Р Е Ш Е Н И Е
08.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
04.03. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2238 2020
дело № по описа за година.
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37 (Банката), е предявило срещу Д.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сума в размер на общо 2841.44 евро, в това число: непогасена главница в размер на 1757.00 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.06.2020г.; непогасена възнаградителна лихва в размер на 390.23 евро, начислена за периода 20.03.2017г. - 12.03.2020г. включително, дължими на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит; непогасена възнаградителна лихва в размер на 24.04 евро, начислени за периода 13.03.2020г. - 20.04.2020г. включително, дължими на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит; непогасена възнаградителна лихва в размер на 14.38 евро, начислени за периода 21.04.2020г. - 13.05.2020г. включително, дължими на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит; обезщетение за забава на просрочени плащания (наказателна лихва), в размер на 617.93 евро, начислени за периода 20.10.2016г. - 12.03.2020г. включително, дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит; обезщетение за забава на просрочени плащания (наказателна лихва), в размер на 37.86 евро, начислени за периода 14.05.2020г.-17.06.2020г. включително, дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Твърди, че между страните е сключен Договор за банков кредит № 211LD-R-001218/20.04.2016г., съгласно който Банката е предоставила на ответницата сума в размер на 1920.00 евро за погасяване на задължения по договори за кредитна карта, с краен срок за погасяване на всички дължими суми 20.04.2020г. За ползвания кредит, ответницата се е задължила да заплаща на Банката годишна лихва съгласно т.4 (т.4.1-т.4.3) от Договора за кредит, а при просрочие - обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно т. 10 от същия. Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, всяка в размер и с падеж съгласно погасителен план- Приложение № 1 към Договора за кредит. Средствата от кредита били изцяло усвоени еднократно на 20.04.2016 г. по сметка, открита на името на ответницата в Банката.
Усвоеният кредит е погасяван частично, но същият е в просрочие, считано от 20.10.2016г. Просрочени са 43 вноски по главницата, съгласно погасителен план към Договора за кредит, в размер на общо 1757.00 евро, както и 38 вноски по договорната лихва, в общ размер на 390.23 евро.
За периода 13.03.2020г. - 20.04.2020г. е начислена договорна лихва в размер на 24.04 евро, а за периода 21.04.2020г. - 13.05.2020г. е начислена договорна лихва в размер на 14.38 евро.
Поради непогасяване в срок на дължимите месечни погасителни вноски, на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит, за периода на забавата върху просрочената главница са начислени наказателни лихви (обезщетение за забава на просрочените плащания), както следва: за периода 20.10.2017г.-12.03.2020г. включително - 617.93 евро и за периода 14.05.2020г.- 17.06.2020г. включително - 37.86 евро. Кредитът е с настъпил падеж на 20.04.2020г., на основание т.3 от Договора.
На 18.06.2020 г. Банката е подала до PC - Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В производството по ч.гр.д. № 852/2020г. по описа на съда, в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 18.06.2020г. за претендиралите суми, посочени в извлечението от счетоводните книги на Банката срещу които ответницата е подала възражение в законоустановения срок. Срещу ответницата е образувано Изпълнително дело № 519/2020 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова, с район на действие ОС - Кюстендил.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответницата оспорва представените с исковата молба общи условия да се отнасят до описания договор за кредит. Твърди, че не е канена от банката да изпълни доброволно своите задължения, което сочи на недобросъвестност от страна на кредитора. Оспорва размера на начислените лихви. Излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 852/2020г. по описа на ДРС, в полза Банката против Д.И.Б. – кредитополучател, са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.06.2020г. и изпълнителен лист от същата дата за сумата от 1757.00 евро-просрочена главница; 390.23 евро- просрочена договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до 12.03.2020г., 24.04 евро-просрочена договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 20.04.2020г.; 14.38 евро-просрочена договорна лихва за периода от 21.04.2020г. до 13.05.2020г.; 617.93 евро-просрочена наказателна лихва за периода от 20.10.2016г. до 12.03.2020г.; 37.86 евро-просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 17.06.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на Заявлението по чл.417 от ГПК – 18.06.2020г. до окончателното й изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирани възражения от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит от 20.04.2016г. между страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; че ответницата не е изпълнила задълженията си за редовно обслужване на кредита и докаже конкретния размер на главния дълг, който се претендира, настъпването на изискуемостта му, както и конкретния размер на претендираната сума за договорна лихва – възнаградителна и наказателна.
