№ 116
гр. Бургас, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С. П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105907 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Ч. Ч. против „БЕРДАНЕЛИ“
ЕООД, с която са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по чл.220 от КТ, по чл.222, ал.1
от КТ и по чл.225, ал.1 от КТ.
С определение № 6184/11.10.2024 г. съдът прекрати производството по делото по
отношение на предявените от С. Ч. Ч. против „БЕРДАНЕЛИ“ ЕООД осъдителни искове за
присъждане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 1
месец, и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.06.2024 г. до 24.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху тези обезщетения от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, поради оттеглянето им. Със същото определение е оставено без движение
производството в останалата част, като е указано на ищцата да отстрани нередовностите на
исковата молба, като с писмена молба, с препис за ответника, уточни размер на лихвата за
забава върху претендираното обезщетение по чл.220 от КТ за периода от 31.07.2024 г. до
27.08.2024 г. Указанията на съда са изпълнени с молба на ищцата от 04.11.2024 г.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът не оспорва иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и ако той бъде уважен, на ищцата не се
дължи обезщетение по чл.220 от КТ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да уважи
първия иск, но да отхвърли останалите искове и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 21.03.2024 г. е сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ трудов договор № ***
(за краткост Договора), по силата на който С. Ч. Ч. приема да изпълнява, считано от
22.03.2024 г., длъжността „***“ в ответното дружество срещу основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 237,50 лева с периодичност на плащане десето число на месеца,
следващ отработения и допълнително възнаграждение за придобит трудов и професионален
опит 0,06% за всяка година трудов стаж при същия работодател. Срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор е 30 дни.
Със заповед № ***/21.06.2024 г. за прекратяване на Договора, издадена от управителя
на дружеството работодател, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ („намаляване обема на работата“), считано от 21.06.2024 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подлежащи на разглеждане са искове по чл. 344, ал.1, т.1 и чл.220 от КТ и по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Те са предявени в условията на кумулативност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна:
Доказателствената тежест по този иск е на работодателя, който трябва да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
Намаляването на обема на работа е фактическо съС.ие, обективен факт, за
доказването на който са допустими всички доказателствени средства – Решение № 1853 от
14.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г., III г. о. Въпреки това обаче трябва да е прието
решение от компетентния орган – така Решение № 174 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 883/2*** г.
IV г.о. ВКС. Липсата на решение от компетентния орган за намаляване на персонала
съобразно намаления обем на работа обуславя незаконност на уволнението на това
основание. В атакуваната заповед за уволнение е отразено, че е взето решение на
управителния орган на дружеството от 17.06.2024 г., но същото не бе представено от
ответника, въпреки че бе задължен от съда.
В Решение № 12 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1819/2010 г. IV г.о. ВКС е прието, че не е
необходимо работодателят да приема решение, с което да констатира намаления обем на
работа и да определи кои щатни длъжности да бъдат премахнати.
Независимо от това коя от двете тези ще бъде застъпена, работодателят не ангажира
никакви доказателства, че е налице намаляване обема на работа.
На следващо място, по аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ, когато се извършва уволнение на
някое от посочените в разпоредбата основания, сред които е и намаляване обема на работа,
което основание засяга част служителите на съответната длъжност, подборът е
задължителен – Решение № 752/13.12.2010 г. по гр.д. № 1095/2009 г. IV г.о. Когато подборът
е задължителен, липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Работодателят е посочил в заповедта за уволнение, че такъв подбор е извършен на
18.06.2024 г., но отново не бяха представени доказателства затова, въпреки че съдът задължи
ответника да стори това.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.220 от КТ и по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Според Решение № 808 от 5.XI.1990 г. по гр. д. № 732/90 г., III г. о., когато
уволнението бъде отменено като незаконосъобразно, работникът няма право на обезщетение
по чл. 220, ал. 1 от КТ. Ето защо искът по чл.220, ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен. След
като не се дължи обезщетение, не се дължи и мораторна лихва върху това вземане или искът
по чл.86, ал.1 от ЗЗД също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и двете страни имат правно на разноски.
2
Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева по договор за
правна защита и съдействие от 16.12.2024 г. Същото е изплатено за „процесуално
представителство“ по гражданско дело по описа на БРС. В този смисъл, предвид липсата на
други уточнения в договора, следва, че за всеки един от подлежащите на разглеждане към
датата на сключване на договора три осъдителни иска ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лева. Тъй като е уважен само искът по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, то ищцата има право на разноски в размер на 250 лева. Тук разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК не намира приложение, защото ответникът не е признал този иск, а е заявил, че не го
оспорва, но и с поведението си е дал повод за завеждане на делото, защото е издал една
незаконосъобразна заповед за уволнение, която след предявяване на иска при липса на
писмено съгласие за това от работника, само съдът може да отмени – аргумент от чл.344,
ал.2 от КТ.
Ответникът също има право на разноски, изчерпващи се с изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Тук се налага следното уточнение:
Договор за правна защита и съдействие е сключен от ответника на 10.12.2024 г., към
който момент на разглеждане подлежат само исковете, по които съдът се произнесе в
настоящото съдебно заседание. Тези искове са висящи и към момента на получаване от
ответника на книжата по делото. Ето защо съдът приема, че ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение за защита само по тези искове. Ищцата е направила възражение
за прекомерност на изплатеното от тази страна адвокатско възнаграждение, като съдът
дължи произнасяне по него.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата), е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях – в този смисъл е и Определение № 350 от 15.02.2024 г.
на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда при извършване на преценката му при заявено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 от ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС – в този смисъл Определение № 1001 от 6.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
553/2024 г., III г. о.
Ето защо съдът може да определи възнаграждение и в по-нисък размер от
минималния, определен в Наредбата с оглед материалния интерес, като в случая би била
приложима разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата. По делото е проведено едно открито
заседание, като в него са приети писмени доказателства. Делото не се отличава с фактическа
и правна сложност. Ето защо съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева, т.е. по 120 лева за всеки иск. С оглед отхвърлените искове ответникът
има право на разноски в размер на 240 лева.
Според разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Това
освобождаване е окончателно, поради което при отхвърляне на иска, съдът не осъжда ищеца
да заплати държавна такса и разноските, направени за неговото доказване. Само при
уважаване на иска, следващата се такса се понася от ответника – чл.78, ал.6 от ГПК. Ето
защо, за отхвърлените искове държавната такса следва да остане за сметка на бюджета на
съдебната власт. Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
неоценяем и съдът определя държавна такса за него в размер на 80 лева. На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда тази сума.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на С. Ч. Ч., ЕГН – **********, с
адрес ***, извършено със заповед № ***/21.06.2024 г. на управител на „БЕРДАНЕЛИ“
ЕООД, ЕИК – *********, с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ е прекратено
трудовото й правоотношение, считано от 21.06.2024 г., и отразено прекратено
правоотношение в НАП, считано от 24.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ч. Ч., ЕГН – **********, с адрес ***, против
„БЕРДАНЕЛИ“ ЕООД, ЕИК – *********, осъдителни искове за следните суми: 712,50 лева
(седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки), обезщетение за неспазено
предизвестие от работодателя на основание чл.220 от КТ, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 28.08.2024 г. до окончателното й изплащане; 7,55 лева (седем
лева и петдесет стотинки), представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.220
от КТ за периода от 31.07.2024 г. до 27.08.2024 г.
ОСЪЖДА „БЕРДАНЕЛИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на С. Ч. Ч., ЕГН –
**********, с адрес ***, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Ч. Ч., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплати на „БЕРДАНЕЛИ“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „БЕРДАНЕЛИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на
Бургаския районен съд сумата от 80 (осемдесет) лева, дължима държавна такса за уважения
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4