№. 702 / 9.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
09.11.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 27.09.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Ц.
при секретаря Димитър Цветанов и с участието на прокурора....................................................., като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело №. 1071 п. описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на А. п. в. Е. 8. със седалище и адрес на управление град Монтана, бу. А. 1. представлявана от Управителя инж. В. Д. И. ЕГН xxxxxxxxxx, твърди, че Д.А.М. е неизправен длъжник потребител на "В и К" ООД, гр. Монтана, съгласно Закона за водите. Срещу длъжникът е образувано ч.гр.д. №. 2863/2017 г. п. описа на Районен съд, гр. Монтана.
До 29.08.2017 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 813.98 лв. за имот, находящ се в гр. Монтана, гр. Монтана, у. „. №. 3. като в сумите са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгл. извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството.
Задължението представляващо главница е за периода от 20.01.2014 г. до 14.07.2017 г., като претендираната законна лихва е за периода от 21.02.2014 г. до 29.08.2017 г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба Ме 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва п. чл. 86 от ЗЗД. Ответната страна заявява, че не оспорва предявеното задължение.
Съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредба №. 4/2004 г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на „В и К” ООД, гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение №. ОУ-09/1 1.08.2014 г.
С оглед на гореизложеното за „В и К” ООД, гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли да постанови решение, с което да се признае за установено, че Д.А.М. следва да заплати на „В и К” ООД, гр. Монтана сумата 813.98 лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница 710.55 лв. и лихва 103.43 лв. към 29.08.2017 г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендира и направените в исковото производство разноски, сочи, че от заповедното разноските са изплатени.
Ответникът, Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с настоящ адрес:xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище п. иска. В проведено съдебно заседание сочи, че от три години не е живял в къщата. Преди две години и половина е посетил ищцовото дружество, където пред служители е заявил, че водомера е повреден. Те му обяснили, че следва да внесе сумата от 600.00 лв. и тогава може да се подмени с нов. Не са приели и предложение за внасяне на вноски. Заявява, че не дължи тези суми, поради обстоятелството, че не ги е консумирал, а е заявил повреда на водомера.
Доказателствата п. делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2863 п. описа на Районен съд Монтана за 2017 година.
Допусната е и назначен съдебно –икономическа експертиза, изпълнен от вещото лице И.В., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доказателствата п. делото, доводите на страните /предвид възражението на ответника направено в заповедното производство/ и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Искът е допустим – предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство п. реда на чл.410 ГПК – на 11.04.2018 година е получено съобщението, а исковата молба е депозирана на 11.05.2018 година пред Районен съд Монтана.
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 30.08.2017 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “В и К” ООД Монтана.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен.
Производството п. разглеждане на иск п. чл. 422 от ГПК е свързано с производството п. чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск п. чл. 422 от ГПК п. своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока п. чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение п. чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се п. общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си п. реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск п. чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок п. реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока п. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вместо установителен иск п. чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
При предявен иск п. чл.415 ал.1 ГПК в предвидения от закона срок, предмет на установяване и признаване п. исков ред е заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска п. чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Искът, който заявителят в заповедното производство п. чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника п. реда на чл.414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя п. ч.гр.д. №. 2863 п. описа на Районен съд Монтана за 2017 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните п. делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение п. чл.410 ГПК, вх.№. 16326 от 30.08.2017 година е налице задължение от страна на Д.А.М.,xxx, п. отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В и К” ООД Монтана и е натрупал задължение в общ размер от 813.98 лв. за имот, находящ се в град Монтана, като частен потребител. Във становището си п. размера на предявения иск, заявено от ответника в настоящия процес в проведено съдебно заседание, с което го оспорва, не се спори да е абонат и потребител на тази услуга. Оспорването е досежно начина на отчитане на потребената вода, с доводи, че от четири години не е живял в имота и че е заявил пред ищцовото дружество повредата във водомера.
П. делото са представени и приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен №. 0866307, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена п. надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът въведе спор относно стойността на услугите.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения п. доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40 от Наредба №. 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба №. 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се отчита п. водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – п. общия водомер на водопроводното отклонение.
При така установеното фактическо положение и в приложение на цитираните п.-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба №. 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника п. чл. 3 от Наредба №. 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и да е сключила писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба №. 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В казуса за наличието на такива създадени п. инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и само поради правата му на обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат в партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и потребител на ищцовото дружество.
В приложената карнет – книга, а и от констатациите на вещото лице, които съдът възприема изцяло, като дадени обективно, компетентно и безпристрастно, без да е заинтересовано от изхода п. делото, безспорно се установи, че в периода 04.04.2014 година до 03.06.2015 година е вписано, че водомера е повреден.За периода от 16.07.2015 година до 15.07.2017 година е вписано в карнет – книгата – служебно или повреда. В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, в сила от 28.01.2000 г., с изм. и допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение п. чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната п.-горе заповед за изпълнение на парично задължение п. реда на чл. 410, ал.1 от ГПК, то за "В и К" ООД гр.Монтана е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си п. договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. П. делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на "В и К" оператор е предоставял на Д.М., в качеството му на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Монтана, у.Одрин 3. за периода от 20.01.2014 г. до 14.07.2017 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори п. делото, че ищцовото дружество е оператор п. смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията и на град Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става п. показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. А в конкретния случай това не е така и е безспорно установено п. делото, че в периода от 04.04.2014 година до 15.07.2017 година водомера в този имот е бил повреден и дружеството, въпреки уведомлението от страна на потребителя и абонат, е продължило да начислява служебно суми и да отчита потребление, което не е направено.
В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против Д.М. претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена. Въпросът е в какъв размер.
Разпитаната в качеството на свидетел Светлана Витанова Димитрова, инкасатор на абоната установява, че в периода 2014-2015 година не е обслужвала района, в който се намира имота на ответника и нейните показания са необективни и неотносими към спора.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено п. отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца п. Заповедта за изпълнение п. ч. гр. д. №. 2863/2017 г. п. описа на Районен съд Монтана е до размера на 32.37 лв. главница и 9.42 лв. лихва за забава за периода на ползване, от 20.01.2014 г.до 20.03.2014 година, както е прието в мотивите п.-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението п. чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Над този размер искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените п. водене на настоящето дело разноски - в общ размер на сумата 176.50 лв. за довнесената държавна такса и възнаграждението на вещото лице. Не се следват разноските за заповедното производство, тъй като са изплатени от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО п. отношение на Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с настоящ адрес:xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, у.А. С. 1. Б. 8. представлявано от инж.В. Д. И. - Управител, към 30.08.2017 година за длъжника Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с настоящ адрес:xxx, в качеството му на потребител на “В и К” ООД Монтана, за сумите: 32.37 лв. главница и 9.42 лв. лихва за забава за периода на ползване, от 20.01.2014 г.до 20.03.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение п. чл.410 ГПК п. частно гражданско дело №. 2863 п. описа за 2017 година на Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 ГПК от “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, у.А. С. 1. Б. 8. представлявано от инж.В. Д. И. - Управител, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО п. отношение на Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с настоящ адрес:xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, у.А. С. 1. Б. 8. представлявано от инж.В. Д. И. – Управител, КЪМ 30.08.2018 година, за сумата от 678.18 лв. главница, за периода 04.04.2014 година до 14.07.2017 година и лихва за забава от 94.01 лв. за същия период, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с настоящ адрес:xxx ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, у.А. С. 1. Б. 8. сумата от 26.50 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, съобразно уважената част от исковете и възнаграждение за вещото лице в размер на 100.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: