№ 997
гр. Казанлък, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20255510102026 по описа за 2025 година
Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45,
ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД.
Ищцата Ф. Ю. И., ЕГН**********, с постоянен адрес: *** чрез
пълномощника си адв. М. Д. със съдебен адрес: *** твърди, че с ответника А.
А. Г., ЕГН ********** е живяла на семейни начала и имали родено едно дете -
А. А. Г., ЕГН **********.
Поради различни противоречия страните прекратили съжителството си
и с решение по гр.д. № 2217/2022 г. на РС – Казанлък упражняването на
родителските права спрямо детето били предоставени на нея. Ответникът бил
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв, която изплащал.
А. А. Г. понастоящем се отглеждал от нейните родители, а ищцата през 2016 г.
заминала да работи в Република Г.. На 01.07.2019 г. ищцата сключила
граждански брак с Е.А. И., с когото имали родено дете С.Е. И., ЕГН
**********. Тримата живеели в Г. и искали родителите на ищцата да водят
сина на ищцата А. А. Г. на гости, но това било невъзможно поради липсата на
съгласие от страна на ответника за това. Ищцата твърди, че ответникът живее
в Г. от около 5 години, където имал семейство и деца, за които полагал грижи.
Искала да установи контакт с него, за да подпише съгласие детето да пътува в
чужбина, както и да се му бъде издадена лична карта, но опитите й останали
без резултат.
Ищцата твърди, че ответникът отказва да даде съгласие за изваждането
на необходимите лични документи на детето, поради което за същата се
поражда правен интерес да подаде настоящата молба по чл. 127а СК. Моли
1
съда да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие на ответника
за издаване на необходимите лични документи на детето А. А. Г., ЕГН
**********- задграничен паспорт и лична карта, за получаване на готовия и
паспорт и лична карта, както и за разрешаване /съгласие/ да посещава всички
държави членки на ЕС, както и Т., придружавано от на своята майка и законна
представителка - Ф. Ю. И., ЕГН********** или упълномощено от нея
пълнолетно лице по различно време на годината, без ограничения в броя на
пътуванията и тяхната продължителност до изтичане на срока на
задграничния паспорт след датата на издаването му.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника А. А. Г.. На същия редовно са връчени исковата молба и
приложенията към нея.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0128/08.03.2012 г. на Община Казанлък, детето А. А. Г., ЕГН
********** е с родители майка Ф. Ю. И., ЕГН********** и баща А. А. Г.,
ЕГН **********.
С Определение №986/19.12.2022 г., постановено по гр.д. №2217/2022 г.
по описа на Районен съд – Казанлък, упражняването на родителските права
върху детето А. А. Г., ЕГН ********** е предоставено на майката Ф. Ю. И.,
ЕГН**********.
Видно от същото определение местоживеенето на детето е определено
на адреса на майката, а именно - ***.
Видно от приетия по делото Социален доклад с вх. №19308/04.12.2025г.,
изготвен от Дирекция „Социално Подпомагане“ - Казанлък, детето има нужда
да ходи на почивка, заедно с близките си. Бащата не е осигурил писмено
съгласие за издаване на паспорт, както и не е дал съгласие за пътуване в
чужбина. Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък намира, че е в
интерес на детето да бъде допуснато издаване на паспорт, както и същото да
пътува извън страната, като се вижда с майка си, която пребивава в чужбина с
оглед осигуряване на издръжката не детето. Детето има нужда да се вижда и с
други негови близки и роднини в чужбина. Видно от констатациите на
Дирекция „Социално Подпомагане“ – Казанлък бащата не участва по никакъв
начин в живота на сина си и се е дезинтересирал от неговото развитие.
Посочва се още че връзката му с него е прекъсната и лишена от съдържание.
Липсата на съгласие на бащата за пътуване в чужбина препятства А. да се
вижда с майка си и със свои близки. В заключение Дирекция „Социално
Подпомагане“ – Казанлък намира, че свободното движение на детето чрез
пътуване в чужбина ще благоприятства съхраняването на емоционалната
връзка с неговите близки, както и ще допринесе за неговото личностно
развитие.
2
От показанията на свидетелите С.Б. и Ю.П., които съдът кредитира като
пълни, последователни относими към спора, е видно, че детето иска да пътува
в чужбина, като най-вече да осъществява контакт с майка си, която работи в
Г., за да осигури средства за неговата издръжка. Посочват, че от
продължително време детето иска да отиде при майка си за Коледните и
Новогодишните празници, но поради липсата на съгласие от страна на бащата
не може да прекара време с нея. Свидетелите посочват още, че детето желае
да отиде с тях на почивка в Т. и Г.. Смятат, че баща му нарочно го наказва,
като не му дава съгласието си за издаване на паспорт.
Ответникът не се е явил лично в насроченото открито съдебно
заседание, за да бъде изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК. Не изпраща
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45,
ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД. От съда се иска да даде разрешение – заместващо
съгласие за пътуване в чужбина и издаване на паспорт и лична карта на детето
А. А. Г., ЕГН ********** като за целта да бъде заместено съгласието на
бащата А. А. Г., ЕГН ********** за разрешение за пътуване в чужбина и
подаване на заявление за издаване на паспорт и лична карта, както и
получаването им от майката Ф. Ю. И., ЕГН**********.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС,
постановено по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда
на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от
време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е
определяем.
В случая пътуванията и почивките в чужбина са в интерес на детето, тъй
като така ще се обогати и разшири мирогледа на детето, ще се повиши общата
му култура, както това ще допринесе и за укрепване на физическото и
емоционално му състояние, като и становището в представеният социален
доклад от ДСП – Казанлък е в същия смисъл – именно че е в интерес на детето
да има възможност да пътува в чужбина. Също така ограниченията в
пътуванията на детето, биха затруднили значително контакта му с роднини в
чужбина.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35,
ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България, според който всеки
има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че е в интерес
на детето да пътува в чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да бъде
заместено липсващото съгласие на ответника за пътуване в чужбина за срок до
изтичане на срока на валидност на паспорта, за участие в състезания по
3
спортно катерене и ориентиране, почивки и екскурзии, до държавите-членки
на Европейския съюз и Република Т.. Съдът намира, че в посочените държави
е в интерес на детето на пътува с посочените по-горе цели доколкото същите
са конкретни, всички са страни по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. По отношение
на срока съдът намира, че е в интерес на детето да бъде определен срок до
навършване на пълнолетие. Съгласно цитираното тълкувателно решение
съдът не може да дава разрешение на детето за пътуване в страни, в който има
военни конфликти, бедствия и аварии.
С разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД е регламентирана
необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден
задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне
страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между
прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители, които не са в
законен брак и хипотезата на родители, които са в законен брак. Необходимо е
съгласие на двамата родители.
С разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Правилника за издаване на
българските лични документи, законодателят е регламентирал когато няма
съгласие кое е основанието да бъде издаден паспорт – влязло в сила съдебно
решение за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие
на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в
производството по чл. 123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока.
Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването
на родителските права. По делото не бе оспорено от ответника твърдяното от
ищцата обстоятелство, че същият не е предоставил съгласието си за издаване
на паспорт на детето. Липсата на съгласие между родителите, прави
невъзможна нормалната комуникация между тях. По изложените
съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Съгласно данните по делото бащата не осъществява контакт с
детето и се е дезинтересирал от неговото развитие.
Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между
родителите във връзка с упражняването на родителските права по въпроси
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това. Когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос,
спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е
въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само
права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед
интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните
обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие
на детето, водещи до изграждането му като личност. По делото е представен
социален доклад Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък. Становището
изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото му на
пътуване извън страната и издаване на паспорт.
4
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да
бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето. В това производство, съдът извършва преценка в интерес на
детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата
на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република
България е в интерес на детето – когато причината е определена
необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното
му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава
разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на
родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да
пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на
мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с
посещения на исторически забележителности.
От друга страна, осъществяване на правото на свободно предвижване на
всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България.
Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата
на детето от пътуване извън границите на страната. Установено е по делото, че
към настоящия момент майката упражнява родителските права, детето живее
с нея и същата желание то да пътува с нея в чужбина. В отношения между
страните липсва сътрудничество.
Ограничаването на детето от пътуванията и ограничаването на
възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават
основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.
