Присъда по дело №50/2024 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 26 от 29.04.2025 Г. ПО НОХД № 50/2024 Г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия
К. Е. М. - роден на 23.08.1991 г. в гр. Видин, адрес: ***, българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, неженен, с ЕГН:
**********, в това, че: На 28.05.2021 г. в село Косово, обл. Видин, на улица
„Антон Чехов“ направил опит да се съвкупи с лице от женски пол Р. С. И. от с.
Косово, като го принудил към това със сила, изразяваща се в дърпане, удари в
гърба, запушване на устата, душене, влачене по земята - престъпление по
чл.152, ал.1, т.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие обвинението е изменено от РП-Видин,
както следва:
Подсъдимият К. Е. М. - роден на 23.08.1991 г. в гр. Видин, адрес: ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен,
неосъждан, неженен, с ЕГН: **********, на 28.05.2021г. в с. Косово, обл.
Видин, на ул. „Антон Чехов“, се заканил с убийство на Р. С. И., като чрез
удари в гърба я повалил на земята, натискал й главата към земята, запушил й
устата и я душил, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във вр.с ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск от Р. С. И., с постоянен адрес: ***, с
ЕГН:********** против подсъдимия К. Е. М., със снета по делото
самоличност за сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляващи
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.05.2021 г. до
окончателното изплащане.
Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така,
както е повдигнато пред съда.
Подсъдимият лично и чрез защитника си заяви в с.з., че не се признава за
виновен по така повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
Частният обвинител и граждански ищец лично и чрез упълномощения си
повереник, поддържат обвинението редом с прокурора и молят да се уважи
предявения граждански иск по основание и размер така, както е предявен пред
1

съд..
Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:
На 28.05.2021 г. през деня св. И. се подготвяла, за да отиде вечерта на бал
в гр. Видин. Към 17.00 часа се била приготвила, като за излизане и решила да
отиде до къщата на възрастна жена от селото, за която се грижела. По пътя
към къщата на жената, св. И. видяла съседа си - М., но не говорили. Като
обслужила жената за около 5-10 минути и излизала от нейната къща, на
пътната врата, свидетелката И., отново видяла подсъдимия М., който обаче
идвал от другата страна и я пресрещнал. Св. И. го попитала какво прави. Той й
отговорил, че искал да си набере череши, но видял собствениците на този двор
и си тръгнал. Разменили си няколко изречения. М. я попитал дали отива на
бал и кога ще се прибере. Св. И. му отговорила, че ще пътува до гр.Видин с
чичо му Любомир и не знаела кога ще се приберат. След разговора
свидетелката И. се придвижила до центъра на селото и оттам, както била
уговорката тръгнала за гр. Видин. Към 22.30 часа свидетелката И. се върнала
от бала. Първо оставили на адреса нейната дъщерята - К. и внучката й.
Свидетелката И. била оставена на главната улица на селото по нейно желание
и тръгнала към дома си на улица „Антон Чехов“ - къщата била на около 100
метра от мястото, на което била слязла. Св. И. вървяла бавно и била спокойна,
тъй като имало улично осветление. Преминала покрай къщата на съседите -
свидетелите Т. С. К. и Л. С. И.. Видяла, че те все още си шетат по двора.
Продължила да върви, като на улицата пред двора с животните на обв. М. той
излязъл и я спрял. Подсъдимият М. помолил свидетелката И. да влезе у дома
му, за да му помогне да премести една маса. Св. И. му отказала, тъй като било
късно. Казала му да се обади на другия ден на съпруга й или сина й , те да му
помогат. М. продължил да настоява, като вървял зад нея. Изведнъж, както й
бил отзад, с лявата си ръка я хванал под лявата мишница и през гърдите, а с
дясната си ръка я хванал през врата. Завъртял я наляво, към себе си. Св. И. се
изплашила и започнала да вика силно за помощ.М. пуснал едната си ръка и я
ударил силно в гърба. От удара тя паднала на колене в една тор от неговите
животни, а след това паднала на дясната си страна, по хълбок. Когато паднала,
зад нея М. с лявата си ръка я хванал за врата и долната челюст, а с дясната си
ръка натискал главата й надолу. Тъй като тя не спирала да вика за помощ, той
силно притискал с двете си ръце главата й, като й запушвал устата. С двете си
2

