№ 2004
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110205805 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 551834 от 19.04.2024 г.,
издадено от Заместник-кмета на Столична община на основание Заповед №
СОА24-РД09-1873/02.02.2024 г. на Кмета на Столична община, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1
и чл. 47, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 2 и чл. 13, б. „б“ от Наредбата за реда и условията
за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична
община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на А. А. А., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева.
Недоволна от НП е останала А., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди, се към датата на
проверката е имала заплатена студентска месечна карта, чието наличие
можела да установи чрез профила си в ъеб – портала на Столична община.
Иска се отмяната на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от надлежно
упълномощен юрисконсулт в лицето на юрк. В.. Последната иска от съда да
потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и
1
законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установява, че на 21.03.2024 г., в 10:00 ч., в гр.
София, жалбоподателят А. пътувала в автобус на масовия градски транспорт
№ А 280, с инвентарен номер 2311. След спирката на „ЛТУ“ посока:
„Технически университет“, район „Студентски град“, жалбоподателката била
проверена за наличие на редовен превозен документ от контрольора Л. Р. и
при извършената проверка тя не разполагала с никакъв превозен документ –
нито билет, нито абонаментна карта за пътуване. Свидетелят Р. – контрольор
от ЦГМ, предложил на А. да закупи билет на стойност 40 лева, тъй като е
била нередовен пътник, но последната отказала, и тя съставила срещу нея
АУАН № 551834/21.03.2024 г., в който описала обстоятелствата относно
констатираното нарушение, времето и мястото на извършването му, и като
нарушени нормативни разпоредби посочил нормите от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на
Столична община. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля С. С. и
копие от него било връчено на жалбоподателя. А. подписала въпросния акт,
като възражения в АУАН не са обективирани.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 551834 от
19.04.2024 г., издадено от Заместник-кмета на Столична община на основание
Заповед № СОА24-РД09-1873/02.02.2024 г. на Кмета на Столична община, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, т. 1 и т. 2, вр. чл.
46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 2 и чл. 13, б. „б“ от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на
Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на А. А. А., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50
/петдесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
2
както следва: гласни - показанията на свидетелите Л. Р. и С. С., както и
писмените доказателства по делото. Съдът кредитира в цялост цитираните
доказателствени източници, намирайки гласните и писмени доказателствени
източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на
фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Обстоятелството, че на посочените време и място жалбоподателят е
пътувала в превозно средство на масовия градски транспорт без редовен
презовен документ и е отказала закупуването на билет за еднократно
пътуване, предложен й от свидетеля Р., се доказа безспорно от обективна
страна.
Нарушението е формално, поради което настъпването на
общественоопасни последици по дефиниция не се предполага, респективно не
се изисква наличието на съзнание за такива у жалбоподателя.
Нормата на чл. 18, т. 1 от Наредбата гласи : „В превозните средства на
обществения градски транспорт:
1. пътниците са длъжни:
а) да притежават редовен превозен документ при превоза и при
слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената
зона на метрото;
б) да предоставят превозния си документ на контролните органи за
3
проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за
самоличност при поискване;
в) при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на
електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното
средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи
лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за административно
нарушение.
Нормата на чл. 34 от Наредбата сочи, че: „При констатиран от
контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без
редовен превозен документ или нарушаване реда в превозното средство,
пътникът закупува карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците:
- в превозното средство картата се валидира от контрольора и дава
право на пътника да продължи пътуването си със същото превозно
средство;
- при слизане на нередовния пътник, той заплаща стойността на
картата за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците на спирката.“
А нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата повелява, че: „При отказ на
пътника да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор
по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с електронна
карта в тролейбуси и трамваи, за всяко от тези нарушения, от
длъжностното лице по контрола на пътника се съставя акт за установяване
на административно нарушение по реда на Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), за което нередовния пътник слиза на
следващата спирка по маршрута на превозното средство. Нередовният
документ на хартиен носител се изземва и се предава в ”Център за градска
мобилност” ЕАД. Нередовният превозен документ на електронен носител се
блокира.“
Съдът намира, че поведението на А. осъществява административното
нарушение, което й е вменено с обжалваното наказателно постановление, т.е.
налице е доказаност на нарушението от обективна страна.
4
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават
производството по налагане на административното наказание.
На първо място съдът счита, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4,
респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН, а оттам - и в НП, е посочено, че нарушението се
състои в пътуване „без превозен документ“. В актовете обаче липсва изричното описание в
какво се е състояло реално поведението на нарушителя - същият не е имала билет (карта),
имала е, но не го е таксувал, т.е. не го е направил редовен, имал е превозен документ, който
не важи за Столична община (и затова е нередовен); имал е билет, който вече е бил ползван
при предходно пътуване или нещо друго. Оттам не става ясно поведението в разрез с
изискуемото от закона под фактическия състав на кое нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3
във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО следва да се подведе. Предвид това
съдът счита, че липсва същинско описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, а само е възпроизведен текстът от НРУПОГТТСО.
АУАН е съставен чрез попълване на предварително изготвена бланка от кочан, при
което конкретните правни норми, които са били обект на нарушение, е следвало да бъдат
посочени чрез подчертаване на една или няколко измежду предварително отпечатаните в
образеца възможности. При съставяне на АУАН актосъставителят обаче е подчертал текста
„нарушил чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредба за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община“, от което обаче не става ясно нарушение на кое от двете правила за поведение,
регламентирани в чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата,
е вменено на жалбоподателката с процесния АУАН. Следва да се посочи, че нарушението по
чл. 18 т. 1 и това по чл. 18, т. 2 логически могат да съществуват само в алтернативност, като
пътникът или не разполага с редовен превозен документ, или не предоставя същия на
контрольора, но не и двете едновременно. Следователно обозначаването на нарушените
разпоредби е извършено по такъв начин, който възпрепятства да се разбере какво точно е
вмененото нарушение и явяващо се в разрез с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Този
порок не е бил отстранен с издаденото НП, а напротив - впоследствие е бил възпроизведен в
обжалвания акт, довело до нарушаване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Горепосочените недостатъци са довели до накърняване на императивни законови
разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на
защита, като възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално - оспори фактическите
констатации на контролните органи. Посоченият недостатък на развилата се
административнонаказателна процедура представлява съществено нарушение на
5
процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство
и съставляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Доколкото в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се разглежда допълнително по
същество.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят, но
доколкото такива не се претендират, не се и дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 551834 от 19.04.2024 г., издадено от
Заместник-кмета на Столична община на основание Заповед № СОА24-РД09-
1873/02.02.2024 г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за
нарушение на чл. 18, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 2 и чл. 13, б. „б“
от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията
на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на А. А. А., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6