нищожността
на договора за доброволна делба, сключен на 15.09.2005 г., както и извършването
на съдебна делба на петнадесетте самостоятелни обекта, находящи се в сградата с
идентификатор 67800.503.264.1.
Твърди се, че главно встъпилите ищци са купувачи
по обявения от съда за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на
процесните поземлени имоти и в тази връзка са придобили в собственост идеални
части от имотите, които части впоследствие прехвърлили с нотариален акт за
замяна № 167, дело № 727/06.11.2009 г. на първоначалния ищец Н.М.. Изложени са
доводи относно непротивопоставимостта на вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и постановеното по нея съдебно решение на извършената от наследниците на Д.
Т. Х. доброволна делба и на последващите разпоредителни сделки с имотите. Заявяват
самостоятелни права на собственост върху идеални части от самостоятелните
обекти – жилища, находящи се в процесната сграда, като считат, че тези обекти
не са били част от предмета на договора за замяна, с който на ищеца Н.М. са
прехвърлени идеални части от поземлените имоти. Ето защо намират, че правото на
собственост върху съответните идеални части от всеки самостоятелен обект в
сградата е останало в техния патримониум и не е преминало върху първоначалния
ищец.
С протоколно определение от 08.02.2016 г., на
основание чл.225 ГПК районният съд е конституирал по делото в качеството им
главно встъпилите лица С.Д.М. и К.Д.М., против първоначалния ищец и конституираните
към този момент ответници, по обективно съединени искове за прогласяване
нищожност на доброволната делба от 2005г. и за допускане на съдебна делба по
отношение на 15 самостоятелни обекта- апартаменти.
Исковата
молба за делба, предявена от главно встъпилите лица е вписана на 29.03.2016г.
/л.835 от делото на БРС, трети том/.
Ответниците – първоначални и новоконституирани по
делото, са оспорили като недопустими молбата на ищеца Н.М. по чл.341, ал.2 ГПК
и молбата на С. и К. М. по чл.225 ГПК за главно встъпване и предявените от тях
искове, а по същество- като неоснователни. Изложени са идентични съображения с
тези, включени в защитата им срещу първоначалния иск, като са се присъединили и
към възраженията на останалите ответници.
Ответниците- купувачи на апартаментите,
представлявани от адв.К., са се присъединили към възраженията на останалите за
това, че към датата на извършването на доброволната делба в нея са участвали
всички съсобственици на имота, както и към възражението по чл.76 ЗН за
относителна недействителност на сделката, с която част от наследниците на Д. Т.
Х. са се разпоредили с идеални части от реституирания по ЗСПЗЗ имот, поради
което намират, че ищецът и главно встъпилите лица следва да удовлетворят
претенциите си от имотите, получени в дял от продавачите по предварителния
договор. Относно иска за делба на апартаментите, предявен от Н.М. се сочи, че
последният не се легитимира като техен съсобственик, тъй като макар да са самостоятелни
обекти на собственост същите не фигурират в нотариалния акт за замяна. По
отношение на иска за делба на апартаментите, предявен от главно встъпилите лица
С. и К. М., е въведено и възражение за придобиването на апартаментите по давност
от крайните им купувачи като добросъвестни владелци.
Районният съд е приел писмени доказателства,
разпитал е свидетели и е приел съдебно-техническа експертиза.
С обжалваното решение БРС е приел, че оспореният
договор за доброволна делба от 15.09.2005 г. бил сключен в изискуемата от
закона писмена форма с нотариално заверени подписи на страните, като страни по
договора били всички съсобственици на имотите към момента на сключването му
(чл.35, ал.1 ЗС). Приел е също, че при сключването му С. и К. М. не били
легитимирани като собственици на идеална част от имот пл.№ 1428, тъй като
конститутивното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД имало действие за в бъдеще и
влязло в законна сила в по-късен момент – през 2009 г. Макар договорът за
доброволна делба да бил сключен след вписването на исковата молба по чл.19,
ал.3 ЗЗД и да представлявал акт на разпореждане между съсобствениците,
решението на въззивния съд за обявяване на предварителния договор за
окончателен влязло в законна сила и породило действие само за страните по него,
не и за другите съсобственици на имота. Същото не разрешавало със сила на
пресъдено нещо правен спор между страните, а представлявало охранителен акт на
съда, който действал като нотариус. Съгласно съдържанието на предварителния
договор, поетото от продавачите задължение било за прехвърляне на урегулиран
поземлен имот – при обособяване на отделни УПИ и уреждане отношенията между
наследниците чрез делба, каквото било постигнато именно чрез процесния договор
за доброволна делба от 15.09.20105 г., но посоченото обстоятелство не е било
отчетено в производството по чл.362-364 ГПК, поради което волята на страните по
предварителния договор не е била съобразена и надлежно възпроизведена в
окончателното съглашение. В тази връзка, съдът е приел, че евентуалното
бездействие на прехвърлителите по предварителния договор да представят в
производството по чл.19, ал.3 ЗЗД договора за делба не можело да породи
неблагоприятни последици за останалите наследници- съделители, които не били
страни по предварителния договор, съответно да рефлектира в нищожност на
договора за доброволна делба от 15.09.2005 г. Затова БРС е приел, че договорът
за доброволна делба е валиден, а С. и К. М. не са придобили правото на
собственост върху процесните идеални части от делбените поземлени имоти и от
обектите в сградата, съответно договорът им за замяна в полза на Н.М. също не бил
породил вещно-правно действие. По тези съображения БРС е приел, че
първоначалния ищец и главно встъпилите лица не се легитимират като
съсобственици в процесните имоти, поради което отхвърлил предявените от тях искове
по чл.75, ал.2 ЗН, както и тези за делба.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК
Бургаският окръжен съд намира, че решението на районния съд във висящата пред
настоящата инстанция част- по исковете за делба на първоначалния ищец и по този
на главно встъпилите лица, досежно 15 самостоятелни обекта- жилища, е валидно и
допустимо.
Неоснователно е становището на въззиваемите,
представлявани от адв.Кужухаров, че решението следва да бъде обезсилено, понеже
по делото не е конституирано лице, придобило собственост върху един от
процесните апартаменти преди главното встъпване.
Пред настоящата инстанция е представен препис от
постановление за възлагане на недвижим имот с дата 14.05.2014г., вписано в СВп
при БРС на 10.06.2014г., от който е видно, че З.Г. Савова е придобила чрез
възлагане от публична продан по изп.д.№280/2013г. по описа на ЧСИ Трифон Д.
един от процесните апартаменти- апартамент №12-А, с площ от 70,34 кв.м. в
процесната сграда, построена в ПИ с идентификатор 67800.503.264 по ККР на
гр.Созопол. Несъстоятелна е тезата на ищеца Д.М., че това доказателство е
преклудирано. Доколкото въпросът за участието на необходими другари в делбения
процес касае допустимостта на производството, няма пречка това постановление да
бъде съобразено при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Безспорно е, че постановлението за възлагане е
влязло в сила на 22.05.2014г., т.е. след завеждането на първоначалния иск за
делба на апартаментите /предявен на 18.09.2013г./ и преди главното встъпване по
втория иск за делбата им /предявен на 14.12.2015г./. Въпреки това, настоящият съдебен състав
намира, че не са налице предпоставките за обезсилване на решението на БРС /по
висящите искове за делба на апартаментите/.
Придобиването на собственост чрез публична продан
е деривативен придобивен способ /аргумент от чл.496, ал.2 от ГПК/. В настоящото
делбеното дело е конституиран и участва като ответник по иска на първоначалния
ищец, както и по иска на главно встъпилите лица, предходният собственик на
имота – Н.Д.Н. /виж постановлението за възлагане/, поради което, макар в
течение на делото спорното право да е било прехвърлено на друго лице, делото
следва да продължи между същите страни- така чл.226, ал.1 ГПК.
Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл.225,
ал.1 ГПК необходими другари по иска на главно встъпилите лица са само страните
/ищец и ответници/ по първоначалния иск, поради което настоящият съдебен състав
намира, че е недопустимо да бъдат конституирани други лица, извън тях, още
повече такива, които са частни правоприемници на първоначалните страни, както е
в случая със З. Савова.
Следователно в производството са конституирани
всички необходими другари по двата иска за делба, поради което решението на БРС
е допустимо.
Във връзка със страните по делото
следва да се обсъди и възражението на въззивника Д.М. за прекратяване на
производството спрямо „Алфа груп бизнес консултинг“ ЕООД. Настоящият съдебен
състав намира, че същото е неоснователно. На първо място, съдът не е надлежно
десезиран от исковете срещу дружеството, предявени от първоначалния ищец, както
и от главно встъпилите лица чрез оттегляне или отказ по смисъла на чл.232 и
чл.233 ГПК. Второ, вярно е, че съгласно данните от служебно изисканата справка,
това дружество се счита заличено на основание §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТР понеже не
е пререгистрирано в срок до 31.07.2017г., но според трайно установената съдебна
практика, подобни дружества притежават особена правоспособност, предвид
разпоредбата на §5г, ал.5 от ПЗР на ЗТР, даваща възможност при откриване на
имущество на тези непререгистрирани дружества, в срок до 31.12.2022г. да се
поиска ликвидацията им, поради което същите могат да отговарят по предявени
срещу тях искове чрез законните си представители- по аргумент за противното от
§5, ал.2 ПЗР на ЗТР.
По същество:
Страните не спорят по фактите.
С нот. акт №144, т.VI,
дело №2630 от 09.04.1996г. на нотариуса при БРС, М.Х., Л.Х., А.Х., Д.Г. и С.Х.,
като наследници на Д. Т. Х. и на основание Решение № 783/20.02.1996г. на
ПК-Созопол по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, са признати за
собственици при квоти за първите двама по 1/3 ид.ч. и за останалите по 1/9
ид.ч., на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2200 кв.м. –
бивше лозе в м.“Мисаря”, землището на гр.Созопол по кадастралния план от 1938
г., като по плана от 1989г. имотът попада в кв.71 и 94 и в улично-регулационни
мероприятия, както следва: в парцел ІІ кв.71 със 170 кв.м., в парцел І кв.94 с
210 кв.м., в парцел ІІ кв.94 с 280 кв.м., в парцел ІІІ кв.94 с 310 кв.м., в
парцел VІ кв.94 с 120 кв.м., в парцел VІІІ кв.94 с 350 кв.м. и в
улично-регулационни мероприятия със 760 кв.м., при граници на целия имот:
общинско място – бивш път, н-ци на Г. Грудов, н-ци на Д. Киряков и н-ци на
Михаил С..
На 28.08.2002г. между въззиваемите Д.Г. и С.Х., от
една страна, и въззивника С.Д.М., от друга страна, е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на 300/2200 кв.м. ид.ч. от гореописания недвижим
имот, който към този момент е представлявал имот пл.№ 1428 по кадастралния план
на гр.Созопол от 2000г. По предявен от С.М. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е образувано
гр.д.№ 1517/2005 г. на БРС, исковата молба по което е вписана в Службата по
вписванията при БРС на 22.06.2005 г. (справка на л.733, докато в удостоверението на л.731 е
посочено, че вписването е от 22.05.2005г.).
В хода на гр.д.№1517/2005г. на БРС, имот пл.№1428 по плана на гр.Созопол, е
урегулиран и от същия са образувани четири УПИ, като със Заповед №
931/28.07.2005г. на Кмета на Община Созопол, на основание чл.16, ал.5, вр. ал.1
и ал.4 ЗУТ, е наредено наследниците на Д.Х. – собственици на поземлен имот пл.№
1428, в кв.110 и 109, м.“Мисаря“ в землището на гр.Созопол, с площ от 2182
кв.м., да придобият правото на собственост върху УПИ ІІ-1428 в кв.110, с площ
от 388 кв.м., УПИ ХІ-1428 в кв.110 с площ от 387 кв.м., УПИ ІV-1428 в кв.109 с
площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428 в кв.109 с площ от 389 кв.м., при посочени
граници на имотите, а разликата между площта на поземления имот и площта на
урегулираните поземлени имоти в размер на 696 кв.м. е прехвърлена в полза на
Общината за изграждане на обекти на социалната инфраструктура – публична
собственост и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
С решение № ІІІ-250/06.01.2009 г., постановено по
в.гр.д.№1028/2007г. на БОС, е отменено решението по гр.д.№1517/2005г. на БРС, с
което иска по чл.19, ал.3 ЗЗД бил отхвърлен, като въззивният съд е постановил
решение по същество, с което обявил за окончателен предварителния договор от
28.08.2002г., с който Д.Г. и С.Х. са се задължили да продадат на въззивника С.М.
следния свой недвижим имот: 300/2200 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в
гр.Созопол, м.”Мисаря” по кадастралния план от 1938 г., а според действащия
план имота попадащ в кв.71 и кв.94 и в улично-регулационни мероприятия и
представляващ имот пл.№ 1428 по плана на града, с площ от 2200 кв.м., при
граници по нотариален акт: общинско място – бивш път, наследници на Г. К.Г.,
наследници на Д. Щ.К.и наследници на М. С., а съгласно предявения иск описан като 300/2200 кв.м. ид.ч. от имот №
1428 в кв.109 и 110 по действащия ПУП на гр.Созопол, одобрен с решение №
339/11.02.2005 г. на ОС – Созопол, с площ на целия имот от 2200 кв.м., част от
който е урегулиран в УПИ ІV-1428, УПИ V-1428 в кв.109, в УПИ ІІ-1428 и УПИ
ХІ-1428 в кв.110, а останалата част попадала в улична регулация.
Съдебното
решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в законна сила на
14.05.2009г. и е отбелязано в Службата по вписванията при БРС на 12.06.2009г.
Към момента на постановяването му купувачът С.Д.М.
бил в граждански брак с К.Д.М., поради което продадения му имот, описан по-горе
бил придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно
чл.19, ал.1 СК (отм).
Съгласно КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед
№ РД-18-60/04.10.2007г. на изп.директор на АГКК, посочените урегулирани
поземлени имоти – УПИ ІV-1428, УПИ V-1428 в кв.109, в УПИ ІІ-1428 и УПИ
ХІ-1428, представляват съответно ПИ с идентификатор 67800.503.263, ПИ с
идентификатор 67800.503.264, ПИ с идентификатор 67800.503.259 и ПИ с
идентификатор 67800.503.260.
След вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД
(22.06.2005г.) и в хода на висящото съдебно производство по нея, на
15.09.2005г. наследниците на Д.Х. са сключили договор за доброволна делба, с
който поделили помежду си образуваните от наследствения им имот четири УПИ,
както следва: в дял на Л.Х. били поставени УПИ ІІ-1428 в кв.110, с площ от 388
кв.м. и УПИ ХІ-1428 в кв.110, с площ от 387 кв.м., а в дял на А.Х., Д.Г. и С.Х.
били поставени УПИ ІV-1428 в кв.109, с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428 в кв.109,
с площ от 389 кв.м.
Договорът за доброволна делба е вписан в Службата
по вписванията при БРС на 16.09.2005г. Въз основа този договор са сключени
разпоредителни сделки в полза на част от останалите ответници по делото, както
следва:
С нот. акт №141, том ІV, рег.№7593, дело
№640/13.10.2005г., А.Х., Д.Г. и С.Х. продали на ответника Г.Д.Г. недвижим имот
– УПИ V-1428, кв.109 по плана на гр.Созопол, с площ от 389 кв.м. Имотът е
закупен от Г. по време на брака му с ответницата М.С.Г., поради което е
придобит от двамата съпрузи в режим на СИО.
С нот. акт №57, том V, рег.№8425, дело
№740/14.11.2005 г., А.Х., Д.Г. и С.Х. са продали на ответниците В.С.Д. и В.М.Д.
недвижим имот – УПИ ІV-1428, кв.109 по плана на гр.Созопол, с площ от 322 кв.м.
С нот. акт №3, том VІІ, рег.№6637, дело
№759/18.10.2005г., Л.Х. дарил на дъщеря си – ответницата М.Л.И. недвижим имот –
УПИ ІІ-1428, кв.110 по плана на гр.Созопол, с площ от 388 кв.м.
С нот. акт за дарение №2, том VІІ, рег.№ 6636,
дело №758/18.10.2005г. Л.Х. дарил на другата си дъщеря – ответницата С.Л.Х.
недвижим имот– УПИ ХІ-1428, кв.110 по плана на гр.Созопол, с площ от 387 кв.м.,
който съгласно КККР представлява ПИ с идентификатор 67800.503.264.
С.Л.Х. продала целия дарен ѝ имот – УПИ
ХІ-1428 на ответника Н.Д.Н. с нот. акт №10, том ІV, рег.№5368, дело
557/31.08.2006г. /л.10/.
Без значение е представения от С.Х. предварителен
договор /л.334, т.II от делото на БРС/, сключен между двамата на
29.03.2006г., съгласно който тя е обещала да продаде на Н. част от имота- 310
кв.м. ид.ч., срещу насрещното задължение на Н. със собствени средства да
проектира, построи и предаде с разрешение за ползване сграда, съобразно одобрен
архитектурен проект, като продавачката ще получи два апартамента на втория
жилищен етаж, с обща площ не по-малко от 160 кв.м., две избени помещения и две
паркоместа, а останалите самостоятелни обекти ще получи приобретателят Н..
Видно е, че пет месеца по-късно С.Х. е сключила окончателен договор за
продажба, с който се е разпоредила с целия УПИ ХІ-1428, кв.110 по плана на
гр.Созопол, с площ от 387 кв.м., който съгласно КККР представлява ПИ с
идентификатор 67800.503.264. Няма данни, нито твърдения, че предварителния
договор е обявен за окончателен по отношение на двата самостоятелни обекта,
предвидени за С.Х. съгласно предварителния договор.
С нот. акт №115, том І, рег.№ 1097, дело № 100/01.03.2007г.
на нотариус Кирова, въззиваемият Н.Н.
продал на Г.З.право на строеж за изграждане и придобиване право на
собственост върху апартамент №14, на трети жилищен етаж с площ 67,09 кв.м. от
сградата, предвидена за строеж в ПИ с идентификатор 67800.503.264, но с
нотариален акт № 112, том І, рег.№ 1528, дело № 94/17.03.2009г. на нотариус
Сазанова, последният продал обратно на Н. описания по-горе апартамент в
сградата, която според отразеното в нотариалния акт била изградена в груб
строеж.
С нот. акт
№116, том І, рег.№ 1098, дело № 101/01.03.2007г. на нотариус Кирова ответникът Н.Н. продал 20/387 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67800.503.264 на ответното
дружество „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, но с нотариален акт № 113, том І,
рег.№ 1529, дело № 95/17.03.2009г. на нотариус Сазанова същото му продало обратно
посочените идеални части от имота.
Безспорно е, че въззиваемият Н.Н. построил в УПИ
ХІ-1428, в кв.110, представляващ ПИ с идентификатор 67800.503.264 сграда въз
основа на издадено в негова полза Разрешение за строеж № 406/21.12.2006г. на Гл.
архитект на Община Созопол /л.863/, която според приетото по делото експертно
заключение била изградена на етап „груб строеж“ към момента на извършване на
експертизата. Според заключението, сградата и 15– те самостоятелни обекта-
жилища, апартаменти с изби, били нанесени в кадастралната карта със заповед
№КД-14-02-821/20.06.2008г. на Началника на СГКК-Бургас /л.861, трети том/. От
експертизата се установява, че за сградата няма издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация по чл.177 ЗУТ. Макар въззивниците да твърдят, че
сградата била изградена в груб строеж към датата на 20.06.2008г., когато била
издадена заповедта за нанасянето ѝ в КККР на гр.Созопол, от отразяванията
в нотариалните актове на част от приобретателите на апартаментите се установява,
че удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ с №
262/12.02.2009 г. на Община Созопол е било издадено през м.февруари 2009г.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че сградата е била изградена в груб строеж
към 12.02.2009г.
Решението,
с което е уважен иска на въззивника С.М. по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в сила на
14.05.2009г., т.е. след построяването на сградата в груб строеж.
С нотариален акт без попълнени номер, том, рег.№ и
дело, издаден от нотариус Дралчева на 27.05.2009г. и вписан в службата по
вписванията при БРС като акт №7, т.15, дело №2713 от 27.05.2009т. /л.448/,
въззиваемият Н.Н. е продал на въззиваемия Д.А.Т. два самостоятелни обекта в
описаната по-горе сграда: апартамент №10, на трети етаж, с идентификатор 67800.503.264.1.10
с площ от 57,11 кв.м. и апартамент №13, на четвърти етаж, с идентификатор
67800.503.264.1.13 с площ от 57,48 кв.м. Не е спорно, че същият е бил в брак с
въззиваемата И.Х.Т., поради което двамата са придобили собствеността върху
апартаментите в СИО.
На 24.06.2009г., Н.Н. продал на И.Н.К.
самостоятелен обект в описаната по-горе сграда: апартамент №8, на първи
надпартерен етаж, с идентификатор 67800.503.264.1.8 с площ от 67,24 кв.м., при
степен на завършеност 63%. Сделката е обективирана в нотариален акт №99, т.II, рег.№4545, н.д.№262/2009г. на нотариус Кирова.
С нотариален акт №161, т.II,
рег.№5658, дело №242 от 4.09.2009г. на нотариус Дралчева, въззиваемите Д.А.Т. и
И.Х.Т. са продали на Н.П.В. самостоятелен обект в описаната по-горе сграда:
апартамент №10, на трети етаж, с идентификатор 67800.503.264.1.10 с площ от
57,11 кв.м., изграден в степен на завършеност 63%. Съпруг на купувачката към
датата на сключването на продажбата е въззиваемият М.А.Ш. /декларация на
л.453/, като двамата са придобили имота в режим на СИО.
С нотариален акт №179, т.II,
рег.№5925, дело №258 от 18.09.2009г. на нотариус Дралчева, въззиваемият Н.Н. е продал
на въззиваемия Д.А.Т. още един самостоятелен обект в описаната по-горе сграда:
апартамент №9, на първи етаж, с идентификатор 67800.503.264.1.9 с площ от 78,96
кв.м. в степен на завършеност 63%. Същият е придобит в режим на СИО и от съпругата
му- въззиваемата И.Х.Т..
На 30.09.2009г., Н.Н. продал на А.Д.Т.
самостоятелен обект в описаната по-горе сграда: апартамент №11, на втори етаж,
с идентификатор 67800.503.264.1.11 с площ от 67,11 кв.м., при степен на
завършеност 63%. Сделката е обективирана в нотариален акт №190, т.II, рег.№6115, н.д.№268/2009г. на нотариус Дралчева.
На
18.08.2010г., Н.Н. продал на Н.С.К. четири самостоятелни обекта в описаната
по-горе сграда, при степен на завършеност 63%: апартамент №3, на етаж нула, с
идентификатор 67800.503.264.1.3 с площ от 57,22 кв.м., апартамент №4, на етаж
нула, с идентификатор 67800.503.264.1.4 с площ от 67,24 кв.м., апартамент №5,
на етаж нула, с идентификатор 67800.503.264.1.5 с площ от 35,62 кв.м.,
апартамент №6, на етаж нула, с идентификатор 67800.503.264.1.6 с площ от 41,69
кв.м. Сделката е обективирана в нотариален акт №65, т.II, рег.№6011, н.д.№186/2010г. на нотариус Дралчева. Имотите са придобити по време
на брака на купувача със З.Г.Л.- К., поради което двамата са станали техни
собственици в режим на СИО.
На 9.09.2010г., Н.Н. продал на Д.Д.Д.-П.
самостоятелен обект в описаната по-горе сграда, построена в груб вид до кота
било- апартамент №А-1, на сутерена, кота-2,80, с идентификатор 67800.503.264.1.1
с площ от 55,97 кв.м. Сделката е обективирана в нотариален акт №18, т.II, рег.№3863, н.д.№195/2010г. на нотариус Сазанова. Имотът
е придобит по време на брака на купувачката с К.Н.П., поради което двамата са
станали негови собственици в режим на СИО.
Междувременно, след влизане в сила на решението по
чл.19, ал.3 ЗЗД на 14.05.2009г. и отбелязването му в Службата по вписванията
при БРС /в шестмесечния срок по чл.115 ЗС/, с нот. акт №167/06.11.2009г. на
нотариус рег.№ 248, въззивниците- главно встъпили лица С.Д.М. и К.Д.М. са извършили
замяна с въззивника Н.М., като са му прехвърлили правото на собственост върху
придобитите по силата на съдебното решение идеални части от четирите поземлени
имота, находящи се в гр.Созопол, м.“Мисаря“, които в нотариалния акт са
посочени както следва: 43,91/322 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
67800.503.259 (УПИ ІV-1428 в кв.109); 53,05/389 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67800.503.260 (УПИ V-1428 в кв.109); 52,91/388 кв.м. ид.ч. от ПИ
с идентификатор 67800.503.263 (УПИ ІІ-1428 в кв.110); 52,64/386 кв.м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор 67800.503.264 (УПИ ХІ-1428 в кв.110).
В хода на делото пред първата инстанция, с нот.
акт за покупко-продажба №119, том ІІІ, рег.№ 4506, дело №449/04.07.2014г.
ищецът Н.М. е продал на въззиваемите В.Д. и В.Д. придобитите от него по замяна
43,91/322 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.259 (УПИ ІV-1428 в
кв.109), поради което иска за делба на този имот е отхвърлен при предходното
разглеждане на делото във въззивната инстанция, като в тази му част решението е
влязло в сила.
На основание
чл.235, ал.3 ГПК в настоящото производство следва да бъде съобразено влязлото в
сила решение на БОС при предходното разглеждане на делото, в частта му, с която
е уважен иска за делба на останалите
три имота: ПИ с идентификатор 67800.503.260; ПИ с идентификатор 67800.503.263;
ПИ с идентификатор 67800.503.264.
За последния от тези имоти, върху който е
изградена процесната сграда е признато с влязло в сила съдебно решение /това по
гр.д.№1603/16г. на БОС/, че Н.М. и Н.Н. са съсобственици на имота, като първия
от тях е притежавал, а сега наследникът му- Д.М. притежава 3/22 ид.ч. от
посочения имот, а Н.Н.- 19/22 ид.ч. от същия.
При така
установените факти, Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:
Въззивникът Д.М., както и главно встъпилите лица- С.М.
и К.М. не притежават право на собственост върху сградата с идентификатор
67800.503.264.1 по КККР на гр.Созопол, нито върху 15-те самостоятелни обекта-
жилища, ведно с прилежащите им избени помещения и ид.ч. от общите части и от
правото на строеж, изградени в нея.
Както вече беше посочено, сградата и самостоятелните обекти в нея са били изградени в груб строеж
към м.февруари 2009г.
Към този
момент обаче Н.Н. не е бил едноличен собственик на ПИ с идентификатор
67800.503.264. Основателно е становището на Н., че е придобил собствеността
върху поземления имот с поредица от валидни сделки, които го легитимират като
негов собственик /към м.февруари 2009г/. Договорът за доброволна делба от
2005г., макар и вписан след исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, е валидна правна
сделка. Сключен е между всички съсобственици на имота към 15.09.2005г., поради
което е породил вещно-прехвърлително действие и всеки от съделителите е станал
собственик /съсобственици/ на поставените му /им/ в дял незастроени имоти
/УПИ/. Правилно районният съд е приел, че конститутивното действие на решението
по чл.19, ал.3 ЗЗД, с което въззивниците С. и К. М. са придобили правото на
собственост върху идеални части от земята, се проявява занапред- купувачите С.
и К., са станали собственици на продадената им част от имота едва след влизане
в сила на решението, т.е. след 14.05.2009г., когато вече сградата и
апартаментите в нея са били изградени в груб строеж и представляват
самостоятелни обекти на правото на собственост. Решението, с което е уважен
иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, макар и отбелязано в срока по чл.115 ЗС няма обратно
действие.
Но, преди и по време на изграждането на сградата в
груб строеж съсобственици на ПИ с идентификатор 67800.503.264 по КККР на
гр.Созопол са били Н.Н. и „Алфа груп бизнес консултинг“.
Съгласно чл.181, ал.2 от ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на
общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да
бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. От тази разпоредба следва, че от издаването на
протокола по чл.181, ал.2 ЗУТ правото на строеж върху ПИ с идентификатор
67800.503.264 се трансформира в право на собственост върху сградата и
самостоятелните обекти в нея. В настоящия казус този акт е издаден през
м.февруари 2009г., поради което от този момент съсобственици на сградата на
основание чл.92 от ЗС /по приращение/ са станали Н.Н. и „Алфа груп бизнес консултинг“
ЕООД.
„Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, е продало
обратно на Н.Н. /с нотариален акт № 113, том І, рег.№ 1529, дело №
95/17.03.2009г. на нотариус Сазанова/ придобитите през 2007г. 20/387 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
67800.503.264.
В нотариалният акт за продажба не е посочено, че „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД е
запазило за себе си правото на собственост върху съответните идеални части от
сградата, респективно от всеки от самостоятелните обекти, построени в нея.
Съобразно трайната съдебна практика, на която се
позовават въззивниците, както и например Решение №37 от 4.04.2017г. по
гр.д.№3180/2016г. на ВКС, I г.о., докладчик съдия
Гълъбина Генчева /и цитираните в него актове/, доводите в което се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав, която практика касае прехвърляне право на собственост върху застроен имот
„…щом като продавачът не е изключил
изрично от продажбата сградите, които се намират в прехвърляния имот, те също
са обект на прехвърлителната сделка…Във всички случаи действителната воля на
страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на
чл.20 ЗЗД.“ В цитираното решение е коментирано и становище на други състави на
Върховния съд, че могат да се тълкуват и други обстоятелства- например дали в
цената на сделката е включена и стойността на сградата, както и други
обстоятелства. В конкретния случай, доколкото дружеството „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД /което не е пререгистрирано, но
към предявяването на иска за делба не е било заличено, а понастоящем още
съществува възможност да бъде извършена ликвидация при констатирано имущество/
не участва лично по делото, нито е взело становище по въпроса дали е
прехвърлило и съответните идеални части от сградата и самостоятелните обекти в
нея, съдът намира /понеже този въпрос не е бил предмет на досегашните
производства и страните не са се защитавали по него/, че не следва да извършва
подобно допълнително тълкуване. Затова възприема разрешението, че след като „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД не е
изключило изрично от продажбата с нотариален акт № 113, том І, рег.№ 1529, дело
№ 95/17.03.2009г. на нотариус Сазанова притежаваните от него по приращение
идеални части от сградата /респективно- от самостоятелните обекти в нея/, които
се намират в прехвърляния имот- идеални части от поземления имот, те също са
обект на прехвърлителната сделка.
Следователно, след 17.03.2009г. едноличен
собственик на сградата и самостоятелните обекти в нея /на 17.03.2009г.
управителят на дружеството е извършил обратна продажба на неговите лични ид.ч.
от продаденото му от Н. право на строеж върху един от апартаментите/ е бил
въззиваемия Н.Н.. Затова, извършените от него продажби след м.февруари 2009г.
легитимират купувачите като собственици на съответните закупени от тях самостоятелни
обекти- апартаменти, ведно със съответните изби и ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху земята.
Съсобствеността върху ПИ с идентификатор
67800.503.264 по КККР на гр.Созопол е възникнала между С. и К. М. от една
страна и въззиваемия Н.Н. по силата на съдебното решение, с което е уважен иска
по чл.19, ал.3 ЗС едва след 14.05.2009г. Към този момент сградата вече е била
построена и съществуваща като самостоятелен обект на право на собственост
/както и 15-те броя апартаменти в нея/, поради което С. и К. М. не са придобили
на основание чл.92 ЗС- по приращение, нито сградата, нито самостоятелните
обекти в нея. Разпоредбата на чл.92 ЗС сочи, че собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията в нея, освен ако не е уговорено
друго. Същата обаче следва да се тълкува
в смисъл, че собственик на построеното става лицето, което е собственик на
земята към момента на завършването на сградата в груб строеж, а не и
лицата, които придобиват право на собственост върху земята след построяването
на сградата, удостоверено по реда на чл.181, ал.2 ЗУТ.
Неоснователно е позоваването на въззивниците на приложението на нормите по чл.114,
ал.1, б.“б“ и чл.115, ал.2 ЗС. Без
значение е, че исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е била вписана още през
2005г., а решението, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е било отбелязано
в срока по чл.115 ЗС. Тези норми са относими и съобразени от съда /БОС и ВКС/
при разглеждане спора за принадлежността на правото на собственост върху
поземлените имоти, но са ирелевантни за същия спор по отношение на сградата и
самостоятелните обекти в нея. Продавачките по предварителния договор са обещали
да продадат идеални части от наследствения си незастроен неурегулиран имот на купувача С.М., като със
съдебното решение, с което предварителния е обявен за окончателен на последния
са прехвърлени само идеални части от земята, но не и от сградата, която вече е
била построена в имота. В случая е неприложима горецитираната съдебна практика,
че ако в нотариалния акт /респективно- заместващото го съдебно решение по
чл.19, ал.3 ЗЗД/ не е посочено, че със земята се прехвърля собствеността и
върху постройките, то се приема, че щом продавачът изрично не е запазил правото
на собственост върху постройката, се счита че същото преминава в собственост на
купувача. Това е така, защото към 2002г., когато е сключен предварителният
договор, реституираният имот не е бил
застроен и не е било необходимо изрично продавачите да уговарят, че построеното
остава в тяхна собственост.
Разпоредбата за приращението по чл.92 ЗС не може
да намери приложение към конкретния казус. В този смисъл е например решение
№106 от 7.07.2015г. по гр.д.№142/2015г. по описа на ВКС, I г.о.,
докладчик съдия Светлана Калинова.
Следователно, като са придобили идеални части от
поземления имот, в който е изградена сградата през м.май 2009г., но след като
правото на собственост е било придобито по приращение от Н.Н. и „Алфа
Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД /към м.февруари 2009г./, С. и К. М. не са станали
собственици на идеални части от сградата / респективно- на самостоятелните
обекти в нея.
Ищецът Н.М. черпи собственически права от
праводателите си С. и К. М.. След като последните са били собственици
единствено на идеални части от земята, те са прехвърлили с нотариалния акт за
замяна на Н.М. само това, с което са разполагали към този момент- идеални части
от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 67800.503.264 по КККР на
гр.Созопол, но не и право на собственост
върху сградата, построена в него и самостоятелните обекти в нея.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира,
че нито въззивникът Д.М., който е наследник на Н.М., нито главно встъпилите
лица- С. и К. М., притежават право на собственост върху сградата с
идентификатор 67800.503.264.1 по КККР на гр.Созопол, построена върху ПИ с
идентификатор 67800.503.264 по КККР на гр.Созопол, нито върху 15-те броя
апартаменти, изградени в нея.
Искът за делба, предявен от Д.Н.М. /наследник на Н.М./,
както и този за делба, предявен от главно встъпилите лица- С. и К. М., са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид решаващите изводи на съда не се налага да
бъдат обсъждани останалите защитни възражения на въззиваемите- по чл.76 ЗН,
нито за придобиване на имотите по давност, като добросъвестни владелци.
Единствено в пледоариите пред настоящия съдебен
състав процесуалният представител на въззиваемия Н.Н. е заявил, че иска делбата
да се допусне съобразно решението на ВКС, докато останалите въззиваеми /които
са взели участие в съдебното заседание/ пледират исковете за делба да бъдат
отхвърлени.
След като констатира, че липсва съсобственост върху
процесните 15 бр. самостоятелни обекти- жилища между Н.Н. и някой от останалите
въззиваеми, съдът намира, че това искане е неоснователно. Освен това следва да
се отбележи, че решението на ВКС е в насока исковете за делба на
самостоятелните обекти в сградата да бъдат разгледани по същество, а не да бъде
допусната делба.
Тъй като правните изводи на двете
съдебни инстанции, разгледали исковете за делба на самостоятелните обекти в
сградата, съвпадат, решението на БРС във висящата пред настоящата инстанция
част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1175 от 15.07.2016г. по
гр.д.№7925 от 2013г. на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
иска, предявен от Н.Д.М. против Л.Д.Х.,
А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа
Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, М.С.Г., Н. П. В., М.А.Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т.,
И.Н.К., Д.Д.Д.- П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.- К., за делба на 15 самостоятелни обекта- жилища, в жилищна сграда с
идентификатор 67800.503.264.1 по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед
№РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67800.503.264,
представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА с идентификатори – № 67800.503.264.1.1,
жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; № 67800.503.264.1.2, жилище,
апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; № 67800.503.264.1.3, жилище, апартамент, с
площ от 57.22 кв. м.; № 67800.503.264.1.4, жилище, апартамент, с площ от 67.24
кв.м.; № 67800.503.264.1.5, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.; № 67800.503.264.1.6, жилище, апартамент, с
площ от 41.69 кв.м.; № 67800.503.264.1.7, жилище, апартамент, с площ от 57.22
кв.м.; № 67800.503.264.1.8, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.9,
жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.;
№ 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с площ от 57.11 кв.м.; №
67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; №
67800.503.264.1.12, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; №
67800.503.264.1.13, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; №
67800.503.264.1.14, жилище, апартамент, с площ 67.09 кв.м., и №
67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1175 от 15.07.2016г. по
гр.д.№7925 от 2013г. на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен иска, предявен от С.Д.М. и К.Д.М. против Н.Д.М., Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г.,
С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес
Консултинг“ ЕООД, М.С.Г., Н. П. В., М.А.Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-
П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.- К., за
делба на 15 самостоятелни обекта- жилища, в жилищна сграда с идентификатор
67800.503.264.1 по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от
4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 67800.503.264, представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА с
идентификатори – № 67800.503.264.1.1, жилище, апартамент, с площ от 55.97
кв.м.; № 67800.503.264.1.2, жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; №
67800.503.264.1.3, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв. м.; №
67800.503.264.1.4, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; №
67800.503.264.1.5, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.; № 67800.503.264.1.6, жилище, апартамент, с
площ от 41.69 кв.м.; № 67800.503.264.1.7, жилище, апартамент, с площ от 57.22
кв.м.; № 67800.503.264.1.8, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; №
67800.503.264.1.9, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.; № 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с
площ от 57.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11
кв.м.; № 67800.503.264.1.12, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; №
67800.503.264.1.13, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; №
67800.503.264.1.14, жилище, апартамент, с площ 67.09 кв.м., и №
67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.