ръце М. завъртял главата и врата на св. И. надясно, все едно, че искал да го
счупи. От неговото силно стискане и душене тя не можела нито да вика, нито
да диша. В един момент той леко разхлабил стискането, но хванал двете й
ръце, извъртял я и започнал да я влачи по корем към двора му с животните.
Св. И. отново започнала да вика за помощ и да я пусне. М. я влачил около 5-6
метра, като свидетелката не спирала да вика. Тогава подсъдимият я обърнал
по гръб и скочил върху нея, като с двете си ръце започнал силно да натиска
гръдния й кош. В този момент по улицата от към съседите, св. И. чула гласа на
свидетелката Т. К., която викала „Кво правите бе“ и чула М. да казва тихо
„Пускам те“, при което я пуснал и влязъл в двора. Св. И. станала от земята,
силно изплашена и както треперила цялата, навела се взела си дамската чанта,
която била паднала в торта и изтичала към дома си. Всичко това се случило за
около не повече от 5 минути. Съпругът на св. И. - св. Е. К. И. бил заспал пред
телевизора и не бил чул нейните викове. Св. И. в сълзи и уплаха му обяснила
крещейки, че М. я бил нападнал, при което свидетелят И. изтичал на пътя, за
да го търси. Св. И. го спряла и го помолила да се прибере, като от телефона си,
набрала номер 112, разказала за случилото и поискала помощ от полицията, за
да хванатМ.. Цяла нощ близки на пострадалата - нейния зет и брат му, сина й,
търсилиподсъдимия , но не го намерили. Сутринта на 29.05.2021 г. у дома й
дошли свидетелите Т. К. и Л. И.. Св. К. й разказала, че чула нейните викове за
помощ и решила да отиде, за да види какво ставало. Първо си помислила, че
била нападната от животно и М. я е спасявал, но като се приближила до тях,
видяла как М. я пуснал и избягал. Тя също се е изплашила и се е върнала
назад към дома си. На следващия ден, когато подала жалба в полицията, св. И.
отишла и до ЦСМП - Видин, където я прегледали. След случилото се имала
множество синини по ръцете и следи от ноктите на М., както и охлузвания по
ръцете и по брадата, а именно охлузване на десен лакът и дясно коляно,
мекотъканна травма в областта на шията, с което й е причинено болка и
страдание, видно от заключението на изготвената съдебно - медицинска
експертиза. Свидетелян Л.К. твърди, че седмица след процесната дата при
него дошъл М. и К. го е убедил да се обади в полицията, което М. сторил от
неговия телефон, като казал на К. че се е обаждал преди това на
полицията.Свидетелят Д. В. твърди, че сина на пострадалата И. М. и е
разказал, че М. е нападнал майка й, но не е очевидец. Твърди още, че е чул в
селото, че М. е бил натровен и че е давал заеми на И.. Свидетелят М. Е. К., син
3

на И. твърди, че майка чу го е уведомила по телефона за случилото се, а
именно че е била нападната от М. К. не е очевидец на деянието. Твърди, че се
обадил на тел. 112, което се докоазва и от приложената разпечатка от
разговора му с дежурния на тел. 112. Влязъл в дома на М. и му казал да излезе,
него бил удрял или замервал с телевизор, опасявал се М. да не го удари и той
не го ударил.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че К. Е. М. не страда от умствена
изостаналост, психично разстройство или клинично значима психопатия в
това число и от разстройства на сексуалните влечения.Към дата 28.05.2021г. е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията
на свидетелите Р. С. И., Т. С., Л. С. И., Е. К. И., К. Е. М., М. Е. К., Л.К. и Д. М.,
вещите лица д-р Н. В. Н., д-р Н. Н.“ - Видин и С. Б. Н. - клиничен психолог, д-
р Р. А. Н., както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречия,
поради което Съдът ги кредитира.
Особено място заемат обясненията на подсъдимия М., който твърди, че И.
му била дължала пари, скарали се и М. тръгнал да каже на съпруга и за това,
като И. на процесната дата го е била нападнала, при което той се опитал да се
защити. В предишните си обяснения твърди, че на процесната дата е
употребил медикаменти, вследствие на което няма ясен спомен за случилото
се. Същото е в подкрепа на защитната му теза. Подсъдимият има
задължението да говори истината, но в противен случай законът не предвижда
санкция, ако същият затаи истина или потвърди неистина в процеса. Същият
твърди, че не е извършил процесното деяние, в смисъл, че не се е заканил с
действие на И. с убийство, нито пък че е имал намерение да я изнасили,
каквото е предходното му обвинение, тъй като до изменението му се е
защитавал по обвинение в опит за изнасилване.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подсъдимият К. Е. М. и пострадалата Р. С. И., конституирана в процеса в
качеството на частен обвинител и граждански ищец, се познавали от дълги
4

години, живеят в село Косово, област Видин и живеят в близки имоти.
Пострадалата И. живее на *** със семейството си, а падсъдимият живее в
къща, която се намира точно срещу тяхната, през улицата. През есента на 2021
г. починал бащата на М. и той останал да живее сам. Същите поддържат
близки приятелски и добросъседски отношение от около 25 години, като М.
бил чест гост в дома на И. и семейството й. Същото не се оспорва от страните
и доказателствата по делото са в тази насока. До процесната дата между
пострадалата и подсъдимия не са възниквали каквито и да било конфликти,
нито пък са налице данни за намерение у когото и да било от двамата за
установяване на интимни отношения помежду им, като отношенията се
характеризират като близки приателски и добросъседски, подсъдимият е бил
чест гост в дома на пострадалата и на семейството й, налице са и данни за
взаимопомощ в бита. И. не била забелязала никога някакви похотливи погледи
от страна на М., като после твърди, че е била забелязала такива.
И. не твърди М. да е извършил действия с цел полово удовлетворение.
Твърди, че М. нищо не и е казал. От показанията не може да се извлече
мотив и цел на извършено деяние, предмет на делото. Не се установява от
преките, а и от косвените доказателства по делото каква промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока е целял М..
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК, Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с
престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I -
"Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против
личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
5

изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по
време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.
Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Ако е налице предварително решение за
извършване на убийство, следва да се обсъди дали не е извършено друго
престъпление - приготовление по чл. 117 НК или опит за убийство по чл. 115
НК и следващите от НК.
С определение №131/02.02.2022 г. по НОХД № 1301№2021г. съдебното
производство по делото е прекратено и същото е изпратено на Окръжна
прокуратура – видин по компетентност за разследване на престъпление по чл.
115 от НК. Обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Видин не внесен в
Окръжен съд - Видин.
По изложените съображения настоящият състав намира, че извършеното
от подсъдимия М. деяние е несъставомерно по чл.144, ал. 3, във вр. с ал.1 НК.
Не се доказва по делото, че деецът е целял промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока ,
както и каква точно промяна е целял и в каква насока. За да е извършено
деянието и от субективна страна, е достатъчно деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на отправената закана и да е искал или допускал
настъпването на общественоопасните последици, които е предвиждал. Не се
доказва и че действията на подсъдимия са били годни да породят у
заплашената И. основателен страх да осъществяването му, а именно, че ще я
убие. От разпита на психиатър д-р В. К. се установи, че при пострадалата при
прегледа и не се е наплюдавала повишена тревожност и същата била
спокойна. От заключението на вещите лица по извършената съдебно –
медицинска експертиза се установява, че на пострадалата И. и е причинена
лека телесна повреда изразяваща се множество синини по ръцете и следи от
ноктите на М., както и охлузвания по ръцете и по брадата, а именно охлузване
на десен лакът и дясно коляно, мекотъканна травма в областта на шията, с
което й е причинено болка и страдание, което М. е сторил с ръце.
В случая е от съществено значение и остава недоказано по несъмнен и
6

категоричен начин, че използваното от подсъдимия начин – чрез действие и
липсата на каквито и да било изрази в тази насока , да сочат на отправена
закана за убийство, а не на закана с друго престъпление против личността.
Това е особено необходимо предвид характеристиките на използвания начин ,
чрез въздействие с ръце и причиняване на болка и страдание, което е
прекъснало след появата на посочените по-горе свидетели, което по
естеството си може да причини травматични увреждания, които не винаги
биха довели до летален изход, като в случая не е достатъчно да се акцентира,
че може да се причинят наранявания, несъвместими с живота. Относно
субективната страна на престъплението от съществено значение е точното и
прецизно очертаване на отделните елементи, ръководейки се от обективно
установените данни. В настоящия казус не се доказва безспорно и по
несъмнен начин съзнанието на подсъдимия за съдържанието на отправената от
него заплаха, че неговите действия биха могли да породят основателен страх у
И. от осъществяване на престъпление против личността на пострадалата. Не
се доказа по никакъв начин и субективната съставомерност на относно
възприятията на пострадалото лице и по-точно наличието на съзнание в дееца,
че заканата е възприета от заплашената И. като действителна заплаха, макар и
да не е необходимо тя да се е изплашил.
Извършеното престъпление и участието на подсъдимия М. в него не се
доказва по безспорен и категоричен начин от гласните и писмени
доказателства по делото. Поради липса на каквито и да било доказателства за
съставомерните признаци на престъплението съдът приема, че не е налице
каквато и да е доказателствена съвкупност, годна да доведе до извод за
извършено престъпление от подсъдимия.
Съгласно чл. 303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения, а съгласно ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко съмнение се
тълкува в полза на подсъдимия. В настоящия случай наказателната
отговорност на подсъдимия М. не би могла да бъде ангажирана
законосъобразно при наличието на недоказано обвинение, в съответствие с
предписанията на разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Според разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за
невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от
7

подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не
съставлява престъпление.
На основание изложеното съдът счита, че подсъдимият М. следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение изцяло.
С оглед изхода на делото гражданският иск следва да бъде отхвърлен изцяло
като неосновантелен.
Съдът, съобразявайки горното следва да се признае подсъдимия К. Е. М., с
ЕГН:**********, роден на 23.08.1991г. в гр. Видин, с адрес: ***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 28.05.2021г. в с. Косово, обл. Видин, на
ул. „Антон Чехов“, се заканил с убийство на Р. С. И., като чрез удари в гърба я
повалил на земята, натискал й главата към земята, запушил й устата и я
душил, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му, за което и на основание чл.304, във вр. с чл.301, ал.1, т.1
от НПК следва да се оправдае по повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3, т.1,
във вр.с ал.1 от НК.
Следва да се отхвърли като неоснователен предявения граждански иск от Р.
С. И., с постоянен адрес: ***, с ЕГН:********** против подсъдимия К. Е. М.,
със снета по делото самоличност за сумата от 7 000 (седем хиляди) лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
28.05.2021 г. до окончателното изплащане.
Водим от горното, Съдът постанови присъдата си.

Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :
8

Номер на акта:	26
Дата:	29 април 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия:	Андрей Живков Дечев

Дело:	20241320200050
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2024 г.

Присъда по дело №50/2024 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите