№ 15951
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110110642 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на **** срещу ****, с която са предявени искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 1844,99 лв. – стойност на получена без основание и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. до имот с адрес:
*****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.02.2025 г., до
окончателното плащане; 279,96 лв. – мораторна лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. – 27.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в *****. Поддържа се, че съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява
на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански
нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
КЕВР. Твърди се, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на
месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача
фактура. Сочи се, че ответникът не е сключил писмен договор с **** за доставка на
топлинна енергия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни
1
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлинна енергия в
сградата-етажна собственост по местонахождение на имота - ****. Ответникът не
изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през
исковия период, въпреки получаването на изрична покана, с което се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата за плащане се претендира и
мораторна лихва върху главницата след настъпване на установения в общите условия
падеж. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба oт ответника ****, с който се оспорват предявените искове. Поддържа
се, че ако претенцията на ищеца се основава на неоснователно обогатяване, то такова
не е налице. Излагат се твърдения, че през процесния период имотът е бил необитаем
и не е отправяно искане до ищеца за доставка на топлинна енергия, респективно
ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца. Твърди се, че ответникът не е
сключвал договор за доставка на топлинна енергия с **** и не е получавал фактури за
начислената топлинна енергия, поради което не дължи стойността на доставената
такава, както и мораторна лихва. Освен това фактури за процесния период не били
издавани. Ответникът твърди, че не е обвързан от общите условия на дружеството-
ищец и няма облигационни отношения с ****. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намира следното от правна и фактическа страна:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника,
в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото
разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на
сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди и реалната доставка на топлинна енергия до
стопанисвания от последния имот, вследствие на което ответникът се е обогатил.
Доказването на твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената на ответника през исковия период
топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на
2
ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
Видно от представения по делото препис от акт № 02585/2001 г., процесният
недвижим имот – апартамент № 67, находящ се на адрес ****, е частна държавна
собственост, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗДС имотът се управлява от ****я.
Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36
ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице, което е
процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове.
По делото не се твърди, а и не се установява през процесния период имотът да е
бил отдаван на трето лице, поради което ползвател на имота за същия период е именно
ответникът ****.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със
Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод,
че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови
нужди е необходимо да се сключи писмен договор.
Страните не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения
недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт,
съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия. Поради това без значение е дали ответникът
е получавал фактури, тъй като процесните искове се основават не на договорни
отношения, а на неоснователно обогатяване. Ето защо и ответникът няма качеството
потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от Закона за
енергетиката не намират приложение.
Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и сградата-етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са представени
протокол от общо събрание на етажната собственост, договор между третото лице-
помагач и етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия и договор при общи условия за извършване на услугата дялово
3
разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото
лице-помагач.
Установява се, че с писмо от 14.08.2014 г. **** е отправил искане до **** за
спиране на топлоподаването в апартамент № 67, находящ се на адрес ****, чрез
затварянето и пломбирането на спирателната арматура.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2021 г. -
м. 04.2022 г., като същата е обслужвана от две абонатни станции, всяка с отделен
топломер, преминал задължителни проверки, показанията на които се сумират и се
разпределят за сградата, като се приспадат технологичните разходи на двете абонатни
станции за сметка на топлопреносното предприятие ****, съгласно действащата през
процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата през процесния период е извършвано от
**** ***“ ЕООД. Според вещото лице топлинна енергия за отопление на имота се
разпределя за 3 бр. отоплителни тела без уреди, на мощност, съгласно методика,
описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.5. на Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020
г., топлинна енергия за БГВ е начислявана на база за 2 броя потребители по 140 л
дневно за един съобразно т. 5.2. от методиката, а топлинна енергия за сградна
инсталация е изчислена съгласно т. 6.1.1. от методиката на база пълния отопляем обем.
Прогнозно начислената сума за топлинна енергия на абоната за периода м. 05.2021 г. -
м. 04.2022 г. е 1431,62 лв., от която 923,49 лв. - за отопление на имот и сградна
инсталация общо, и 508,13 лв. - за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че
изравнителната сума за периода е 462,36 лв. за доплащане, тоест стойността на
топлинната енергия за процесния период, с включена изравнителна сметка, възлиза на
1893,98 лв., която сума е определена съгласно ЗЕ, Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия .
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, че стойността
на топлинната енергия за периода е начислена на база „служебен отчет“. По делото
обаче не са представени надлежно оформени протоколи за неосигурен достъп.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, не е
достатъчно да се установи, че ответникът стопанисва процесния имот, а е необходимо
ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала
топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално потребеното
количество топлинна енергия.
В случая, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
намира, че ищецът не е провел доказване, че ответникът се е обогатил за негова
сметка, доколкото липсват данни в имота реално да е ползвана топлинна енергия.
Доколкото ответникът не е потребител на топлинна енергия, не съществува
правна възможност за служебно начисляване на количество топлинна енергия по реда
4
на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, предвид това, че
наредбата е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и
когато се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно
основание. При липса на валидно договорно правоотношение не могат да намерят
приложение и специалните правила на Наредбата за топлоснабдяването относно
разпределение на топлинна енергия за сградна инсталация въз основа на кубатурата на
индивидуалния обект. Тези правила са приложими само при наличие на валидно
облигационно правоотношение. В този смисъл – решение № 4126 от 22.06.2018 г. по в.
гр. д. № 607/2018 г. на СГС, II-А въззивен състав, решение № 1422/11.03.2025 г. по в.
гр. д. № 8910/2024 г. на СГС, II-Д въззивен състав, решение № 6635/21.12.2023 г.по в.
гр. д. № 9672/2023 г. на СГС, II-Д въззивен състав.
По тези съображения предявеният иск за заплащане стойността на консумирана
топлинна енергия се явява неоснователен.
Предвид обусловения й характер, неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, в чиято полза следва да се присъди сумата в размер на 100 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК ****, срещу ****, ЕИК *****, искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
1844,99 лв. – стойност на получена без основание и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за имот с адрес: *****, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 24.02.2025 г., до окончателното плащане; 279,96 лв. –
мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. –
27.02.2024 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, да заплати на ****, ЕИК *****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ****, ЕИК **** - трето лице-
помагач на страната на ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5