№ 2229
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110157522 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Й. Г. В., Г. Г. В. и Т.Г. В., с която са
предявени отрицателни установителни искове срещу фирма с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3 от
сума в общ размер на 314.11 лв. – цена на електрическа енергия, доставена до обект с
клиентски № ****, находящ се в гр. адрес, за периода от 22.02.2012 г. до 21.01.2014 г.
Претендират разноските по делото.
Ищците твърдят, че са наследници на Г В., който е бил собственик на
електроснабдения имот, но партидата на имота се води на името на С В.. Сочат, че
ответникът претендира от тях заплащане на процесната сума, поради което всеки път при
заплащане на текущите си задължения трябва да обясняват, че няма да погасят това
задължение, като се притесняват, че наличието на подобна претенция на дружеството може
да доведе до преустановяване на електроснабдяването до друг обект. Излагат, че с
възражение № **********/26.08.2021 г. ищцата Т. Г. Н. е направила възражение за
погасяване по давност на вземането и е поискала ответникът да коригира и сторнира
задълженията по партидата на имота, но не е получила писмен отговор, а от последваща
справка са установили, че възражението не е уважено и сумата продължава да се претендира
от тях, като към нея е начислена и лихва за забава. Заявяват, че Т. Г. Н. е поискала
прехвърляне на партидата на нейно име, но искането не е било уважено поради неплащане
на минали задължения. Считат, че всичко това обуславя правния им интерес от предявените
искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между тях и ответното
дружество. Релевират възражение за погасяване на процесното вземане с изтичането на 3-
годишна давност.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Признава, че титуляр на партидата на имота през процесния имот е С В.,
като изтъква наличието на наследствена връзка с наследодателя на ищците Г С. В., респ.
счита, че е налице облигационна връзка между страните по делото. Счита, че именно
1
наследодателят на ищците Г В. като собственик на имота е дължал начислената
електрическа енергия по партидата, а ищците като негови законни наследници придобиват с
приемането на наследството не само правата, но и задълженията. Признава, че давността за
процесното вземане е изтекла. Оспорва да е получавал заявлението, приложено към
исковата молба. Счита, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото,
поради което моли разноските да се възложат на ищците. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците в качеството на наследници на Г С.
В. не дължат на ответника всеки от тях по 1/3 от сума в общ размер на 314.11 лв. – цена на
електрическа енергия, доставена до обект с клиентски № ****, находящ се в гр. адрес, за
периода от 22.02.2012 г. до 21.01.2014 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение.
В случая с Определение № 700/11.01.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответникът претендира от ищците сумата от 314.11 лв. за
доставена електрическа енергия в имот с клиентски № **** за исковия период. С оглед на
това за ищците е налице правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
В случая ищците отричат материалноправните предпоставки за възникване на
вземането при твърдение за липса на облигационно правоотношение по договор за доставка
2
на електрическа енергия между тях и ответника.
С Определение № 700/11.01.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че: собственик на имота през исковия период е бил Г С. В. –
наследодател на ищците; партидата през исковия период е била открита на името на С В.;
през исковия период в имота е доставяна електрическа енергия на претендираната стойност.
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор при
държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи условия. Според
действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от
КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. По силата на законовата уредба
продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 92 вр. чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. Битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
нужди. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а ДР ЗЕ се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени
битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода,
предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика или на титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот.
В случая макар ищците да оспорват наличието на договорно отношение с ответника,
изрично признават, че техният наследодател Г С. В. е бил собственик на процесния имот
през исковия период. Ето защо съдът намира, че през този период страна по договорното
правоотношение с доставчика на електрическа енергия е бил техният наследодател Г С. В.,
поради което и след като по делото не се спори, че в имота през периода е доставяна
електрическа енергия на претендираната от ответника стойност, то всеки от ищците в
качеството на законен наследник на посоченото лице отговаря за 1/3 от задължението.
Горният извод не се променя от обстоятелството, че през исковия период партидата на
имота при ответника се е водила на името на С В., тъй като страните не спорят, че през този
период това лице вече е било починало, Г С. В. е бил негов наследник, а ищците са законни
наследници на последния и в това качеството следва да отговарят за задълженията за имота.
По изложените съображения съдът намира възражението за недължимост на
процесната сума поради липса на облигационна връзка между страните за неоснователно.
След като е налице валидно възникнало вземане на ответника, възражението за
изтичане на погасителната давност за него подлежи на разглеждане. С отговора на исковата
молба ответникът прави признание на факта на изтичане на погасителната давност за
процесното вземане, поради което с Определение № 700/11.01.2022 г. е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че не са настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Ето защо предявените
отрицателни установителни искове са основателни.
По разноските:
В случая по заявеното от ищците възражение за несъществуване на предпоставките за
възникване на вземането не е налице признание от страна на ответника, но както бе
посочено, това възражение е неоснователно. Същевременно ответникът е признал
3
погасяването на вземането по давност. Поради това съдът намира, че с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което отговорността за разноските
следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, като на него се присъди
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Г. В., ЕГН
**********, Г. Г. В., ЕГН **********, и Т. Г. Н., ЕГН **********, и тримата с адрес: адрес,
не дължат на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, всеки от тях
сумата от 104.70 лв., представляваща 1/3 от сума в общ размер на 314.11 лв. – цена на
електрическа енергия, доставена до обект с клиентски № ****, находящ се в гр. адрес, за
периода от 22.02.2012 г. до 21.01.2014 г.
ОСЪЖДА „Й. Г. В., ЕГН **********, Г. Г. В., ЕГН **********, и Т. Г. Н., ЕГН
**********, и тримата с адрес: адрес, да заплатят на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4