Затова и съдът счита, че издаването на паспорт, за да може да се осъществяват
пътувания в чужбина е в интерес на детето и следва да му се даде възможност
да пътува заедно с родителя упражняващ родителските права извън
територията на Република България. Свободното движение на хора
представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на
ЕС се гарантира от техните основни закони и Конституции.
Правото на малолетното дете да напусне пределите на страната не може
да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява
родителските права. Необходимостта се преценява на първо място с оглед
интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, като съдът
счита, че издаването на паспорт на детето да пътува не би нарушавало режима
на лични контакти на бащата с детето.
При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на
свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република
България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде
гаранция за правилното физическо и психическо развитие на малолетното
дете. При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а от
СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна. От събраните по делото
5
доказателства. Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл. 127а, ал. 2
от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата
на такова решение би ограничило правата му като български гражданин да
влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не
са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения.
По отношение на искането за издаване на лична карта:
Според чл. 29, ал.1 от ЗБЛД, всеки български гражданин, който живее
на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-
годишна възраст да поиска издаването на лична карта, а според чл. 31а, ал.2 от
ЗБЛД заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни лица се подава
лично и в присъствието на родител, който полага подпис в заявлението. От
тези разпоредби е видно, че снабдяването с лична карта се явява задължение
на всяко навършило 14 години лице - български гражданин, което е в
състояние да изпълни лично със съдействието на единия от своите родители, а
при раздяла помежду им - със съдействието именно на родителя, който
упражнява родителските права. Това е административна процедура, която не
се нуждае от санкцията на съда. Съгласието на родителите на детето да му
бъде издадена лична карта не е изведено от закона като необходим елемент от
процедурата по снабдяването с този документ за самоличност, поради което
липсата на такова съгласие от майката не би оказало влияние върху
изпълнението на това вменено на нейната дъщеря публично-правно
задължение. Родителят, упражняващ родителските права е необходимо
единствено да присъства при подаването на заявлението за издаване на лична
карта и да положи подпис в него. Присъствието на другия родител,
респективно полагането на подпис в заявлението от негова страна не е
необходимо и не е част от фактическия състав на административната
процедура по издаване на лична карта на непълнолетен.
Ето защо искането в частта, с която се иска заместване съгласието на
ответника за издаване на лична карта на малолетното дете А. А. Г., ЕГН
**********, със съгласието единствено на неговата майка, без съгласието на
неговия баща, следва да бъде оставено без разглеждане от съда, като
недопустимо.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответната страна е да заплати разноски на молителката, предвид направеното
с молба по хода на делото искане. Направените в настоящото производство
разноски възлизат на 625,00 лв., включващи 25,00 лв. за заплатена държавна
такса и 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 29.08.2025 г.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласие, на основание чл.127а от
СК на бащата А. А. Г., ЕГН **********, ЕГН **********, ***, за пътуване на
детето А. А. Г., ЕГН **********, извън територията на Република България до
следните държави: всички държави-членки на Европейския съюз, Република
Т., придружавано от своята майка Ф. Ю. И., ЕГН**********, или
упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие, без
ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца
в годината, които не съвпадат с определения режим на лични отношения на
бащата с детето.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласие, на основание чл.127а от
СК във връзка с чл. 45 ЗБЛД, на бащата А. А. Г., ЕГН **********, ЕГН
**********, ***, за издаване на паспорт на детето А. А. Г., ЕГН **********,
по реда на Закона за българските лични документи, по заявление, подадено
единствено от майката Ф. Ю. И., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***,
както и след издаване на паспорта, същият да бъде получен единствено от
майката Ф. Ю. И., ЕГН**********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ф. Ю. И., ЕГН**********,
с постоянен адрес: ***, в частта й, с която се иска заместване съгласието на А.
А. Г., ЕГН **********, ЕГН **********, ***, за издаване на лична карта на
малолетното дете А. А. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН **********, ЕГН **********, *** да заплати
на Ф. Ю. И., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, сумата в размер на
625,00 лв., представляващи направените разноски по делото.
Решението, в частта, с която се оставя без разглеждане искането за
заместване съгласието на ответника за издаване на лична карта на детето има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7