В тежест на ответницата е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания, както и да докаже, че е заплатила на Банката дължимите суми по кредита.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за банков кредит № 211LD-R-001218 (л.8-10 от делото), сключен между страните на 20.04.2016г., Банката е предоставила на ответницата сума в размер на 1920.00 евро за погасяване на съществуващи задължения по договори за кредитна карта, с краен срок за погасяване на всички дължими суми 20.04.2020г. За ползвания кредит, ответницата се е задължила да заплаща на Банката годишна лихва съгласно т.4 (т.4.1-т.4.3) от Договора за кредит, а при просрочие - обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно т. 10 от същия. Договорената възнаградителна лихва е в размер на 607.87 евро. Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, всяка в размер и с падеж съгласно погасителен план-Приложение № 1 към Договора за кредит (на л. 11 от делото), на 48 месечни анюитентни вноски, с падеж 20-то число на месеца и размер от 52.66 евро. Вноските включват главница, лихви и такси. Страните са се съгласили погасяването на кредита да бъде извършено в уговорения срок, съгласно приложения към Договора погасителен план за 84 погасителни месечни вноски. Кредитът е обезпечен със залог върху бъдещи парични вземания. С исковата молба (на л. 12-18 от делото) са представени и Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, приложими към процесния договор за кредит.
Съгласно чл. 4 от договора, уговореният годишен лихвен процент по кредита към датата на сключване на договора, възлиза на 14 %. В чл. 5 е уговорен годишен процент на разходи по кредита – 15.57 %. В чл. 10 страните са уговорили наказателна лихва, както следва: плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоара но разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в просрочие и се олихвявал с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали палежът е в неработен ден.
От заключението на вещото лице Н.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че средствата от кредита, отпуснат от Банката на Д.И.Б., в размер на 1920.00 евро, били изцяло усвоени еднократно на 20.04.2016г., чрез разплащателна сметка BG16FINV91501016731916 при „ПИБ“ АД, с титуляр ответницата. По договора са извършени плащания в размер на общо 389.88 евро, от които са погасени 226.88 евро-договорна лихва и 163.00 евро-главница. Размерът на вземанията на Банката към ответницата по договора за кредит към датата на съставянето на извлечението от счетоводните книги - 18.06.2020г. /която е и дата на входиране заявлението по чл.417 от ГПК в съда/, въз основа на което е издадена оспорваната заповед за незабавно изпълнение, са на стойност 2841.44 евро, от които: 1757.00 евро-непогасена главница за периода от 20.10.2016г. до 20.04.2020г; 428.65евро-непогасена възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2017г. до 13.05.2020г. включително, дължими на основание Раздел II, т.4 от договора; 655.79 евро-обезщетение за забава на просрочени плащания /наказателна лихва/, начислена за периода от 20.10.2016г. до 17.06.2020г. включително, дължими на основание т.10 от Раздел II на договора. Няма извършено погасяване на задълженията по договора след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 18.06.2020г. Кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, защото е с настъпил падеж, считано от 20.04.2020г., съгласно чл. 3 от Договора.
Разсроченото плащане по своята същност представлява уговорена между страните по договора за кредит привилегия за длъжника да изпълни задължението си на части, съобразно уговорените условия, в случая на определен брой месечни анюитентни вноски, за определен срок. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска изпълнение преди срока, но с изтичането му длъжникът изпада в забава.
Неоснователно е, на първо място, поддържано от ответницата възражение, че не е канена и не е получавала съобщение да изпълни доброволно своето задължение, както и за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Видно от приложения погасителен план и заключението на вещото лице, договорът е с настъпил падеж, считано от 20.04.2020г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем.
На второ място, в отговора на исковата молба се навеждат доводи за неправомерно увеличаване от ищцовата Банка лихви и такси по кредита. Въпреки, че не се позовава на нищожност на клаузите, с които е уговорено едностранно увеличаване цената на финансовия ресурс, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за неравноправни и нищожни договорни клаузи съдът следи и служебно, поради което намира за необходимо да съобрази следното. В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при всеки един от примерите, изброени в т.т.1 до 19, посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице, или законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което ще рече, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
От съдържанието и начина на оформяне на процесния договор за кредит, погасителния план, както и от обстоятелството, че ответницата като кредитополучател е положила подписа си на всяка страница от тези документи, и от изричното изявление, съдържащо се на л. 2 от договора за кредит, може да се направи категоричен извод, че същата са имала възможност да се запознае с цялостното им съдържание, преди да положи подписа си, т.е. да сключи Договора.
Не са налице и предпоставките по чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, водещи до неравноправност на клаузите, с които е предвидена възможността на Банката едностранно да променя лихвения процент, както и таксите по кредита. В разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, законодателят е предвидил изключение от правилата на чл.143, т.10 и т.12. Според посоченото изключение, разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимост на изключението е изменението да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като изменението не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да са посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до въведената едностранно промяна. (В този смисъл Решение №77/22.04.2015г. по гр.д.№4452/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.). В клаузите на т. 4,4, 4,7 от Общите условия, са предвидени условията за едностранна промяна от страна на банката на месечните погасителни вноски в случай на промяна на референтния лихвен процент и едностранна промяна на размера на лихвата. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП се налага изводът, че е допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, ако тази уговорка отговаря на следните кумулативни условия: изрично уговаряне на обстоятелствата в Договора или в Общите условия, при чието настъпване може да се измени лихвата; обективност на обстоятелствата, т.е. същите да са независими от волята на кредитора; подробно и ясно описана в Договора или в Общите условия, методика за промяна на лихвата; възможност, при настъпване на обективните обстоятелства, за изменение на първоначално уговорената лихва в интерес и на двете страни, т.е. както повишаване, така и понижаване на БЛП, съответно на ГЛП. В чл. 4 от Договора, страните са уговорили конкретния размер на ГЛП, а също и периода, за който той ще действа. В т.4,7 от Общите условия е описана конкретната методика, при които Банката може да извърши промяната. В т.4,7 от ОУ на кредитополучателят е дадена възможност да се откаже от договора в 30 дневен срок от влизане в сила на съответните промени. Доколкото в Договора и в Общите условия, не се съдържат изрични уговорки или разпоредби, предвиждащи едностранна промяна на ГЛП в посока само на повишаване, следва да се приеме, че тази уговорка е в интерес и на двете страни – Банката и на кредитополучателя.
