Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 21.09.2020
г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на
двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: И.И.
НИКОЛАЙ И.
секретар И. Златева
прокурор Т. Стаматов
като разгледа докладваното от съдия П.
ВНОХД № 168 по
описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурора от РП – Ямбол,
против Присъда № 15/24.02.2020
г. постановена по НОХД № 272/2018 г. по описа на Районен съд – Елхово, с която подсъдимият П.И.П. е признат ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че на **.**.**** г. около 19.00 ч., в село *********, общ. ******,
област *****, проявил жестокост към гръбначно животно – куче, порода „****** ****”
с ушна марка №1*************, собственост на Г.А.К., като му причинил
противозаконно смърт (чрез удар на кучето с лек автомобил марка „****” модел „****”) –
престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК. За
това и на основание
чл. 304 от НК въззиваемият е оправдан по така предявеното обвинение.
Съдът е разпоредил вещественото доказателство паспорт за куче, след влизане в сила на настоящата присъда да
се върне на собственика на кучето и на основание чл.
190, ал. 1 от НПК направените
разноски на досъдебното производство в размер на 80.00 лева, както и
направените разноски на съдебното производство в размер на 670.92 лева, да останат за сметка на
Държавата.
Оплакванията в протеста са за необоснованост на
присъдата. Участващият във въззивното производство прокурор счита, че по делото категорично е установено, че настъпилата смърт на кучето
е в резултат на удар с посочения автомобил управляван от подсъдимия. Намира, че
в случая не се касае за случайно съприкосновение от автомобила управляван от
подсъдимия с животното, че той е насочил автомобила и го блъснал, след което си
е заминал без да спре. Настоява ЯОС да признае подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен, а оправдателната
присъда за правилна и подробно мотивирана.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
Подсъдимият П.И.П. се занимавал
с отглеждане на овце. Свидетелят Г.А.К. също отглеждал овце в стопанството
находящо се в края на село *********, област *****, на ул. „****** *******” № **.
Той има мъжко куче, порода „****** ****” на име Д. с ушна марка №**************,
което ползвал в дейността си при отглеждането на овцете. Подсъдимият П. и
свидетелят К. се познавали от около 4 години и били в добри приятелски
отношения.
На **.**.**** г. около 18.00 ч., подс. П.
пристигнал с управлявания от него л.а. „**** ****” в стопанството на свид. К.,
за да помага при доенето на животните и заварил там свид. К. и свид. О.. Около
19.00 ч., подс. П. се качил в автомобила си пуснал високо музика, потеглил
бавно след свидетелите К. и О.. Кучето Д. било отвързано и свид. К. му издал
команда да спре на място, то спряло застанало на улица, на 4-5 метра от
собственика си и легнало. Междувременно подс. П. продължил управлението с леко
ускорение от около 9 км/ч и с ниските състави на автомобила бил осъществен механичен
удар в областта на гръдния кош на стоящото на пътя, под команда, куче Д.. Възприемайки
това св. О. подвикнал на свид. К., който чувайки и виенето на кучето, е извикал
2-3 пъти на подс. П. да спре, но вследствие на силната музика в автомобила му, той
не реагирал и продължил към центъра на селото. След като автомобилът подминал,
свид. К. пренесъл кучето до гаража, където го оставил, прибрал овцете и след
няколко минути се върнал при нето и го намерил мъртво. Междувременно подс. П.
отишъл в заведението на Ц. и след около 30 минути там пристигнал свид. О. и му
казал, че е минал върху кучето и то умряло, като подсъдимият се изненадал. След
около 10-15 минути в заведението пристигнал и свид. К., който като видял подсъдимия,
му казал: „Бай П. какво направи, утрепа кучето, тати ако разбере ще умре”, при
което П. му е заявил, че не е видял никакво куче.
На следващия ден – **.**.**** г. свид. К. се е
обадил на ветеринарния лекар свид. Л. С. и тя извършила аутопсия на кучето. Съставила
Протокол видно от кучето с номер на микрочип *************** имало множество
кръвоизливи в гръдната кухина и белия дроб, кръвоизлив от устата и носа,
вследствие от масивен кръвоизлив настъпила смърт. След 14 дни свид. К. подал
жалба за случилото се в РУ – Елхово.
Видно от заключението на ВЛ д-р Д. по съдебно ветеринарномедицинска
експертиза и неговият разпит в съдебното следствие пред първата инстанция,
най-вероятната причина за настъпването на смъртта на кучето, е удар от твърд
тъп предмет, вероятно автомобил, в областта на гръдния кош, като най-вероятно
животното е ударено странично, а автомобилът е преминал над него, без да го
прегази, тъй като при аутопсията не са констатирани счупени ребра или
кръвоизливи в коремната кухина. Според експерта, ако въпросното МПС се е
движило със скорост около 4-5 км./ч. не биха били причинени констатираните
увреждания по кучето, по-скоро то би избягало.
Видно от заключението на вещите лица инж. М. М.
и д-р Д. Д. по комплексната съдебно автотехническа и ветеринарномедицинска
експертиза и техният разпит в съдебното следствие пред първата инстанция, кучето
се е придвижвало пред лявата колея на автомобила и при конкретно създалата се
ситуация е имало частично прегазване на части от тялото му от предна лява гума,
като е изключена вероятността ниските състави на двигател, скоростна кутия и
т.н. да са „притиснали” тялото на кучето към земята и това да е довело до
телесните му наранявания, а най-вероятната скорост на движение към момента на
контакт с тялото на кучето е в диапазона 5-10 км/ч. Според д-р Д. такава травма може да бъде нанесена и по друг начин, като същият
сочи, че тъй като процесният автомобил е високо проходим, то не се усеща когато МПС-то минава през по-малки препятствия.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. Л.
и доц. д-р инж. С. С. по повторната комплексна съдебно автотехническа и
ветеринарномедицинска експертиза и техният разпит в съдебното следствие, произшествието
е настъпило в момент, в който кучето се е движило попътно пред автомобила и е
било застигнато от същия, попаднало е под автомобила и е контактувало с някои
от елементите на ниските му състави, като не може да се допусне преминаване на
колело на автомобила през тялото на животното, а скоростта на движение на автомобил
към момента на контакт с кучето е била около 9 км/час.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд
е приел фактическата
обстановка въз основа на: обясненията
на подсъдимия П.; частично показанията на свидетелите А. О. и Г.К., дадени в
хода на съдебното следствие, съпоставени по реда и условията съответно на чл. 281
от НПК; от проведената очна ставка между свидетелите К. и О.; писменото доказателство Протокол за извършена
аутопсия от **.**.**** г.; приложеното веществено доказателство – паспорт за
куче с ушна марка №**************; справка за съдимост на подсъдимия; съдебно-ветеринарно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.; повторната комплексна съдебно автотехническа и
ветеринарномедицинска експертиза с вещи лица д-р Л. и
инж. С..
ЕРС
изключително подробно и прецизно е мотивирал верификацията на доказателствата и
настоящият състав, като я приема безкритично, се присъединява към изложеното и
намира за ненужна да го преповтаря детайлно. В тази насока ЯОС ще посочи, че
правилно ЕРС е приел за логично структурирано, последователно и правдиво звучащо
изложеното от подсъдимия, че не е възприел съприкосновение на управлявания от
него автомобил, с кучето. Безспорно липсата на запазване на
местопроизшествието, оскъдния протокол за извършената на следващия ден аутопсия
на кучето и фактът, че за деянието свид. К. е сигнализирал в полицията 14 дни
след случилото се, е възпрепятствало възможността делото да бъде попълнено с
обективни находки за изясняване на механизма на причиняване на телесното
увреждане на животното.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимия П.И.П. не
е осъществил вмененото му във вина деяние чл. 325б, ал. 1 от НК, като на
**.**.**** г. около 19.00 часа, в село *********, общ. ******, да е проявил
жестокост към гръбначно животно – куче с ушна марка №**************, собственост
на Г.А.К., като да му причинил противозаконно смърт.
За да постанови
оправдателен съдебен акт, решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК, а именно, че присъдата не може да почива на предположения,
както и правилото, че съдът признава подсъдимия за виновен, само в случай, че
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тук въззивният
съд ще посочи, че установената в мотивите на съда фактическа
обстановка отговаря напълно на събраните, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, доказателства. Обосновано, след прецизен и
верен обективен анализ на доказателствената съвкупност ЕРС е приел, че по
делото не са налице безспорни доказателства относно авторството на деянието,
неговото извършване и вината на подсъдимия, както и че в случая е налице
хипотезата на чл. 303 от НПК, и обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Поради което правилно е признал подсъдимия за невиновен в
извършването на деянието, за което е бил предадени на съд. Настоящият въззивен
съд също намира, че по делото не е налице онази доказателствена
съвкупност (нито от преки, нито от косвени доказателства), позволяваща да се
направи непротиворечив и безспорен извод относно виновността на подсъдимия в
извършването на конкретното деяние. Тук следва да се посочи, че съобразно
принципите за непосредственост и устност на процеса (чл. 18 и чл. 19 от НПК) ЕРС
е подложил на проверка и изследване събрания по делото доказателствен материал,
така както го задължава разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, а представителя
на прокуратурата е имал възможност да запълни делото с несъбрани доказателства,
но не е сторил това. Ето защо ЯОС счита, че правилно и обосновано при
съвкупната преценка на събраните по делата доказателства ЕРС е приел
обвинението за недоказано. Въззивният състав ще отбележи, че обвинението следва
да е подкрепено с конкретни доказателства, събрани по съответния процесуален
ред факти за времето, мястото и начина на извършване на деянието, а в
конкретния случай това не е така.
Прецизно
ЕРС е посочил, че съгласно чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Закона за защита на животните, за жестокост се
смятат действия, които причиняват страх, нараняване, болка, страдание, стрес
или смърт н
животни (освен изключенията). От
съставомерните факти безспорно установено в настоящото производство е
единствено това, че на **.**.**** г. около 19.00 ч. кучето с ушна марка №**************,
е получило травматично увреждане, вследствие на което е настъпила смъртта му,
както и че на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият е
управлявал автомобил марка „**** ****”, но не е доказано той да е възприел
движещо се пред и около автомобила му куче, а още повече – да го е ударил
умишлено с автомобила си. Права е първата инстанция в заключението си, че
измененото обвинение почива на вероятности и предположения, както относно
механизма на извършване на деянието и скоростта, с която се е движило
процесното МПС към момента на произшествието, така и по отношение на упражняване
от подсъдимия П. жестокост към процесното куче и наличие на пряк умисъл в
действията и поведението на подсъдимия – безспорно изискуем субективен елемент
от състава на инкриминираното престъпно деяние. В тази насока мотивите на ЕРС
са абсолютно убедителни. ЯОС ще акцентира върху това, по делото липсват
безспорни доказателства за механизма, по който се твърди, че е причинена смъртта
на процесното животно, като за липсата на прегазване на кучето от автомобила
като механизъм на извършване на деянието, сочат в заключението си и вещите лица
по повторната комплексна САТВМЕ. Правилно ЕРС е посочил, че скоростта, с която
се е движил автомобила към момента на произшествието е около 9 км/ч, като при
движение на автомобила със скорост 4-5 км/ч кучето по-скоро би избегнало
контакт с автомобила, както и че при съприкосновение с такава скорост
уврежданията по животното биха били различни от посочените в заключението, тъй
като би се засегнала главата, тъй като тя е най-високата част на кучето. Правилно
ЕРС е посочил, че липсата на категоричност в заключенията на вещите лица и
изложените от тях при разпита им по реда на чл. 282 от НПК становища, формирани
при условията на вероятност, водят до извод, че сочения механизъм е
предполагаем, а не действителен такъв. Наличието на доказателства за управлението от страна на
подсъдимия на МПС „**** ****” по време и на местопроизшествието и факта на
смъртта на кучето, не са достатъчно основаване да бъде ангажирана наказателната
му отговорност, тъй като с оглед презумпцията за невинност (очертана в чл. 16
от НПК) и съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения.
Точно
ЕРС е посочил и, че от субективна страна вмененото на подсъдимия престъпление
по чл. 325б ал.1 от НК изисква деецът да е действал при пряк умисъл, а такива
доказателства по делото въобще не се налице. Несъмнено при недоказване на пряк
умисъл в действията и поведението на подсъдимия и от субективна страна вмененото
на П.П. престъпление е несъставомерно.
Съгласно
чл. 103 от НПК тежестта на доказване на обвинението по дела от общ характер
лежи върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен. Тук следва да се посочи и това, че присъдата е
съобразена и с постоянната съдебна практика, съгласно която при липса на
доказателства, обосноваващи в пълнота обвинителната теза, съдът прави
окончателния си извод въз основа на събраните доказателство, като в случай на
недоказване на обвинението по несъмнен начин – постановява оправдателна
присъда. Безспорно прав е решаващият съд, че защитната теза не
е оборена по категоричен начин от обвинението въпреки положените усилия, а са
налице единствено предположения и догадки за обратното, в каквато насока са
изслушаните по делото противоречиви заключения на ВЛ, базиращи се на едни и
същи доказателствени източници.
С оглед
извършената обоснована преценка на всички събрани по делото доказателства, ЯОС
намира за неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че поради
липсата на други основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка,
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
15/24.02.2020 г. постановена по НОХД № 272/2018 г. по описа на
Районен съд – Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
______________________
ЧЛЕНОВЕ:
______________________
______________________