От изложеното се налага изводът, че клаузите от Договора за кредит и Общите условия, определящи методиката за формиране на ГЛП, както и тези, предвиждащи правото на Банката едностранно да увеличава ГЛП, не са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробен погасителен план за целия период на Договора, посочването на отделните компоненти на договора – главница и възнаградителна лихва, както и на таксите и разноските, в конкретни размери в погасителния план налагат извода, че още при подписване на Договорите за кредит, ответницата е била наясно и е могла да прецени икономическите последици от този договор, поради което и не се налице условията за неравноправност на Договора или на отделни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП.
На следващо място, т.нар. договорни /възнаградителни/ лихви представляват уговорено от страните възнаграждение за предоставения кредит, поради което и предвид възмездния характер на договора, те представляват главно задължение на кредитополучателя, уговорено като процент от стойността на отпуснатия кредит.
В чл. 10 от договора за кредит е посочено, че плащания, неизвършени в срок се олихвяват с договорния лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Така уговорената клауза за наказателна лихва, според съда няма неравноправен характер, тъй като не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Наказателната лихва е обвързана с възнаградителната такава, която е изрично уговорена между страните по размер. Същата има стимулираща и санкционна функция във връзка със срочното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора. Клаузата за неустойката (наказателна лихва) би била нищожна, ако единствената й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, когато съгласието надхвърля присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели. В конкретния случай, това не се установява, поради което и уговореният между страните размер на лихвата не може да се счита за необосновано висок по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Относно размера на исковата претенция, съдът възприема изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от която се установява, че вземанията на Банката към ответницата по договора за кредит към датата на дата на входиране заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 18.06.2020г., са на обща стойност 2841.44 евро, от които: 1757.00 евро-непогасена главница за периода от 20.10.2016г. до 20.04.2020г.; 428.65евро-непогасена възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2017г. до 13.05.2020г. включително; 655.79 евро-обезщетение за забава на просрочени плащания /наказателна лихва/, начислена за периода от 20.10.2016г. до 17.06.2020г. включително.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява изцяло основателен. Като законна последица от уважаването му, ответницата дължи и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК-18.06.2020г., до окончателното й изплащане.
При този резултат, ответницата дължи на ищеца репариране на сторените от него разноски в исковото и в заповедното производство, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На ищеца му се дължат разноски по исковото производство в размер на общо 411.15 лв., от които: за заплатена държавна такса по установителния иск-в размер на 111.15 лева, за внесен депозит за експертиза-200.00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на общо 161.15 лв., от които: 111.15 лв.-държавна такса и 50.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД, че Д.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на общо EUR 2841.44 (две хиляди осемстотин четиридесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента), от които: EUR 1 757.00 (хиляда седемстотин петдесет и седем евро) – главница; EUR 390.23 (триста и деветдесет евро и двадесет и три евроцента) – просрочена договорна лихва от 20.03.2017г. до 12.03.2020г. включително; EUR 24.04 (двадесет и четири евро и четири евроцента) – просрочена договорна лихва от 13.03.2020г. до 20.04.2020г. включително; EUR 14.38 (четиринадесет евро и тридесет и осем евроцента) – просрочена договорна лихва от 21.04.2020г. до 13.05.2020г. включително; EUR 617.93 (шестстотин и седемнадесет евро и деветдесет и три евроцента) – просрочена наказателна лихва от 20.10.2016г. до 12.03.2020г. включително; EUR 37.86 (тридесет и седем евро и осемдесет и шест евроцента) – просрочена наказателна лихва от 14.05.2020г. до 17.06.2020г. включително, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.06.2020г. до изплащане на вземането, произтичащи от сключен между страните Договор за банков кредит № 211LD-R-001218/20.04.2016г., съгласно издадената Заповед за изпълнение от 18.06.2020г. по ч.гр.д. №852 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, сторените разноски по настоящото производство в размер на общо 411.15 лв. (четиристотин и единадесет лева и петнадесет стотинки), както и разноските по ч.гр.д. № 852/2020г. по описа на ДРС в размер на 161.15 лв.(сто шестдесет и един лева и петнадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: